Определение № 621 от 26.05.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 621 гр. София , 25.05.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Вера Цветкова

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно наказателно дело № 20211000600531 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.341, ал.2, вр. чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е по частна жалба на защитника на подсъдимите К. Е. Б. и А. К. Б., с правно основание чл.248, ал.1, т.3 от НПК, срещу определение от 27.04.2021 г. на съдиятадокладчик, в разпоредително заседание по НОХД № 25/2021 г., по описа на Окръжен съд – Перник, с което е отказано прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, поради допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимите К. Е. Б. и А. К. Б..

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение. Защитникът твърди допуснати в хода на досъдебното производство съществени отстраними процесуални нарушения, ограничили правото на защита на подсъдимите, изразяващи се в следното:

1. Съдържанието в обстоятелствената част на обвинителният акт, въз основа на който е образувано НОХД № 25/2021 г. не съответства на съдържанието в обстоятелствената част на постановленията за привличане на К. Е. Б. и А. К. Б., в качеството им на обвиняеми – нарушение на чл.249 ал.4 т.1 - да научат в какво престъпление са привлечени като обвиняеми.

2. Обвинителният акт не отговарял на изискванията на чл.246 от НПК и ТР № 2 от 2002 г. по НД № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, тъй като пороците в обвиненията на подсъдимите /не ги конкретизира/ били допуснати още с постановленията за привличането им като обвиняеми, поради неясната воля на прокурора - кои документи са неистински и кои с невярно съдържание. На практика подсъдимите били за пръв път обвинени с обвинителният акт. Според защитника, разпоредбата на чл.242, ал.1 от НПК следва да е в корелация с тази на чл.219 от НПК, тъй като НПК не допуска 1 обвинение за първи път да се повдигне с обвинителен акт, а изисква прецизно постановление за привличане преди това, както и неговото предявяване на обвиняемите. Навежда съображения за недопустимост на разминаване между постановлението за привличане на обвиняем и внесен въз основа на него обвинителен акт, като заключителен акт на досъдебното производство. В тази връзка цитира разпоредбите на т.3, т. 4.1 и т.4.2 от ТР №2 от 2002 година.

В процесният случай, нарушение на процесуалните правила, засягащи правото на защита на обвиняемите, било допуснато още с постановленията за привличане като обвиняеми на К. Е. Б. и А. К. Б., а именно неяснота кое конкретно прокуратурата им вменява като престъпление - кой документ твърди, че е неистински и кой с невярно съдържание. От внесеният в съда обвинителен акт за първи път прокурорът формулирал волята си, като посочил /без това да е направено в постановленията за привличане/ фактите, обуславящи съставомерността на деянието и участието на обвиняемите в осъществяването му. Така, според защитника, посочените противоречия между обвинителния акт и постановленията за привличане на обвиняемите, ги лишавала от възможността да разберат волята на прокуратурата, което от своя страна нарушавало правото им на защита.

Прави се искане за отмяна на обжалваното определение, прекратяване на съдебното производство по НОХД № 25/2021 г. на ОС-Перник и връщане на делото в ОППерник за отстраняване на твърдените от защитника допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Въззивният съд след като се запозна с материалните по делото, доводите, изложени в частната жалба и с оспорения съдебен акт, намери следното:

Частната жалба е подаден в срока по чл.342, ал.1 от НПК, срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения.

В Окръжен съд – Перник е внесен обвинителен акт, послужил като основание за образуване на НОХД № 25 по описа за 2021 г., срещу обвиняемите К. Е. Б. и А. К. Б., с повдигнати и на двамата обвинения за престъпления по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК.

С обжалваното определение, предмет на въззивна проверка, съдията - докладчик неправилно е приел, че не са налице основанията, визирани в чл.248, ал.1, т.3 от НПК.

Обвинителният акт, след прецизирането му, във връзка с дадените в протоколно определение от 25.08.2020 г. на ОС-Перник, потвърдено с определение № 813/11.11.2020 г. на САС, при спазване разпоредбата на чл.246, ал.2 от НПК, съдържа задължителния процесуален минимум от факти и обстоятелства, субсумиращи се, под признаците на престъплението по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК. Съпоставката обаче, на прецизирания обвинителен акт с постановленията на привличане на К. Е. Б. и А. К.

2

Б., в качеството им на обвиняеми, разкрива драстични противоречия.

Възражението на защитника, че конкретизацията на инкриминираните счетоводни документи на неистински и такива с невярно съдържание е направена за пръв път от прокурора с преработения обвинителен акт е основателно. В тази връзка, САС намира за необходимо да отбележи, че според чл.6, т.1 от Директива 2012 /13/ ЕС от 22.05.2012 г., относно правото на информация в наказателното производство, на обвиняемото лице трябва да се гарантира пълна информация относно престъпното деяние, в извършването на което е обвинено. Тази информация се предоставя незабавно и в подробностите необходими, за да се гарантира справедливостта на производството и ефективното упражняване на правото на защита. Именно и в този смисъл е разпоредбата на чл.219, ал.3, т.3 от НПК – да се посочи деянието, за което се привлича лицето, като обвиняем.

Освен посочените от защитника на обвиняемите в жалбата непълноти и противоречия, с които и настоящата въззивна инстанция се съгласява, САС установи и драстично разминаване между постановленията за привличане на обвиняеми на К. Е. Б. и А.

К. Б. и в диспозитива на обвинителния акт, относно посочените суми, представляващи размера на неплатените данъчни задължения.

