Решение № 1601 от 29.11.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1601 гр. Варна, 29.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20223110203499 по описа за 2022 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. М. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Горна Оряховица, ул. „Дружба“ № 5, вх. А, ет. 6, ап. № 16, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. К. А. от АК – Велико Търново срещу Наказателно постановление № 23 – 0000624 от 19.07.2022 г., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което на жалбоподателя С., на основание разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от Закона за автомобилните превози, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева за това, че на 20.05.2022 г. в гр. Варна, на изхода на Аспарухов мост, в посока Южна промишлена зона, управлява товарен автомобил марка „Ман“ с рег. № ВТ 4486 КН, от кат. N3, с прикачено полуремарке с рег. № ВТ 9043 ЕВ, кат. О4, извършващ обществен превоз на 35 860 кг. пшеница, видно от товарителница сер. „М“ № 0015065/ 20.05.2022 г. по маршрут гр. Лясковец – гр. Варна (видно от пътен лист № 335709/ 16.05.2022 г.), като при проверката и след направено измерване с мобилна електронна везна “Dini Argeo”, модел DFWKR сер. номер № **********, с поставен стикер за годност № 01104, валиден до 10.2022 г. е констатирано, че С. М. С. извършва превоз с МПС (влекач) с пневматично окачване и две оси с натоварване на втора единична задвижваща ос – 13325 кг, което надвишава нормата от 11 500 кг, установена от Министъра на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за движение по пътищата, отворени за обществено ползване с 1825 кг, видно от бон № 105/ 20.05.2022 г. – нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл.

7, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

1

Жалбоподателят С. М. С. намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като моли размера на наложената му „глоба“ да бъде намален до предвидения в Закона за автомобилните превози минимален размер, предвид наличието на няколко смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно липса на предходни нарушения и материалното състояние на нарушителя, което не е взето предвид при индивидуализация на административното наказание. Поради гореизложените съображения, жалбоподателят С. моли за изменение на наказателното постановление, като размера на наложеното административно наказание да бъде редуциран.

В проведеното на 21.09.2022 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3499 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят С. М. С. не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази становището му в дадения ход на делото по същество, като в депозирано на 20.09.2022 г. в деловодството на 44 състав на Варненския районен съд писмено становище, изготвено от адв. К. А. от АК – Велико Търново се застъпва становище за поддържане на въззивната жалба, отправя се молба за намаляване на административното наказание и се моли да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.

В проведеното на 21.09.2022 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3499 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Директорът на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна се представлява от своя процесуален представител мл. експерт с юридическа правоспособност Виктория Станчева, която моли за потвърждаване на наказателното постановление, намирайки го за правилно и законосъобразно, като мл. експерт Станчева поставя акцент в своята пледоария върху причините мотивирали административно – наказващия орган да наложи административно наказание в средния, предвиден в закона размер.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

На 20.05.2022 г. жалбоподателят С. М. С. извършвал обществен превоз на 35 860 кг. пшеница по маршрут гр. Лясковец – гр. Варна с товарен автомобил марка „Ман“ с рег. № ВТ 4486 КН, от кат. N3, с прикачено полуремарке с рег. № ВТ 9043 ЕВ, кат. О4.

На изхода на Аспарухов мост в посока към Южната промишлена зона на гр. Варна се намирал екип на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, който изпълнявал служебните си задължения по контрол на пътното движение в този район на града.

Съставна част от екипа на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна бил св. Т. С. Т.

– ст. инспектор в РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, който спрял за проверка управлявания от жалбоподателя товарен автомобил и след направено измерване с мобилна електронна везна “Dini Argeo”, модел DFWKR сер. номер № **********, с поставен стикер за годност № 01104, валиден до 10.2022 г. констатирал, че жалбоподателят С. извършва превоз с МПС (влекач) с пневматично окачване и две оси с натоварване на втора единична задвижваща ос – 13325 кг, което надвишава нормата от 11 500 кг, установена от Министъра на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за движение по пътищата, отворени за обществено ползване с 1825 кг.

