Решение № 5815 от 30.07.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И

Е №…...

Гр.

София, 30.07.2019 г.

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на тридесети април през две хиляди и деветнадесета година в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

ЧЛЕНОВЕ : Цветомира

Кордоловска

Мл. Съдия : Боряна Петрова при секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 10658 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № ІІ – 60-367564/21.03.2018 г. по гр. д. № 37038/2013 г. на СРС, 60 с-в, А.П.И., ЕИК ******* е осъдена да заплати на З. „Е.“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), вр. с чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД, сумата от

312,

20 лв., регресно вземане за изплатено обезщетение в размер на 302, 20 лв. и обичайни разноски в размер на 10 лв. по застраховка „Каско на МПС“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 04.09.2013 г., до окончателното изплащане на дължимата сума, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата 100, 05 лв., лихва за забава върху главницата за периода от 10.07.2010 г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 04.09.2013 г. и разноските по делото.

Производството е образувано по въззивна жалба от ответника АПИ, чрез представителя му, с доводи, че решението неправилно и незаконосъобразно.

Излагат се съображения, че съдът неправилно е възприел механизма на произшествието от водача на МПС и заключението на САТЕ. От заключението не се установява по категоричен начин, че вредите са причинени от дупка на пътя, след като вредите могат да бъдат причинени и от удар в други предмети. Не са налице безспорни доказателства за вида, характера и размера на вредите и причинната им връзка с ПТП. Поддържа, че протокола за ПТП е оспорен, а съдът не е откривал производство по оспорването му по чл. 193 ГПК, не е събирал доказателства за вярното отразяване на обстоятелствата в него, а ищецът не е заявил, че ще се ползва от протокола, поради което от СРС са допуснати процесуални нарушения. Възразява се още, че не са налице предпоставките за суброгация на ищеца, поради заплащане на обезщетение по непокрит застрахователен риск - при отсъствие на основание за плащане. Поддържа, че не е установена конкретната дупка, в която е попаднал автомобила, както и че водача е управлявал с несъобразена с пътните условия скорост, в нарушение на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. Понеже е ПТП е в светлата част на денонощието, то водачът е следвало да намали скоростта и да спре. Моли да се отмени решението и да се отхвърлят изцяло исковете срещу него или евентуално, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обезщетението да се намали поради съпричиняване, понеже съществува пряка причинна връзка между вредите и поведението на водача на МПС. Претендира разноски, в това число - юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът З. „Е.“

АД, чрез представителя си, оспорва жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е правилно, мотивирано и законосъобразно. В съответствие със събраните писмени и гласни доказателства СРС е приел, че са реализирани всички изискуеми от закона предпоставки за ангажиране отговорността на ответника. Претенцията е изцяло доказана по основание и размер. Съдът е обсъдил подробно всички установени по делото обстоятелства и доказателства, включително САТЕ и показанията на свидетеля, като е установил, че механизмът на ПТП е такъв, какъвто е описан в протокола. ПТП се е случило в дъждовно време, в тъмната част на денонощието, при което автомобилът е попаднал на два пъти в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, пълна с вода. Ответникът не е ангажирал доказателства, с които да се обори формалната и материална доказателствена сила на протокола, като официален свидетелстващ документ и основателно протокола е ценен от СРС като доказателство за отразените в него факти.

Оспорват се и твърденията за наличие на непокрит застрахователен риск, като се поддържа, че са налице всички предпоставки за суброгацията на ищеца. Установено е, че ПТП е настъпило на път от републиканската пътна мрежа, който се стопанисва от ответника. Неверни са твърденията, че не е установено мястото на произшествието, както и че същото е настъпило в светлата част на денонощието. Налице е била несигнализира и необезопасена дупка на платното, пълна с вода, която съставлява непреодолимо препятствие за водача на МПС. По делото не са налице никакви доказателства за наличието на поведение на водача на автомобила, от което да се установява съпричиняване.

Не се доказват нарушения на правилата за движение, нито МПС да е управлявано с несъобразена скорост. Моли да се потвърди решението. Претендира разноските по делото.

Третото лице помагач на ответника „К.А.“ ЕООД (в несъстоятелност), призовано чрез синдика, не е взело становище по жалбата.

Съдът като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено следното :

В рамките на проверката си по чл. 269 ГПК, съдът следва да направи преценка на валидността и допустимостта на решението в обжалвана част. По законосъобразността му е обвързан с доводите изложени в жалбата.

Въззивният съд намира, че оспореното решение е валидно постановено и допустимо, при напълно изяснена фактическа обстановка, описана подробно в мотивите на СРС, която настоящият въззивен състав не намира за необходимо да преповтаря в цялост, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК.

