Решение № 20515 от 13.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20515 гр. София, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20231110162166 по описа за 2023 година

Настоящото производство е образувано по искова молба с входящ номер № 322874/13.11.2023 г., депозирана от ,,Ю-й” ООД с ЕИК ***, срещу М. С. М. с ЕГН **********. Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 55, ал. 1 ЗЗД за установяване на дължимостта на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 44100/2023 г. по описа на СРС, 53-ти състав, а именно: сумата от 7 500 лв., получена без правно основание или с оглед на неосъществено или отпаднало правно основание и подлежаща на връщане, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и направените по заповедното и настоящото производство съдебни разноски.

В исковата молба се твърди, че на 03.04.2022 г. между ,,Ю-й” ООД в качеството му на строител и М. С. М., С. С. М., Р.Л.ЙО. и Л.ЙО.ЙО. в качеството им на учредители е сключен предварителен договор за учредяване на право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за изграждане на сграда и обекти в нея. Излага се твърдението, че на 25.05.2022 г. ищецът е предал на ответника сумата от 7500 лв., удостоверена в разписка, подписана от двете страни. Като правно основание за предаване на паричната сума е посочено ,,плащане по горепосочения предварителен договор, което плащане да послужи за обзавеждане на бъдещ жилищен недвижим имот в същия поземлен имот, който ще бъде придобит от получилия сумата, съгласно постигнатите в горепосочения договор условия между страните”. Ищецът твърди, че не е налице договорна клауза, по силата на която да дължи посочената сума на ответника - в предварителния договор не е предвидено задължение за дружеството за заплащане на обзавеждането на бъдещия жилищен имот. В този смисъл престираната сума следва да бъде върната на ищеца, тъй като е получена от ответника без основание или с оглед на неосъществено основание. Сочи се, че горепосоченият предварителен договор за учредяване на право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за изграждане на сграда и обекти в нея впоследствие е бил развален, а недвижимият имот е бил продаден на трето лице, поради което алтернативно следва да се приеме, че получената от ответника сума трябва да бъде върната на дружеството като получена на отпаднало основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предлож. 3 ЗЗД.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата 1 молба с входящ номер № 97113/25.03.2024 г., депозиран от ответника М. С. М., като претенцията на ищеца се оспорва като недопустима и неоснователна. На първо място, ответникът навежда твърдения, че производството по чл. 422 ГПК е недопустимо, тъй като е налице разминаване между основанието на вземането по издадената заповед за изпълнение и това, въз основа на което се претендира сумата в настоящото производство. Не се оспорва сключването на предварителен договор за учредяване на право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за изграждане на сграда и обекти в нея на 03.04.2022 г. Твърди се, че сумата от 7 500 лв., обективирана в разписката от 25.05.2022 г., е действително получена от ответника на 14.06.2022 г., но не на посоченото основание - за обзавеждането на бъдещ жилищен имот, тъй като поради неизпълнение на задълженията на дружеството за изготвяне на Работен технически проект, съответстващ на нормативните изисквания за обхват и съдържание, между страните е била постигната допълнителна устна уговорка, по силата на която ищецът е следвало да престира сумата като гаранция, служеща да обезпечи изпълнението на договорните му задължения. С оглед на последващата липса на надлежно изпълнение от страна на дружеството се твърди, че на 29.11.2022 г. ответникът и останалите съсобственици на процесния недвижим имот са отправили нотариална покана, връчена на ищеца на 23.12.2022 г., с която предварителният договор е бил развален, като впоследствие собствениците са се разпоредили с имота, продавайки го на трето лице. Посочва се, че с оглед развалянето на договора поради виновно неизпълнение на задълженията на дружеството сумата от 7 500 лв., съставляваща гаранция, не подлежи на връщане и предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В условията на евентуалност, в случай че искът бъде уважен и се установи дължимостта на вземането, се прави възражение за прихващане на претендираната сума с част от дължимата на ответника сума за неустойки на основание чл. 24, ал. 2 и чл. 28, ал. 2 във връзка с чл. 23, ал. 3 от процесния предварителен договор с общ размер 19 558 лв., представляваща левовата равностойност на ¼ от 40 000 евро.

Съдът като разгледа поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите на страните, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК н.а за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е налице правен спор по отношение на наличието на валидно възникнало облигационно отношение, изразяващо се в сключен на 03.04.2022 г. предварителен договор за учредяване на право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за изграждане на сграда и обекти в нея между: ,,Ю-й” ООД в качеството му на строител и М. С. М., С. С. М., Р.Л.ЙО. и Л.ЙО.ЙО. в качеството им на съсобственици на недвижимия имот и учредители на ограниченото вещно право на строеж. По силата на договора съсобствениците се задължават да учредят в полза на предприемача-инвеститор право на строеж във формата на нотариален акт срещу задължението на последния да извърши в максимално кратки срокове проектиране на жилищна сграда и да изгради имотите на учредителите във вид и степен на завършеност съобразно уговореното.

Видно от представената по делото разписка за получена сума, подписана от спорещите страни, на 25.05.2022 г. ищецът е заплатил на ответника сумата от 7500 лв. Като основание за извършеното плащане е посочено обзавеждането на бъдещ жилищен недвижим имот в същия поземлен имот, който ще бъде придобит от получилия сумата, съгласно постигнатите в сключения предварителен договор условия между страните.