2

Приемайки, че по този начин с това свое поведение жалбоподателят С. е нарушил разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл.

7, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на същата дата 20.05.2022 г. св. Т. съставил акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал жалбоподателя за нарушение на посочените нормативни разпоредби.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 19.07.2022 г. Директорът на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от Закона за автомобилните превози наложил на С. М. С. административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева за извършеното нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните съображения:

На първо място следва да се подчертае, че възраженията на жалбоподателя С. и неговия процесуален представител адв. К. А. са единствено и само насочени към размера на наложеното административно наказание и именно поради тази причина, съдът намира жалбата за основателна.

Жалбоподателят не оспорва авторството и съставомерността на административното нарушение, което е извършил, а те се потвърждават безусловно от показанията на св. Т. С.

Т., които съдът напълно кредитира като последователни, логични и най – важното подкрепени от събраните в хода на административно – наказателната преписка писмени доказателства.

В хода на извършената на 20.05.2022 г. проверка е установено, че жалбоподателят С. извършва превоз с МПС (влекач) с пневматично окачване и две оси с натоварване на втора единична задвижваща ос – 13325 кг, което надвишава нормата от 11 500 кг, установена от Министъра на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за движение по пътищата, отворени за обществено ползване с 1825 кг., поради което и правилно е била ангажирана административно – наказателната му отговорност за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл.

7, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

3

Същевременно съдът споделя аргументите във въззивната жалба, че административното наказание е неправилно индивидуализирано от страна на административно – наказващия орган. В самото наказателно постановление като мотив за налагането на глобата в този размер е посочено съвсем бланкетно, че „размерът на глобата е съобразен със стойностите на надвишението на допустимите норми и с произтичащата степен на обществена опасност от извършеното деяние“. Очевидно е, че липсва каквато и да е конкретика в позицията на административно – наказващия орган защо налага санкцията в средния, предвиден в закона размер. Липсват данни за подобни нарушения на правилата за обществен превоз от страна на жалбоподателя С., поради което и е обосновано да се приеме, че нарушението е извършено за първи път, което безспорно представлява смекчаващо отговорността обстоятелство. Този факт, „гарниран“ с обстоятелството, че не са посочени никакви отегчаващи отговорността обстоятелства обуславят извода на съда, че административно наказание в минимален размер, т.е. в размер на 500 лева съответства на тежестта на нарушението и би изпълнил напълно целите, предвидени в разпоредбата на чл.

12 от ЗАНН.

Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 23 – 0000624 от 19.07.2022 г., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, следва да изменено, като наложеното административно наказание „глоба“ бъде редуцирано до размер от 500 лева.

С оглед изхода на спора претенциите и на двете страни за присъждане на разноски се явяват частично основателни. Следва въззиваемата страна Директорът на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна да заплати на жалбоподателя С. М. С. парична сума в размер на 100 лева, представлява адвокатско възнаграждение в производството по делото, а същевременно следва жалбоподателят С. да заплати на РД “Автомобилна администрация“ гр. Варна парична сума в размер на 27 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството по НАХД № 3499 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

Изменя Наказателно постановление № 23 – 0000624 от 19.07.2022 г., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което на С. М. С., с ЕГН:

**********, с адрес: гр. Горна Оряховица, ул. „Дружба“ № 5, вх. А, ет. 6, ап. № 16, на основание разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от Закона за автомобилните превози, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, като намалява размера на наложеното административно наказание „глоба“ до размер от 500 лева.

4

Осъжда РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна да заплати на С. М. С., с ЕГН:

**********, с адрес: гр. Горна Оряховица, ул. „Дружба“ № 5, вх. А, ет. 6, ап. № 16 парична сума в размер на 100 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 3499 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд.

Осъжда С. М. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Горна Оряховица, ул. „Дружба“ № 5, вх.

А, ет. 6, ап. № 16 да заплати на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна парична сума в размер на 27 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството по НАХД № 3499 по описа за 2022 г. на Варненския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5