Решение № 12 от 14.04.2026, Районен съд - Елхово

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Елхово, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартина Ив. Кирова при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. МЕТОДИЕВА като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Административно наказателно дело № 20252310200372 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е въз основа на депозирана жалба от Р. Т. Г. от с.Г.К., общ.Болярово, против Наказателно постановление №001263 от 23.10.2025г., издадено от Началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ - К. Ч., оправомощен със Заповед №РД-11-1326/17.10.2025г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, с което за извършено административно нарушение по чл.139, ал.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.179, ал.3 вр.с чл.139, ал.6 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в размер на 153,39 евро /300 лева/, както и на основание чл.189е, ал.7 от ЗДвП е постановено, че дължи 4,60 евро /9 лв./ – такса по чл.10а, ал.2 от Закона за пътищата /ЗП/ и чл.4, ал.4 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства (ППС) на база време и на база изминато разстояние, вр.с чл.24 от Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа,.

С жалбата си жалбоподателят атакува така издаденото му НП като незаконосъобразно, необосновано и несправедливо, заявявайки допуснати съществени нарушения на административно-наказателната процедура, предвидена в ЗАНН, които са довели до съществено ограничаване правото му на защита. Счита, че не е извършил вмененото му във вина административно нарушение. Изтъкнати са в жалбата доводи, че в атакуваното НП е налице съществено противоречие и неяснота между твърдяното нарушение, описано словесно в обстоятелствената част от административно-наказващия орган /АНО/ и посочената като съответстваща му административно-наказателна разпоредба, което препятства възможността да се разбере какво е точно извършеното нарушение. Никъде според жалбоподателя не е индивидуализирана конкретно за каква точно пътна такса става въпрос - от каква категория, за коя година, съгласно коя нормативна разпоредба се изисква. В случая е ангажирана административно-наказателната отговорност на оспорващия по законов текст, чието текстово формулиране не отговаря на юридическото формулиране на 1 административно наказателното обвинение. Контролният орган, констатирайки административно нарушение, следва да го опише фактически, като това описание се изтъква в жалбата, че следва да съответства в пълен обем на законовата разпоредба, която се сочи като нарушена. Освен това според жалбоподателя цитираната в НП санкционна правна норма - чл.179, ал.3 от ЗДвП, е твърде обширна, като АНО я е отразил единствено цифром, без текстово прецизиране на обвинението с оглед установяване на правилното приложение на закона. Предвид на тези си съображения жалбоподателят с жалбата си моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, се явява лично и чрез процесуалния си представител – адв.П. М. от АК-Ямбол, заявява, че поддържа жалбата на същите основания и със същото искане. По съществото на спора процесуалният представител на жалбоподателя пледира, допълвайки доводите си, за уважаване на жалбата и съответно за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и за присъждане на направените по делото разноски в размер на отразеното в договора за правна помощ адвокатско възнаграждение.

За административно-наказващият орган – Началникът на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призован, в съдебно заседание се явява процесуалният му представител – юрисконсулт К. Д. С., с пълномощно по делото, който оспорва жалбата и представя по опис допълнителни писмени доказателства. По съществото на спора се заявява искане жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и да бъде потвърдено обжалваното НП като законосъобразно и правилно издадено, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно ЗПП. В случай на уважаване на жалбата, е релевирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна. В представено по делото писмено становище процесуалният представител на АНО доразвива доводите си в обосноваване правилността и законосъобразността на атакуваното от жалбоподателя НП, а по отношение на възражението на процесуалния представител на жалбоподателя относно 17 символната поредица от цифри и символи в номера на АУАН юриск.С. изтъква, че не е дата, а е номер на акта, генериран от електронната система и представлява поредица от 17 цифри и символи.

РП-Ямбол, редовно призована, по реда на надзора за законност, не изпраща представител в съдебно заседание и не взима становище по жалбата.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 02.05.2025г. в 10.50 часа разпитаните по делото като свидетели – И. Й. Ц., работещ като инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане–Велико Търново“ и М. Б. Н., работещ като инспектор в НТУ-сектор Велико Търново, изпълнявали служебните си задължения на път II-44 /Втори клас път №79 - между гр.Севлиево и гр.Габрово/, при км.5+800 /на изхода от град Севлиево/, като спрели моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, с рег.№У 1145 ВК, с обща технически допустима маса 2 500 кг., собственост на жалбоподателя Р. Т. Г. (видно от Справката за собствеността, представена от АНО в хода на съдебното следствие), тъй като констатирали от справката в Електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП (т.нар. ТОЛ система), от контролното устройство (техническо средство) с идентификатор № 30752, че на датата 16.12.2024г., в 14:33.11 часа извън населено място, а именно: по второкласен път №791, при км. 7+162 км., пътен участък (ТОЛ сигмент) 79:Златиница-7902/79-2.1, на територията на община Болярово, област Ямбол, включен в обхвата на платената пътна мрежа, посоченото МПС е било управлявано в посока намаляващ километър, без да е изпълнено задължението за заплащане на дължима такса за движение по републиканската пътна мрежа съгласно чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, т.е. посоченият път попада в Приложение №2 към т.2 на 2

Решение № 959 на Министерски съвет от 31.12.2018г. за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура винетна такса и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по л.10, ал.4 от ЗП за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища.

