Решение № 2070 от 17.12.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2070 гр. Варна, 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20213110110628 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Г. АТ. АТ. срещу „П. М.“ Е О ОД и „К .Г.“ ЕООД първоначално субективно пасивно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за постановяване на съдебно решение, с което да бъде признато за установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ищецът е титуляр на паричното вземане в размер от 1 872.31 лева, представляващо платена без основание стойност на коригирана потребена ел. енергия по издадена от „Е.-П. п.“ АД фактура № **********/10.03.2010 г., което вземане е прехвърлено на ищеца от „К .Г.“ ЕООД с договор за цесия от 22.10.2014 г., за която сума има издаден изпълнителен лист от дата 15.01.2019 г. от РС-Варна по гр. д. № 9932/2014 г. в полза на „К .Г.“ ЕООД.

Ищецът твърди в исковата молба, че въз основа на договор за цесия от 22.10.2014 г. ответникът „К .Г.“ ЕООД е прехвърлил в полза на ищеца процесната парична сума, за която имало издаден изпълнителен титул от 15.01.2019 г. по гр. д. 9932/2014 г. на РС-Варна.

Въпреки уговорката между цедента и цесионера изпълнителният лист не бил предоставен на ищеца. Последният сочи, че три месеца след договора за цесия „К .Г.“ ЕООД е съобщило на длъжника „Е.-П. п.“ АД, че е цедирало същото вземане на „П. М.“ ЕООД. Поддържа се, че издадения в полза на общия цедент „К .Г.“ ЕООД изпълнителен лист е бил предоставен на втория цесионер „П. М.“ ЕООД, което е образувало производство по принудително изпълнение. Сочи се, че действията на цедента и втория цесионер – ответници по делото – са направени с единствената цел да увредят интересите на първия цесионер - ищеца, като за да се придаде достоверност на прехвърленото вземане от „К .Г.“ ЕООД на „П. М.“ ЕООД, че е извършено преди цесията между „К .Г.“ ЕООД и ищеца, същите умишлено са изписали в договора за цесия като дата един ден по-ранна от договора, сключен между „К .Г.“ ЕООД и ищеца.

По същество се моли съда да уважи предявения положителен установителен иск, доколкото единствен титуляр на процесното вземане е ищецът.

1

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника „К .Г.“ ЕООД, с който се признава предявеният положителен установителен иск изцяло и се моли за постановяване на решение при условията на чл. 237 от ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба и от втория ответник „П. М.“ ЕООД, с който се признава предявеният положителен установителен иск изцяло и се моли за постановяване на решение при условията на чл. 237 от ГПК.

С определение № 6695 от 25.10.2021 г., постановено по делото, съдът е конституиран „И.“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ответника „К .Г.“ ЕООД.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът Г.А., редовно призован, не се представлява. С молба от 24.09.2021 г. поддържа исковата молба и моли за постановяване на решение при признание на иска.

Ответниците „К .Г.“ ЕООД и „П. М.“ ЕООД редовно призовани не се представляват.

Третото лице-помагач „И.“ ЕООД , редовно призовано за същото о.с.з., представлява се от адв. Петър Гетев, който поддържа писменото становище от 03.11.2021 г. в следния смисъл:

Исковата молба е допустима, но се оспорва същата, като неоснователна. Твърди се, че същата е депозирана с цел да се проведе един привиден процес.

Не се оспорва, че през 2014 г. „К .Г.“ ЕООД е подало искова молба срещу „Е. – П. П.“ АД с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за присъждане на сумата в размер на 1872.31 лева, която представлявала платена без основание стойност на коригирана потребена ел. енергия по издадена фактура от „Е. – П. П.“ АД с № ********** от 10.03.2010 г., за което било образувано гражданско дело № 9932/2014 г. по описа на ВРС.

Твърди се, че в хода на производството по цитираното гражданско дело на 23.10.2014 г. „К .Г.“ ЕООД е прехвърлило вземането си в размер на 1872.31 лева на третото лице – помагач „И.“ ЕООД.

