Решение № 101 от 13.03.2020, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№101 гр. Пазарджик, 13.03.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН

СЪД - ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, въззивен състав, в публично заседание на четвърти март две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Венцислав Маратилов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Бозаджиев

Росица Василева при секретаря Галина Младенова, като разгледа докладваното от мл. съдия Росица Василева в.гр.д № 91 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С

Решение № 101 от 19.04.2019 г., постановено по гр.д. № 17/2018 г. по описа на Районен съд - В., е признато за установено по отношение на А.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, че И.И.А., ЕГН **********, с адрес: ***, е собственик на реална част с площ 45 кв.м., в североизточната част на недвижим имот с пл. № 98, в кв.15, по регулационния план на с.А.., общ. В., одобрен през 1984 г., с площ на имота 758 кв.м., за който имот е отреден УПИ VI-98, при граници и съседи на имота: от север - УПИ V-101, от изток- улица, от юг - УПИ VII-97, по границата с имот с пл. № 99, ситуирана съгласно комбинирана скица на вещото лице по повторната съдебно - техническа експертиза, като разлика между зелен и червен цвят, неразделна част от решението. На основание чл. 108 от ЗС А.С.С. е осъден да предаде на И.И.А. владението върху реална част с площ 45 кв.м., в североизточната част на горепосочения недвижим имот, ситуирана съгласно комбинирана скица на вещото лице по повторната съдебно - техническа експертиза, като разлика между зелен и червен цвят, неразделна част от решението. Присъдени са разноски, съобразно изхода на спора.

С Решение

№ 291 от 24.09.2019 г. по гр.д. № 17/2018 г. Районен съд – В. е оставил без разглеждане депозираната от ищеца И.И.А. молба с искане за допълване на решението, на основание чл. 250, ал. 1 от ГПК, като процесуално недопустима.

Срещу Решение

№ 101 от 19.04.2019 г., постановено по гр.д. № 17/2018 г. по описа на Районен съд – В., е подадена въззивна жалба от въззивника А.С.С. – ответник в първоинстанционното съдебно производство, чрез адв. Т.З., в която се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се, че съдът неправилно е допуснал, на основание чл. 214 от ГПК, изменение на предявения иск от установителен иск по чл. 124 от ГПК към ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС в открито съдебно заседание, проведено на 11.12.2018 г. Твърди се, че ищецът не е единствен собственик на спорната част от 45 кв.м. Посочва се, че ищецът изложил твърдения, че е собственик на процесния имот на основание наследство и давностно владение, продължило до 2016 г., а съдът неправилно приел друго владение – продължило повече от 50 години. Издаденият в полза на ищеца нотариален акт по чл. 587 от ГПК не отговарял на изискванията за придобиване на право на собственост по давност. Отделно от това се сочи, че ищецът се е позовал на грешка при нанасянето на имотните граници между двата имота, като е представил заповед, която не е издадена за с. А...

Изтъква се, че съдът в мотивите неправилно е приел, че със Заповед № 1824/14.10.2016 г. на Кмета на Община В. е отказана поправка, поради неподписване на акта за непълноти и грешки от ответника - страна по обстоятелствената проверка, с която му е признато, че е владял дворното място от 202 кв.м. повече от 10 години. Излага се, че ответникът А.С. е ползвал и владял имота с материализирана ограда от 2010г. до 2016г. Твърди се, че съгласно издадения констативен нотариален акт на ищеца през 2017 г. владението му върху процесния имот е от 23.11.2017 г. до 11.01.2018 г., т.е. той бил собственик на имота от месец и половина.

На следващо място въззивникът намира, че вещото лице по една от назначените съдебно-технически експертизи – инж. Х.К. не е изпълнила задължението си да заснеме имота на място, като е представила съществуваща комбинирана скица, както и не е направила справка в Община В. по Заповед № 1511/25.09.2015г. за извършеното оцифряване. Счита, че съдът неправилно е приел, че оцифряването не съвпада с попълване на нови имоти и верни имотни граници на имота с площ от 45 кв.м., като акцентира върху това, че Заповед № 1511/29.05.2015г. е влязла в сила и не е била обжалвана от ищеца. Сочи се, че съдът в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила не се е съобразил с представените по делото доказателства и неправилно е кредитирал показанията на свидетелите на ищеца, между които имало противоречия и не е дал вяра на показанията, депозирани от свидетелите на ответника. Поддържа се, че мотивите на постановеното решение са необективни.

По изложените съображения въззивникът формулира искане за отмяна на решението и постановяване на ново, с което ревандикационният иск по чл. 108 от ЗС да се отхвърли като неоснователен, както и за обявяване на нищожност на Нотариален акт № .., т. II, рег. № 4738, н.д. № 365 от 23.11.2017 г.

С въззивната жалба е направено доказателствено искане за допускане до разпит при режим на довеждане на лицето Р.А.К., което е оставено без уважение с Определение № 56/05.02.2020 г. по в.гр.д. № 91/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.

В срока по чл. 263 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемия И.А. - ищец в първоинстанционното производство, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Оспорва се възражението на въззивника, че въззиваемият И.А. не е единствен собственик на процесния имот. Сочи се, че от приложената по делото полицейска преписка по описа на РУ – В. се установява, че ответникът, след като се е снабдил с нотариален акт за собственост през 2016 г., е сезирал органите на реда, че ищецът е складирал дърва и оборска тор в неговия имот. Излага се становище, че от заключенията на изготвените съдебно-технически експертизи се установява, че реална част с площ от 45 кв.м. от имота на ищеца неправилно при оцифряването е заснета към имота на ответника. Въззиваемият моли за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд. Не сочи доказателства, не формулира доказателствени искания. Претендира разноски пред настоящата инстанция.

