Решение № 122 от 07.07.2025, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Свиленград, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20255620200377 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалван е Електронен Фиш №8504948632 за налагане на имуществена санкция за нарушение,установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от ЗП издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с който на „АИТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСПОРТ “ ЕООД с ЕИК

160072521 със седалище и адрес на управление с .Милево, обл.Пловдив,общ.Садово ,ул.24-та, №10, представлявано от управителя си АНГЕЛ АНЕВ ТРАКОВ, с който за извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, на основание чл.187а,ал.2,т.3 вр с чл.

179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2500 лв., както и съответна ТАКСА по чл.10б,ал.5 от Закона за пътищата,съобразно категорията на притежаваното от дружеството пътно превозно средство в размер на 133лева.

Дружеството –жалбоподател чрез пълномощника си юрисконсулт Х.Х, моли за отмяна на обжалвания акт, който счита за незаконосъобразен и неправилен –издаден в противоречие с материалния закон и при съществени процесуални нарушения.В жалбата се твърди ,че била нарушена процедурата за ангажиране на отговорността на дружеството жалбоподател,не било налице точно и пълно описание на адм.нарушение и на мястото на нарушението ,както и че не били спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН. Сочи ,че липсвало посочена дата на издаване на ЕФ,не било индивидуализирано в достатъчна 1 степен и ППС и т.н.,като твърди,че същият бил издаден и в противоречие на Решени по дело С 61/23 на СЕС.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебната фаза, редовно призован, дружеството жалбоподател не изпраща представител. В писмена молба пълномощника на жалбоподателя поддържа жалбата по изложените в нея доводив.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) Агенция „Пътна

Инфраструктура” към

Министерството на регионалното развитие и благоустройството, редовно призовани, не изпращат представител. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника на АНО в което , оспорва жалбата.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Претендира присъждане на разноски по делото,а именноюр.възнаграждение.

Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 20.10.2021 година в 22.00часа в извън населено място, а именно: по път - автомагистрала (АМ) "Марица" – А 4, при км. 83+554, на територията на община Любимец, област Хасково, с контролно устройство (техническо средство) с идентификатор № 20352 (част (елемент) от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП (т. нар. ТОЛ система), която е стационарна електронна система за заснемане и за събиране на данни ), е регистрирано и заснето движещото се в посока намаляващ километър, пътно превозно средство (ППС), състоящо се от влекач марка "МАН ", модел ТГХ с държавен регистрационен № РВ2140РХ с технически допустима максимална маса 18000 кг, брой оси 2, екологична категория – евро 6 ,в състав с ремарке с общ брой на осите -5 и с обща техническа допустима максимална маса на състава 40 000, като влекачът е собственост на дружеството - жалбоподател (видно от справката приложена по АНПр и свидителство за регистрация част първа), за което не е заплатена дължимата такса за движение по републиканската пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП - нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП ,тъй като за посоченото МПС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаване.

След обработване на информацията от заснемането, от АПИ е издаден ЕФ № 8504948632 на дружеството - жалбоподател в качеството му на собственик на ПС, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието, налична в преписката (както вече бе посочено).

ЕФ е изготвен по образец съгласно Протокол № 28765/21 от 09.09.2021 2 година на Управителния съвет на АПИ и Заповед № РД-11-983 от 13.09.2021 година на Председателя на Управителния съвет на АПИ, ведно с образец към последната, представляващ Приложение към посочената Заповед.

В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за незаплащане на дължимата такса за движение по републиканската пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП , приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл.179, ал. 3б от ЗДвП, на дружеството - жалбоподател е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 2 500 лв., както и е посочено, че дължи 133 лв. - такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗДвП .

Обжалваният ЕФ е редовно връчен на дружеството - жалбоподател на 09.04.2025 година по пощата с Обратна разписка/като съдът служебно е извършил проверка в сайта на български пощи за датата на доставката,доколкото от печата се установява,че е доставено през месец април 2025г.,а за дата на връчване е вписана 08.01.2025г./ . Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в Административнонаказателната преписка (АНП), с отбелязване и на името на получателя му. Възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство. Даден е 14-дневен срок на дружеството – жалбоподател да плати компенсаторната такса с оглед анулирането на ЕФ.

В указания срок, дружеството - жалбоподател не е платил компенсаторната такса.

За работата и използването на устройството за конкретното нарушение е изготвен Доклад. Същият е приложен по делото и приет като доказателство.

От съдържанието на Доклада се установяват данни за датата и часа на нарушението, мястото му и характеристиките на процесното ППС.

ЕФ е съставен на основание снимков материал – налични са записи от системата и по-точно две снимка, на които е видно процесното ППС. От същите /от едната снимка/се установява, че е заснето ППС, състоящо се от влекач с прикачено към него ремарке с държавен регистрационен № РВ2140РХ. От приложените снимки стават ясни датата и часа на заснемане.

Налично по делото е и Становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ Национално тол управление.

От публично достъпното Решение № 959 на Министерския съвет от 2018 г. за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища, се установява, че А-4 – автомагистрала, е част от този списък.

Служебно известно е публикуваното в ДВ бр.42 от 09.06.2015г.3 Разрешение за строеж № РС-32 от 15.05.2015 година, издадено от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, относно внедряване на система за автоматизирано събиране и анализ на данни за пътния трафик по АМ и първокласни пътища на територията на Република България, т.е. за извършване на строително-монтажни работи – автоматичните устройства, записващи пътния трафик се разполагат върху типови стоманени рамки,като копие от същото е представено в настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в ЕФ и възприети от АНО, се установява по категоричен начин от приложените по АНПр писмените доказателства и от представените в съдебно заседание писмени такива.

Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание , Съдът кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на АНО / на 16.04.2025г. /, от надлежно легитимирано за това действие лице, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) компетентния Свиленградски Районен съд.

Преценена по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП , "собственикът е длъжен да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на ППС. Ако в Свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. ".

С нормата се регламентира забрана за собственика на ППС, движещо се по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да не допуска същото, ако не са изпълнени едновременно задълженията, както по установяване размера на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на ППС, така и по нейното заплащане.

Съгласно чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП , "ако собственикът на ППС е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на ППС, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП , на собственика се налага Имуществена санкция, както следва - по чл. 179, ал. 3б - в размер 2 500 лв. ".

4

Съгласно цитираната санкционна разпоредба на собственик на ППС, който е допуснал движението на ППС, без едновременно да са изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП , т. е. нарушил е установената му забрана по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, се налага Имуществена санкция по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Съгласно чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, "собственик на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП , за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП , включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП , се наказва с Глоба в размер 2 500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на ППС, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага Имуществена санкция в размер 2 500 лв. ".

Съгласно цитираната разпоредба административното наказание се налага на собственика на ППС при незаплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП – изцяло или частично, включително и когато това е последица от невярно декларирани данни.

От систематичното тълкуване на тези разпоредби се обуславя извод за неяснота на наказаното лице в какво действителност се изразява неговото неправомерно поведение, предпоставка да му бъде наложено административно наказание.

Не се установява безспорно дали жалбоподателят е наказан заради това, че е нарушил забраната по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП , като е допуснал движението на ППС, без едновременно да са изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП , или заради това, че не е заплатил дължимата пътна такса.

Изложеното е основание за отмяна на ЕФ поради допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, препятстващи възможността на лицето да разбере в какво се изразява обвинението спрямо него и да осъществи ефективно правото си на защита.