Решение № 5705 от 22.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5705 гр. Пловдив, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20255330112480 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415 и чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от управителя Ю. Р. К., чрез пълномощника юрисконсулт Х. Х., е предявил против С. Д. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „********“ № ***, ап. ***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените със Заповед за парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2178/17.03.2025 г., постановена по ч. гр. дело № 4918/2025г. на РС – Пловдив, XVI - ти гр. с-в суми, както следва: сумата от 839, 95 лева (осемстотин тридесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки) - главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 04.08.2023 г. до 14.01.2025 г. за обект, находящ се в гр. П., „*********“ № ***, ап. ***, по партида с абонатен № ********, обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.10.2023 г. до 31.01.2025 г. в размер на 44, 79 лева (четиридесет и четири лева и седемдесет и девет стотинки) ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 14.03.2025 г. до изплащане на вземането, като претендира и разноските по заповедното производство в общ размер на 75 лева, от които 25 лева за ДТ и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Тъй като дължимите суми не били заплатени, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение за дължимите суми, като по образуваното по 1 случая частно гр. дело № 4918/2025 г. на ПРС се издала заповед по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника по чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на заявителя били дадени указания за иск, като в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК ищецът предявявал настоящия установителен иск за горните суми. Претендират се и разноските в настоящото производство. Направено е особено искане за произнасяне по реда на чл. 238 от ГПК, в зависимост от позицията на ответника в процеса.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, на адреса по месторабота, като отговор в срок не е постъпил, както и не е посочен и адрес за призоваване, различен от посочения във връченото съобщение. Ответникът е бил редовно призован на същия адрес, книжата са му редовно връчени отново чрез неговия работодател. В изпратеното до същия разпореждане по 131 ГПК, така и в определението за насрочване, които са му редовно връчени, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване на представител в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските. Последиците на чл. 238 и сл. от ГПК са били редовно разяснени на страните и с определението за насрочване на делото, препис от което е редовно връчен на ответника.

В първото съдебно заседание по делото, проведено на 11.12.2025 г., на което е даден ход на делото, ответникът е бил редовно призован. Същият не се е явил, не е изпратен представител на същия, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Още в исковата си молба ищецът е поискал изрично чрез пълномощника си на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение в случай, че ответникът не се яви в първото по делото заседание и не е подал отговор в срок. В съдебно заседание чрез юрк. Христов се поддържа искането.

В хода на процеса ищцата е сменила фамилното си име от Русева на К..

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства, от извършените служебни справки и от документите по приложеното ч. гр. дело № 4918/2025 г. по описа на ПРС може да се направи изводът, че искът е вероятно основателен.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, като се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за заплащане на които е издадена заповедта.

По разноските, с оглед изхода на спора, същите се следват на ищеца.

Касателно направените в заповедното производство разноски, същите са били присъдени със заповедта в претендираните размери – 25лева (двадесет и пет лева) - държавна такса и 50 лева (петдесет лева) – юрисконсултско възнаграждение.

Съгл. ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС исковото производство е продължение на заповедното и съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, 2 като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Същите следва да се присъдят на ищеца изцяло, тъй като ответникът е станал повод за завеждане на делото.

С оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца за осъждане на ответника да му заплати деловодните разноски в настоящото производство, които възлизат на сумата от 75 лева (седемдесет и пет лева) - довнесена държавна такса, както и 100 лева (сто лева) - юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.

“Шести септември” № 250, представлявано от управителя Ю. Р. К., чрез пълномощника си юрисконсулт Х. Х., от една страна, и С. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „*********“ № ***, ет. ***, ап. *** – от друга, че С. Д. К., с предходна фамилия Р., ЕГН ********** дължи на Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с ЕИК: 115010670 следните суми: 839, 95 лева (осемстотин тридесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки) - главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 04.08.2023 г. до 14.01.2025 г. за обект, находящ се в гр. П., „**********“ № ***, ап. ***, по партида с абонатен № ************, обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.10.2023 г. до 31.01.2025 г. в размер на 44, 79 лева (четиридесет и четири лева и седемдесет и девет стотинки) ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 14.03.2025 г. до изплащане на вземането, които суми е разпоредено С. Д. Р., ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с ЕИК: 115010670 със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2178/17.03.2025 г., постановена по ч. гр. дело № 4918/2025г. на РС – Пловдив, XVI - ти гр. с-в.

ОСЪЖДА С. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „*******“ № ***, ет. ***, ап.

*** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, представлявано от управителя Ю. Р.

К., чрез пълномощника си юрисконсулт Х. Х. следните суми: сумата от 25 лева (двадесет и пет лева) - държавна такса в заповедното производство, 50 лева (петдесет лева) – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, 75 лева (седемдесет и пет лева) - довнесена държавна такса в исковото производство и 100 лева (сто лева) - юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

Решението е постановено по реда на чл. 238 и 239 от ГПК и не подлежи на обжалване.

Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

Заверен препис от решението, ведно с частно гр. дело № 4918/2025г. на РС – Пловдив, XVI - ти гр. с-в да се изпрати на РС – Пловдив, XVI - ти гр. с-в.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________

3

4