Решение № 1816 от 18.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1816 гр. София, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20241100513086 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба подадена от Ц. К. И. срещу решение №

13108/02.07.2024г. постановено по гр.д. № 43564/2023г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 154 състав, с което са отхвърлени предявените от него срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 предл.1 от ЗОДОВ за разликата над 3000,00 лв. до предявения размер от 14600,00 лв. – обезщетение на неимуществени вреди и за сумата над 4281,26 лв. до предявения размер от 5400,00 лв. – обезщетение за имуществени вреди и за неоснователно повдигнато и поддържано обвинение в престъпление, приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство.

В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е постановено при непълна и неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Поддържа, че по делото по несъмнен начин е уставен както фактическият състав, от който произтича отговорността на ответника, така и размера на претърпените болки и страдания. Твърди, че първоинстанционният съд е стигнал до незаконосъобразни изводи и приложил превратно разпоредба на чл.52 от ЗЗД, като не е съобразил силата и интензивността на негативните емоции, преживяни от ищеца с оглед неговите личностни качества и емоционалност за продължителен период от време, промяната в здравословното състояние и социалния статус, личните и семейни отношения и е нарушил принципа на справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Твърди, че ищецът продължава да търпи негативните последици от незаконното повдигнато и поддържано срещу него обвинение, както е налице влошаване на здравословното състояние на ищеца и дори диагностицирането му с множествена склероза.

Моли решението да бъде отменено в обжалваната му част и постановено друго, с което исковете се уважат в пълния предявен размер.

1

От насрещната страна по жалбата страна ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в срока по чл.263 ал.1 от ГПК, не е депозиран писмен отговор.

Софийският градски съд, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба по реда на чл.

235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост - в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно, както и за допустимо в обжалваната му част.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви:

Първоинстанцонният съд е сезиран с иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 предл.2 от ЗОДОВ за сумата от 20 000 лв., от които 5 400 лв. обезщетение за имуществени вреди и 14 600 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от наказателно преследване за престъпление по чл. 150 ал. 1, пр. 1 предл. 4 НК срещу ищеца, приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство от 12.10.2022 г. по досъдебно производство № 373/2022 г. на 09 РУСДВР във връзка с прокурорска преписка № 11415/2022 г. по описа на СРП, ведно със законната лихва от 03.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумите.

Решението в частта, с което искът е уважен за сумата от 3000,00 лв. – неимуществени вреди и 4 281,26 лв. имуществени вреди, както и в частта, с която иска за имуществени вреди за разликата над присъдените 4 281,26 лв. до пълния предявен размер от 5 400,00 лв. е отхвърлен, като необжалвано от страните, е влязло в законна сила.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Съобразявайки горното, съдът приема, че не е предмет на установяване във въззивното производство, неспорната между страните и установената от първоинстанционният съд фактическа обстановка, част от която обявена като безспорна и ненуждаеща се от доказване в отношенията между страните с доклада по делото и на основание чл.146 ал.1 т.3-4 от ГПК, а именно: на 07.03.2022 г. на основание чл. 72 ал. 1, т. 1 ЗМВР е издадена заповед за задържане на ищеца за срок до 24 часа, при данни за извършено престъпление по чл. 150 ал. 1, пр. 1 и пр. 4 от НК –“извършени блудствени действия” във връзка с досъдебно производство № 373/2022 г. на 09 РУ-СДВР, което е образувано с първото действие по разследването - извършен личен обиск на лице, за което е съставен протокол от 07.03.2022 г. ; с постановление от 08.03.2022г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 150 ал. 1, пр. 1 и пр. 4 от НК и му е взета мярка за неотклонение “задържане под стража” за срок до 72 часа, ; на 09.03.2022 г. СРП е внесла искане до СРС-НО за вземане на постоянна мярка за неотклонение “задържане под стража” спрямо обвиняемия, с определение от 09.03.2022 г. на СРС по отношение на Ц. К. И. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, която е била потвърдена от СГС на 17.03.2022 г.; с постановление на наблюдаващия прокурор от 24.08.2022 г. е отменена взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение “задържане под стража”, като е взета по-лека такава, а именно “подписка”, като на същата дата ищецът е освободен от ареста на ОЗСА “Г. М. Димитров ” 42; с постановление за 2 прекратяване на наказателното производство от 12.10.2022 г. прокурор Стефан Рачев е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 373/2022 г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр. пр. № 11415/2022 г. по описа на СРП, поради липсата на достатъчно доказателства по смисъла на чл.303 НПК.

