Решение № 3809 от 17.10.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 9010/2022
- Вид
- Решение № 3809
- Подписан
- 17.10.2022
- Състав
- ПАВЕЛ ГЕОРГИЕВ ПАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 138 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 169 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 72 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 3 - 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 3 - 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 3 - 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 3 - 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 74, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 80, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3809 гр. София, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20221110209010 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Е. П. Б. чрез адв. Ч. срещу Заповед за задържане на лице рег.
№ 3354зз715/27.06.2022 г., издадена от Ю.П. на длъжност полицай при 09 РУ СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР по отношение на Е. П. Б. е наложена принудителна административна мярка "задържане за срок до 24 часа".
В жалбата се излагат съображения, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и в противоречие с целта на закона. Привежда се довод, че правото на защита на жалбоподателя е ограничено, тъй като в обжалваната заповед липсва посочване на фактическите основания за задържането му, както и че заповедта не е в съответствие с целта на закона. По отношение на материалната и незаконосъобразност е посочено, че не са били налице данни, които да сочат, че именно той е извършил престъпление. Претендират се разноски по чл.38 от Закона за адвокатурата.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Ч., която пледира от съда да отмени оспорената заповед по съображенията в жалбата.
Отново изтъква, че не са налице данни за извършено от жалбоподателя престъпление.
Претендира разноски, представя писмени бележки.
Ответникът – П., редовно призован, представлява се от юрисконсулт В., който твърди заповедта да е законосъобразна. Моли жалбата да се остави без уважение. Представя писмени бележки.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Н а 26.06.2022 г. била извършена кражба на 520 литра масло от трансформатор в гр.
София, ж.к. ******** от трафопост чрез използването на техническо средство. За 1 посоченото било образувано досъдебно производство № 33843 ЗМК – 1095/22г. по описа на 09 РУ СДВР.
Жалбоподателят Б. бил задържан на 27.06.2022 г. в 02:20часа, след задържането бил извършен личен обиск на основание чл. 80, ал. 1, т. 1 ЗМВР.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, заповед за задържане на лице, протокол за обиск на лице, материалите по посоченото ДП, удостоверение от „Човешки ресурси“, заповед от5 21.08.201г., докладни, протокол за оглед на местопроизшествие и другите, приобщени по реда на чл.283 от НПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Оспорената заповед за задържане представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК. При проверката съдът следва да прецени актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона. Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя допълнителни критерии, с които съдът следва да се съобрази при преценката на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, са посочени от разпоредбата на чл. 169 АПК – да провери дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт.
Като извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт, съдът намира, че жалбата е основателна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия по чл. 72 от ЗМВР, а именно от полицейски орган. Спазена е процедурата за издаването ѝ – издадена е в писмена форма и видно от отбелязването в самата заповед, на задържания са разяснени правата по чл. 72, ал. 3 - 6 ЗМВР. Същата съдържа задължителните реквизити съгласно чл. 74, ал. 2 ЗМВР. В оспорената заповед са посочени името, длъжността и местоработата на издалия заповедта полицейски орган; датата и часът на задържането; данни за задържаното лице, както и правата му по чл. 72, ал. 3 до 6 ЗМВР.
В заповедта обаче не е посочено нито фактическото основание за задържане , нито престъплението, към което се твърди на лицето да е съпричастно, нито словом, нито като правна квалификация. Посочено е единствено „във връзка със ЗМ-1095. Данни за извършено престъпление“. Не са посочени никакви фактически обстоятелства по отношение на конкретното деяние – къде, кога е извършено, не са посочени и никакви данни, които да сочат на вероятна съпричастност на жалбоподателя към извършено престъпление, нито какво е то. Не става и ясно какво е „ЗМ-1095“ нито на съда, още по-малко на задържаното лице към датата на задържането. Дори не е посочено дали това е номер на досъдебно производство и за какво престъпление се води то. За обосноваване на правото на органа да упражни предоставеното му правомощие и за осигуряване възможност на адресата на акта да защити правата си, следва в заповедта за задържане да са описани конкретни фактически обстоятелства, от които да може да се изведе подозрение, че лицето, спрямо което се постановява задържането, може да е извършило престъпление или да е съпричастно с него, респективно какво е това престъпление, описано словесно. Нито едно от тези изисквания не е спазено.
