Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 21 от 06.02.2026, Районен съд - Кнежа

Съд
Районен съд - Кнежа
Дело
Гражданско дело 402/2025
Вид
Решение № 21
Подписан
06.02.2026
Състав
Мая Павлова Кончарска

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Кнежа, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая П. Кончарска при участието на секретаря Силвина В. Хлебарска като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Гражданско дело № 20251430100402 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на С. Т. – директор на Професионална гимназия по моден дизайн (ПГМД), БУЛСТАТ 000123825, чрез адв. Т. Т. от АК – Габрово, против К. Г. Д., с която се иска от съда да осъди ответника да заплати сумата 9 042.80 лв., представляваща получени обезщетения по чл. 220 ал.1 и чл. 222, ал.1 от КТ при прекратяване на ТПО, а след влизане в сила на съдебните актове и отменено уволнение основанието за получаването им е отпаднало, ведно със законната лихва от 10.04.2025 год. до окончателното плащане.

С молбата е направено искане за допускане на обезпечение на предявените искове, чрез налагане на обезпечителна мярка по чл. 397, ал.1, т.2 от ГПК и с определение рег.№ 225/ 18.08.2025 год. съдът е допуснал обезпечение на исковете с правно основание чл. 220, ал.1 и чл. 222, ал.1 от КТ, чрез налагане на запор на вземането на К. Д. по ИЛ № 193 от 25.04.2024 год.

(9 384.97 лв.) от ПГМД до размера на изплатените обезщетения (9 043.80 лв.) като главници и законните лихви от 11.12.2023 год. до размера на лихвите върху сумата от 9 042.80 лв., считано от 10.04.2025 год.

В исковата молба се твърди, че със Заповед № 150/ 12.10.2023 год. трудовото правоотношение на К. Д. с ищеца е било прекратено на основание 1 чл. 328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ – съкращаване на щата. Твърди се, че от Д. бил предявен иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.1 и т.3 КТ за признаване на уволнението за незаконно, възстановяването й на работа и обезщетяване за времето, през което е останала без работа. Твърди се, че с решение № 384 от 28.02.2024 год. по гр. дело № 3671/ 2023 год. на Великотърновския РС уволнението на ответницата е било признато за незаконно и отменено, и същата била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „учител общообразователен предмет в гимназиален етап“ по история, география и гражданско образование в ПГМД гр. В. Търново, а ищецът е бил осъден да заплати сумата от 9 348.97 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение, ведно със законната лихва от подаване на ИМ до окончателното изплащане на задължението. Твърди се още, че било допуснато предварително изпълнение на решението, като законният представител на гимназията не е правил изявление или искане за евентуално прихващане на платените обезщетения с правно основание чл.

220, ал.1 и чл. 222, ал. 1 КТ общо в размер на 9 042.80 лв.

Излагат се твърдения, че Д. се е снабдила с изпълнителен лист и било образувано изп. дело № 265/ 2024 год. на ЧСИ Анита Стойнова, в производството по което от страна на ищеца било направено предложение за прихващане на изплатените обезщетения, но същото било отхвърлено. Сочи се, че доброволното изпълнение е отложено с изявление по чл. 519, ал.1 от ГПК за недопускане на изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения и е спазен редът, по който носителите на такива могат да ги реализират.

Посочва се, че решението на РС – Велико Търново било обжалвано от ищеца, но с Решение № 364 от 28.06.2024 год. по в. гр. дело № 399/ 2024 год. на ОС – Велико Търново решението на първоинстанционния съд е било потвърдено. Със същото ПГМД била осъдена да заплати на Д. и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 950 лв. Сочи се, че решението на ВТОС не било допуснато до касационно обжалване и с определение от 14.03.2025 год. по к. гр. дело № 399/ 2024 год. ВКС е осъдил ПГМД да заплати още 1 400 лв. разноски за процесуално представителство.

