Решение № 355 от 04.05.2026, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Гражданско дело 340/2025
- Вид
- Решение № 355
- Подписан
- 04.05.2026
- Състав
- Надя Георгиева Славова
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 115, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 264з, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 264з, ал. 2, изр. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 355 гр. Добрич, 04.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Надя Г. Славова при участието на секретаря Виолета Г. Якова като разгледа докладваното от Надя Г. Славова Гражданско дело № 20253230100340 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Ш. Ш. К. , ЕГН **********, срещу „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК 1310011375, искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.439 от ГПК за недължимост на следните суми по изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.д. №565/2012г. на Районен съд Добрич:
-11509.78 лева, представляваща непогасен остатък от главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от 20.02.2012г. до окончателното изплащане;
-2097.68 лева - договорна лихва за периода 25.06.2009г. - 20.01.2012г.;
-898.72 лева - разноски в заповедното производство - поради погасяване на вземанията по давност.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника с вх. №383/26.01.2025г. Оспорва основателността на предявените искове. Излага, че вземанията не са погасени по давност , като за събиране на задължението по изпълнителния лист е било образувано изпълнително дело №294/2015г. по описа на ЧСИ Л. Т., по което са предприемани изпълнителни действия. На 11.03.2016г. е подадена молба от „ЕОС Матрикс" ЕООД за конституиране по делото, с която е поискано и извършване на изпълнителни действия. След прекратяване на делото на основание чл.433, т.8 от ГПК поради перемпция, делото е преобразувано под нов номер, а именно ИД №10/2022г. по описа на ЧСИ Л. Т.. По същото са предприети незабавно изпълнителни действия, които също са прекъснали давността за вземането.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по 1 делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на факта на погасяване на вземанията по давност, а с оглед направените възражения с отговора на исковата молба - в тежест на ответника е да докаже, че до 26.06.2015г. е поддържал висящността на изпълнително производство с искания за извършване на изпълнителни действия в периоди, по-малки от две години, както и че след тази дата е прекъсвал давността с надлежни искания за извършването на изпълнителни действия в периоди, по-малки от пет години; или че след падежа на задълженията е прекъсвал давността с искания за извършване на изпълнителни действия в периоди, по-малки от пет години.
Съгласно ТР №3/28.03.2023г. по ТД №3/2020г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на ТР №2/26.06.2015г. по ТД №2/2013г. на ОСГТК на ВКС: т.е. при наличие на висящо изпълнително производство към 26.06.2015г. приложението на института на погасителната давност следва да се съобрази с разрешенията, дадени с ППВС №3/1980г. За тези висящи към 26.06.2015г. изпълнителни производства погасителна давност започва да тече от 26.06.2015г., от когато е обявено за загубило сила ППВС №3/1980г., като по отношение на тази „нова“ погасителна давност следва да се прилагат постановките, дадени с ТР №2/26.06.2015г. по ТД №2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
При действието на ППВС №3/1980г. достатъчно за това да не тече давност е да е образувано изпълнително дело и същото да не е прекратено на някое от основанията, предвидени в чл. 433, ал. 1 ГПК. Съгласно постановките му, с подаването на молба за образуване на изпълнително производство давността се счита прекъсната на основание чл. 116, б. "б" ЗЗД и не тече по време на целия изпълнителен процес на основание чл. 115, б. "ж" ЗЗД.
Течението на погасителната давност е обусловено единствено от волята на взискателя да поддържа висящността на изпълнителното производство, като отправя молби към съдебния изпълнител за извършване на конкретни изпълнителни действия през период не по-дълъг от две години - чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
От 26.06.2015г. погасителна давност тече и за вземанията, предмет на висящо изпълнително производство, като за нейното прекъсване взискателят следва да предприема изпълнителни действия в рамките на конкретен изпълнителен способ съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД - т. 10 от ТР №2/26.06.2015г. по ТД №2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Когато изпълнителният процес е бил прекратен преди 26.06.2015г., давност тече от момента на това прекратяване. Когато изпълнителният процес е бил прекратен след 26.06.2015г., давност тече от момента на последното изпълнително действие, ако такова е предприето след 26.06.2015г., а ако след 26.06.2015г. не са предприемани изпълнителни действия, новата давност тече от 26.06.2015г.
Съгласно чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., за срока от тази дата до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от ПЗР към ЗИДЗЗ (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020г.) сроковете, спрели да текат 2 по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".
Тоест давностни срокове за частноправни вземания не са текли в периода от 13.03.2020г. до 21.05.2020г.
Преди обаче да бъде обсъден въпроса с прекъсването на давността, следва да бъде посочено дали такава е текла и от кой начален момент.
Процесният изпълнителен лист е издаден на 21.02.2012г. въз основа на заповед от 21.02.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК (в ред. към ДВ, бр. 59 от 20.07.2007г.) – извлечение от счетоводните книги на заявителя-банка Юробанк и еф джи България АД. Видно от приложените по настоящото производство изпълнителни дела №294/2015г. и №10/2022г., и двете по описа на ЧСИ Л. Т., покана за доброволно изпълнение не е връчена на длъжника до датата на изготвяне на препис от съдебните книжа по посочените изпълнителни дела, 25.02.2025г. С влизането в сила на заповедта за изпълнение, вземането придобива характер на съдебно потвърдено и на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД се ползва с петгодишна погасителна давност. По арг. от чл. 416 и чл. 418, ал. 6 от ГПК, издадената въз основа на документ по чл. 417 от ГПК заповед за изпълнение, влиза в сила едва след връчване на покана за доброволно изпълнение от съдебен изпълнител и неподаване на възражение в указания на длъжника срок или при подадено възражение и своевременно и успешно проведено установително производство по чл. 422 от ГПК. По делото не са налице доказателства процесната заповед за изпълнение да е била връчена успешно на длъжника към 25.02.2025г., датата на изготвяне на препис от ИД №10/2022г., въпреки многократните опити на ЧСИ. С тези съображения, и на осн. чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД, следва да се приеме, че за периода от 20.02.2012г., датата на подаване на заявлението в съда, до 25.02.2025г., датата на изпращане на искания препис от ИД №10/2022г., давност относно вземането не е текла, тъй като процесът относно това вземане е бил висящ.
