Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 663 от 17.06.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2149/2020
Вид
Решение № 663
Подписан
17.06.2021
Състав
Елизабет Петрова, Мария Райкинска, Катерина Рачева

Цитирани разпоредби

  • чл.147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.108 · Закон за движението по пътищата
  • чл.113 · Закон за движението по пътищата
  • чл.114 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20,ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 5,ал.2, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.226, ал.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 663 гр. София , 17.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Елизабет Петрова

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20201000502149 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 24.01.2020г по гр.д. № 3977/2016г СГС, ГО, І-5 състав е осъдил „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД да заплати на В. Х. сумата от 88 000лв обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП , настъпило на 23.12.2015г, по вина на водач, чиято ГО е застрахована при ответника, на осн. чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, като е отхвърлил предявените искове до пълния им предявен размер от 100 000лв. Съдът е приел, че по делото не се установява съпричиняване на увреждането от страна на ищеца. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.

В отхвърлителната си част решението на СГС е влязло в сила , като необжалвано.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД в неблагоприятната за него част. Въззивникът – ответник поддържа, че решението е неправилно, поради неправилно приложение на процесуалния и материалния закон и нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа, че неправилно съдът не е допуснал като преклудирани доказателствени искания на ответника , направени 1 своевременно и поддържа своите доказателствени искания, като заявени нови обстоятелства по реда на чл.147 от ГПК. Поддържа, че ищецът има изключителен принос за настъпване на ПТП. Поддържа, че СГС неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и е определил обезщетение, което е завишено. Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлен.

Въззиваемият- ищец пред СГС В. Х., представляван от адв. С. от САК, депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата и изложените в нея съображения. Счита жалбата за неоснователна.

В о.с.з. въззивникът ”ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД се представлява от юрк. Г., която поддържа въззивната жалба. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част , като поддържа, че по делото не се установява противоправно поведение на водача, застрахован при дружеството. Моли , ако се установи такъв деликт, обезщетението за неимуществени вреди да бъде намалено по размер, както и да бъде съобразено съпричиняване на увреждането от действия на ищеца. Претендира разноски по делото , съобразно списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна В. Х. се представлява в о.с.з от адв. Х.. Въззиваемият моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението на СГС да бъде потвърдено. Претендира разноски по делото, съобразно списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемият Х. депозира писмени бележки по делото, с които оспорва въззивната жалба като неоснователна.Въззиваемият поддържа, че е установен механизмът на ПТП, обстоятелството , че е имало удар между МПС и ищеца, както и че се установява, че ищецът не е бил легнал на пътното платно. Оспорва възражението за съпричиняване като сочи, че се е движил най- вляво на пътното платно, че по тротоара е имало паркирани коли и че единствената причина за настъпване на ПТП са действията на водача на МПС. Поддържа, че по делото не се установява противоправно поведение на ищеца в причинна връзка с уврежданията му. Поддържа още, че по делото се установява, че ищецът не е в нарушение на чл.108 от ЗДП, поради което и на това основание не се установява съпричиняване при увреждането му. Поддържа,че определеното по размер обезщетение за неимуществени вреди е правилно и законосъобразно.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е 2 обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Решението по същество е частично неправилно , по съображения изложени във въззивната жалба на застрахователя.

Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , увредено лице , против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника- застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи, че застрахованото по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би компенсирало претърпяните вреди.

В о.с.з. на 05.04.2017г е изслушан свид. О., свидетел на инцидента, който установява, че в края на м.декември 2015г. е бил заедно с пострадалия по време на произшествието в гр.***.

Установява, че двамата вървяли по улицата към мястото, където били отседнали. Според свидетеля било тъмно, не валяло, асфалтът бил сух. Свидетелят установява , че през лятото тази улица била част от пешеходната зона, а през зимата по тротоарите били паркирали коли. Според свидетеля не било възможно да се ходи по тротоара, заради паркираните автомобили и преносими конструкции/сергии/. Свидетелят установява,че пътят бил с наклон нагоре и някъде по средата на този наклон върху тях връхлетяла кола, но с такава висока скорост, че двамата с ищеца не успели да реагират. Установява,че колата се появила зад тях и те не гледали назад към нея.Според свидетеля ищецът вървял от дясната му страна,а колата се появила между тях, като ударила свидетеля в десния крак, а ищецът излетял във въздуха и паднал. Свидетелят установява,че е чул как колата поднесла наляво, видял, че ударила още три коли, които били паркирани на тротоара, водачът не спрял. Според свидетеля колата се е движела с висока скорост. Видимостта била добра и според свидетеля нямало причина шофьорът да не ги види. Свидетелят установява още, че ищецът не е правил опит да пресича пътното платно преди удара.Установява,че двамата вървяли един до друг в една посока от лявата страна на улицата възможно най-близо до паркиралите автомобили.

Колите по тротоара били с предната си част обърнати нагоре към наклона, накъдето вървели двамата пешеходци.

