Решение № 332 от 02.01.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. Монтана, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20241600500410 по описа за 2024 година

Въззивното производство е образувано по жалба на И. Б. С. И В. Б. С..

Жалбоподателят И. С. обжалва Решение № 100/ 05.03.2024г.,постановено по гр.дело № 2065/23г. на МРС с оплакване за незаконосъобразност.

Жалбоподателят твърди,че съдът неправилно е отхвърлил изцяло първоначалния иск за собственост и е уважил евентуалния, признавайки му право на собственост върху ½ ид.ч.

Чрез своя процесуален представител твърди,че въпреки събраните по делото доказателства съдът не е уважил изцяло предявения осъдителен иск,като в тази насока са изложени подробни мотиви. Предвид гореизложеното моли съда да отмени атакуваното решение, като постанови ново съобразно посочените по-горе твърдения.

В законоустановения срок е постъпила и жалба от В. С. против посоченото по - горе решение в частта, с която съдът е уважил евентуалния иск на ищеца и е признал правото му на собственост върху ½ ид.ч. от процесния имот , осъдил е последния да му предаде собствеността и отстъпи владението върху същата и е отменил нот.акт № *,т.*,,нот.дело № */10.07.2019г.по описа на нотариус Е.П. до размера ½ ид.ч. В жалбата са изложени подробни съображения относно неправилността на решението.

Постъпил е отговор от ищеца И.С., който чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата.

Постъпила е и жалба от И. С. против решение № 350/11.07.2024г./допълнителното решение/,като твърди,че същото в едната си част е постановено при липса на подадена молба/ относно ревандикационния иск/ , а в другата част е създадено противоречие с мотивите на основното решение. Предвид горното моли съда изцяло да отмени или обезсили постановеното допълнително решение .

1

Пред настоящата инстанция не са събрани нови писмени и гласни доказателства .

Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за установено следното:

ПО ЖАЛБИТЕ НА И. С. :

1. ПО жалбата срещу Решение № 100/ 05.03.2024г.

Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт,като по същество е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел ,че ищецът не е придобил правото на собственост върху целия имот на основание давностно владение, това право е придобито от неговите родители и наследодатели, като на основание наследство е придобил ½ ид.ч. от имота.Предвид така изложените съображения съдът е признал тези права на ищеца и съответно е и отменил нотариалния акт в тази част.

Настоящата инстанция споделя за това са следните: напълно становището на МРС, като съображенията

Безспорно е установено от доказателствата по делото,че страните са братя и единствени наследници на Б.Г., поч.на 20.09.2019 и П.Г., починала на 28.04.2021 година.

От представените писмени и гласни доказателства/показанията на св.Н.М.,И.Р.,П.Н.,както и от приложената на л.190 Заявление от В.С./ се установява,че къщата е строена преди 2000 г.и то от родителите на страните,които са живели в нея до смъртта си.

На 10.07.2019 година ответникът (приживе на родителите си) се снабдил с нотариален акт за собственост на процесната сграда, издаден по обстоятелствена проверка.

Преди това – на 04.01.2017 година Б. и П. Г. сключили с ищеца предварителен договор за покупко – продажба на процесната сграда, в който изрично било посочено, че му предават владението върху имота в деня на сключване на договора. През месец август 2021 година в отсъствие на ищеца, ответникът сменил ключалката на външната входна врата и поставил охранителна система. В имота дори останала заключена кола, собственост на ищеца.

Тази фактическа обстановка е безспорна и не се оспорва от страните.

Твърдението на ищеца е в насока,че същият е придобил по давност целия имот ,като е присъединил своето владение към това на неговите родители.

Анализирайки събраните по делото доказателства във връзка с твърдението на ищеца ,се налага извода,че ищецът не е собственик на целия имот, като в тази насока препраща своите мотиви изцяло към мотивите на РС.

Допълнително следва да бъдат изложените следните съображения:

В жалбата се твърди,че единствено ищецът се е позовал на придобиване на процесния имот по давност, присъединявайки своето владение с владението на праводателите си ,поради което и неправилно РС е признал права на ответника.

Това твърдение е неоснователно по следните съображения:

На първо място, както бе изложено по-горе, ищецът е представил Предварителен договор от 04.01.2017 г. като твърди,че тогава неговите праводатели са му предали владението.

2

Настоящият съдебен състав споделя практиката на ВКС,изразена в решение № 306 от 21.12.2013 на първо гражданско отделение по гражданско дело № 1068 от 2013 година ,в която се приема за правилно становището, изразено в решение №555/28.02.1969г. по гр.д.

