Решение № 134 от 19.10.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Благоевград, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Търговско дело № 20231200900152 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ).

Образувано е въз основа на жалба, подадена от Р. Г. З., ЕГН **********, председател на С...

„С...“, насочена срещу отказ № */09.08.2023г. на Агенция по вписванията към Търговския регистър, постановен по Заявление с вх. № * от 07.08.2023г. С атакувания отказ е отказана първоначална регистрация в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на заявеното за вписване на С... „С...“.

С жалбата са наведени доводи срещу отказа на длъжностното лице по регистрацията, които по правната си същност съставляват оплаквания за неправилност и необоснованост, поради противоречие с материалния и процесуалния закон, поради което жалбоподателят моли съда да отмени незаконния отказ, както и да задължи Агенцията по вписвания да извърши исканото вписване, по Заявление с вх. № * от 07.08.2023г.

С жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на атакувания отказ, основани на доводи за превратно и тенденциозно тълкуване на закона. Поддържа се, че същият е необоснован в частта му, в която длъжностното лице към АВ е приело че“Дейността на сдружението се определя като защитаваща права и интереси на етническо малцинство в Република Б., какаото обективно не съществува като обособена или друга утвърдена група 1 от хора притежаващи религиозна, езикова, културна или друга характеристика, отличаващи ги от останалата част населението на страната“, представляват пряка дискриминация на етническа основа срещу членовете на сдружението, заради това че са м., както и срещу м. в Б. в нарушение на Закона за защита от дискриминация.

Развити са правни доводи с жалбата, че съгласно разпоредбата на чл. 4 от Закона за защита от дискриминация, забранена е всяка пряка или непряка дискриминация основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност..., като съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация, сдружения на физически лица, както и юридически лица, се ползват от правата по този закон, когато са дискриминирани на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, по отношение на техния членски състав или на заетите в тях лица.

Към твърденията, че в Б. не съществува м. етнос и м., с жалбата са приложени данни от извършвани преброявания на населението в Б.,вкл. към 01.03.2001г., когато се твърди че като принадлежащи към м. етническа група са се определили 5071 граждани на Р Б.. С жалбата е извършена историческа ретроспекция за минали събития и преброявания на населението от 1956г., като се поддържа че в миналото е провеждана политика на асимилация на м. население в Б. и преследване на хората с м. самосъзнание и самоопределяне от органите на Държавна сигурност.

Поддържа се с жалбата, че целите на С... „С...“, не противоречат на чл. 44 ал. 2 от Конституцията на Р Б.. В Конституцията на Р Б., чл. 44 ал. 2 е предвидено, че се забраняват организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури или се стремят да постигнат целите си чрез насилие.

Поддържа се с жалбата незаконосъобразност на изводите на длъжностното лице към АВ на ТР в частта на отказа, като се излагат доводи че отказът на националните власти да предоставят статут на юридическо лице на сдружение на физически лица представлява намеса в упражняването на правото им на свобода на сдружаване ((...)). Отказът да се регистрира сдружението е радикална мярка, тъй като не позволява на сдружението дори да започне някаква дейност ...).

В жалбата си жалбоподателят се позовава на Решение от 28 май 2020r. на ЕСПЧ по Заявление № 23702/2015г В... срещу Б., където съдът е обявил, че жалбата по чл. 11 от Конвенцията относно отказа за регистрация на сдружението-жалбоподател е допустима и е приел, че е налице нарушение на чл. 11 от Конвенцията, като в тази връзка е осъдил държавата-ответник да плати на жалбоподателите неимуществени вреди. Цитирана се посоченото решение на ЕСПЧ в което е прието, че в решение от 21 април 1992г.

Конституционния съд постановява, наред с другото, че „политическите дейности”, които са характерни единствено за политическите партии“, по смисъла на член 12 § 2 са определени в член 11 § 3 от Конституцията, като такива, които улесняват „формирането на политическата воля на гражданите“ чрез „избори или други демократични средства“. По-нататък съдът 2 заяви, че „това, което е от съществено значение за този вид политическа дейност е прякото участие в процеса на формиране на органите, чрез които, съгласно Конституцията, хората упражняват власт”. Излагат се доводи в жалбата, че ЕСПЧ е приел, че сдружението няма за цел извършването на такава политическа дейност и че отказът за регистрация на сдружението-жалбоподател представлява ограничение, както на неговото, така и на членовете му право на свобода на сдружаване и следователно е налице нарушение на чл.11 от Конвенцията.

Поддържа се с жалбата оплакване и срещу доводите на ДЛР към АВ за нередовност в Устава- че „на председателя на сдружението са предоставени представителни функции, каквито специалният закон възлага изрично на управителния съвет.“ Излагат се доводи, че Председателят на сдружението действително не е посочен като негов орган в раздел 12г „Органи“ в подаденото заявление, а като такива са посочени Общото събрание и Управителният съвет. Сочи се обаче, че избраният председател Р. З. е посочен в раздел 10а„Представляващи“ в подаденото заявление. Сочи се още с жалбата, че в Раздел 12д от заявлението- „Органи за управление“ е посочен Управителният съвет като орган за управление, като са изброени поименно членове му, сред които и Р. З..

В този смисъл поддържа се от жалбоподателят, че подаденото заявление е съобразено както с приложения към него Устав, така и с разпоредбите на ЗЮЛНЦ. В чл. 6 от устава е посочено, че върховен орган на сдружението е Годишното събрание, а негов управителен орган е Управителният съвет. Приетият устав в тази си част е съобразен напълно с разпоредбата на чл. 23 от ЗЮЛНЦ, според която органите на сдружението са два - Общото събрание като върховен орган и Управителният съвет като управителен орган.

