Определение № 507 от 29.05.2026, Районен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 507 гр. Сливен, 29.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Кючуков

Съдебни

Юсеин Х. Шакиров заседатели: Радка К. Русева при участието на секретаря НИКИФОР Р. РУСЕВ в присъствието на прокурора М. Ст. В. като разгледа докладваното от Пламен Д. Кючуков Наказателно дело от общ характер № 20252230200813 по описа за 2025 година

Районният съд, в настоящия състав, след като взе предвид доводите, на страните, след като се запозна с всички материалите по делото намери, че:

Делото е подсъдно за разглеждане на Сливенски районен съд, като не са налице основания за спирането или прекратяването на наказателното производство.

Основателни се явяват възраженията на защитниците на подсъдимите и самите подсъдими, за допуснати отстраними съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като внесения в първоинстанционния съд обвинителен акт страда от пороци.

Настоящата инстанция намира, че следва да се прекрати съдебното производство по НОХД № 813/2025 г. по описа на съда, като констатира съществени процесуални нарушения, които ограничават процесуалните права на подсъдимите К. М., С. Г. и Д. Д. и в частност- правото им да разберат в какво са обвинени и да организират правилно защитата си. Няма спор в правната теория и съдебната практика, относно процесуалните функции на обвинителния акт, а именно- да постави фактическите рамки на обвинението и да очертае предмета на доказване по делото, както и че с него на привлеченото към наказателна отговорност лице следва да бъдат предявени всички обстоятелства, отнасящи се до съставомерните признаци на деянието, в това число времето, мястото и начинът на извършването му, които трябва да бъдат изложени по достатъчно ясен, конкретен и разбираем начин.

Отстранимите съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати по време на досъдебното производство са дефинирани в 1 разпоредбата на чл. 249, ал. 4 НПК, при чието приемане законодателят се е ръководил от постановките на цитираното тълкувателно решение Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК, като принципния му подход е подкрепен с Тълкувателно решение № 6/19.02.2018 г. ОСНК на ВКС.

Обвинението в обвинителния акт следва да се формулира така, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на всеки един от обвиняемите в него. Винаги, когато се преценява обстоятелствената част на обвинителния акт, трябва да се установи дали непълнотите се отнасят до съставомерните признаци на деянието и участието на обвиняемия в него и при преценка дали на досъдебното производство са допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК да се съблюдава редакцията на чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК. В чл. 246, ал. 2 НПК законодателят е указал какво следва да е съдържанието на обстоятелствената на обвинителния акт, а именно извършеното от обвиняемите престъпление, времето, начина и мястото на извършването му, пострадалите лица, размерът на вредите, пълни данни за личността на обвиняемите. Като законодателят е задължил обвинението да посочи изрично не само мястото, но и да опише с изискуемата конкретика и начинът на извършване престъплението, както и причинените вреди.

Въз основа на изложеното и конкретиката на настоящия казус, съдът намира, че внесения обвинителен акт не съответства на изискванията на чл.246 от НПК.

В обстоятелствената част на настоящия обвинителен акт, внесен във Районен съд -Сливен не са посочени всички основни факти, обуславящи съставомерните признаци на престъплението, за което обвиняемите К. М., С.

Г. и Д. Д. са привлечени в качеството на обвиняеми и по този начин обвинителната теза не е формулирана в съответствие с разпоредбите на чл.

246, ал. 2 НПК и т. 4.2 от ТР № 2/2002г. по т.д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, поради което настоящата инстанция намира, че обвинителния акт неотговаря на изискванията на процесуалния закон. Това е така, защото изпълнителното деяние на престъплението по чл. 131а, вр. чл. 129, ал.2, вр. ал.1, вр.чл.29, ал.1 б“а“, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, относно Д. К. Д., престъплението по чл.

129, ал.2, вр. ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, относно С. Н. Г. и престъплението по чл.131, ал.1, т.2, вр. чл. 129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, от НК, относно К. М. действително и в цялост касае причиняване на телесни увреждания, но в същото време отличава всяка телесна повреда по отделно чрез поредицата от предложения съобразно характера и степента на причиненото нараняване и времето за възстановяване на пострадалото лице.

Затова в общият обхват на чл. 129, ал.2 от НК попадат телесни увреждания като „трайно затрудняване движението на крайниците, снагата или врата”, но и „обезобразяване на лицето или други части от тялото”. Това е така защото ако трайното затрудняване на движението и функционирането на част или 2 орган от човешкото тяло в определен момент на провеждане на лечение е излечимо то следите от обезобразяването остават за цял живот или отстраняването им изисква изразходването на значителни средства. Затова законодателят е задължил обвинението да посочи изрично не само мястото, но и да опише с изискуемата конкретика и начинът на извършване престъплението, както и причинените вреди. Видно от обвинителния акт на л.4 от НОХД № 813/2025г. по описа на РС- Сливен е записано бланкетно, че „тримата обвиняеми започнали да му нанасят удари с ритници, юмруци и шамари по цялото тяло“ и „тримата обвиняеми продължили да ритат пострадалия, като му нанасяли удари с ритници в областта на ребрата“ и „тримата обвиняеми продължили да нанасят удари на пострадалия“ с което, в диспозитива е записано, че всеки един от обвиняемите в съучастие и като съизвършител причинил средна телесна повреда на В. А. Т., изразяваща се в контузия на гръдния кош- счупване на десето и единадесето ребро в дясната му половина и единадесето ребро в лявата му половина, довела до трайно затрудняване на движенията на снагата. Така изготвения обвинителен акт е в противоречие с разпоредбата на чл.246 ал.2 от НПК. В него очевидно липсва описанието на начинът на извършването и не е посочено кое от всичките предложения на чл.129, ал.2 от НК представлява извършеното престъпление, за което обвиняемите са предадени на съд. Както и кой от тях с какви действия е причинил сочената телесна повреда.

