Решение № 59 от 21.05.2025, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Златоград, 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Черешаров при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело № 20255420100068 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е положителен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 77 и чл. 79, ал. ЗС от Л. З. Х., ЕГН ********** с адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н. ул. „И.“ № *, чрез адв. Е. М. В. - Адвокатска колегия, гр. С., съдебен адрес: обл.

С., общ. Н., гр. Н., ул. „А. С.“ № * срещу О. Н., със седалище и адрес на управление: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № *, Булстат ****, представлявана от кмета Б. Р. К., за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик, на основание изтекла в негова полза придобивана давност в периода от 01.06.1996 г. до 01.06.2006 г. и от 04.03.2022 г. до 19.02.2025 г. - датата на предявяване на иска, на имот с идентификатор ***; вид територия – Урбанизирана; начин на трайно ползване - Ниско застрояване (до 10 т); площ - 690 кв. м., квартал 74; парцел III, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи имоти с идентификатори:

***; ***; ***; ***; ***.

В исковата молба пълномощникът на ищеца твърди, че е придобил имота по неформална дарение и наследство от родителите си, като от още от 1985 г. владее имота явно и необезпокояван от никого като свой. Имотът представлява градина, която ежегодно обработва, засажда с различни селскостопански култури. Имотът има ясни граници. Ищецът установил, че процесният имот, който е негова собственост бил ставен Акт за държавна собственост № 320/18.08.1987 г., като със Заповед № 46 ДС/27.02.2001 г. на Областен управител на област С., имотът е отписан от актовите книги за недвижими имоти, които са държавна собственост, и е предаден на ответната община Н..

В Акт за държавна собственост, касаещ процесния недвижим имот, е посочено, че на основание Заповед № РД-23 /12.01.1987 г., имотът е станал държавна собственост.

Същата Заповед № РД-23 /12.01.1987 г., на ОНС касае одобряването на плана на град Неделино.

Въз основа на горния АДС, община Н. е съставила и АЧОС № 1457/03.02.2025 г., 1 като е посочено в него, че същият е съставен на основание чл. 2, ал. 1, т. 2, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗОбС.

Предвид горното и наличието на акта за държавна собственост и в последствие въз основа на него, имотът е предаден в собственост съгласно Заповед № 46-ДС/27.02.2001 г. на Областен управител на област С. на община Н., то последната оспорва правото на собственост на доверителя ми, като е съставила АЧОС № 1457/03.02.2025 г., въпреки че ищеца е собственик на процесния имот по силата давностно владение от 1985 г.

Твърди, че няма спор, че АДС и АОС, съставен по надлежен ред и форма, има характер на официален документ, който само констатира собствеността, без да я създава. По принцип се приема, че действително се е осъществило посоченото основание за придобиване на имота от държавата, напр. отчуждаване, замяна и т.н. В настоящия случай като основание за придобиване на собственост на процесния имот е посочена заповед, която е за одобряване на плана на град Н., а именно Заповед № РД23 /12.01.1987 г. Същата обаче не може да легитимира праводателя на община Н., а именно - държавата като собственик на имота. Цитираната заповед представлява административен акт за одобряване на плана на град Н., които няма вещноправно действие. Отразяването на даден имот в такъв план не рефлектира върху действително притежаваните вещни права и това не води до промени в имуществената сфера на заинтересованите лица, в който смисъл е Решение № 33/29.07.2013 г. на ВКС по гр. дело № 401/2012г. на I г.о. ГК, докладчик съдията Л.А., постановено по реда на чл. 290 ГПК.

В самата заповед е посочено, че същата е издадена на основание чл. 75, ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за териториалното и селищно устройство (отм.).

Действащата разпоредба към датата на издаване на заповедта сочи, че кметът на общината одобрява застроителните и регулационни планове. В настоящия случай този план е одобрен от Председателя на Окръжен народен съвет, а не от съответния кмет на населеното място.

Отделно от гореизложеното община Н., като и праводателя и в лицето на държавата не са придобили процесния имот на годно правно основание, като за процесния имот никога не е била провеждана процедура по отчуждаване на същия, респективно не е заплащано и обезщетение, тоест не са налице собственически права по отношение на процесния имот, както за община Н., така и за своя праводател в лицето на държавата. Константна е практиката на ВКС, че актовете за държавна, респ. за общинска собственост, са официални документи, съставени от длъжностни лица по определен ред и форма, с които се удостоверява възникването, изменението и погасяването на държавната, респ. общинска собственост. Освен описание на имота и неговото местонахождение, в акта се посочва и основанието - както правното, така и фактическото, по силата на което имотът е станал държавна (общинска) собственост.

Това е така, тъй като актовете за държавна (общинска) собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират придобитото по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи право на собственост.

В случая процесният имот е бил актуван като държавен през 1987 г., а като основание е посочена заповед за утвърждаване на застроителен, регулационен и кадастрален план, което неможе да бъде основание за придобиване на имота от страна на общината на годно правно основание, посоченото основание в акта за държавна собственост не е могло да породи вещни права в полза на държавата, поради което е оборена неговата доказателствена сила. Оборен е и факта, че имота е общинска собственост, поради което не е била приложима забраната на чл. 86 ЗС, т.е. че имотът е бил собственост на държавата, на кооперация или на обществена организация.