По съществото на спора съдът намира следното :

Уважаването на иска е обусловено от наличието на няколко предпоставки, които следва да са налице кумулативно - от една страна валидно правоотношение по имуществена застраховка между пострадалия и застрахователя - ищец, от друга - настъпване на застрахователното събитие, както и заплащане на З.обезщетение от застрахователя в полза на пострадалия. С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

По делото се установява, че между ищеца и увреденото лице е сключен валиден договор за застраховка „Каско“, по силата на който и в срока на действие на договора, след настъпване на застрахователното събитие (повредата на застрахованото МПС), застрахователят (ищец) е изплатил на застрахования обезщетение за действително причинените вреди. От този момент за ищеца възниква суброгационното право по чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм. към момент, но действащ в релевантния за спора период) при наличието на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от фактическия му състав : деяние, вреда, противоправност, причинна връзка и вина.

Настоящият съдебен състав споделя решаващите изводи на СРС, че по делото са доказани условията за ангажиране отговорността на ответника АПИ за въстановяване на изплатеното от ищеца З.обезщетение на увреденото МПС.

Във връзка с възражението на ответника във въззивната жалба относно доказателствената стойност на протокола за ПТП, въззивният съд намира следното

:

В процесния протокол за ПТП от 25.04.2010 г. е отбелязано изрично, че актосъставителят е посетил на място произшествието.

В схемата към протокола е отбелязана дупката на пътното платно, станала причина за ПТП.

Практиката на съдилищата и на ВКС приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила както относно авторството на материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното лице - съставител, така и относно самото удостоверително изявление и до опровергаване на изложените в него обстоятелства установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Протоколът има такава материална доказателствена сила и за извършените от и пред длъжностното лице действия. Ответникът, на който се противопоставя протоколът, може да оспори истинността му и проверката на оспорения документ се извършва с всички доказателствени средства, включително и чрез разпит на свидетели.

(В посочения смисъл е последователната практика на съдилищата отразена в решение № 24 от 10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г., Т. К., І ТО на ВКС, решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II TO, решение № 43/15.03.2011 г. по т. д. № 414/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 43/16.04.2009 г. по т. д. № 648/2008 г. на ВКС, ІІ ТО и др.)

В случая автентичността на протокол за

ПТП, удостоверителната компетентност на актосъставителя или реда, по който е съставен акта не са оспорени по предвидения в закона ред - в производство по реда на чл. 193 ГПК. Ответникът единствено е оспорвал, че в протокола за ПТП не е отразен механизма на произшествието, като не е описана скоростта на водача и видимостта на участъка от пътя, без да иска откриване на нарочно производство по оспорването му по реда на чл. 193 ГПК.

При липса на надлежно оспорване материалната доказателствена сила на протокола следва да бъде зачетена и съдът следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в него. Както е посочил и СРС, механизмът на произшествието може да бъде установен с всички допустими доказателствени средства в хода на производството, като ищецът е провел доказване в тази посока освен със САТЕ и с разпита на свидетел - водача на МПС.

Относно възражението, че ищецът е заплатил обезщетение по непокрит риск от застраховката «каско», настоящият състав констатира, че такова възражение не е поддържано пред СРС, а е направено за първи път в устните състезания пред тази инстанция, поради което е преклудирано. Пред СРС е направено в срок единствено възражение за неплатени застрахователни премии, което е прието за неоснователно в съответствие със събраните по делото доказателства.

Въпреки, че възражението за непокрит риск не е било своевременно направено, СРС го е разгледал и обосновано е приел, че то е неоснователно. Настоящият състав също споделя този извод. От приетите пред СРС застрахователна полица № ********** и Общите условия на „З.Д. Е.“ АД по застраховка „Каско на МПС“ е видно, че при включена рискова клауза „А“ - „Пълно Каско“, както е в настоящия случай, процесното ПТП е част от покритите рискове, като не е налице ограничение при обезщетяването на вреди в резултат от ПТП, настъпило от попадане на МПС в дупка на пътното платно. Основателно СРС е приел, че в случая е изпълнено и изискването на чл. 4, т. 10 от Клауза „А“ - Пълно Каско към ОУ, при ПТП, възникнало в резултат на дупка и/или неравност на пътя, службите за контрол на МВР са посетили мястото на ПТП и са издали протокол за посещението.

Следователно, процесното ПТП представлява покрит риск по имуществената застраховка „Каско на МПС“ и при плащане на обезщетение за вредите от него ищецът се е суброгирал в правата на пострадалото лице.

Недокозани са и оспорванията на ответника, че щетите по застрахования автомобил не могат да настъпят от попадането му в дупки на пътното платно, а са причинени от други обстоятелства. Механизмът на произшествието, в това число видът и характерът на вредите по процесния автомобил, се установяват както от писмените доказателства събрани пред СРС, включително от заключението на САТЕ, така и от гласните доказателства – показанията на свидетеля П.Х., който е управлявал МПС.

Въззивният състав също намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на вредите, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради нарушение на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП от водача на застрахования автомобил. Съгласно чл. 51, ал.

2 ЗЗД обезщетението за вредите, причинени на увредения може да се намали само ако той сам е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Според последователната практика на ВКС по въпроса, не всяко поведение на пострадалия (действие или бездействие), дори ако не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл.

51, ал. 2

ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. Такова е становището на ВКС и в ТР № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ОСГТК на