Решение № 3748 от 24.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3748 гр. София, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Георги Стоев при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100503050 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 1708 от 05.03.2022 г., постановено по гр.д. № 20211110145546/2021 г., по описа на СРС, 30-ти с-в, е уважен предявеният от Д. С. К. срещу „У.Е.У.“ , Црт. осъдителен иск с правно основание чл. 5, във вр. с чл. 7 от Регламент (ЕО) №261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, за заплащане на сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за отменен от авиокомпанията полет с дължина между 1500 км. и 3500 км., без спазено двуседмично предизвестие.

Със същото решение ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 433,12 лв., представляваща разноски в производството пред СРС.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника „У.Е.У.“ , Црт., чрез пълномощника му – адв. Кр. И., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неговата неправилност, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа, че е уведомил ищеца за промяната на датата на полета месец преди първоначалната дата на единствения предоставен от ищеца имейл адрес. Твърди, че е в доказателствена тежест на ищеца да докаже, че е предоставил друг електронен адрес. Сочи, че няма договорни отношения с туристическа агенция „ESKY”, през която ищецът е направил резервацията и “ESKY” е действал само като резервиращ, а не като туристически агент. Твърди, че ищецът не е доказал, че не е получил електронното съобщение за промяна на полета. Моли съда да отмени решението и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения от ищеца иск. Претендира и направените по делото разноски.

Въззиваемият ищец – Д. С. К., чрез пълномощника си - адв. Ив. С., с надлежно 1 учредена представителна власт по делото, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, е подал отговор на въззивната жалба, с която оспорва същата, поддържайки че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

За да възникне право на обезщетение по чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 в тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз, за който ищецът има потвърдена резервация, а в тежест на ответника е да установи, точното изпълнение по договора за въздушен превоз. В Регламент (ЕО) 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голяма закъснение на полети е уредено правото на парично обезщетение на пътниците за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на задължението на въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз. Регламентът определя конкретен /твърд/ размер на дължимото парично обезщетение в зависимост от разстоянието на полета – 400 евро при полет с разстояние между 1500 км. и 3500 км., какъвто е настоящия случай. Съгласно чл. 5, параграф 1, б. „в“, т. i), вр. параграф 1, вр. параграф 4 от Регламент (ЕО) 261/2004, при отмяна на полет обезщетението не се дължи, в случай че опериращият въздушен превозвач е информирал пътниците за отмяната минимум две седмици преди началото на полета по разписание, като тежестта на доказване във връзка с въпроса дали и кога пътникът е бил информиран за отмяната на полета лежи върху въздушния превозвач. Съгласно чл. 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) 261/2004 обезщетението не се дължи и ако въздушният превозвач докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.

Във връзка с оплакванията в жалбата следва да се отбележи, че в настоящия случай е безспорно установено по делото, че между страните е сключен договор за превоз на пътници за полет W64402 от Мадрид до София за 05.10.2019 г. на „У.Е.У.“, Црт., че разстоянието между двете летища е над 1500 км. и под 3500 км., че полетът е отменен от авиокомпанията и че ищецът е приел да осъществи полет по същия маршрут със същата авиокомпания на 06.10.2019 г. Видно от представените по делото писмени доказателства, ищецът е направил резервация за посочения полет чрез туристическа агенция „ESKY“.

По отношение на изложеното от въззивното дружество възражение, че ищецът е бил 2 уведомен за отмяната на полета на 06.09.2019 г., т.е. месец преди началото на полета по разписание, следва да се отбележи, че уведомяването е извършено спрямо туристическия оператор „ESKY“, както е посочено в представеното и прието по делото електронно писмо, изпратено от въззивното дружество на 23.10.2019 г. от електронна поща с адрес „[email protected]“ до електронната поща на въззиваемия – „[email protected]“ (л. 29 СРС). Агенция “ESKY” е уведомила ишеца за промяната на полета на 26.09.2019 г., т.е. по-малко от две седмици преди първоначалната дата на полета, видно от представеното и прието по делото електронно писмо, изпратено от „ESKY” на 26.09.2024 г. от електронна поща с адрес „ [email protected]“ до горепосочената електронна поща на ищеца (л. 28 СРС). Съгласно практиката на Съда на ЕС, когато пътникът е резервирал полет чрез посредник, както е в настоящия случай, и посредникът не е уведомил пътника за отмяната най-малко две седмици преди началото на полета по разписание, то пътникът не се счита за уведомен за отмяната, съобразно изискванията на Регламент (ЕО) 261/2004. При това обстоятелство въздушният превозвач дължи предвиденото в Регламента обезщетение, макар да е предал на посредника информацията за отмяната най-малко две седмици преди началото на полета по разписание (Решения на СЕС от 11 май 2017 г. по дело C-302/16 – Krijgsman срещу Surinaamse Luchtvaart Maatschappij NV и от 21.12.2017 г. по дело C‑263/20 – Airhelp Limited срещу Laudamotion GmbH).

Изложеното налага обоснован извод, че въззивното дружество не е уведомило ищеца за отмяната на полета, съгласно изискванията на Регламент (ЕО) 261/2004. Във въззивната жалба не се поддържа оплакване, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, поради което ответното дружество дължи на ищеца сумата от 400,00 евро на основание чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) №261/2004.

С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които настоящата съдебна инстанция достига, съвпада изцяло с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение на СРС изцяло потвърдено.

При този изход на правния спор, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззиваемия – ищец следва да се присъди сумата от 100,00 лв. представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.

С оглед цената на исковете, по аргумент от чл. 69, ал. 1, т. 1, вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1708 от 05.03.2022 г., постановено по гр.д. № 20211110145546/2021 г., по описа на СРС, 30-ти с-в.

ОСЪЖДА „У.Е.У.“, Црт, вписано в Търговския регистър на Унагария под № 01-10140174, правна форма – акционерно дружество, с адрес: Република Унгария, град Будапеща, ул. ****, сграда Б, 1103, с представител Й.Я.В., да заплати на Д. С. К., ЕГН **********, на основание чл.78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК, сумата от 100,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4