Решение № 600 от 29.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 600 гр. София, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка И.

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Виктория В. Грънчарска Въззивно гражданско дело № 20211100510454 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника И. Н. К., чрез адв. Р. – особен представител, срещу решение № 20136558/10.06.2021г., постановено по гр.дело № 42233/2019г. по описа на СРС, 154-и състав, в частта, в която по предявените от ищеца „Топлофикация София” ЕАД искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване на установено, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 335,26 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. в топлоснабден имот – ап. № 28, находящ се в гр. София, ж.к. ****, с аб. № 100085, ведно със законната лихва от 20.03.2018 г. до окончателното плащане, сумата 56,84 лева – мораторна лихва за периода от 16.09.2015 г. до 09.03.2018 г., сумата 19,03 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от 20.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 2,79 за периода от 16.09.2015 г. до 09.03.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 25.04.2018 г. по ч.гр.д. № 18402/2018 г.

1 на СРС, 154-и състав и на ищеца са присъдени разноски.

Решението не е оспорено от ищеца в частите, в които исковете са отхвърлени до пълните размери, поради което в тази част е влязло в сила.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното от СРС решение в обжалваната част. СРС е постановил необосновано, незаконосъобразно и недопустимо - допуснато процесуално нарушение при подаване на исковата молба. Депозираната искова молба била нередовна, тъй като не отговаря на условието на чл. 127, ал. 1, т. 6 ГПК – липсва подпис на лицето, което я подава.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД депозирал писмен отговор, с който поддържа, че същата е неоснователна.

Претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Топлоконтрол“ ЕООД не заявява становище.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

Във връзка с единственото възражение във въззивната жалба за недопустимост на оспореното решение, въззивният съд намира следното:

Предявеният иск е допустим и СРС не е допуснал съществено процесулано нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът констатира, че на стр. 38 от гр. д. № 42233/19 г. на СРС, 154-и състав е приложено пълномощно към исковата молба на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД. От него е видно, че юрк. Б.П.Г. е валидно упълномощен да представлява дружеството-ищец по делата, по които е страна като извършва всички съдопроизводствени действия пред всички инстанции. Исковата молба е валидно подписана от представителя на дружеството, поради което настоящият състав намира, че същата е редовна като отговаря на условието регламентирано в разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 6 ГПК.

По отношение на релевираното възражение, че искът не е допустим, тъй като заповедта по чл. 410 ГПК е връчена при условията на чл. 47, ал. 1 във вр. ал. 7 ГПК – връчване чрез залепване на уведомление е неоснователно. На 02.05.2018 г., 26.05.2018 г. и 04.06.2018 г. връчителят е поставил съобщение на 2 входната врата на ответника. Върнатото по делото съобщение на 05.06.2018 г. за извършеното действие съдържа удостоверяване, че залепването е било извършено след три посещения на адреса. Съдът констатира, че заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47 ГПК – съобщението е връчено чрез залепване на 27.09.2018 г. и в двуседмичния срок от залепване на уведомлението ответникът не се е явил, за да го получи. Видно и от справка на стр. 28 от гр. д. № 18402/2018 г. не са налице данни длъжникът да има работодател или осигурител, подари което са налице основанията намиращи се в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

В обобщение на изложеното, решението в обжалваните части е допустимо.

Като съобрази по същество изложеното в жалбата и становищата на страните по реда на въззивната проверка, съдът намира следното:

По законосъобразността на решението, настоящият състав констатира, че жалбата не съдържа никакви конкретни доводи за незаконосъобразност.

Трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 246/23.10.2013 г. по гр. д. № 3418/2013 г. на ВКС, ГК, І г. о., решение № 216/19.01.2015 г. по гр. д.

№ 2008/2014 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 172/10.04.2017 г. по т. д. № 2312/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о. и други съдебни актове приема, че подадена в срок въззивна жалба, в която не са посочени конкретни пороци на първоинстанционното решение, е редовна по аргумент от чл. 262, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 260, ал. 1, т. 3 ГПК. В Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 е прието, че при проверката на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Следователно, по бланкетна въззивна жалба, в която не са посочени конкретни пороци по правилността на обжалваното решение и в случай, че не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми от първоинстанционния съд, не е допустимо извършване на цялостна проверка на правилността на обжалваното първоинстанционно решение.

Решението е постановено при изцяло изяснена фактическа обстановка, която въззивният състав не намира за необходимо да преповтаря. Съдът препраща към фактическите и правни изводи, направени от СРС, на основание чл. 272 ГПК.

3

Предвид изложеното и при липса на каквито и да е конкретни съображения за незаконосъобразност на решението, въззивният съд приема, че доколкото няма при постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни правни норми, то следва да се потвърди в частите, в които исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на задълженията за главница и лихви, са уважени срещу ответника.

При липса на промяна в изхода от спора, решението следва да се потвърди и в частта, в която ответникът е осъден за заплащане на разноски в полза на ищеца.

По разноските:

Предвид изхода от спора, право на разноски има ищеца. Понеже ищецът е депозирал единствено отговор на въззивната жалба, съдът намира, че в негова полза следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. за въззивното производство, както и внесените разноски за особен представител на ответника в размер на 400 лв., на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК.

При тези мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20136558/10.06.2021г г. на СРС, 154-и състав, по гр. д. № 42233/2019 г., в частите, в които е признато за установено, по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.

1 ЗЗД, че И. Н. К., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 сумата от 335,26 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. в топлоснабден имот – ап. № 28, находящ се в гр. София, ж.к. ****, с аб. № 100085, ведно със законната лихва от 20.03.2018 г. до окончателното плащане, сумата 56,84 лева – мораторна лихва за периода от 16.09.2015 г. до 09.03.2018 г., сумата 19,03 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от 20.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 2,79 за периода от 16.09.2015 г. до 09.03.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение 4 на парично задължение от 25.04.2018 г. по ч.гр.д. № 18402/2018 г. на СРС, 154и състав и в частта, в която И. Н. К., ЕГН ********** е осъден за заплащане на разноски в исковото и заповедното производства по чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046.

РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в останалата неоспорена от ищеца част.

ОСЪЖДА И. Н. К., ЕГН **********, с адрес на представителя : гр. София, БУЛ. Александър Стамболийски“ №****, да заплати на „Топлофикация София“" ЕАД ЕИК 831609046, с адрес: гр. София, ул. „Ястребец"№ 23 Б юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 50 лв. и възнаграждение за особен представител в размер на 400 лв, на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Топлоконтрол“ ЕООД.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5