За да възникне притезателното право на увредения за обезвреждане на неимуществените вреди, причинени му от орган на прокуратурата на Република България вследствие на повдигане на незаконно обвинение, е необходимо при условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на следните кумулативни предпоставки: 1. на ищеца да му е повдигнато обвинение от прокуратурата на Република България за извършено от него престъпление;.2 образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление; 3. обниняемият/ищец/ да е претърпял имуществени/неимуществени вреди и 4. причинените вреди да са необходима, закономерна последица от повдигнатото незаконно обвинение, т. е. да е налице причинно-следствена връзка между наказателното производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение и причинения вредоносен резултат.

Отговорността на държавата за дейността на правозащитните органи е обективна, безвиновна - тя отговаря независимо дали вредите са причинени виновно от длъжностните лица.

Съгласно ЗОДОВ, държавата отговоря чрез органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди. При обективната отговорност се прилага принципът на риска, а не на вината. Когато е без значение дали увреждането се дължи на виновното поведение на длъжностно лице, то отговорността за вреди се поема от този, който е създал риска, в конкретния случай - Прокуратурата на РБ - – арг. чл. 4, предл. последно ЗОДОВ.

Правният спор между страните по делото, с оглед поддържаните от вззивника-ищец доводи /възражения/ с въззивната жалба и приложението на чл. 269 предл. 2 от ГПК , е по въпроса за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.

От изложеното дотук съдът приема, че са налице първите две от посочените по-горе предпоставки за уважаване на иска по чл. 2 ал. 1 т. предл. 2 ЗОДОВ. За да бъде ангажирана отговорността на ответника, следва да бъде установено и наличието на причинна връзка между вредите, чието обезщетяване се претендира и обвинението, за което е бил оправдан.

Неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, поради което обезщетението е заместващо, а не компенсаторно, и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Съдът следва да съобрази:продължителността на незаконното наказателно преследване (дали с оглед на сложността на разследването, броя на обвиняемите и необходимите процесуални следствени действия, този срок е разумен по смисъла на чл. 6 ал. 1 ЕКПЧ); тежестта на престъплението, за чието извършване е повдигнато незаконното обвинение; вида, тежестта и продължителността на взетата мярка на процесуална принуда – мярката за неотклонение; дали наказателното производство е било прекратено или незаконно обвиненият е бил признат за виновен в предходни съдебни инстанции; дали незаконното обвинение е в причинно-следствена връзка с влошаване на здравословното и психическото състояние на ищеца, с ограничаване на неговите трудови, политически и социални права; общата икономическа среда и стандарта на живот в страната към периода на уврежданията на пострадалия; дали наказателното дело е медийно отразено, вкл. с посочване на подсъдимия; съпричиняването на вредоносния резултат от противоправното поведение на незаконно обвинения, личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда както и всички останали релевантни обстоятелства. /решение №9/27.02.2020г. по гр.д. № 2614/2019г. на III г.о. на ВКС/

Необходимо е всеки един от тези факти да се анализира и да се посочи какво е неговото конкретно значение при определяне на заместващото обезщетение - в насока за увеличаването или 3 за намаляването му. Както е възприето и в Решение № 113 от 17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1603/2017 г., IV г. о., ГК, нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства. Когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. При наличие на хипотезата на чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 2 ЗОДОВ съдът може да присъди обезщетение за претърпени вреди в рамките на обичайното и без да са налице други доказателства освен посочените по-горе за установяване на основанието за възникване на отговорността. В този смисъл е и решение № 55/11.03.2013 година, постановено по гр. д. № 1107/2012 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.

Настоящият съдебен състав напълно споделя правните изводи на първоинстанционния съд, с които е установено наличието и характера на неимуществени вреди вследствие на незаконно повдигнато обвинение, наличието на причинна връзка между претърпените вреди и незаконно повдигнатото обвинение, както и преценка на критериите с оглед спазване принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, вр. с пар.1 от ЗОДОВ при определяне размера на обезщетението.