№2052/1968г. на І ГО на ВС и решение №642/20.03.1968г. по гр.д.№198/1968г. на І ГО на ВС,а именно че получилият владението по предварителен договор за продажба на недвижим имот не може да присъедини владението на този,който му е предал владението по договора,като съображенията за това са следните:

Лицето,което е получило владението върху недвижим имот по предварителен договор /обещание/ за продажба,не може да присъедини владението на този, който му е предал имота при сключването на договора, тъй като по смисъла на чл.82 ЗС може да бъде присъединено само владение на праводател,т.е. само когато се установи наличие на основание за настъпване на правоприемство по отношение на владението. Предварителният договор не представлява подобно основание,тъй като с този договор се поема само задължение за бъдещо прехвърляне на собствеността. Договорът не съдържа изявление /съгласие/ за преминаване на владението от патримониума на обещателя в патримониума на другата страна по договора. Договарянето за предаване на владението при сключване на предварителния договор касае владението като едно фактическо състояние /предава се само упражняването на фактическата власт/, но не и с намерение за своене. Този договор не е основание /за разлика на хипотезата на универсално правоприемство при наследяване/ да се приеме,че е налице правоприемство и по отношение на субективния елемент на владението.

На второ място, съгласно т. 3 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 4/2012 г.позоваването на придобивна давност има за последица придобиване на правото на собственост само при осъществен фактически състав по чл.79 ЗС. То може да бъде направено както от владелеца, така и от неговите кредитори, ако длъжникът им бездейства.

Следователно правото на позоваване на придобивното основание по чл.79 ЗС не е с оглед на личността и не се погасява със смъртта на владелеца, а се включва в наследството му.

Имуществото на наследодателя преминава към наследниците му като съвкупност от права, задължения и фактически състояния. Ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по 79 ЗС срок, но е починало преди да се позове на последиците от придобивната давност, то в наследството се включва владението върху имота, както и правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност щом са продължили владението. Тъй като действието на придобивното основание се зачита от момента на изтичане на срока, то при наличие на позоваване от страна на наследниците, ще се счита, че придобивното основание е осъществено от наследодателя.

Предвид горните съображения настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че наследодателите на страните са придобили на основание давност процесния имот, който впоследствие е преминал в патримониума на техните наследници.

А след като това е така, то предявеният иск на ищеца за установяване правото на собственост върху целия имот е неоснователен и решението на първоинстанционния съд е правилно.

2.По отношение на Решение № 350/11.07.2024г./допълнителното решение/ Жалбата е ДОПУСТИМА,но неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.250 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в си.

3

Тезата на жалбоподеля е,че ответникът не е легитимирана страна да иска допълване, тъй като претенцията е за собственост на ищеца.

Съдът намира това твърдение за неоснователно.В случая ответникът е претендирал от съда да отхвърли изцяло предявения иск и действително липсва произнасяне в тази насока ,поради което и за него съществува правната възможност да иска допълване на решението.

Неоснователно е и твърдението,че съдът неправилно е отхвърлил изцяло ревандикационния иск ,като е допуснато противоречие с основното решение .В исковата молба ищецът е предявил два иска-за установяване право на собственост на давностно владение и за установяване на право на собственост върху ½ ид.ч. от имота на основание давностно владение и наследство.Както бе изложено по-горе, в диспозитива на постановеното решение липсва произнасяне относно основния иск ,поради което и в съотвествие с разпоредбата на чл.250 ГПК е постановено допълнителното решение.

Предвид горното решение № 350/11.07.2024г. се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

ПО ЖАЛБАТА НА В. С.:

Жалбата е допустима ,като по същество е неоснователна по следните съображения:

Ответникът твърди,че неговите праводатели не са собственици на имота, тъй като нямат документ за собственост, освен това не са придобили същия и на основание давностно владение .

Съдът намира това твърдение за неоснователно.

Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.

Безспорно е,че наследодателите на страните нямат документ за собственост/ липсват и твърдения,че процесната къща е придобита чрез правна сделка/,но в случая е безспорно,че е изтекла в тяхна полза предвидената 10 годишна давност .Видно от свидетелските показания , процесната къща е построена още 70 години .Фактът,че същата е строена преди 2000г. е отразен и в представената Декларация на л.190 от ответника ,т.е. безспорно е,че наследодателите на страните са живели в нея повече от 20 г. Свидетелите Н.М.,Ив.Р. и отчасти и св. П.Н. установяват категорично,че къщата е строена от родителите, които са живели непрекъснато в нея, а синовете са се връщали инцидентно .Единствено остават изолирани показанията на св.С.а, но както първата, така и настоящата инстанция не кредитира същите ,тъй като противоречат както на останалите доказателства, така и на посочените обстоятелства в заявлението на нейния съпруг.

След като това е така, съдът намира за безспорно ,че правото на собственост е придобито от родителите на страните, като впоследствие,след тяхната смърт , е наследено от правоприемниците.

Районният съд е изложил убедителни съждения относно изводите си , че никоя от страните не е придобила самостоятелно правото на собственост, настоящата инстанция споделя същите изцяло, поради което и препраща мотивите си в тази част към тези на РС.

Предвид горните съображения съдът намира атакуваното решение за правилно, поради което и същото следва да бъде потвърдено.