ЕСПЧ приема, че чл. 5, § 1, б. "с" (буква "в") от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи изисква лицето да е задържано по "обосновано подозрение", че е извършило престъпление. Такова подозрение не може да бъде общо и абстрактно.
Позоваването само на приложимите разпоредби, но не на каквито и да било специфични 2 обстоятелства или действия, съдът посочва, че може да е достатъчно основание да доведе до извод, че лишаването от свобода е несъвместимо с принципа на защита от произвол. В конкретния случай не само, че не са посочени каквито и да било конкретни обстоятелства, които да сочат на съпричастност на жалбоподателя към извършване на престъпление, но полицейският орган дори и бланкетно не е посочил да съществуват такива данни, нито какво престъпление, нито неговата правна квалификация.
В Тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г. по адм. дело № 4/2002 г., ВАС посочва, че излагането на мотиви при издаване на административен акт дава възможност на адресата на акта и заинтересованите лица да научат какви са фактите, мотивирали административния орган, да приложи една или друга правна норма. Мотивите дават възможност на горестоящия административен орган и на съда да извършат проверка за законосъобразност на акта. Изключение от този принцип е допустимо единствено, когато с акта се удовлетворяват изцяло направените искания и не се засягат права или законни интереси на други граждани и организации, както и когато въпросът е свързан със защита на класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна. В тези случаи се посочва само правното основание за издаването на акта. В цитираното тълкувателно решение изрично е посочено, че липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяната на издадения административен акт. Така и когато органът действа при условията на оперативна самостоятелност, въпреки предоставената му от закона възможност да извърши преценка дали, кога и какво решение да вземе при осъществяване на дейност от своята компетентност, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения и/или необсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания с административния акт въпрос, съставляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила и са основания за отмяната на акта.
Съгласно постановките в ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо издаването на мотивите да не съвпада по време с издаването на индивидуалния административен акт и те да са обективирани в друг документ, стига той да изхожда от същия административен орган. Като и в този случай страните следва да имат възможност да се запознаят своевременно с мотивите към акта, за да узнаят съображенията на административния орган и организират защитата си срещу акта. Такива по делото липсват и няма данни да са съобщени на жалбоподателя.
Мотивиран от гореизложеното, съдът приема, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което жалбата е основателна и заповедта следва да бъде отменена.
При този извод, за пълнота ма изложението, съдът ще посочи, че изцяло споделя възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на издадената заповед по съображения за липса на материалноправните предпоставки за издаването й. Липсват каквито и да е данни жалбоподателят да е извършил или дори да е съпричастен към извършване на престъпление.
Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, вр.чл.38, ал.2, т.2 и 3 от Закона за адвокатурата, вр.чл.8, ал.2, т.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, СДВР следва да бъде осъдена да заплати на процесуалния представител на жалбоподателя възнаграждение от 400 /четиристотин/ лева, който е минимално определеният в наредбата за това процесуално представителство.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № 3354зз715/27.06.2022 г., издадена от Ю.П. на длъжност полицай при 09 РУ СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР по отношение на Е. П. Б. е наложена принудителна административна мярка "задържане за срок до 24 часа".
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи на основание чл. 143, ал. 1 АПК ДА ЗАПЛАТИ на адв. Т. Ч. сумата от 400 лева, възнаграждение за адвокат, осъществил безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София - град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението на основание чл. 138 АПК да се изпрати на страните - на жалбоподателя Е. П. Б., /чрез адв. Ч./ и на ответника – Ю.П. на длъжност полицай при 09 РУ СДВР.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4