Съгласно чл. 14, т. 1 от сключения предварителен договор предприемачът-инвеститор се задължава за своя сметка непосредствено след подписването на договора, но за срок не по-дълъг от 3 месеца, да изготви Работен технически проект във всичките му части за жилищна сграда при спазването на договорените изисквания. На 29.11.2022 г. чрез нотариус Иван Дахтеров на ищеца е връчена нотариална покана от учредителите на правото на строеж по предварителния договор, с която на строителното дружеството е предоставен 1-месечен срок за изпълнение на задълженията по чл.14, т.1 от договора, изразяващи се в предаването на одобрен Работен технически проект на жилищната сграда, като при неизпълнение сключеният предварителен договор ще се счита за развален. Екземпляр от нотариалната покана е връчена на дружеството на 23.12.2022 г. чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал. 5 ГПК.

2

Между страните не е налице спор по отношение на това, че през декември 2022 г. работен технически проект, както и инвестиционен проект действително са били изготвени и предоставени от страна на ищеца. Със заявление № 03772/14.12.2022 г., отправено чрез ЧСИ Йорданка Моллова, рег. № 920 на КЧСИ до ,,Ю-й” ООД, учредителите посочват, че представеният технически проект не отговаря на изискванията на действащото законодателство относно обхвата и съдържанието му и поради тази причина не е годен да бъде предварително съгласуван. Със заявление № 00013/03.01.2022 г., отправено до строителя от страна на учредителите, се сочи, че предадените на 30.12.2022 г. документи, озаглавени ,,Инвестиционен проект”, са идентични с вече представения технически проект и в този си вид проектната документация не е годна да бъде представена за одобряване от главния архитект на общината.

От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, извършена по реда на чл. 195, ал. 1 ГПК, се установява, че представеният от строителното дружество инвестиционен проект не съдържа всички необходими части, а освен това са налице определени несъответствия. С оглед заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно и обосновано, може да бъде направен извод, че проектът не отговаря на законовите изисквания относно обхват и съдържание.

На 13.01.2023 г. чрез нотариус В.А. е отправена нотариална покана от ,,Ю-й” ООД до насрещната страна по предварителния договор, в която се посочва, че отказът за съгласуване на представения технически проект съставлява бездействие, което осуетява надлежното изпълнение на задълженията на строителя. Учредителите са поканени да съгласуват представения проект в 5дневен срок от връчване на поканата. На 01.02.2023 г. е отправена втора нотариална покана, чрез която учредителите са поканени да се явят на 13.02.2023 г. в кантората на нотариус В.А. във връзка с подписването на представените проекти. С констативен протокол, съставен на същата дата, се установява неявяването на учредителите. На 21.03.2023 г. от страна на дружеството е отправено нотариално уведомление за разваляне на договор и покана за плащане на дължими суми, в което се посочва, че строителят разваля сключения предварителен договор вследствие на неизпълнение на задълженията на насрещаната страна, изразяващо се в извършена на 27.01.2023 г. прехвърлителна сделка, по силата на която процесният недвижим имот е продаден на трето лице. Видно от фактите по делото ответникът по настоящото производство не оспорва осъщественото разпореждане с недвижимия имот.

Съдът при така установените от фактическа страна обстоятелства, н.а от правна страна следното:

I. По допустимостта на иска

Във връзка с твърдението на ответника, че настоящото производство по чл. 422 ГПК е недопустимо, тъй като не е налице съответствие между основанието на вземането, посочено в издадената по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение и основанието, въз основа на което се претендира вземането на ищеца в настоящото исково производство, съдът н.а следното: В заявление за издаване на заповед за изпълнение с входящ № 21421/04.08.2023 г., подадено от ,,Ю-й” ООД, е посочено, че сумата от 7500 лв., престирана на ответника, следва да бъде върната като платена при липсата на валидно правно основание. В исковата молба ищецът навежда твърдения, че по отношение на ответника следва да бъде признато за установено, че сумата е получена без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание и подлежи на връщане. Искът за неоснователно обогатяване, уреден в чл. 55, ал. 1 ЗЗД, е един, като обединява три възможни хипотези: престиране при начална липса на основание, с оглед на бъдещо основание, което не е било осъществено, или при отпаднало основание. С оглед на гореизложеното съдът н.а, че не е налице несъответствие между основанието на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, и посоченото от ищеца в настоящото производство, поради което искът е процесуално допустим.

3

II. По основателността на иска

Институтът на неоснователното обогатяване, чиято правна уредба се н.а в чл. 55-59 ЗЗД, се свързва с настъпването на имуществено разместване и преминаването на блага от патримониума на едно лице в патримониума на друго, без да е налице основание за това. Фактическият състав на чл.

55, ал. 1, предлож. 3 ЗЗД - връщане на даденото в хипотезата на отпаднало основание, н.а приложение при унищожаване на договора поради порок във волята, разваляне поради неизпълнение, сбъдване на прекратително условие или настъпване на други юридически факти (Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС).

С доклада по делото по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предлож. 3 ЗЗД по реда на чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК в тежест на ищеца е разпределено да установи в условията на пълно и главно доказване: 1) наличието на валидно възникнало облигационно отношение между страните, по силата на което е извършено плащане/предаване на вещ; 2) отпадане с обратна сила на основанието, обуславящо престацията.