Председателят не е самостоятелен орган на сдружението, а е един от членовете на УС, видно от разпоредбата на чл. 30 от ЗЮЛНЦ, на когото с чл. 9 от Устава са възложени конкретни функции, сред които и представителни, в съответствие с разпоредбата на чл. 31 т. 1 от ЗЮЛНЦ. Тази разпоредба предвижда, че Управителният съвет представлява сдружението, както и определя обема на представителна власт на отделни негови членове. Навадени са доводи с жалбата, че от анализа на нормативната уредба и на приложения към заявлението Устав е видно, че Председателят е избран измежду членовете на Управителния съвет, не е самостоятелен орган на сдружението и не е необходимо това да стане с решение на Годишното събрание, както неправилно е приел ДЛР към АВ.

С жалбата от Председателят на С... „С...“, поддържа се че ако не е представен подписан учредителен протокол със заличени лични данни на учредителите, който подлежи на обявяване в ТРРЮЛНЦ, съгласно чл. 18 ал.2 т. 1 от ЗЮЛНЦ, то това е основание за ДЛР да даде указания на осн. чл. 22 ал.5 от ЗТР да бъде представен такъв документ, но не и основание за постановяване на отказ за вписване.

По изложените съображения, иска се от съда да приеме че не са налице посочените в атакувания отказ нередовности, както и да отмени отказ №*/09.08.2023г. на Агенция по вписванията и да постанови АВ да извърши вписване по Заявление с вх. № * от 07.08.2023г.

3

Претендират се и разноски пред съдебната инстанция.

В срока по чл. 25 ал.2 от ЗТРРЮРНЦ, депозиран е писмен отговор на жалбата от Агенцията по вписванията, ЕИК 131282355, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Е. Б.“ № *, чрез юрк Г. И., с който жалбата от Р. Г. З., ЕГН **********, председател на С... „С...“, се оспорва като неоснователна и се иска от съда да я остави без уважение.

С писмения отговор на жалбата от АВ чрез нейния пълномощник, сочи се че при извършената проверка на основание чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, ДЛР правилно и обосновано е приело, че съгласно чл. 25, ал. 1 т. 3 ЗЮЛНЦ, общото събрание /ОС/ избира и освобождава членовете на управителния съвет /УС/ като правата му за тези решения не могат да бъдат възлагани на други органи /ал. 2 на следващата разпоредба/.

Излагат се доводи в отговора на жалбата, че правилни и обосновани са изводите на ДЛР, че логическото и систематично тълкуване на текстовете на Устава сочат, че волеобразуващ орган па сдружението с нестопанска цел е ОС, а волеизявяващ - УС – по арг. от чл. 31 т. 1 от специалния закон. УС от своя страна избира от своя състав председател, или ако това е предвидено изрично в устава - същият може да се избере от общото събрание или друг орган на сдружението, но обема на представителната власт на предстедателя, следва да се определи именно от УС.

В настоящия случай установява от Протокола от учредителното събрание на сдружението, че е избран УС от седем души, включително и председател на сдружението, което действие съответства на правомощията на върховния оран на сдружението- Годишното събрание, посочени в чл. 7, ал. 3, т. 3 от Устава. От приложените към заявлението документи обаче се установява/съгласно чл. 9 от устава/, че на Председателя на сдружението са предоставени представителни функции, каквито специалният закон възлага изрично на УС/цитирания чл.

31 т. 1/, без да е налице решение па Годишното събрание, нито разпоредба в устава, предвиждащи възможност по решение на върховния орган тези функции на УС да се изпълняват само от едно лице - Председателя па сдружението.

С оглед на гореизложеното, поддържа се с отговора на жалбата от процесуалния представител на АВ, че ДЛР правилно и обосновано е приело, че с разглежданото заявление са заявени за вписване обстоятелства, които не кореспондират с приетия учредителното събрание Устав и противоречат на нормите па чл. 25, чл. 30 и чл. 31 от ЗЮЛНЦ.

Поддържа се още с отговора на жалбата, че ДЛР правилно е приело че сдружението е определено за извършване на дейност в обществена полза, което не кореспондира на разпоредбата на чл. 5 от Устава за извършване па координация и съдействие на своите членове. Едновременно с това, приетата от учредителното събрание дейност на сдружението е насочена към официализиране и популяризиране на етнос, който заявителите твърдят, че съществува в рамките на суверенната държава/Р Б./. Предвижда се организиране на национални м. събори /чествания па исторически дати и събития/, без същите да се сочат конкретно, за да се прецени относимостта им към определен етнос или към историята на българската нация, вкл. и чрез организирането на регионални събори на етнически принцип.

4

Дейността на сдружението се определя като защитаваща права и интереси на етническо малцинство в Република Б., каквото обективно не съществува като обособена или друга утвърдена група от хора, притежаващи религиозна, езикова, културна или друга характеристика, отличаващи ги от останалата част от населението в страната. С оглед на изложеното чрез афиширане на такова малцинство чрез организация-С.... предназначена да удовлетворява техни специфични потребности, по същество не се цели защита на правата на малцинствената група, доколкото те не са различни от тези на останалите граждани, а култивиране сред определена част от българските граждани на различно етническо самосъзнание, каквото не е било формирано но естествен исторически път а оттам е насочено срещу единството на нацията.

Поддържа се още с отговора на жалбата, че е налице и друга нередовност- не е представен подписан учредителен протокол със заличени лични данни на учредителите, който подлежи па обявяване в регистъра на ЮЛ с нестопанска цел, съгласно чл. 18. ал. 2. т. 1 от ЗЮЛНЦ.