3

Свидетелските показания са подробни и ясни, на места в противоречие с останалия събран по делото доказателствен материал- например в частта, в която се сочи броя на ударените автомобили, както и посоката в която са били обърнати предниците на паркираните автомобили. Отделно- налично е противоречие в показанията на свидетеля и отразеното в скицата към протокола за оглед относно наличието на паркирани автомобили върху тротоарите към улицата, по която свидетелят и ищецът са ходели.Противоречията могат да се обяснят с по-продължителния период от време между разпита на свидетеля и процесното ПТП, както и със стреса , преживян след удара от автомобила. В останалата част показанията на свидетелят се подкрепят от доказателствения материал, същите са логични , свързани , представляват изложение на факти, възприети лично от свидетеля и могат да бъдат ползвани като доказателствен материал по делото.

В същото съдебно заседание е изслушана и свид. Ф., водач на Мазда 5, ударила ищеца , която установява , че карала по пътя по нанагорнище, било тъмно, в последния момент пред себе си видяла двама пешеходци – единият бил легнал на земята, а другият бил клекнал до него. В момента, в който ги видяла, веднага завила наляво и се блъснала в кола, която била паркирана отстрани, изплашила се и продължила напред. Свидетелката установява,че не е усетила удар. Движела се с 30-40 км/ч с включени светлини.

Свидетелката мисли, че улицата е еднопосочна през зимата с посока на движение – посоката, в която е пътувал процесният автомобил. Установява още,че от двете страни на пътя имало спрели коли. Установява,че единият пешеходец лежал на пътя в нейно дясно ,по средата на пътното платно.

Свидетелските показания относно разположението на ищеца на пътното платно не се подкрепят от останалите доказателства по делото и в тази част съдът ги възприема като защитна версия на водача на автомобила, участвал в ПТП. В останалата си част показанията на свидетелката не са в противоречие с изслушаните САТЕ и КСМАТЕ, поради кото могат да се кредитират като доказателства по делото.

След разпита на свид. Ф. отново е изслушан свид. О., който установява, че ищецът не е лежал на пътното платно, че същият не е бил прегазен, а ударен от автомобила и че в момента на удара пушел.

В о.с.з. на 04.10.2017г е изслушана САТЕ, изготвена от в.л. А. М., който дава заключение във варианти. Вещото лице сочи, че пътят е бил еднопосочен, без да сочи от къде черпи информация за този факт, налице е неточност в заключението и в частта, в която описва повредите по автомобилите, увредени от процесното ПТП. Вещото лице сочи още, че участъкът от пътя е хоризонтален прав с една лента за движение с обща ширина на пътя от 6.7 м и тротоар с ширина 0.9 м. На място няма вертикална сигнализация и хоризонтална маркировка. По същество вещото лице дава два варианта за механизма на настъпване на катастрофата . Според първия пешеходецът се е движил попътно на движението на л.а.

Мазда, когато е бил ударен отзад, подхвърлен нагоре и е паднал на пътното платно. След 4 това автомобилът е ударил други автомобили, които са били паркирани на тратора. Според втория вариант шофьорът на л.а. Мазда е управлявал моторното превозно средство в тъмната част на денонощието, движейки се по нанагорнище на пътя и в последния момент е видял двама човека – единият легнал на земята, а другият клекнал до него. Водачът е завил наляво, блъснал се е с колата в паркираните отстрани автомобили и е продължил напред, без да спира. При първия вариант на произшествието, скоростта на движение на автомобила преди ПТП е била 50 км/час. Опасната зона за спиране при тази скорост е била 32.80 м.

Ударът е бил предотвратим за водача на МПС, за който пешеходецът е бил видим на светлината на фаровете, които при къси светлини осветяват напред над 50 метра. Причина за ПТП е късното възприемане на пешеходеца от водача на автомобила. При втория вариант, водачът е заобиколил отляво падналия на пътното платно пешеходец. Шофьорът на автомобила би могъл да заобиколи пешеходеца при скорост 40 км/час от 16.42 м, а е имал видимост напред на къси светлини на фаровете на автомобила над 50 м. При втория вариант причина за ПТП е падането на пешеходеца на пътното платно, при което си е ударил главата и се е образувала локва с кръв с широчина 20.30 см. и дължина 60 см.Според вещото лице технически е възможно заобикалянето отляво на падналия пешеходец, тъй като има коридор между паркирания автомобил и петното кръв от 2.25 м, ширината на л.а Мазда е 1.8 м. При заобикалянето водачът на МПС е ударил лявото външно огледало на паркирания л.а „Опел Корса“. Според вещото лице на място няма пешеходна пътека и пешеходецът се е движел попътно на движението на автомобила, а не напречно. Според вещото лице видимостта за водачът на автомобила е била добра , тъй като е управлявал на прав участък от пътя и фаровете на къси светлили осветяват в дясно над 5 м. дължина и напред 50-70 метра, а участъкът от пътя е бил прав и е нямало други МПС по пътя.Според вещото лице водачът на автомобила късно е забелязал пешеходеца на пътното платно пред него в дясно и е започнал маневра отклоняване на автомобила наляво като е ударил пешеходеца с дясната странична част на автомобила. Според вещото лице механизмът на катастрофата по обективни данни е като пешеходецът се е движел попътно пред автомобила, който го е настигнал и го е ударил без да спира или намалява скоростта на движение. При удара се получава въртящ момент, тялото на пешеходецът отскача нагоре и се плъзга по десния калник и се завърта. След удара и отскачането тялото на пешеходеца се плъзга по горния край на предното стъкло и пада зад автомобила, където удря и разкача задната броня.