Решение № 141 от 03.02.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Бургас, 03.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20222100502141 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С Решение № 125/25.10.2022 год. по гр.д. 371/2022 г. по описа на РС – Средец, ГД “Гранична полиция” МВР гр. София, бул. “Княгиня Мария Луиза” № 46, е осъдена да заплати на Д. Н. Я. , ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 462,76лв. /четиристотин шестдесет и два лева и седемдесет и шест ст./- главница, представляваща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд в размер на 51,19 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода 07.12.2019г.- 09.07.2020г. 358 часа нощен труд в дневен с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.08.2022г. до окончателното плащане , както и сумата от 105,54лв. /сто и пет лева и петдесет и четири ст./ представляваща лихва за забава върху главницата за периода до 24.08.2022г., както и направените по делото разноски в размер на 300,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

С решението ГД “Гранична полиция” МВР гр. София е осъдена да заплати по сметка на РС – Средец сумите от 100,00 лева за държавна такса, както и сумата от 200 лева за разноски за експертиза.

Подадена е въззивна жалба с вх.№3405 от 07.11.2022 г. от Главна дирекция „Гранична полиция“, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

Княгиня Мария Луиза № 46, чрез юрисконсулт Я. Т., против Решение № 125/25.10.2022 год. по гр.д. 371/2022 г. по описа на РС – Средец.

С въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и не е мотивирано.

Твърди се, че за процесния период ищецът е изпълянявал служебните си задължения на 12-часови дневни и нощни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане на 1 положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбите на чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, като извънреден труд.

Излага подробни доводи в смисъл, че Кодекса на труда не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители като цяло и на тези от тях, които работят в МВР, защото нито в ЗМВР, нито в ЗДС има непряко препращане към нормите от КТ. В случаите на такова препращане, то е пряко, чрез посочване на конкретните правни норми.

В жалбата се прави анализ на приложимата нормативна уредба, както и на аналогичната й по отношение на държавните служители и работниците и служителите, полагащи труд по трудово правоотношение. От цитираната нормативна уредба ставало ясно, че съдържанието на процесното правоотношение се определя от нормите на ЗМВР и на издадените въз основа на него наредби, които са специални спрямо ЗДСл, така и спрямо КТ.

Посочва, че за процесния период редът е бил регламентиран с Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 г. и Наредба №8121з-908 от 02 август 2018 г.

Излага подробни доводи, в смисъл че при постановяване на първоинстанционното решение, съдът неправилно е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание КТ. Защитата на служителите на МВР, полагащи нощен труд се изразява в предвиденото в ЗМВР по – високо заплащане и по – висока степен на социална закрила, намиращи изражение в компенсиране на извънредния труд, почивките, отпуските и други придобивки, по – благоприятни в сравнение с другите държавни служители и работещите по правоотношения по КТ.

Излага доводи, че разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ е неприложима, поради това че не са налице предпоставките, предвидени в посочената норма, за да бъде въведено увеличение с коефицент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, а именно дневното и нощното работно време са с еднаква продължителност и не е налице работа по трудови норми. Цитира практика.

Моли въззивният съд да постанови решение, с което първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно, като вместо него съдът да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Претендират се разноски. Прави възражение за прекомерност. Не са заявени доказателствени искания.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия чрез пълномощника му адвокат Митко Димитров, която оспорва жалбата и излага доводи в подкрепа на първоинстанционното решение.

Сочи, че след отмяната на Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г. и съответно последващите Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба №8121з-36/07.01.2020 г. не регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с коефицент, аналогичен на чл.31, ал.2 от отменената Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г. Съдът правилно е приел, че този ред на преизчисляване е неприложим след отмяната на тази наредба и е налице празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работа извън редовното работно време за държавните служители в МВР, като следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. При сумарно оизчисляване на работно време нощните часове се превръщат в дневни с коефицент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. В производството е извършена и съдебно – счетоводна експертиза, която потвърждавала посочената хипотеза.

Моли съдът да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно, като отхвърли въззивната жалба като неоснователна.

Претендират се разноски. Не са заявени доказателствени искания.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Д. Н. Я. , ЕГН **********, с адрес: ***, 2 против Главна Дирекция „Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните работи, с която са предявени искове за заплащане на сумата в размер на 543,56лв./ петстотин четиридесет и три лева и петдесет и шест ст./, от които 514,64лв. /петстотин и четиринадесет лева и шестдесет и четири ст. /, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 56часа за периода-07.12.2019г.09.07.2020г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, сумата в размер на 28,92лв. /двадесет и осем лева и деветдесет и две ст./, представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя -ответник суми, явяващи се допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за горепосочения период, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143 от момента когато сумите са станали изискуеми, както и законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 25.08.2022г до окончателното изплащане на задължението.

Излагат се доводи за приложимост на нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, който предвижда, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

В хода на производството ищецът е направил изменение на иска си, като е увеличил исковата претенция и претендира главница в размер на 462,76 лева възнаграждение за извънреден труд и 105,54 лева лихва за забава.

В отговора на исковата молба ответната страна е оспорила предявените искове като счита същите за неоснователни, както и оспорва претендирания размер на претенцията.

Счита, че в случая ищецът е полагал труд при сумирано изчисляване на работното време, в резултат на което след прихващане на положителните и отрицателните разлики в отработеното време за процесния период бил формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му бил заплащан като извънреден труд. Направен е анализ на приложимото законодателство – ЗМВР, както и действалите Наредби за реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, включително Наредба № 8121з776/29.07.2016г. и Наредба № 8121з-36/07.01.2020г. и двете за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в Министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности. Оспорва се приложението на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, която според ответната страна била приложима само за работещите по трудово правоотношение.

Първоинстанционният съд е приел, че в Наредба № 8121з-776 и в Наредба № 8121з908 липсва изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407, но това не следва да се тълкува като законова забрана за подобно преизчисляване, тъй като би поставило служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители. Прието, че при наличието на такава непълнота в специалната уредба следва субсидиарно да се приложи общото правило на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно което приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК въззивната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да разгледа спора по същество, в рамките на заявените оплаквания във въззивната жалба.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните.

3

Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение. Следва да се посочи и, че във въззивната инстанция спорът е концентриран върху правните изводи на съда, като по същество страните не оспорват представените доказателства и приетата за установена фактическа обстановка.

По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се свеждат до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл.187, ал.9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, поради което се счита от въззивника, че първоинстанционният съд неправилно е приел наличие на непълнота в специалната уредба, при която следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в т. ч. и нормата на чл.9, ал.2 НОСРЗ .