Излагат се твърдения, че при уволнението на К. Д. през 2023 год. ПГМД е заплатила обезщетение за неспазено предизвестие на осн. чл. 220, ал.1 от КТ в 2 размер на 4 521.40 лв., 2 БТВ съгласно КТД, както и че месец след уволнението на ответника са били изплатени по банков път още две обезщетения в размер на 4 521.40 лв. на осн. чл. 222, ал.1 КТ (съотв. през м. 11 и м. 12 на 2023 год.).

Твърди се, че в хипотеза на отпаднали основания ответникът дължи възстановяване на дължими средства по изискуеми и ликвидни вземания за получени обезщетения по чл. 220, ал.1 и чл. 222, ал.1 от КТ в размер на 9 042.80 лв., изплатени при прекратяване на ТПО с ПГМД през 2023 год.

Твърди се още, че неколкократно ответницата била канена да извърши възстановяване или прихващане на посочените по-горе обезщетения, но винаги е бил получаван отказ, поради което за ищеца е нали правен интерес от водене на настоящото производство.

След изтичане на срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмени отговори на исковата молба, с които изразява становище за недопустимост на исковата молба, неоснователност и недоказаност на предявените искове.

Ищецът – редовно призован, в съдебното заседание не изпраща представител. С депозирана по делото писмена молба (вх.№ 1072/ 03.04.2023 год.), чрез адв. Т. Т., с представено пълномощно, заявява, че поддържа иска и моли съда същият да бъде уважен. Претендира разноски по делото, вкл. за обезпечително производство.

Допълнително представя писмени доказателства.

Ответникът – редовно призован, в о.с.з. не се явява и не се представлява.

С депозирано писмено становище с вх.№ 114/ 14.01.2026 год. оспорва иска и допълнително представените писмени доказателства. Изложени са доводи по съществото на спора. В заключение моли съда да прекрати делото като недопустимо, алтернативно – да отхвърли предявения иск като неоснователен.

Прави възражение за прекомерност на разноските.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ и чл. 222, ал.1 от КТ.

3

По исковете с правно основание чл. 220, ал.1 и чл. 222, ал.1 от КТ ищецът следва да докаже, че е бил в трудово правоотношение с ответника, прекратено поради уволнение, което е признато за незаконно и отменено; че е изплатил на ответника дължимите обезщетения при уволнение в претендирания размер и че същите са били получени от последния на отпаднало основание.

В тежест на ответника и при установяване на горните факти е да докаже заплащането на претендираните обезщетения.

Съгласно разпоредбата на чл. 220, ал. 1 КТ, страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието, а съгласно чл. 222, ал.1 КТ – при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата,… работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.

Не е спорно по делото, че ищецът и ответникът са били в трудово правоотнощение.

От представената и приета по делото заповед № 150/ 12.10.2023 год. се установява, че със същата е било прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ (съкращаване на щата). Със заповедта било разпоредено на отв. К. Д. да се изплатят следните обезщетения: по чл. 220, ал.1 КТ – за неспазен срок на предизвестието и по чл.

224, ал.1 КТ – за неизползван платен годишен отпуск. Заповедта е била връчена на последната на 12.10.2023 год.

От представеното и приобщено към доказателствения материал Решение № 384 от 28.02.2024 год. по гражданско дело № 3671/ 2023 год. на РС – Велико Търново се установява, че уволнението на ответницата К. Г. Д., извършено със Заповед № 150 от 12.10.2023 год. на директора на „Професионална гимназия по моден дизайн“ – гр. Велико Търново, е било 4 признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ. Със същото на основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ Д. била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „Учител, общообразователен учебен предмет и гимназиален етап“ по история, география и гражданско образование в ПГМП – В. Търново, а гимназията осъдена на осн. чл. 344, ал.1, т.3 вр. чл. 225, ал.1 КТ да й заплати сумата в размер на 9 384.97 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение за периода от 13.10.2023 год. до 14.02.2024 год., ведно със законната лихва от подаване на ИМ – 11.12.2023 год. до окончателното изплащане на задължението.