Така, с постановлението за привличане на обвиняем, на А. К. Б. е повдигнато обвинение затова, че „за периода от 14.12.2012 г. до 13.01.2015 г., в гр. Перник, като представляващ и управляващ „АКБ ТРАНС“ ЕООД - Перник, в условията на продължавано престъпление, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери, на стойност 104 639.67 лв….“, а в диспозитива на обвинителният акт е посочено, че Окръжна прокуратура – Перник повдига обвинение на А. К. Б. да това, че „за периода от 14.12.2012 г. до 13.01.2015 г., в гр. Перник, като представляващ и управляващ „АКБ ТРАНС“ ЕООД - Перник, в условията на продължавано престъпление, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери, на стойност 147 078.12 лв….“, като във всички 19 подпункта на това обвинение, касаещи подадените по месеци справки-декларации за посочения период, сумите на дължимия за внасяне ДДС и действително внесените са различни от тези посочени в постановлението за привличане на обвиняем на Б. от 29.08.2019 година. Така, на практика, с преработения обвинителен акт, на подсъдимия А. К. Б. е повдигнато ново обвинение, с което както той, така и неговата защита не са запознати и са възпрепятствани да организират защитата си.

По същият начин стои въпроса и с подсъдимата К. Е. Б.. Във всички 13 подпункта на това обвинение, касаещи подадените по месеци справки-декларации за посочения период, сумите на дължимия за внасяне ДДС и действително внесените са различни от тези посочени в постановлението за привличане като обвиняема на Б. от 29.08.2019 година.

Съвсем отделен е и въпроса, че по отношение и на двамата обвиняеми са налице противоречия в изложените постановления факти относно дължимия ДДС за внасяне, 3 приспаднатия от него и внесения ДДС и същите – посочени в обвинителният акт.

Например, на стр.8-9 от постановлението за привличане на обвиняем на А.Б.

/стр.89, 90 т.1 от ДП/ е записано, че „На 15.04.2014 г., потвърдил неистина в подадена Справка-декларация по ЗДДС, за данъчен период 01.11.2014 г. до 30.11.2014 г. …и в раздел „В“ „резултат за периода“ в клетка 60 „ДДС за възстановяване“ е декларирал сума в размер на 956.61 лв., вместо 6953.43 лв. за внасяне и като е ползвал документи с невярно съдържание… и неистински такива… приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 6953.43 лв. е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери – 6953.43 лв.“, а в ОА е записано: „На 15.04.2014 г., потвърдил неистина в подадена Справкадекларация по ЗДДС, за данъчен период 01.11.2014 г. до 30.11.2014 г. …и в раздел „В“ „резултат за периода“ в клетка 60 „ДДС за възстановяване“ е декларирал сума в размер на 956.61 лв., вместо 5996.82 лв. за внасяне и като е ползвал документи с невярно съдържание… и неистински такива… приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 6953.43 лв. е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери – 6953.43 лв.“.

Същото несъответствие е налице и за период от 01.12.2014 г. до 31.12.2014 г.

/подпункт 19 на постановлението/, където в постановлението е записано, че „…в раздел „В“ „резултат за периода“ в клетка 60 „ДДС за възстановяване“ е декларирал сума в размер на 132.96 лв., вместо 7077.59 лв. за внасяне и като е ползвал документи с невярно съдържание… и неистински такива… приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 7077.59 лв. е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери – 7077.59 лв.“, а в ОА е записано: „…в раздел „В“ „резултат за периода“ в клетка 60 „ДДС за възстановяване“ е декларирал сума в размер на 132.96 лв., вместо 6944.63 лв. за внасяне и като е ползвал документи с невярно съдържание… и неистински такива… приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 7077.59 лв. е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери – 7077.59 лв.“.

По отношение на К. Е. Б. – в п.1 от постановлението за привличането като обвиняема /стр.105, т.1 от ДП/ е посочено, че „На 10.04.2015 г., потвърдил неистина в подадена Справка-декларация по ЗДДС…, за данъчен период 01.03.2015 г. до 31.03.2015 г.

…и в раздел „В“ „резултат за периода“ в клетка 60 „ДДС за възстановяване“ е декларирала сума в размер на 3808.06 лв., вместо 2089 лв. за внасяне и като е ползвала документи с невярно съдържание… и неистински такива… приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 2089 лв. е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери – 2089 лв.“, а в ОА /стр.66 от НОХД № 25/21г./ е записано: „На 10.04.2015 г., потвърдил неистина в подадена Справка-декларация по ЗДДС, за данъчен период 01.03.2015 г. до 31.03.2015 г. …и в раздел „В“ „резултат за периода“ в клетка 60 „ДДС за възстановяване“ е декларирал сума в размер на 3808.06 лв., вместо 1719.06 лв. за внасяне и като е ползвал документи с невярно съдържание… и неистински такива… приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 2089 лв. е избегнал установяване и плащане на 4 данъчни задължения в големи размери – 2089 лв.“.

В п.3 от постановлението за привличането като обвиняема /стр.106, т.1 от ДП/ е посочено, че „…в раздел „В“ „резултат за периода“ в клетка 50 „ДДС за внасяне“ е декларирала сума в размер на 151.20 лв., вместо 6164.70 лв. за внасяне и като е ползвала документи с невярно съдържание… и неистински такива… приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 6164.70 лв. е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери – 6164.70 лв.“. В ОА /стр.67 от НОХД № 25/21г./ е записано:

„…и в раздел „В“ „резултат за периода“ в клетка 50 „ДДС за внасяне“ е декларирала сума в размер на 151.20 лв., вместо 6164.70 лв. за внасяне и като е ползвал документи с невярно съдържание… и неистински такива… приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 6164.70 лв. е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в големи размери – 6164.70 лв.“. По отношение на изложеното и в двата процесуални акта е налице противоречие с цитираната СД, тъй като размера на неплатените данъчни задължения не е 6164.70 лв., а е 6013.50 лева.