Срещу решението по чл. 250 от ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца И.И.А., чрез адв. Д.Т., с искане същото да бъде отменено и да бъде постановена отмяна на Нотариален акт № .., том II, рег. № 2017, н.д. № 351/20.12.2016г. на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК. Сочи, че искането за отмяна на нотариалния акт е направено с исковата молба и се поддържа в пледоарията и в писмената защита.

В срок е депозиран отговор от А.С., чрез адв.Т.З., на въззивната жалба срещу решението, постановено по реда на чл. 250 от ГПК, в който се твърди, че същата е неоснователна и се моли да бъде оставена без уважение.

В открито съдебно заседание въззивникът се явява лично и с пълномощника си - адв. Т.З..

Поддържа въззивната жалба, не прави нови доказателствени искания и не ангажира нови доказателства. Претендира разноски пред двете инстанции.

Въззиваемият се явява лично и с пълномощника си адв. Д.Т. в открито съдебно заседание пред въззивната инстанция. Оспорва въззивната жалба. Поддържа въззивната жалба срещу допълнителното решение. Не прави доказателствени искания и не представя нови доказателства. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция и пътни разходи за деня.

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от активно легитимирана страна в съдебното производство срещу акт подлежащ на инстанционен съдебен контрол. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а разгледано по същество - правилно.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

В исковата си молба против А.С.С., ищецът И.И.А. твърди, че е собственик на основание наследство и давностно владение, съгласно нотариален акт № ../2017 г., на недвижим имот, находящ се в с. А.., ул. „П.“ № 6, представляващ поземлен имот с пл. № 98, в квартал 15, по регулационния план на с. А.., общ. В., одобрен със Заповед № 553/04.06.1984г. на ИК на ОНС Пазарджик, с площ от 758 кв.м., за който имот е отреден УПИ VI – 98, с неприложена за УПИ регулация, ведно с построените в имота масивна жилищна сграда, селскостопанска постройка и гараж, при граници и съседи: ПИ с пл. № 101, ПИ с пл. № 97, ПИ с пл. № 99 и улица. Излага твърдение, че за период повече от 50 години, имотът в горепосочената площ, е владян от родителите му, а към настоящия момент го владее той.

Ищецът сочи, че през 2010 г. ответникът А.С. е придобил с нотариален акт № 68/2010 г. съседния имот – ПИ с пл. № 99, в кв. 14 по регулационния план на с. А.., с площ от 157 кв.м. Заявява, че през месец април 2016 г. подал молба за изготвяне на скица на собствения си имот и при получаване на скицата установил, че има промяна в оцифрения кадастрален план, изразяваща се в това, че 45 кв.м. от имота му са заснети към имота на ответника, поради което предприел действия за съставяне на акт за непълноти и грешки. Със заповед на кмета на Община В. поправката била отказана, поради неподписване на Акта за непълноти и грешки от страна на ответника, който с нотариален акт от 2016 г., издаден по обстоятелствена проверка за втори път бил признат за собственик по давностно владение на ПИ с пл. № 99, в кв. 14 по регулационния план на с. А.., като имотът вече бил посочен с площ от 202 кв.м., за разлика от предходния нотариален акт по обстоятелствена проверка от 2010г., където площта била 157 кв.м.

Твърди, че при снабдяването с нотариалния акт за собственост по обстоятелствена проверка през 2016г. ответникът се е възползвал от оцифряването през 2015г., където не са заснети правилно имотните граници. Ищецът счита, че ответникът не е станал собственик на описания поземлен имот с площ от 202 кв.м., т.е. с 45 кв.м. повече отколкото през 2010 г. Сочи, че тези 45 кв.м. са били част от неговия имот и са представлявали обособено място, което са използвали за складиране на дърва и което баща му е владял през целия си живот. Твърдението на ищеца е, че спорната реална част от неговия имот неправилно е нанесена в кадастралния план като част от имота на ответника с пл. № 99, в кв.14, по плана на с. А.., с площ от 157 кв.м.

Сочи, че поради неправилното отразяване на общата имотна граница на двата съседни имота ответникът е завзел спорната част, вкл. със съдействието на органите на полицията, като през 2016г. е построил ограда по грешно нанесената имотна граница. Заявява, че преди това ответникът премахнал старата граница между двата имота, обособена чрез дърва за огрев на ищеца и складирана оборска тор. Ищецът твърди, че той е владял своя имот по старите граници, а именно очертани по складираните дърва за огрев и оборската тор. Иска се от съда да признае, че ишецът е собственик на спорната част, владяна от ответника, с площ от 45 кв.м. и да осъди ответника да му предаде владението върху тази площ.

Формулирано е искане за отмяна на констативния нотариален акт, с който ответникът е признат за собственик върху спорната част.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва предявения иск, като счита, че същият е недопустим, а по същество неоснователен. Твърди, че границата между двата имота е вярно нанесена в кадастралния план, както при негово одобряване през 1984г., така и след оцифряването на плана, извършено през 2015г. Сочи, че границата между двата имота е материализирана и правилно отразена в плана. Ответникът отрича да е местил въпросната граница през 2016г. Оспорва твърдението, че чрез преместването на границата между двата имота е завзел претендираните от ищеца 45 кв.м. площ. Твърди, че само той е собственик на основание давностно владение на процесната площ от 45 кв.м. Моли съдът да отхвърли исковата претенция.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: