Решение № 181 от 28.07.2020, Районен съд - Провадия

Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр.Провадия, ……………..г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на тринадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЯ САВОВА при участието на секретар Мариана

Ангелова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1671 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда глава „Тринадесета” вр. чл. 422 и чл. 415 от ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба подадена от С.Х.М., ЕГН **********,*** срещу КПТУ „КАЛЕ-94” ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Л., общ. Дългопол, обл. Варна, представлявана от С.Х.М..

Излага се в исковата молба, че с решение на Общото събрание на ответната КПТУ „КАЛЕ - 94”, проведено на 19.04.2014г. ищеца е бил избран за председател на кооперацията срещу определено уговорено възнаграждение.

С решение на Общото събрание от 24.06.2018г., изпълнението на което е било спряно на основание чл.

61 от ЗК за председател на кооперацията бе избран Х. Б. К..

Твърди се, че за месец април 2018 г. ответната кооперация не е изплатила полагащото се на ищеца дължимо възнаграждение, като председател в размер на 2 035,07 лв. и 2 045,83 лв. - обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ за платен неизползван отпуск, съответно: 10 дни за календарната 2017г. и 10 дни-за 2018 г., като нетния размер /след приспадане на дължимите данъци и осигуровки / на задължението е общо е 3430, 42 лв.

Предявено е било пред PC - Провадия искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и такава съдът е издал по ч.гр.д. № 1436/2018г. по описа на PC - Провадия.

Твърди, че ответната кооперация дължи на ищеца и обезщетение за забава по реда на чл. 86 от ЗЗД, считано от дата на изискуемостта на вземането до датата на предявяване на иска, а именно в размер на 199,00 лв. - периода 25.05.2018 г. - до датата на предявяване на иска.

Моли да се установи съществуването на вземанията в размер на 1710,21лв., представляваща дължимо, неизплатено нетно възнаграждение, като председател на кооперацията на ищеца за месец април 2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане;

- в размер на 1710,21 лв. представляваща дължимо, неизплатено обезщетение по чл. 224 от КТ за платен неползван отпуск в размер на по 10 дни за календарните 2017 г. и 2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на заявлението по чл. 410 от ГПК въз основа на което е образувано ч.г.д. № 1436/2018г, по описа на Районен съд - Провадия - 05.11.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 199лв./ сто деветдесет и девет лева/ - лихва за забава на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода 25.05. 2018г. - до датата на предявяване на иска. Моли се и за присъждане на направените съдебно деловодни разноски.

В депозирания от ответната коооперация чрез адв.Н. и адв.Г. писмен отговор се заявява, че предявените претенции са процесуално допустими, с оглед упражняването им от надлежна страна и в срок, но предвид заявеното същите се явяват неоснователни.

Излага се, че не е спорно, че ищецът до месец април 2018г. е изпълнявал длъжността председател на земеделската кооперация, която длъжност е платена. Твърди се, че същият е получил вземанията си за полагания, от него труд и обезщетения. Твърди се, че след изключването на ищеца като член-кооператор и избора на нови органи на управление ръководството на Земеделската кооперация е счело, че няма да изплати дължимото се на М. трудово възнаграждение за месец април 2018 г. и обезщетение за неползвания през 2017 г. и 2018 г. платен годишен отпуск в размер на по 10 работни дни, предвид нанесените от него на кооперацията, респективно на всички член кооператори от него в качеството му на длъжностно лице имуществени вреди в особено големи размери, за което е образувано и досъдебно производство.

Прави се възражение за прихващане, като се твърди, че са налице насрещни, изискуеми и ликвидни вземания на страните до размера на по-малкото от тях, като се излага, че вземането на КПТУ Кале 94 с. Л. от ищеца С.Х.М. е в общ размер на 4830.19 лева, сформиран както следва: Сума в размер на 1630.27 лева, представляваща възнаграждение за 85 часа извънреден труд за месец март 2018 г., което ищецът сам на себе си е изплатил по банков път без знанието и санкцията на УС, без контрола на счетоводител, личен състав или друго длъжностно лице на кооперацията, което да подпише съответните документи за начисляване и плащане, без съответните отчетни форми и без основание за това, тъй като извънреден труд през посочения месец М. не само не е полагал, но не е отработил и редовния такъв. Твърди се, че взетата от него сума е получена без основание, поради което следва да я възстанови на кооперацията; Сума в размер на 806.65 лева, представляваща наемна цена, получена от М. по договор за наем на земеделска земя № 120 П от 11.06.2014 г., като се твърди, че посочената сума ищецът в качеството си на председател на земеделската кооперация и наемател на земеделските земи, предмет на визирания договор, си е начислил в качеството на наемодател за стопанската 2014 г.- 2015 г. и си я е превел по банков път с платежно нареждане от 12.03.2018 г., в което като основание за плащане е посочена рента по договор 120 за 2015 г. С разходен касов ордер КПТУ Кале 94 чрез представляващия С.М. е изплатила на Х. и.х. като наемодател по същия договор сума в размер на 806.64 лева, представляваща рента за 2015г, като видно от подписа, положен за получател, същият е на ищеца. Касае се за получаване два пъти на една и съща сума на едно и също основание, за един и същи период, поради което ищецът дължи връщане на сумата на кооперацията, с която неоснователно се е обогатил;

-

Сума в размер на 806.65 лева, представляваща наемна цена по договор за наем на земеделска земя № 120 П от 11.06.2015 г., като посочената сума ищецът в качеството си на председател на земеделската кооперация и наемател на земеделските земи, предмет на визирания договор, си е начислил в качеството на наемодател за стопанската 2015 г. – 2016 г. и си я е превел по банков път с платежно нареждане от 12.03.2018 г., в което като основание за плащане е посочена рента по договор 120 за 2016 г., С разходен касов ордер КПТУ Кале 94 е изплатила чрез тогавашния председател С.М. на и.и. като наемодател по същия договор сума в размер на 919.02 лева, представляваща рента 2015 г. – 2016 г., като видно от подписа, положен за получател, същият е на ищеца. Твърди се, че се касае за получаване два пъти на една и съща сума на едно и също основание, поради което ищецът дължи връщане на 806.65 лева на кооперацията, с която сума неоснователно се е обогатил; - Сума в размер на 806.65 лева, представляваща наемна цена по договор за наем на земеделска земя № 120 П от 11.06.2016 г., като посочената сума ищецът в качеството си на председател на земеделската кооперация и наемател на земеделските земи, предмет на визирания договор, си е начислил в качеството на наемодател за стопанската 2016 г. – 2017 г. и си я е превел по банков път с платежно нареждане от 12.03.2018 г., в което като основание за плащане е посочена рента по договор 120 за 2017 г. С разходен касов ордер КПТУ Кале 94 е изплатила чрез действащия тогава председател С.М. на Г.И.Д. като наемодател по същия договор сума в размер на 919.02 лева, представляваща рента 2016 г. - 2017г. Касае се за изплащане два пъти на една и съща сума на едно и също основание, като на ищеца не е била дължима и поради което дължи връщане на 806.65 лева на кооперацията, с която сума неоснователно се е обогатил, че е платено два пъти едно и също обезщетение за ползване на земеделската земя става ясно и от обстоятелството, че през месец декември 2013 г. описаните в РКО лица са продали имотите на ищеца, поради което не са сключвали договор за наем. В същото време ищецът не е заявил в кооперацията, че е собственик на посочените земи и че следва да му се плати като наемодател.

Приложените към отговора договори не са били представени от ищеца на кооперацията, като са били подписани на по-късен етап при плащане на сумите през 2018 г. Твърди се, че изплащането на наемната цена два пъти; води до извода, че второто плащане е извършено без основание, поради което ищецът дължи връщане на сумата.

