Решение № 650 от 30.10.2018, Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 650 /

30 Октомври 2018г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На седемнадесети октомври 2018г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка

Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 96/ 2018г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на Ж.Х.И. *** срещу Заповед №

РД-10-27/05.01.2018г. на Кмета на Община Плевен за изземване на осн. чл. 65 ал.

1 от Закона за общинската собственост на заемания от жалбоподателката без правно основание общински недвижим имот, находящ се на адрес гр. Плевен, ул. ***, представляващ една стая, бокс и сервизни помещения.

Жалбоподателката обжалва заповедта като незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон, постановена при съществени процесуални нарушения. Посочва като невярно твърдението, че заема имота без правно основание, тъй като е била настанена в това жилище заедно с майка си от друго общинско жилище още през 1994г. Впоследствие това настаняване е продължавано. На 05.08.2015г. майка й починала, поради което подала заявление до общината за издаването на заповед за настаняване, като изрично посочила, че желае да остане в заеманото жилище. Но със Заповед № РД -11-199/10.09.2015г. на осн. чл. 43 т.1 ЗОС била пренастанена в общинско жилище, състоящо се от една стая с баня и тоалетна със застроена площ 23,50 кв.м., находящо се в гр.

Плевен, ул. ***. Сочи, че оттогава досега обстоятелствата съществено са се променили, влошило се здравословното й състояние, установено с Решение на ТЕЛК № 0191 от 012/17.01.2018г. към УМБАЛ „Д-, Г. Странски“ – Плевен и епикризи от болнично лечение през 2016г., 2017г. Сочи, че със заболяванията си не може да изкачва стълбите, вие й се свят, усеща слабост и болки в краката и опасност да получи пристъп на епилепсия, ето защо новото жилище на 3-ти етаж не е подходящо за нея. Изпитва страхова невроза от нови места и пространства и не би могла да живее в жилище на 3-ти етаж без кухня, печка, място за готвене. Всички установени от ТЕЛК болести: епилепсия, разстройство на личността, радикулопатия са включени в списъка на здравното министерство и дават право на допълнителна площ. Съгласно чл. 16 ал.5 от Наредба № 18 на ОС – Плевен за задоволяване на специфични нужди може да се предостави допълнителна застроена жилищна площ (стая) до 15 кв.м.

Предоставеното общинско жилище 306 представлява едностайно жилище на трети етаж в хотелска част, която не е преустроена в жилищна, състои се от една стая, сервизни помещения и коридор, няма кухня, печка и хладилник, които са на етажа за общо ползване. Иска преразглеждане на случая от комисията по жилищни въпроси, а кметът да издаде друга заповед, с която да продължи да ползва настоящото жилище на ул. ***. Посочва, че до настоящия момент наемното й правоотношение не е прекратявано, не са налице и предпоставките на чл. 20 от Наредба № 18 за пренастаняване по инициатива на наемателя. Чрез адв. И. *** моли за отмяна на заповедта.

Ответникът – Кмета на Община – Плевен, чрез юрисконсулт Б. изразява становище за неоснователност на жалбата. След влизане в сила на заповедта за преместване на жалбоподателката в друго жилище, същата е поканена да го заеме и да освободи заеманото, като в противен случай жилището ще бъде принудително иззето по административен ред. Процесната заповед е издадена с цел принудително изземване на общинско жилище, което се ползва от лице, което няма договорни отношения и то се ползва без правно основание. Заключението на допуснатата съдебно-медицинска експертиза е, че преместването на жалбоподателката в друго жилище няма да окаже негативно въздействие върху здравословното й състояние, психичния дискомфорт при смяна на жилището ще е равностоен на този на всяка личност при тези обстоятелства. Посочва, че след отказа на жалбоподателката да заеме предлаганото й друго общинско жилище, същото е предоставено на друго семейство и понастоящем се ползва по договор за наем за срок от 5г.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 65 ал.4 от Закона за общинската собственост.

Заповедта е връчена на 10.01.2018г. Жалбата е депозирана на 22.01.2018г. в законния 14-дневен срок за оспорване, от активнолегитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Ж.Х.И. е била пренастанена заедно с майка си – Л. И.И. в процесното жилище в гр. Плевен, ул. *** със застроена площ 37.93 кв.м. със Заповед № 38/15.04.1994г. поради реституирането на жилището, което са обитавали на ул. ***. Впоследствие настаняването на семейството е било продължавано за определен срок. С настанителна Заповед № РД-11-101/22.07.2010г. на Кмета на Община Плевен настаняванетето на жалбоподателката, заедно с майка й в процесното жилище е било продължено за нов петгодишен период, считано от датата на сключване на договора. Договорът за наем на общинския жилищен имот е сключен на 10.08.2010г. за срок от 5 години.

На 18.08.2015г. Ж.Х.И. е поискала да бъде издадена заповед на нейно име като титуляр за настаняването й в същото жилище, тъй като майка й – Л. И.И. е починала. Към заявлението подала и декларация по образец.

Въз основа на взето решение по т.15 от Протокол №

31/02.09.2015г. на Комисията по жилищно настаняване при Общински съвет – Плевен е издадена Заповед № РД-11-199/10.09.2015г. на Кмета на Община Плевен на осн. чл. 43 т.1 от Закона за общинската собственост вр. чл. 20 ал.1 т.2 и ал.2, чл.

17 ал.1 ал.2 от Наредба № 18 на ОС - Плевен за настаняването под наем на Ж.Х.И. в друго по-малко общинско жилище, състоящо се от една стая и баня с тоалетна с АОС № 38134 и застроена площ 23.50 кв.м., находящо се в гр. Плевен, ул. ***, предназначено за жилища под наем. В заповедта е указано, че определянето на наемната цена и другите условия по наемното правоотношение съгласно чл. 17 от ЗОС и чл. 231-233 от ЗЗД се уреждат с последващ договор между наемателя и Директора на „Жилфонд“ ОП – Плевен. Указано е, че титулярът следва да сключи договора за наем в 14-дневен срок от получаване на настанителната заповед и в 14-дневен срок от подписването му да се настани в предоставеното общинско жилище. Предупредена е, че отказът за получаване на заповедта води до загуба на създадените с нея права съгласно чл. 18 ал.4 от Наредба № 18 на Общински съвет – Плевен.

Ж.И. не била съгласна със заповедта за настаняване в друго жилище и я обжалвала по съдебен ред, тъй като според нея предложеното жилище не било пригодено за жилищни нужди и не било подходящо за здравословното й състояние.

С Решение № 295/14.06.2016г. на Административен съд –

Плевен, постановено по АД № 825/2015г., съдът отхвърлил жалбата. Решението е оставено в сила с Решение № 14984/06.12.2017г. на ВАС по адм.д. № 8699/2016г. по описа на съда. Въз основа на доказателствата по делото и заключението на назначената съдебно-техническа експертиза съдът е приел, че с преместването на лицето в настоящия случай не се увреждат правата му, тъй като новото жилище отговаря на нормите за задоволяване на жилищни нужди и преценката къде да бъде настанено нуждаещо се лице е изцяло на административния орган, който управлява общинските имоти и може да настани лицето и в по-голямо или по-малко жилище в зависимост от спецификата на случая.

Жилището е с използваема площ от 19 кв.м., а застроената площ съгласно заповедта е 23,50 кв.м. и съгласно чл. 16 ал.1 т.1 от Наредба № 18 на едночленно семейство се предоставя застроена площ до 25 кв.м. с което отговаря на този показател според жилищните нужди, които са се променили след смъртта на майка й. Жилището е чисто и поддържано, в сградата има ред и тишина. В коридора към стаята е оборудвано с печка и хладилник и отговаря на изискванията за жилище и е с жилищно предназначение, доколкото наличната стая, баня с тоалетна и коридор са обединени функционално и пространствено за задоволяване на жилищни нужди и се използват с такова предназначение, според нормите, действали по време на изграждането му, поради което не е необходимо да се извърши промяна на предназначението на хотелската част, за да се ползва за жилищни нужди. Според медицинските документи жалбоподателката няма двигателни проблеми, които биха я затруднили при изкачването на стъпалата до третия етаж. Жилището е чисто, поддържано и обитаемо, по делото не се установяват характеристики на жилището, които да сочат за наличие на здравни противопоказания за настаняването на жалбоподателката в него.

Въз основа на влязлото в сила съдебно решение с

Уведомление Изх. № 753/12.12.2017г. жалбоподателката е уведомена, че е необходимо в 10-дневен срок от получаване на писмото да освободи заемания към момента общински имот на бул. *** и да се настани в предоставеното й общинско жилище с адрес гр. Плевен, ул. ***. Предупредена е, че при неизпълнение на посоченото в указания срок срещу нея ще започне процедура по принудително изземване на общинското жилище на осн. чл. 65 от ЗОС. Писмото е получено на 13.12.2017г. В указания 10-дневен срок жалбоподателката не освободила заеманото жилище и не се настанила в предложеното.

Изпратено е последващо Уведомление №

ОУСЖ-94Ж-21-2/29.12.2017г. В него е посочено, че е била настанена в заеманото жилище със Заповед № РД-11-10/22.07.2010г. на Кмета на Община Плевен, заедно с майка си. С предизвестие № 712/18.03.2015г. на ОП „Жилфонд“ Плевен е уведомена, че ако желаят да бъде продължен срок на настанителната заповед е необходимо в срок до 10.07.2015г. да подадат заявление за продължаване срока на настаняване.

Посочено е, че майка й е починала на 05.08.2015г., а по подаденото заявление и декларация за обстоятелствата по чл.5 ал.1 от Наредба № 18 е издадена настанителна Заповед № РД-11-199/10.09.2015г. за настаняване в по-малко общинско жилище, отговарящо на изискванията на чл. 16 ал.1 от Наредба № 18.

Заповедта е влязла в сила с постановяване решението на ВАС. Даден е 10-дневен срок за освобождаване на жилището. Но срокът за преместване не е спазен, жилището на бул. *** не е освободено, предвид което ползването на общинския имот се явява без правно основание. Даден е нов 5-дневен срок за освобождаване на имота като уведомлението следва да се счита и за уведомление по смисъла на чл.26 АПК за откриване на производство за издаване на Заповед по чл. 65 от Закона за общинската собственост за принудително изземване на недвижимия имот, в случай, че не бъде освободен доброволно в указания срок като заповедта ще бъде издадена в 14-дневен срок след изтичане на срока за доброволно освобождаване. Дадена е възможност на осн. чл. 34 ал.3, вр. чл. 35 от АПК в 3-дневен срок жалбоподателката да представи писмени обяснения и възражения, като в случай че не бъдат представени такива или те са неоснователни, ще се пристъпи към изготвяне на посочената заповед.

Видно от докладна записка Рег. № 04/02.01.2018г. на

29.12.2017г. инспектори от Община Плевен са посетили адреса, на който била открита Ж.Х.И., запозната е със съдържанието на уведомлението, но отказала да го получи.

Кметът на Община Плевен е издал оспорената в настоящото производство Заповед № РД-10-27/05.01.2018г., с която на осн. чл. 65 ал.1 от Закона за общинската собственост е наредено Ж.Х.И. да освободи доброволно заемания без правно основание общински недвижим имот, находящ се на адрес- гр. Плевен, бул. ***, представляващ една стая, бокс и сервизни помещения в 5-дневен срок от датата на получаване на заповедта.

В мотивите на заповедта е посочено, че с Уведомление №

ОУСЖ-94Ж-21-2/29.12.2017г. е даден срок за доброволно освобождаване на имота и Ж.И. е уведомена, че е открито производство за издаване на заповед по чл. 65 от ЗОС за принудителното му изземване. В дадения срок за доброволно освобождаване имотът не е предаден и продължава да се ползва от И. без правно основание. Отбелязано е, че в срока за възражения, такива не са постъпили.