Твърди се, че представеният с исковата молба от Г.А. договор за цесия от 22.10.2014 г. е антидатиран. Изрично се оспорва верността на съдържанието относно изписаната дата, т.е. достоверността на датата на представения с исковата молба договор за цесия между „К .Г.“ ЕООД и Г.А., като се твърди, че същият не е сключен на 22.10.2014 г., а едва през 2021 г. за целите на процеса.

Не се оспорва, че с решение по гражданско дело № 9932/2014 г. ВРС е уважил предявения от „К .Г.“ ЕООД срещу „Е. – П. П.“ АД осъдителен иск за процесната сума.

Не се оспорва, че на 15.01.2019 г. ВРС е издал изпълнителен лист в полза на „К .Г.“ ЕООД за сумата от 1872.31 лв., която сума е предмет на предявения иск пред настоящия съдебен състав.

Твърди се, че на 23.12.2014 г. между „К .Г.“ ЕООД и „И.“ ЕООД е подписана спогодба-анекс към 198 договора за продажба на вземания, сключени на 23.10.2014 г.

Процесното вземане е било описано в т. 1 от Приложение № 1, неразделна част от цитираната спогодба-анекс.

Твърди се, че въпреки че изпълнителният лист е издаден още на 15.01.2019 г. същият до настоящия момент не е предаден на цесионера „И.“ ЕООД.

Изпълнителното дело е било образувано за удовлетворяване на вземането, което е било прехвърлено с договора за цесия от 23.10.2014 г. на третото лице – помагач на страната на ответника „К .Г.“ ЕООД, обаче същото било образувано не от „К .Г.“ ЕООД, а от трето за договора за цесия лице, а именно ответника „П. М.“ ЕООД. Именно поради тази причина е била депозирана искова молба срещу „П. М.“ ЕООД, което дружесвто било подпомагано от цедента „К .Г.“ ЕООД, като е постановено влязло в сила решение по гражданско дело № 2

7457/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 35 състав.

Твърди се, че е налице злоупотреба с процесуални права, като същата си личи от процесуалното поведение на „К .Г.“ ЕООД и „П. М.“ ЕООД по настоящото дело, които са коренно противоположни на процесуалното им поведение по гражданско дело № 7457/2020 г. по описа на ВРС, 35 състав.

Твърди се, че длъжникът „Е. – П. П.“ АД е бил уведомен за сключения договор за цесия между „К .Г.“ ЕООД и „И.“ ЕООД на 26.10.2014 г.

От друга страна, по настоящото дело нямало приложени доказателства, нито твърдения „К .Г.“ ЕООД да е уведомявал длъжника за цесията между него и Г.А., което се твърди също да е ясна индиция за антидатиране на договора за цесия между „К .Г.“ ЕООД и Г.А..

Твърди се, че „И.“ ЕООД надлежно е придобил от „К .Г.“ ЕООД вземане за сума в размер на 1872.31 лева по договор за цесия от 23.10.2014 г., като цедентът „К .Г.“ ЕООД е изпратил уведомление на длъжника „Е. – П. П.“ АД на 26.10.2014 г.

По-късното прехвърляне на процесното вземане в полза на Г.А. с антидатирана цесия нямало никаква правна стойност, тъй като след уведомяването на длъжника „Е. – П. П.“ АД за цесията между третото лице – помагач „И.“ ЕООД и подпомагания ответник „К .Г.“ ЕООД единствен кредитор по това вземане е третото лице-помагач на страната на ответника „К .Г.“ ЕООД, а именно „И.“ ЕООД.

Твърди се, че умишлено „К .Г.“ ЕООД не уведомява настоящия състав за сключената цесия с „И.“ ЕООД от 23.10.2014 г., за което има влязло в сила решение по гражданско дело № 7457/2020 г. по описа на ВРС, 35 състав.

Твърди се, че умишлено „К .Г.“ ЕООД не уведомява настоящия състав за сключената цесия с „П. М.“ ЕООД от 21.10.2014 г., за което има влязло в сила решение, че е антидатирана по аргумент на цитираното решение по описа на 35-ти състав.

Твърди се, че „П. М.“ ЕООД умишлено подпомага ищеца във водения привиден съдебен процес, като не признава, че за титулярството на процесното вземане е водено и загубено дело спрямо „И.“ ЕООД.

