Решение № 113 от 26.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. София, 26.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Спасова при участието на секретаря Славка Кр. Д. като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело № 20211100902855 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са съединени искове по чл. 29, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 55, ал. 1 ЗЗД, евентуален по чл. 87, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД, кумулативен по чл. 82 ЗЗД и насрещния иск с правно основание чл. 55 ЗЗД вр. с чл. 108 ЗС.

Ищецът твърди, че през месец април 2021 г. му възникнала необходимост от закупуване на лек автомобил и от обява в Интернет – mobile.bg бил установен такъв, а именно: „Мерцедес-Бенц МЛ 350“, обявен като произведен през 2013 г. и с пробег от 127 016 км. Обявеният за продавач на автомобила бил ответникът „Ф.“ ЕАД. Посочва, че след проведени преговори, на основание договор за покупко-продажба от 19.05.2021 г. закупил от ответника лекия автомобил. На 18.05.2021 г. издал фактура за цената на автомобила в размер на 40 000 лева, която сума превел на продавача още същия ден.

Твърди, че на 25.05.2021 г. при опит за регистрация на цитирания автомобил в КАТ – Стара Загора, от служителите на МВР било установено, че на автомобила, предмет на договора, е монтиран двигател с номер 64282641288779, който се различава от посочения в договора и съответно в свидетелството за регистрация в Р. България. На това основание била отказана регистрация на автомобила на името на новия собственик, съответно била налице невъзможност същият да бъде използван по предназначение. Твърди, че от посочената дата автомобилът бил паркиран и не се използвал от дружеството-купувач. Посочва, че в кореспонденцията между представили на страните по договора било установено, че действително двигателят е сменен от продавача, но това не било обявено и съответно отразено в регистрите на КАТ /т.е. съответно да бъде отразено в свидетелството за регистрация/, каквото задължение имал продавачът. Твърди, че от продавача по договора впоследствие било предоставено по електронната поща копие от фактура, с която бил закупен двигателя от „Ф.“ ЕАД, който е установен в КАТ – Стара Загора на лекия автомобил. Видно от представената фактура двигателят бил закупен в началото на м. май 1

2021 г. – няколко седмици преди сключване на договора за покупко-продажба, като това обстоятелство било премълчано от страна на продавача. Счита, че невъзможността да регистрира надлежно закупения автомобил, съответно да използва същия, му дава основание да развали сключения договор. Евентуално следва да се приеме, че скриването на обстоятелството, че продаваният автомобил е със сменен двигател, което се явява съществено обстоятелство, е умишлено въвеждане на ищеца в заблуждение с цел същият да бъде мотивиран да сключи договор за покупко-продажба на автомобил, за който продавачът е знаел, че е със сменен двигател и неизпълнение на задълженията му по наредбата би довело до проблеми при регистрацията, съответно използването на автомобила. Евентуално счита, че е налице недобросъвестност при водене на преговорите и сключване на договора за продажба. Посочва, че е налице и въвеждане в заблуждение по отношение на пробега на автомобила, който е обявен, от действително изминатият. Твърди, че за разваляне на договора изпратил уведомление чрез Телепоща до „Ф.“ ЕАД. Посочва, че във връзка с покупката на автомобила, който е предмет на разваления договор, извършил редица разходи, които представляват реално претърпени от дружеството вреди, включващи годишна винетка в размер на 97 лева, заплатена нотариална такса в размер на 486,60 лева и местен данък-МПС в размер на 375 лева. Твърди, че още в уведомлението за разваляне на договора изразил готовност за връщане на автомобила. Предвид изложеното иска да се осъди ответника да му заплати сумата в размер на 40 000 лева – получена на отпаднало основание – договор за покупко-продажба от 19.05.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждан на исковата молба. На основание чл. 88 ЗЗД иска ответникът да му заплати вреди в резултат от разваляне на договора в общ размер на 958,60 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до изплащането. При условията на евентуалност прави искане за унищожаване на договора от 19.05.2021 г. на основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД, като се приеме, че е налице умишлено въвеждане на ищеца в заблуждение с цел той да бъде мотивиран да сключи посочената правна сделка, тъй като продавачът е премълчал обстоятелството по смяна на двигателя на автомобила без да са изпълнени законовите изисквания за това, както и е изопачил действителния пробег на продавания автомобил, и да се осъди ответникът да заплати сумата 40 000 лева като платена по унищожения договор, както и реално претърпените във връзка със сключения унищожаем договор вреди в размер на 958,60 лева, ведно със законната лихва върху сумите от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски, включително и тези направени в производство по чл. 390 ГПК.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът „Ф.“ ЕАД оспорва изцяло исковата претенция като неоснователна. Посочва, че ако бъде прието, че ищецът е предявил иск по чл. 195 ЗЗД, то прави възражение за изтекла погасителна давност на иск. Не оспорва, че между ищеца и ответника е сключен договор на 19.05.2021 г. и че е получил сумата 40 000 лева. Счита за невярно твърдението, че ищецът не е бил наясно с факта, че двигателят е сменен. Твърди, че след сделката новият собственик по някаква причина е загубил интерес към придобитата вещ и се опитва недобросъвестно да си върне парите, които е платил за нея, но загубата на интерес не е правно основание за разваляне на договор, нито връщане на даденото по него.

