Определение № 2435 от 18.09.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2435 гр. Пловдив, 18.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502322 по описа за 2024 година Производство по чл.413, ал.2 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940, представлявано от З.Б., чрез юриск. И. Н. против Разпореждане № 21411/ 24.07.2024г. постановено по ч. гр. д.№ 11721/ 2024г. по описа на ПРС – ХIII гр. с., с което заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на ЗИ на жалбоподателя срещу И. Т. П. от с........................... По изложени съображения в частната жалба се иска отмяна на обжалвания акт и произнасяне по същество.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Със заявление по чл.410 ГПК жалбоподателят е поискал издаване на заповед за изпълнение за сумите 4830,51 лв – главница, 10 802,07 лв - договорна лихва и 1962,04 лв – обезщетение за забава, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноски срещу И. Т. П. от с...........................

С Разпореждане от 11.07.2024г. заповедният съд е указал на заявителя посочване наличието на извършени плащания от длъжника, ако е така – в полза на стария или новия кредитор, техния размер и към кои пера са съотнесени.

С молба от 23.07.2024г. заявителят е поддържал довода, че поисканите уточнения от заповедния съд не попадат в служебната проверка по чл.410, ал.3 ГПК, не намират място в 1 това производство и са белег на едно двустранно исково производство.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на исканата ЗИ по чл.410 ГПК с констатациите за неизпълнение на указанията на съда от една страна, а от друга в проверката по чл.411 ГПК наличието на вероятност от неравноправна клауза в представения договор за кредит при преценката на установените в него параметри относно условията при неговото погасяване с обосноваване на ГПР съобразно изискването на чл.11,т.10 ЗПК, при което и поради липса на конкретизация за извършени по вид и размер плащания, невъзможността за приложение на разпоредбата на чл.23 ЗПК.

Фактическите и правни изводи съответстват на практиката на въззивния състав в насока на възприеманото в аналогични случаи по повод на служебната проверка на заповедния съд в правомощието му по силата на императивната разпоредба на чл.411 ГПК и създаването на условия от страна на заявителя за приложение на правната последица на чл.23 ГПК във връзка с чл.22ГПК.

Така именно извършена е служебна проверка по реда на чл.411, ал.2, т.2 ГПК във връзка с констатациите за необоснованост на ГПР и липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР като нарушение на изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, което съответства на съдържанието на представения договор от 08.07.2020г. - сума на кредита 12557,14 лева , при ГПР от 49,75%.

Така правилно е обоснован и изводът за недействителност на договора поради горното нарушение, при което принципно приложима правната последица по чл.23 ЗПК, но поради отказ на заявителя за посочване наличието и размера на платените суми, размерът на дължимата чиста стойност не може да се установи, в каквато насока е въведеното изискване и с практиката на СЕС – Определение от 06.02.2024 г по дело С- 425/ 2023г.

Налице е обосновано извършена служебна проверка по члл.411, ал.2 ГПК, в съответствие с множество съдебна практика на въззивния съд, постановена във връзка с изискванията на Директива 2005/ 29/ЕО, Директива 93/13/ЕО.

Следва да се отбележи, че са съобразени и изискванията за индивидуализация и детайлизация на претендираното парично вземане в заявлението по чл.410 ГПК, което също е правилно и законосъобразно в съответствие с установената практика относно изискването заявлението по чл.410 ГПК да трябва да 2 отговаря на тези на искова молба, тъй като следва да се определят предмета, индивидуализацията, както и конкретните параметри на спорното материално право, вкл. по детайлизацията на претендираните по вид, основание и период парични вземания, с достатъчност на условията длъжникът да установи търсените по вид вземания, техния размер, основание и период за целите на формулиране на евентуалното възражение против издадената ЗИ. Въведените с частната жалба доводи, основани на съществуваща съдебна практика на други съдилища, не се възприемат от въззивния състав като обосновка за неприложение на императивната разпоредба на чл.411 ГПК относно служебната проверка на заповедния съд, както и изискването за идентичност на съдържанието на заявлението с това на евентуалната искова молба по реда на чл.422 ГПК, в случая свързани пряко с приложение на чл.23 във вр. с чл.22 ЗПК.

С оглед на това обжалваният съдебен акт на заповедния съд ще се потвърди като правилен и законосъобразен.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр. I във връзка с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане № 21411/ 24.07.2024г. постановено по ч. гр. д.№ 11721/ 2024г. по описа на ПРС – ХIII гр. с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3