Начинът на причиняване на телесните увреждания и тяхната последователност, както и кой от обвиняемите лица какви конкретни удари с ритници, юмруци и шамари е нанасял на пострадалото лице и по какъв начин, не са подробно описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Фрагментарното посочване на механизма на деянието по този начин от друга страна води до невъзможност да се мотивира извода на прокурора за умисъл при нанесената средна телесна повреда по отношение на пострадалия Т..

Описание на действията на всяко едно от обвиняемите лица изцяло липсва.

Установява се и неяснота в какво качеството на съучастие, доколкото в диспозитива се повдига обвинение на всеки от тях за извършено престъпление в съучастие и като съизвършител, но в обстоятелствената част се излагат данни за подбудителство спрямо единия от обвиняемите. Отделно, в обстоятелствената част се излага, че единия обвиняем извадил мобилния си телефон и започнал да прави видеоклип на случващото се, докато тримата обвиняеми продължили да нанасят удари на пострадалия.Така се създава неяснота дали единия обвиняем е само снимал, а другите двама са нанасяли удари заедно с трето неизвестно лице или пък е снимал нанасяйки удари на пострадалия.

В този смисъл, посочването на обвиняемите в съучастие следва да обоснове какъв е приноса в осъществяване на престъпната дейност на всяко едно от обвиняемите лица, да е описано индивидуалното поведение на всеки от тях и причинната връзка с престъпния резултат. Неяснотата в обвинителния акт се изразява и в това, че липсва описание на обстоятелства и факти досежно 3 задружност в усилията им за постигане на престъпния резултат и умисъла във всеки един поотделно, не само за извършване на престъплението, за което обвиняемите са предадени на съд, но и за съучастието им в него при формата на съизвършители. Всеки от съучастниците следва да отговаря за личните си действия, с които е допринесъл за извършване на престъплението. Очевидно допуснатите процесуални нарушения са засегнали правото на обвиняемите да научат в какво точно са обвинени и да изградят съответно на това своята защита. При изготвяне на обвинителния акт прокуратурата е длъжна да даде отговор и на въпроса, описаните наранявания, от кого, къде, защо, с какво и как са причинени. Като е недопустимо съдът да извлича по тълкувателен път съобразявайки писмените доказателства механизма на извършване на деянието.Липсващата конкретизация се наблюдава и в постановленията за привличане на обвиняемите лица и също водят до ограничаване на правото на обвиняемите да възприемат какво точно деяние са извършили, за което им се повдига обвинение, ограничава процесуалните им права и на защита. Така допуснатото нарушение е от категорията на отстранимите съществени процесуални нарушения.

Настоящият съдебен състав, намира, че прокурора е изготвил обвинителен акт, неотговарящ на изискванията на чл.246, ал.2 НПК.

Както в диспозитива така и в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурора е следвало да отрази ясно и безпротиворечиво в какво точно се състои престъпното поведение на обвиняемите. Не е достатъчно кратко и схематично да е описано къде и кога е извършено престъпното деяние, но и по какъв начин и с какви действия в хронологичен порядък всеки един от обвиняемите е причинил телесни увреждания на пострадалия, за което са предадени на съд. Изясняването на всичко това следва да стане съобразно събраните в досъдебното производство доказателства за да е ясно и в какво точно се изразява противоправното поведение на обвиняемите К. М., С. Г. и Д.

Д.. Необходимо е посочването на обективните и субективни признаци на извършеното деяние, които следва да важат и за съответния диспозитив в акта.

Отделно от това в обвинителния акт прокурорът е посочил, че подсъдимия К. М. М. е имал качеството на длъжностно лице(охранител) по смисъла на чл. 93, т. 1, НК – препращайки към трудовия договор, длъжностната характеристика и договора за охрана. Преценката обаче е следвало да обхване подробното обсъждане на съдържанието на съвкупността от доказателствените материали при отчитане и на разясненията на понятията по чл. 93, т. 1 НК, дадени в Тълкувателно решение № 73/74 г. на ОСНК на Върховния съд на Република България. Със същото е разяснено, че работата, свързана с пазене на имущество по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "б" от НК, се характеризира с това, че пазенето се явява съдържание на задължението на длъжностното лице, същност на възложената му работа. Ето защо прокурорът е следвало да изложи задълбочени и изчерпателни мотиви защо счита, че подсъдимия К. М. М. е бил длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, НК, бидейки служител на охранителното дружество Делта гард ООД, на което със 4 сключения договор за охрана от 07.04.2022г. е било възложено „охрана“ на 1000дка земеделски площи собственост или аренда на Стефан Д., находящи се в с.Червенаково, обл.Сливен, местност „Корията“. Липсващите мотиви относно качеството на подсъдимия М., съставлява съществен порок на обвинителния акт по смисъла на чл.246, ал.2 от НПК, тъй като в обстоятелствената част не са описани факти обуславящи съставомерността на твърдения квалифициращ признак “при изпълнение на службата“. В този смисъл ТР №6/2018 на ОСНК на Върховния съд на Република България.

Поради изложеното констатираните пороци съдът квалифицира като съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила, които обуславят връщане на делото на прокурора за отстраняването им.

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 813/2025 година на СлРС.

ВРЪЩА ДП №89/ 2022г. по описа на РУ на МВР гр. Твърдица, вх.№ 2324/2022 г. по описа Районна прокуратура- Сливен за отстраняване на допуснатото процесуално нарушение.