На следващо място посочва, че пререгистрацията на двигателя е изцяло административна процедура и същата се извършва при представяне на необходимата документация, а такава документация е надлежно представена на ищеца. Посочва, че от страна на „В.Б.“ ЕООД не са налице твърдения за недостатъци по самия двигател. Оспорва твърдението на ищеца, че е налице въвеждане в заблуждение по отношение на пробега на автомобила. Посочва, че двигателят е закупен на 01.05.2020 г., повече от година преди процесната сделка, а не както твърди ищецът през м. май 2021 г. Поддържа, че не са налице основанията за разваляне на договора по реда на чл. 87 ЗЗД, поради което ищецът не е развалил валидно договора за покупко-продажба, съответно не са възникнали основанията за връщане на даденото на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Счита за неоснователно твърдението на ищеца, че 2 направените от него разходи по превозното средство в размер на 958,60 лева се явяват реално претърпени от дружеството вреди в резултат от развалянето на договора. Оспорва и предявеният иск при условията на евентуалност. Поддържа, че категорично не е налице умишлено въвеждане в заблуждение на ищеца с цел той да бъде мотивиран да сключи договора за покупко-продажба на МПС. Прави възражение за прихващане, тъй като, ако бъде уважен някой от исковете, ищецът ще дължи обезщетение за ползването на автомобила за периода от сключване на договора до окончателното му връщане на ответника, в размер на пазарната цена за наем на автомобила. Претендира разноски.

В срока по чл. 372 ГПК ищецът заявява, че поддържа предявените искове. Допълва, че от страна на ответника са прикрити обстоятелства, които са свързани с процесния автомобил, като непредставянето на сервизна история след 2019 г., което очевидно е имало за цел да „убеди“ купувача да закупи автомобила. Иска да се отхвърли направеното възражение изцяло като неоснователно. Твърди, че процесният автомобил е дерегистриран от КАТ, считано от 21.07.2021 г.

В срока по чл. 373 ГПК ответникът заявява, че поддържа изцяло всички свои възражения, твърдения, оспорвания и доказателствени искания, направени с отговора на пръвоначалната искова молба.

В срока за отговор на исковата молба ответникът предявява насрещен иск. Твърди, че между страните е сключен на 19.95.2021 г. договор за покупко-продажба на процесния лек автомобил Мерцедес. Посочва, че е изпълнил задължението си по договора и е предал моторното превозно средство в състояние и вид, в каквито се е намирало към момента на сделката, както е посочено в договора. Твърди, че въпреки добросъвестното изпълнение на задълженията си по договора, на 15.06.2021 г. „В.Б.“ ЕООД изпратило чрез телепоща покана за разваляне на договора с твърдение, че двигателят на автомобила не отговоря на този, вписан в свидетелството за регистрация – обстоятелство, което според ответника по насрещния иск разбрал чак след опит за прехвърляне собствеността върху автомобила в съответното териториално поделение на КАТ. Твърди, че пречката за пререгистрация е била изцяло формална като ищецът е съдействал за нейното отстраняване. Посочва, че в случай, че съдът уважи някои от предявените в процеса главни искове, за него ще възникне правен интерес да предяви настоящия насрещен иск за връщане на полученото по договора.

Предвид изложеното иска да постанови решение, с което да се осъди ответникът да предаде процесния автомобил на ищеца, в случай, че бъдат уважени някои от предявените първоначални искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът по насрещния иск „В.Б.“ ЕООД счита същият за недопустим. Оспорва направеното в насрещната искова молба твърдение, че преди продажбата на автомобила бил направен обстоен експертен преглед, включително на двигателя. Твърди, че дори и продавачът да е предал на купувача автомобила в състояние, в което същият се е намирал към момента на сделката, то същият не е бил годен да бъде регистриран на името на новия собственик с оглед неизпълнение задължения на продавача.

Оспорва твърдението на ищеца, че бил загубил интерес от придобитата вещ. По отношение на връщането на процесния автомобил, прави възражение на основание чл. 315 ТЗ. Иска да се остави предявеният насрещен иск като недопустим, а ако се приеме за недопустим, да се отхвърли като неоснователен. В случай, че се постанови връщане на автомобила, да се постанови това да стане след връщане на цената. Претендира разноски.

В срока по чл. 372 ГПК „Ф.“ ЕАД заявява, че има интерес от предявяване на иска, тъй като няма как „В.Б.“ ЕООД само да поиска да бъде осъдено да предаде владението върху вещта. Счита, че не са налице предпоставките по чл. 315 ТЗ за упражняване на търговско право на задържане от ответника по настоящия иск.

В срока по чл. 373 ГПК ответникът по насрещния иск заявява, че поддържа подадения отговор.

3

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а същото се установява и от приетото доказателство, че на 19.05.2021 г. са сключили нотариално заверен договор за покупко-продажба на МПС, с който „Ф.“ ЕАД, като продавач продава на „В.Б.“ ЕООД, като купувач следното свое собствено МПС: автомобил Мерцедес МЛ 350 БЛУТЕК 4 МАТИК, с рег. № ****, рама № WDC1660241A269750, двигател № 64282641463619, цвят: черен, дата на първоначална регистрация 05.09.2013 г., вид гориво: Дизел, в състоянието в което се намира в момента на продажбата, ведно с всичките му принадлежности, за сумата от 40 000 лева без ДДС, като е посочено, че продавачът е получил сумата изцяло от купувача в деня на подписване на договора.

Представена е фактура от 18.05.2021 г., издадена от „Ф.“ ЕАД на „В.Б.“ ЕООД за сумата 40 000 лева, като с платежно нареждане от 19.05.2021 г. сумата е заплатена от ищеца на ответника.

Представен е фискален бон от 20.05.2021 г. за сумата 97 лева за годишна винетка и нареждане за заплатени такси в размер на 861,60 лева.

Видно е от разменената между страните кореспонденция, че на 31.05.2021 г. са обсъждали необходимите документи за регистрация на двигателя. Към едно от писмото, изпратено от ответника до ищеца е прикачена фактура, приета и като доказателство по делото – фактура № 1000000053/01.05.2020 г. за закупен двигател с № 64282641288779 за сумата от 600 лева.