Доколкото се установява, че за периода от 20.02.2012г. поне до 25.02.2025г. давността относно вземането е била спряна, то твърденията на ищеца, че в негова полза е изтекла погасителна давност относно това вземане, се явяват неоснователни.
За пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да посочи, че дори и процесната заповед за изпълнение да беше влязла в сила на датата на нейното издаване, не се доказва да е наличен период от време, надвишаващ пет години, в който да е налице бездействие на кредитора, за да може да се приеме, че вземането е погасено по давност.
Така, с молба от 09.07.2012г. до ЧСИ С.Я. е поискано образуване на изпълнително дело, проучване на имуществото на длъжника и налагане на запори. Образувано е ИД №386/2012г. по описа на ЧСИ С.Я.. Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника от 30.07.2012г., която не е връчена.
С молба от 12.03.2015г. взискателят е поискал делото да бъде продължено от ЧСИ Л. Т., като същото е преобразувано от този съдебен изпълнител под нов №294/2015г. по неговия опис. С образуването е насрочен опис на движими вещи на длъжника. С молба от 11.03.2016г. ответникът е поискал да бъде конституиран като взискател по делото, като е приложил доказателства за правоприемство от първоначалния кредитор, настъпило след 3 датата на издаване на изпълнителното основание. С разпореждане от 11.03.2016г. ЧСИ е насрочило нов опис на движими вещи. Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника от 25.03.2016г., която не е връчена. На 30.06.2017г. ЧСИ е наложил запор на банкови сметки на длъжника, като е изпратил запорно съобщение, получено на 06.07.2017г. от Юробанк България АД, като се установява, че към датата на налагане на запора, длъжникът няма парични средства по откритата банкова сметка. С молба от 25.04.2018г. ответникът отново е поискал да бъде извършена справка за наличие на банкови сметки, както и да бъде наложен запор върху същите. Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника от 15.05.2018г., която не е връчена. С молба от 21.11.2019г. ответникът е поискал да бъде извършена справка за наличие на банкови сметки, както и да бъде наложен запор върху същите, както и върху всички установени активи на длъжника. С молба от 21.06.2021г. ответникът отново е поискал да бъде извършена справка за наличие на банкови сметки, както и да бъде наложен запор върху същите.
С молба от 11.01.2022г., ответникът е поискал делото да бъде образувано под нов номер, като е поискал и да бъдат наложени запори на банкови сметки.
С разпореждане от 11.01.2022г. ЧСИ Л. Т. е образувала делото под нов №10/2022г. по нейния опис, като е насрочила опис на движими вещи.
Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника от 17.02.2022г., която отново не е връчена. С молба от 14.09.2023г. ответникът отново е поискал да бъде извършена справка за наличие на банкови сметки, както и да бъде наложен запор върху същите. С молба от 24.11.2023г. ответникът отново е поискал да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника в Общинска банка АД. С молба от 12.12.2024г. ответникът отново е поискал да бъде извършена справка за наличие на банкови сметки, както и да бъде наложен запор върху същите, като с разпореждане от 20.01.2025г. ЧСИ е наложил запор на трудово възнаграждение на длъжника и на банкови сметки в Банка ДСК ЕАД.
Видно от изложеното, не е налице период от време на бездействие на кредитора, годен да погаси по давност вземането по издадения изпълнителен лист, дори и да се приеме, че такава е текла през процесния период, тъй като всички горепосочени молби са от категорията на надлежно прекъсващи погасителната давност за процесното вземане.
По изложените съображения давността не е изтекла и процесният иск се явява неоснователен.
От служебно извършена справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, се установява, че на 12.12.2025г. дружеството е преобразувано чрез промяна в правната му форма – от „ЕОС Матрикс“ ЕООД в „ЕОС Матрикс“ ЕАД, като към настоящият момент дружеството-ищец е заличен търговец. Посоченото преобразуване е осъществено след предявяване на иска и в рамките на висящо съдебно производство, но доколкото промяната се е случила преди датата на обявяване на устните състезания, следва да бъде взета предвид при постановяване на решението по същество. Съгласно чл.
264з, ал. 1 от ТЗ, вписването на промяната на правната форма притежава конститутивно действие, като от този момент и на основание чл. 264з, ал. 2, изр. 1 от ТЗ преобразуваното дружество, „ЕОС Матрикс“ ЕООД, се прекратява и възниква новоучреденото, „ЕОС Матрикс“ ЕАД. Налице е изрична законова регламентация, която повелява, че на основание чл. 264з, ал.
2, изр. 2 от ТЗ, правата и задълженията на преобразуващото се дружество 4 преминават изцяло върху новоучреденото дружество, т.е. налице е универсално правоприемство. Следователно, новоучреденото "Еос Матрикс" ЕАД - след преобразуването чрез промяна в правната форма, се явява страна по настоящото съдебно производство – в процесуалното качество на прекратеното "Еос Матрикс" ЕООД, ответник по настоящото производство (Решение №159/06.07.2017г. по гр.д. №4520/2016г., ВКС, IV ГО).