За извършеното нарушение е бил генериран запис от електронната система под формата на доклад и снимков материал, като налични към АНП са 2 броя снимки, на които е обективиран процесният л.автомобил. От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен № У 1145 ВК, датата и часа на движение, идентични с датата и часа на нарушението.

Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, на датата - 02.05.2025 година, свидетелят И. Й. Ц. – "инспектор" в Сектор "Контрол и правоприлагане – Велико Търново" в НТУ към АПИ, във връзка с възложените му функции, е съставил на място против жалбоподателя (в качеството му на водач на процесното МПС към датата на установяване на нарушението) и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 001263/16.12.2024. Това процесуално действие св.Ц. е извършил и с участието на колегата си – свидетеля М. Б. Н.. В изготвения АУАН актосъставителят е посочил, че лекият автомобил е управляван без да има заплатена пътна такса за изминато разстояние по платената републиканска пътна мрежа, съгласно чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. А досежно квалификацията, нарушението правно е квалифицирано от актосъставителя Ц. с разпоредбата на чл.139, ал.6 от ЗДвП, която е вписана за нарушена.

АУАН е бил предявен на жалбоподателя на същата дата - 02.05.2025 година, който не е посочил възражения против констатациите в акта, като нарушителят е отказал да го подпише и да получи препис от същия, което е удостоверено с имената и подписа на свидетел по отказа – С. М. С. от гр.Габрово.

В 7-дневният срок от съставянето на АУАН, предвиден в разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят Грамоски не е депозирал писмено възражение против съставения му АУАН.

След получаване на образуваната преписка, К. Ч. - Началник на Отдел "Контрол и правоприлагане" в НТУ към АПИ на 23.10.2025 година е издал процесното НП №001263 против жалбоподателя Р. Т. Г.. В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, като с диспозитивната част на НП е приел, че Р. Т. Г. виновно е извършил административно нарушение по чл.139, ал.6 от ЗДвП и е наложил на жалбоподателя административно наказание - глоба в размер на 300 лв. (153. 39 евро), както и е посочил, че Г. дължи 9 лв. (4.60 евро) - такса по чл.10а, ал.2 от ЗП.

Наказателното постановление е връчено по пощата с известие-обратна разписка, на 30.10.2025г. лично на жалбоподателя, което обстоятелство е удостоверено с подписа му, а жалбата на Г. е входирана в РС-Елхово на 03.11.2025г. с вх.№4661/03.11.2025г.

Материалната компетентност на Началника на Отдел "Контрол и правоприлагане" в НТУ към АПИ да издава НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № РД-11-1326 от 17.10.2025 година на Председателя на Управителния съвет на АПИ, видно от която Началникът на Отдел "Контрол и правоприлагане" в НТУ към АПИ е оправомощен да издава НП по чл.179, ал.3 - 3в от ЗДвП, т. е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му от наказващия орган по закон съгласно чл.189е, ал.12 от ЗДвП – Председателя на Управителния съвет на АПИ по надлежния ред с административен акт - Заповед. Персоналното заемане на длъжността от К. А. Ч. се установява от представената Заповед № ЧР-СП-НТУ-333 от 17.06.2025 година на Председателя на Управителния съвет на АПИ.

Материалната компетентност на актосъставителя да съставя АУАН за нарушения по 3

ЗДвП, също се доказа, тъй като свидетеля И. Й. Ц. заема длъжността "инспектор" в Сектор "Контрол и правоприлагане – Велико Търново" в НТУ към АПИ, чиято териториална компетентност обхваща цялата територия на Република България и не е ограничена от териториалния обхват на структурното звено, в което заема длъжността. Материалната компетентност на актосъставителя и на АНО не се оспорва от страните.

Така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът установи въз основа на обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства.

От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в законоустановения 14дневен срок по смисъла на чл.59, ал.1 от ЗАНН /видно от разписката за получен препис от наказателното постановление - на 30.10.2025г., и от датата на депозиране на жалбата в РСЕлхово – 03.11.2025г./, от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване и пред надлежния съд – по местоизвършване на нарушението.

На основание чл.79б, ал.1 от ЗАНН, съдът констатира, че процесната глоба не е платена – видно от представеното от АНО Писмо с изх. № 11-00-16746 от 01.12.2025 година и становище изх.№НТУ/11-00-1910 от 11.02.2026г., което обстоятелство всъщност не е оспорено от страна на жалбоподателя, поради което производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в тази част в резултат на плащане на санкцията.

Не е заплатена и компенсаторната такса съгласно чл.10а, ал.2 от ЗП, поради което жалбоподателят не се освобождава от административно-наказателна отговорност.

Съдът счита, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения: