Решение № 1450 от 04.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1450 гр. Пловдив, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20245300502973 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.435, ал.2, т.6 във вр. с чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Постъпила е жалба с вх.№36161/05.11.2024 г. на регистратурата на ОС Пловдив от Р. С. Г., ЕГН **********, чрез адвокат К., длъжник в изпълнителното производство, против отказа на ЧСИ Константин Павлов, рег.№824 от регистъра на КЧСИ, с район на действие – района на ОС Пловдив, постановен по изп. дело №20168240401373, обективиран в разпореждане с изх.№98157/02.10.2024 г., с което ЧСИ е отказал да уважи молбата на длъжника за прекратяване на производството по изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Претендира разноски.

В жалбата се поддържа, че отказът е незаконосъобразен и неправилен и се иска отмяната му. Твърди се, че са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за прекратяване на производството по изпълнителното дело поради настъпила перемпция.

Взискателят по изпълнителното дело „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата по подробни съображения, изложени в писмено възражение. Претендира разноски.

В мотивите към обжалваното изпълнително действие, депозирани в съответствие с чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ Константин Павлов поддържа, че жалбата е допустима, но е неоснователна по подробно изложени съображения. Проследява се развитието на изпълнителното производство, като се навеждат доводи, че не са налице предпоставките за прекратяването му на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Пловдивският окръжен съд, след като прегледа материалите по делото и прецени доказателствата поотделно и в съвкупност, намира, че жалбата е подадена от 1 легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство, в срок е и е допустима като насочена против отказ на съдебен изпълнител да прекрати производството, съгл. чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.

По същество съдът намира следното:

Изпълнително дело №20168240401373 по описа на Частен съдебен изпълнител Константин Павлов с рег.№824 от регистъра на КЧСИ, е образувано на 13.05.2016 г. по молба от Юробанк България АД с приложен изпълнителен лист, издаден на 30.03.2016 г. от РС- Пловдив на основание заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.

№3354/2016 г. срещу длъжника Р. С. Г.. Взискателят е възложил на ЧСИ правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, включително и определяне на изпълнителния способ.

На 17.06.2016 г. ЧСИ е присъединил Държавата като взискател за описаните суми в приложеното удосторенение, издадено на 20.05.2016 г.

По молба вх. №00427/05.01.2022 г., постъпила по изпълнителното дело /ИД/, ведно с приложени писмени доказателства, на основание чл.429 от ГПК с постановление на ЧСИ Павлов е заличен като взискател Юробанк България АД и е конституиран нов взискател – частният правоприемник „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява, ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Според разясненията, дадени в т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. на ВКС по т.д. №2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство на това основание настъпва по право, като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Според цитираното тълкувателно решение, искането да бъде приложен определен изпълнителен способ има прекъсващо давността действие, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.

В настоящото производство не се установява прекратяване на изпълнителното производство по право, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради настъпила перемпция.

Както вече бе посочено взискателят по изпълнително дело № 20168240401373 по описа на Частен съдебен изпълнител Константин Павлов с рег.№824 от регистъра на КЧСИ, е възложил на ЧСИ правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, включително и определяне на изпълнителния способ.

На 07.12.2016 г. е наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника.

На 08.05.2019 г. ЧСИ Павлов е насрочен опис на движими вещи на длъжника.

С разпореждания от 10.01.2020 г., 04.11.2021 г. ЧСИ Павлов е насрочил опис на движими вещи на длъжника.

Със заявление – молби от взикателят Юробанк България АД:

-на 08.03.2017 г. е поискал да бъде наложен запор върху дружествен дял на длъжника;

-на 11.12.2017 г. е поискал да се извърши опис на движими вещи, като на 20.04.2018 г. ЧСИ е насрочен опис на движими вещи;

- на 05.08.2018 г. е поискал да се извърши опис на движими вещи на длъжника и да се наложи запор на банкови сметки на длъжника;

2

-на 25.11.2019 г. е поискал да бъде наложен запор на банкови сметки на длъжника;

Със заявление – молби от новия взискател – частният правоприемник „ЕОС Матрикс“ ЕООД:

-на 05.01.2022 г. е поискал да бъде наложен запор на банкови сметки на длъжника;

-на 13.09.2023 г. е поискал да се наложи запор на вземания на длъжника; на 23.02.2024 г. е поискал да бъде наложен запор на банкови сметки на длъжника;

В разглеждания случай от приложеното заверено копие от изпълнителното дело е видно, че от образуването му на 13.05.201 6 г. липсва период от повече две години, в който взискателят да не е искал и по делото да не са били извършвани изпълнителни действия.

Правната норма на чл. 3, ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г.

/обн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г./, предвижда, че считано от 13 март 2020 г. до отмяна на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства. Срокът на извънредното положение, след продължаването му с един месец, е изтекъл на 13.05.2020 г. Действието на горната норма е изменено с § 13 от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. Предвиден е седмодневен срок след влизане в сила на ЗИД на Закона за здравето, след изтичането на който се възстановява течението на процесуалните срокове. Дори и без спиране на давността в посочените два периода обаче не е изтекъл двугодишния давностен срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. По изпълнителното дело са предприемани редовно действия. Твърденията на жалбоподателя са неоснователни, тъй като всички гореописани изпълнителни действия са инициирани от ЧСИ в съответствие с делегираните му права по чл.18 ЗЧСИ, което е достатъчно основание да се достигне до извод, че не е изтекъл законоустановения срок. Съгласно разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Според разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, достатъчно е взискателят „да поиска“ извършването на изпълнителни действия, тоест да е налице процесуална активност от негова страна, за да се приеме, че давностният срок е прекъсван и не са налице предпоставките за прилагане на института на т.нар. „перемпция“. Според разясненията в т. 10 от ТР №2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство на това основание настъпва по право, като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Пак според посоченото тълкувателно решение, искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ има прекъсващо давността действие, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Изрично се разяснява, че задължението на взискателя да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес се реализира чрез внасяне на съответните такси и разноски за извършване на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и искане за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и 3 прилагане на нови изпълнителни способи. Такива действия в случая регулярно са предприемани, както бе описано подробно по-горе. Липсват основания да се приеме, че взискателят е бездействал и не е изпълнявал задължението си за поддържане висящността на изпълнителния процес в продължение на две години.

Предвид горното не е настъпило прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради което жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Разноски са поискани от ответната страна – за юрисконсултско възнаграждение, като в съответствие с чл. 78, ал. 8 от ГПК, с оглед резултата, следва да се присъдят на ответника по жалбата в размер на 100 лв.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, VII-ми граждански състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№36161/05.11.2024 г. на регистратурата на ОС Пловдив, депозирана от Р. С. Г., ЕГН **********, длъжник в изпълнителното производство, против отказа на ЧСИ Константин Павлов, рег.№824 от регистъра на КЧСИ, с район на действие – района на ОС Пловдив, постановен по изп. дело № 20168240401373, обективиран в разпореждане с изх.№ 98157/02.10.2024 г., с което ЧСИ е отказал да уважи молбата на длъжника за прекратяване на производството по изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

ОСЪЖДА Р. С. Г., ЕГН **********, да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375 юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно в съответствие с чл.437, ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4