По същество се моли за отхвърляне на предявения иск от Г.А., като неоснователен и недоказан, и не на последно място като злоупотреба с процесуални права и опит за водене на привиден съдебен процес и претендира присъждане на съдебни разноски по делото.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговорите на страните и становището на третото лице-помагач, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Не се спори между страните, че първоначалният кредитор на процесното вземане в размер от 1 872.31 лева, представляващо платена без основание стойност на коригирана потребена ел. енергия по издадена от „Е.-П. п.“ АД фактура № **********/10.03.2010 г., е лицето А. Ж. С.-М..

Не се спори по делото, а и от представения договор за цесия от 28.04.2014 г. е видно, че последната чрез адв. Красимир Тодоров е прехвърлила своето вземане /предмет на настоящото производство/ спрямо „Е. П. П.“ АД на ответника „К .Г.“ ЕООД.

На 28.07.2014 г. длъжникът „Е. П. П.“ ЕООД е уведомен за новия титуляр на вземането – „К .Г.“ ЕООД.

Не се спори между страните, че през 2014 г. първият цесионер „К .Г.“ ЕООД е подало искова молба срещу „Е. – П. П.“ АД с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за 3 присъждане на цедираното процесно вземане в размер на 1872.31 лева, в резултат на което е образувано гражданско дело № 9932/2014 г. по описа на РС-Варна, ГО, 30-ти съдебен състав, като този факт е и служебно известен на съда. Производството е приключило с влязло в законна сила решение, с което със съдебна санкция „Е. – П. П.“ АД е осъден да заплати на “К .Г.” ЕООД процесното вземане, което в хода на производството по описа на 30-ти съдебен състав с нов договор за цесия от 23.10.2014 г. е прехвърлено на третото лицепомагач „И.” ЕООД и това обстоятелство изрично е отчетен от съдебния състав през 2014 г. в диспозитива на решението.

От ангажирания изпълнителен лист № 1219/15.02.2019 г., издаден по гр. д. 9932 по описа за 2014 г. на РС-Варна, ГО, 30-ти съдебен състав е видно, че процесната сума е материализирана и в процесуалната ценна книга.

По делото е ангажиран договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г., подписан между ответника „К .Г.“ ЕООД и третото лице-помагач на негова страна, а именно „И.“ ЕООД, въз основа на който подпомаганата страна е цедирало същото вземане /предмет на настоящото производство/ на подпомагащата страна срещу цена от 100.00 лева, платима в срок от шест месеца от датата на влизане в сила на решението по гр. д. № 9932 по описа за 2014 г. на РС-Варна, ГО, 30-ти състав, което цедентът е завел срещу „Е. П. П.“ АД.

На 23.12.2014 г. между „К .Г.“ ЕООД и „И.“ ЕООД и „Г. Г. Г. Е.“ ЕООД, като солидарен длъжник, е подписан спогодба-анекс с цел уреждане на отношенията възникнали по повод 198 броя договора за прехвърляне на вземанията спрямо „Е. П. П.“ АД, сключени между същите на 23.10.2014 г., приложени и описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора, на обща стойност от 299 148.15 лева. Видно е от спогодбата, че цедентът „К .Г.“ ЕООД потвърждава, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 99 от ЗЗД е уведомил длъжника „Е. П. П.“ АД за прехвърлените в полза на „И.“ ЕООД вземания с писмо, изпратено по ел. поща от 26.10.2014 г. с вх. № EPRS-2762/28.10.2014 г., което е в унисон с представения препис от ел. пощата на „Е. П. П.“ АД /л. 111/, като видно от ангажираното уведомление от 23.10.2014 г. /гърба на л. 122/, изпратено до длъжника по ел. поща, процесното вземане също е съобщено на длъжника „Е. П. П.“ АД. Със спогодбата „И.“ ЕООД се задължил да заплати на „К .Г.“ ЕООД сумата в размер от 282 887.67 лева, представляваща общата продажна цена по всичките 198 договора за цесия в шестмесечен срок от получаване от цесионера на всички суми по изпълнителните листове. Поето е от „К .Г.“ ЕООД още и задължението да предаде на „И.“ ЕООД изпълнителните листове, издадени в съдебните производства, чиито предмет са вземанията по 198-те договора за цесия.