Определение № 36213 от 30.08.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36213 гр. София, 30.08.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20241110137930 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 129, ал. 2 Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по Искова молба с вх. № 206322/24.06.2025 г. подадена от М. В. П., в която се твърди, че ищцата не дължи на Етажната собственост посочените в исковата молба и конкретизирани в Уточнителна молба с вх. № 326704/15.10.2024 г. суми. Съдът констатира, че има разминаване между обстоятелствената част на исковата молба, където се твърди, че ищцата на дължи на Етажната собственост посочените суми и петитума, където се твърди, че ищцата не дължи „претендираното от ЖСК вземане“. На ищцата следва да бъде указано да отстрани това противоречие в едноседмичен срок от съобщението, с препис за ответника, като посочи, кой е ответника по делото, цитираната от нея в обстоятелствената част Етажна собственост или ЖСК, като същата следва като юридическо лице да бъде индивидуализирана.

По направеното искане за изменение на иска с прибавянето на ново основание, съдът счита, че е предявен нов иск с ново основание – недължимост на търсените от ответника суми поради необитаване от ищцата на жилището в ЕС, като е запазена същата форма на защита. Искането е нередовно, тъй като по него не са представени доказателства за заплатена по сметка на Софийски районен съд на държавна такса в размер на 50 лв. На ищцата следва да бъде указано да отстрани тази нередовност на направеното от нея искане в едноседмичен срок от съобщението.

Съдът счита, че между страните не се спори, че ищцата живее постоянно в чужбина, конкретно в Федерална Република Германия, поради което следва да бъде обявено за безспорно, че за исковия период тя не живее постоянно на адреса на жилището, намиращо се в Етажната собственост.

В свое Становище с вх. № 262762/01.08.2025 г. управителят на Етажната собственост – инж. В.Е. посочва /по повод искането за допускане изменение на иска, направено в о.с.з. от 01.07.2025 г./, че ищцата от доста време живее в Федерална Република Германия. В нейният имот живее синът й. Там живеела приживе и покойната й майка. Същата изплащала вноските към Етажната собственост до м. април и м. май 2019 г., а впоследствие до м. март 2020 г. г-жа П. правела това. Предвид това ищцата много добре знаела какъв е размерът на дължимите от нея месечни вноски. Ето защо било невярно твърдението, че не знаела как е формирана сумата от 900 лв. за периода 04.2020 г. – 31.12.2023 г. По отношение на правния интерес посочва, че исковата молба, дала повод за образуване на настоящето дело е подадена преди подаване на заявление от Етажната собственост по реда на чл. 410 ГПК срещу г-жа П. за дължимите за този период суми. Поддържа, че към подаване на заявлението за издаване на заповедта тригодишният давностен срок не бил изтекъл. Обръща внимание на съда, че неправилно в о.с.з. процесуалният представител на ищцата се е позовал на чл. 50 ЗУЕС, за 1 да обоснове искането си за допускане изменение на иска. Относимата разпоредба била тази на чл. 48 ЗУЕС. Щом ищцата не знае какъв е периодът на претендираната от Етажната собственост сума, как е обосновано изтичането на давност за период, който е неясен. Прави искане за приемане по делото на цитираните ведомости.

Съдът счита, че приложените към становището на ответника доказателства следва да бъдат приети по делото, тъй като с тях той се опитва да обоснове защитната си теза, че ищцата е знаела за размера на задължението си и че за месец 02.2020 г. и месец 03.2020 г. дължимата сума е заплатена от ищцата, а това следва да се припомни са месеци, част от исковия период.

Следва да бъде оставено без уважение искането на ищцата направено в нейна Уточнителна молба с вх. № 326704/15.10.2024 г. за даване указание на ответника за посочване на банкова сметка, по която да бъдат извършени плащанията. Това задължение възниква за съда, когато е заведен осъдителен иск – арг. Чл. 127, ал. 4 ГПК и е задължение по отношение на ищеца, а не на ответника. Следва да бъде обърнато внимание на ищцата, че тя разполага с данни за банковата сметка на ответника, тъй като в представената от нея Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1049/10.01.2025 г., издадена по ч. гр. дело № 55985/2024 г. тя е посочена там.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ Искова молба с вх. 206322/24.06.2024 г. без движение.

УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от съобщението, с препис за ответника, да отстрани разминаването между обстоятелствента й част и петитума съобразно мотивната част на това определение.

При неизпълнение в срок, производството по делото ще бъде прекратено.

УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за заплатена по сметка на СРС държавна такса в размер на 50 лв. за предявения отрицателен установителен иск за недължимост на процесната сума поради отсъствие на обитателката на жилището от страната за процесния период.

При неизпълнение в срок, искането ще бъде оставено без разглеждане като нередовно.

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО и НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ обстоятелството, че за процесния за делото период 10.02.2020 г. – 10.02.2021 г. ищцата М. В. П. не живеела в Република България.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото представените от ответника с негово Становище с вх.

№ 262762/01.08.2025 г.ведомости за събиране на месечни вноски за м. 11.2017 г. – м. 06.2020 г., както и уведомление до г-жа П. от 02.02.2024 г.

ОСТАВЯ без уважение искането на ищцата за задължаване на ответника да посочи банкова сметка.

В тази му част определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати както на ищцата за изпълнение на указанията, така и на ответника за сведение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2