Излага се, че през 2016 г. ищецът си е начислил в качеството на наемодател сума в размер на 779.97 лева, представляваща наемна цена за стопанската 2015 г. – 2016 г. по договор Лоп 5 от 05.07.2015 за полазването от КПТУ Кале 94 на земеделски земи, находящи се в землището на с. Л.. Сумата е преведена па банков път на 12.03.2018 г. За същите имоти за същия стопански период кооперацията е имала сключен договор за наем от 19.12.2014 г., по който наемодател е бил ,,Констант,, ЕООД, вписано в АВп-ТР с ЕИК *********. За посочените имоти наемната цена е изплатена въз основа на 2 бр. фактури № **********/23.12.2014г и № ********** от 05.02.2015г и преведена по банков път на 23.12.2014 г. и 05.02.2015 г. Касае се за дублиране на наемната цена за посочените в договор за наем Лоп 5 от 05.07.2015 г. земеделски имоти, поради което сумата в размер на 779.97 лева получена от М. е неоснователно платена, още повече че към момента на сключване на договора за наем, той не е бил собственик на визираните имоти и не е имал право да ги отдава под наем, респективно да получава доходи от обработката им.

Моли се да се признае за установено съществуването на вземането на КПТУ Кале 94 от ищеца, което е определено по размер и основание и приемете, че претенциите на ищеца са неоснователни чрез извършеното прихващане.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а и се установява от представените писмени доказателства , че ищеца е бил председател на срещу КПТУ „КАЛЕ-94” ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Л., общ. Дългопол, обл. Варна, като е бил избран на този пост на проведено на 19.04.2014г.

ОС на кооперацията срещу определено уговорено възнаграждение.

Не се спори, че с решение на Общото събрание на кооперацията от 24.06.2018г. за председател на ответната кооперация е бил избран Х. Б. К..

От представеният писмен отговор от ответната кооперация, както и от изявлението на процесуалния представител на ответната кооперация – адв.Н. направен в съдебно заседание проведено на 12.06.2019г. е видно, че предявеният иск не се оспорва, като се излага, че действително ответната кооперация не изплатила на ищеца полагащото му се трудово възнаграждение за месец април 2018г., както и неизползван платен годишен отпуск, съответно 10 дни за календарната 2017г. и 10 дни за календарната 2018г.

От заключението на вещото лице по извършената ССчЕ, която съдът кредитира, както и допълнителното заключение към нея се установява, че размерът на дължимото нетно трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен отпуск за 20 дни, дължимо от ответната кооперация на ищеца е в размер на 3420.42лева, като лихвата за забава върху дължимото трудово възнаграждение и обезщетение по чл.224 от КТ /до датата на завеждане на заповедното производство/ е в размер на 187.04 лева.

От същото заключение е видно, че ищеца е получавал от ответната кооперация суми –представляващи ренти по различни договори, а именно по договор №120П от 11.06.2014г., № 120П от 11.06.2015г., № 120П от 11.06.2016г. общо сумата в размер на

2419.95лева /806л65 Х 3 години/ и по договор № Лоп5 от 05.07.2015г. общо сумата в размер на 2399.91лева.

Излага се също , че лицата Х. и.х., Г.И.Д. и и.и. Х. нямат сключени договори за наем освен този с №120П, за стопанската 2014г.-2015г., 2015г.-2016г., 2016г. -20117г., като са посочени съответно и сумите - 806.64 лева, 919.02 лева и 919.02 лева.

От приложеното заключение на вещото лице Е.А. по извършената Съдебно- почеркова експертиза се установява, че подписите положени за ,,получил сумата,, в РКО №970/0212.2015г., №1014/13.11.2017г. са изпълнени от лицето С. Х. М., а подписа положен за ,,получил сумата,, в РКО №1015/13.11.2017г. не е положен от С. Х. М..