На основание чл. 242, ал.1 от ГПК било допуснато предварително изпълнение на решението в частта относно заплащането на присъденото обезщетение.

Със съдебното решение ПГМД е била осъдена да заплати на Д. и разноски в производството за адвокатско възнаграждение.

Установява се, че с Решение № 364 от 28.06.2024 год. по в. гр. дело № 399/ 2024 год. ОС – Велико Търново е потвърдил решението на първоинстонционния съд, а с определение рег.№ 1243/ 14.03.2025 год. по к. гр. дело № 4340/ 2024 год. на ВКС, ІV ГО, 3-ти състав, решението на ВТОС не било допуснато до касационно обжалване.

Видно от доказателствата по делото, въз основа на влязлото в сила съдебно решение по гр. дело № 3671/ 2023 год. по описа на РС – Велико Търново в полза на отв. К. Д. е бил издаден изпълнителен лист с номер 193 от 25.04.2024 год. за присъденото обезщетение за оставане без работа в размер на 9 384.97 лв.

От представеното и прието по делото Изявление от 12.06.2024 год. се установява, че Мариан Георгиев – директор ПГМД, е отправил същото до взискателя-длъжник по изп. дело № 265/ 2024 год. на ЧСИ Анита Стойнова – ответник в настоящото производство К. Д., за прихващане на дължими суми по изискуеми насрещни вземания, а именно получени обезщетения по чл. 220, ал.1 и чл. 222, ал.1 от КТ в размер на 9 042.80 лв. при прекратяване на ТПО с ПГМД.

Установява се, че от ищеца ПГМД – В. Търново е било направено възражение до ЧСИ Анита Стойнова по образуваното пред последната изп. дело № 265/ 2024 год. относно евентуални действия за принудително събиране 5 на вземането на отв. Д., поради това, че гимназията има статут на държавно учреждение и обективна невъзможност за изпълнение на задължението поради липса на предвиден разход в бюджета за 2024 година.

Установява се, че изпълнително дело № 265/ 2024 год. по описа на ЧСИ Анита Стойнова Стойнова-Тотева е било прекратено с постановление от 17.02.2025 год. и с приемо-предавателен протокол от 19.06.2025 год. изпълнителният лист, издаден на 25.04.2024 год. от РС – Велико Търново, бил върнат на отв. К. Д..

Не е спорно по делото, че дължимите при прекратяване на ТПО между страните обезщетения по чл. 220, ал.1 и чл. 222, ал.1 от КТ са били в размер на по 2 (две) брутни трудови възнаграждения, съгласно КТ и КТД.

Няма спор между страните и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че размерът на уговореното между тях по трудово правоотношение брутно трудово възнаграждение е било в размер на 2 260.70 лв.

По същество ответницата счита, че обезщетенията по чл. 220, ал.1 и чл.

222, ал.1 от КТ са дължими от ищеца на правно основание при прекратяването на трудовото правоотношение и не подлежат на връщане от нейна страна. Не изразява категорично становище относно изплащането им.

От представените и приети по делото изплащателни касови фишове се установява, че с фиш за м. 10/ 2023 год. ищецът е начислил на отв. К. Д. сума в размер на 4521.40 лв. по чл. 220 (2 БТВ от по 2 260.70 лв., от които 1 БТВ по КТ и 1 БТВ съгл. КТД), с фиш за м. 11/ 2023 год. по чл. 222, т.1 сума в размер на 2 260.70 лв. (1 БТВ по КТ) и с фиш за м.12/ 2023 год. по чл. 222, т.1 сума в размер на 2 260.70 лв. (1 БТВ по КТД). Като основание за плащанията в допълнително представените и приети бюджетните платежни нареждания от 25.10.2023 год., 28.11.2023 год. и 20.12.2023 год. било отразено „заплата“.