В посочения по-горе смисъл е Решение № 269/03.08.2012г. на ВКС по гр. дело № 643/2011г. на I г.о. ГК, докладчик съдията Д.Ц., постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Влезлите в сила планове нямат незабавно отчуждително действие и не се считат 2 приложени с влизане в сила на акта за одобряването му, а едва след изплащане обезщетения. Отчуждително производство в случая не е провеждано, поради което правото на собственост на ищците върху процесиите имоти не е преминало върху общината, а след като не е преминало върху общината то неможе да се приложи забраната на чл. 86 от ЗС във връзка с § 1 от ДР ЗС в горния смисъл е и Решение № 87 от 01.08.2018 г. по гр. д. № 2714/2017 г., г. к. Първо г. о. на ВКС.

Правната рамка при режима определен със ЗТСУ самото отреждане на плана за обществени мероприятия няма отчуждително действие, а е необходимо издаването на нарочна заповед по чл. 98 ЗТСУ.

До влизане в сила на заповедта по чл. 95 ЗТСУ (отм.) тези имоти могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки, на делба и на придобивна давност - Решение № 221/23.10.2014 г. по гр.д. № 843/2014 г., I г.о.

С отреждането на даден имот за определено мероприятие по този план той не се счита отчужден от предишния собственик, нито се придобива от общината, а е необходимо да се проведе специална процедура по отчуждаване и обезщетяване на собствениците на засегнатите имоти, поради което няма как заповедта, с която е одобрен застроителния и регулационен план на град Н., да има непосредствено отчуждително действие и да представлява годно придобивно основание в полза на общината, с оглед на което не легитимира общината като собственик на процесния имот на релевираното основание.

След като по делото липсват доказателства за актуване на имота както и за отчуждаването му по надлежния ред, поне такива доказателства няма по делото, то не може да се приеме, че е била налице забраната за придобиване по давност на имотдържавна собственост съгласно чл. 86 ЗС и § 1 от Закона за допълнение на ЗС. Няма и доказателства по делото за основанието за актуване на имота.

Давността по чл. 79, ал. 1 ЗС, изтекла в полза на ищеца без същата да е била прекъсвана, което прекъсване съобразно константната съдебна практика да се изразява в извършване на действие по отстраняването на доверителя ми от имота, предявяване на права по съдебен ред против доверителя ми или в установяване на фактическа власт върху имота от ответника по настоящото дело или от когото и да е другиго, тоест във фактическо въздействие върху самия имот или заявяване на права за имота по съдебен ред от другиго.

Съгласно чл. 77 ЗС вещните права се придобиват чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закона, следователно принцип в гражданското ни законодателство е, че вещните права се придобиват въз основа на обективирано волеизявление за това. Целта на този принцип е както зачитане волята на правните субекти, така и защита на обществения интерес чрез създаване яснота по отношение субектите и обектите на вещните права с оглед правната сигурност.

Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт - съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Законът (чл. 69 ЗС) предполага наличието на намерението да се свои вещта. Именно затова, за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност.

В разпоредбата на чл. 68 ЗС се съдържат определения за владението и държането.

Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus) и субективен - намерението да се държи вещта като своя (animus 3 domini). При държането фактическата власт се упражнява за друг. Държателят няма намерение да свои вещта. Според презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Това е оборима законна презумпция. Тя е и обща гражданскоправна норма с оглед действието си спрямо лицата, защото се прилага за всички гражданскоправни субекти, без оглед на това дали притежават или не права на собственост върху една и съща вещ. Законодателят е установил оборимата презумпция в полза на владелеца поради трудността за доказване на намерението за своене като психично състояние. Чрез нея с оглед на това, което обикновено става, е формулирано заключение за наличие на неизвестен факт, а именно субективния признак на владението (animus domini) - намерението да се държи вещта като своя, като се изхожда от друг установен факт - обективния признак на владението (corpus) - упражняване на фактическа власт върху вещта.

Според правната теория владението е факт, а не право. То е фактическо състояние за разлика от правото на владение като правомощие и част от съдържанието на правото на собственост. Собствеността дава на собственика право да упражнява фактическа власт върху вещта, т. е. да я владее, независимо от намерението му. На следващо място за процесния имот няма и отчуждителна процедура по силата на която ответника по настоящия спор да е станал собственик на имота.

На следващо място процесния имот записан като частна общинска собственост може да се придобива по давност и предвид постановеното Решение № 3 от 24 Февруари 2022 г. по Конституционно дело № 16 от 2021 г., с което се Обявява за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 7 от 2018 г.).

Така при тълкуването на чл. 86 ЗС и § 1 ЗР на ЗДЗС през годините се налага извода че в периода 01.06.1996 г. - 31.05.2006 г. не е имало забрана за придобиване по давност на имоти частна общинска собственост.