Решение № 665 от 15.12.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 665 гр. Благоевград, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Катя Сукалинска

Ангелина Бисеркова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Въззивно гражданско дело № 20221200500780 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№3755/23.06.2022г., подадена от Н. М.

И., ЕГН **********, гр.***, ул.“***“ №6, чрез адв.А. Б., против Решение №127/27.05.2022г. по гр.д.№845/2021г. по описа на Районен съд-П., в частта, в която на основание чл.422 от ГПК е признато за установено, че Н. М. И. дължи на „***“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.***, ул.“***“ №36, следните суми по Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №8790/18.12.2020г. по ч.гр.д.№1115/2020г. на Районен съд-***: - 1 190 лв., представляваща неплатено възнаграждение по устен договор за ремонт на лек автомобил марка „Audi S6“, отнасящ се до техническото му обслужване и сключен в края на месец юни 2016г. между Н. М. И. /като възложител/ и „***“ ЕООД /като изпълнител/, ведно със законната лихва, считано от 17.12.2020г. до погасяването; 29.75 лв., представляваща мораторна лихва върху посоченото главно вземане, начислена за периода от 18.09.2020г. до 16.12.2020г., като с решението Н. М. И. е осъден да заплати на „***“ ЕООД сторените по делото разноски в размер на 299.01 лв. за заповедното производство и 678.25 лв. за исковото производство.

С въззивната жалба атакуваният съдебен акт в обжалваната част се оспорва като недопустим, необоснован, неправилен и незаконосъобразен. Навеждат се доводи, че първостепенният съд се е произнесъл по незаявено искане, присъждайки в полза на ищеца стойността на изброени ремонтни дейности, които не били описани в исковата молба. Поради това в тази част съдебният акт бил недопустим и подлежал на обезсилване. Направено е възражение за нередовност на исковата молба, в която не били посочени 1 индивидуализиращите белези на процесния договор за изработка, в т.ч. не бил индивидуализиран автомобила. Настоява се, че мотивите на районния съд са общи и бланкетни и в тях липсвал анализ на доказателствата по делото.

Според въззивника по делото не било доказано страните да са сключили договор за ремонт на автомобил. Районният съд бил приел, че св.А. е действал в качеството на търговски пълномощник на ищцовото дружество, при липса на подобни твърдения в исковата молба и при липса на доказателства. Настоява се, че от показанията на св.А. се установявало, че той в лично качество е договарял с ответника. Според въззивника районният съд неправилно е кредитирал експертизата по делото, без да я съпостави с останалите доказателства, което довело и до формиране на грешни правни изводи по спора. При липсата на документи – приемо-предавателни протоколи, счетоводни документи и др., които да доказват съществуването на договор между страните, изводите на съда в обратна насока били необосновани и неправилни. По подробно изложените в жалбата съображения се настоява за частично обезсилване на атакувания съдебен акт до размера на сумата от 810 лв., като постановено по незаявена искова претенция, или евентуално – за отмяната му в тази част, както и за отмяната му в останалата обжалвана част и отхвърляне изцяло на исковата претенция.

В срока по чл.263 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна „***“ ЕООД, чрез процесуалния представител адв.М. С.. В отговора е изразено становище, че първоинстанционното съдебно решение е постановено при правилен анализ на събраните по делото доказателства и в съответствие с приложимия закон, поради което и подадената срещу него въззивна жалба се явявала неоснователна. Въззиваемата страна моли настоящата инстанция да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно, обосновано и законосъобразно.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от пълномощник, който поддържа жалбата и моли за уважаването й по подробно изложени в хода на устните състезания доводи.

Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.

Въззивната жалба отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна с правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Окръжен съд-Благоевград, след като съобрази материалите по делото и приложимия закон, намира следното:

Производството по гр.д.№845/2021г. по описа на Районен съд-П. е образувано по предявен иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК от „***“ ЕООД против Н. М. И. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 300 лв. – главница по сключен устен договор за ремонт на лек автомобил „Ауди S6“, както и сумата от 32.50 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от 18.09.2020г. до 16.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 17.12.2020г. до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №8790/18.12.2020г. по ч.гр.д.№1115/2020г. на Районен съд***.

2

В исковата молба се твърди, че в края на месец юни 2016г. между страните е сключен устен договор за изработка, по силата на който ищцовото дружество „***“ ЕООД в качеството на изпълнител се е задължило да извърши авторемонтни услуги на МПС – „Ауди S6“, собственост към онзи момент на ответника Н. М. И., съобразно възложената от последния работа – цялостно обслужване на автомобила /смяна на ангренажни ремъци, ролки, филтри, масла, както и на двигателя, трака и на автоматичната скоростна кутия/. Възложената работа била изпълнена от Д.Н.А. – работник в ищцовото дружество към онзи момент. Сочи се, че автомобилът бил предаден на възложителя в пълна изправност, като при приемането му ответникът не направил никакви възражения по изпълнението. Затова последният дължал на ищцовото дружество възнаграждение за извършената и приета работа в размер на 1 300 лв., ведно с обезщетение за забава от 18.09.2020г. – датата на получаване от ответника на поканата за доброволно изпълнение, до 16.12.2020г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, ведно със законната лихва от 17.12.2020г. до окончателното плащане.

В срока по чл.131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Н. М. И., в който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Отрича между страните по делото да са възникнали договорни отношения на основание сключен договор за изработка, касаещ извършване на авторемонтни услуги.

В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни и писмени доказателства и е назначена съдебно-автотехническа експертиза.

Обсъждането на събрания доказателствен материал налага извода за правилно установена от районния съд фактическа обстановка. Същата е пълна и кореспондираща с доказателствата, поради което и на основание чл.272 от ГПК съдът препраща към нея.

Направеният от въззивния съд самостоятелен анализ на събраните доказателства води до следните фактически констатации:

От доказателствата по делото и в частност от показанията на св.Д.А. се установява следното: Към месец юни 2016г. св.Д.А. работил като автомонтьор в сервиз, собственост на „***“ ЕООД в гр.***. Към онзи момент двамата с ответника Н. И. били приятели. Ответникът бил решил да закупи лек автомобил „Ауди S6“ и помолил св.А. да го придружи до гр.София, където да прегледа колата. В началото на месец юни 2016г. ответникът, заедно със св.А. и св.П.Д., отишли с колата на св.А. до гр.София. Там последният прегледал автомобила и констатирал, че същият е технически изправен. Ответникът И. и св.А. се разбрали ответникът да докара на следващия ден колата в сервиза на „***“ ЕООД, където да й бъде направено пълно обслужване. Били извършени следните ремонтни работи: Смяна на ангренажен ремък и други ремъци и ролки; Смяна съединение и 0-образен пръстен охладителна система – 2 бр. със сваляне на двигателя; Смяна на маслото на двигателя и маслен филтър;

Смяна на гарнитура на капаците на двигателя; Смяна на въздушен филтър;

Смяна на поленов филтър купе; Смяна на масло на автоматичната скоростна кутия + филтъра + гарнитури + 2 л. Масло; Ремонт на предна ходова част /неуточнен/.

Всички вложени в ремонта части били осигурени от ответника. Уговорката била същият да заплати стойността на труда и 2 л. масло. След извършване на 3 ремонта, колата била предадена на ответника от св.А.. След като ответникът я изпробвал и потвърдил пред св.А., че всичко по нея е наред, ответникът посетил офиса на фирмата за уточняване на дължимата за ремонта цена. След като св. А. казал на ответника, че дължи 1 300 лв. за ремонта, последният заявил, че не може да плати толкова висока цена. До ответника била изпратена покана от „***“ ЕООД за доброволно заплащане на дължимата сума за ремонта, получена от него на 18.09.2020г.

По делото е допусната и назначена съдебно-оценителна автотехничека експертиза, която е изчислила стойността на труда за извършване на описаните по-горе авторемонтни дейности, в размер на 1 265 лв., включващи и 75 лв. за технически преглед на превозното средство преди закупуването му и 30 лв. за Компютърна диагностика на двигател след ремонт и нулиране на борд компютър.

При така установените факти, първостепенният съд е приел от правна страна, че предявеният иск е основателен и доказан. Приел е, че страните са обвързани от сключен устен договор за изработка, по силата на който ищецът – изпълнител е осъществил поръчаната му работа, а възложителят я е приел.

Стойността на извършените авторемонтни работи възлизала на сумата от 1 190 лв., съгласно заключението на автотехническата експертиза, след изключване на сумата от 75 лв. за преглед на автомобила преди закупуването му, който преглед не попадал в обсега на сделката. Горепосочената сума била дължима от възложителя, ведно с мораторна лихва от датата на поканата за доброволно изпълнение до датата на подаване на заявлението, изчислена от съда в размер на 29.75 лв. Над тези размери исковете за главница и мораторна лихва са отхвърлени като неоснователни.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя за недопустимост на първоинстанционното решение. По въпроса за допустимостта на решението е създадена постоянна практика на ВКС, съгласно която едно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество - когато е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване; когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка, когато съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, по недопустим или непредявен иск или на различно от заявеното правно основание. На първо място, първостепенният съд не се е произнесъл по нередовна искова молба. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл.127 от ГПК, като в нея се съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът (основание на исковата молба) и в какво се състои искането – съдържанието на претендираното право (петитум на исковата молба). В основанието на иска са посочени всички релевантни факти, очертани от хипотезиса на правната норма, въз основа на които се поражда претендираното от ищеца спорно материално право – правопораждащия юридически факт /договора за изработка/ с неговите индивидуализиращи белези – време, място на сключване, субекти и 4 съдържание – вида на възложените работи и цената, както и факта на изпълнението и приемането на работата. Не е налице нередовна искова молба при липса на детайлно описание на вещта, обект на услугата, след като ищецът в нужната степен е индивидуализирал вида и характеристиката на възложените му в договора дейности, които са предмета на договора. Видно от диспозитива на решението, съдът не се е произнесъл по непредявен иск.