Решение № 25 от 03.02.2025, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Бургас, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Росица Ж. Темелкова

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря М.а Д. Димова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20242000500451 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод постъпилата въззивна жалба от „Бутед“ АД ,ЕИК 812117147,със седалище и адрес на управление гр.Бургас,ул.“Цар Калоян“ №166, чрез адв. Г. против решение № 674/18.07.2024г, постановено по гр.д.№ 1033/2023г на ОС –Бургас, с което е уважен предявеният от ПК „ФАР“ /в несъстоятелност/ положителен установителен иск за собственост относно сграда с идентификатор № ***, с площ от 356 кв.м., с адрес: П., ул. „К. Б. П.“ № ***, с предназначение –складова база и е осъдено въззивното дружество да заплати разноски в размер на 7978лв и държавна такса в размер на 766,47лв.В жалбата се оспорва постановеният съдебен акт като неправилен, постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснован.Оспорен е изводът, че ищцовата кооперация е упражнявала фактическа власт върху сградата в рамките на 10 –годишния давностен срок, направен на база свидетелски показания, без да са изложени мотиви защо се кредитират тези показания и те не са обсъдени ведно с останалите доказателства.Двамата разпитани свидетели посочват границите на процесния имот-склад за ел.уреди,но се твърди,че необосновано съдът е приел в мотивите си, че вещото лице К. в допълнителното си заключение е установила, че процесната сграда отговаря по местонахождение на описанието, дадено от разпитаните свидетели.Вещото лице в съдебно заседание е уточнило, че не може с категоричност да се каже, че описанието на свидетелите касае процесната сграда и в тази връзка е необоснован изводът, че единствено 1 сграда с идентификатор *** съответства по площ на склад за ел.уреди и железария. Твърди се, че в складовата база има и други сгради с подобна площ. Счита, че установяването на идентичността на претендираната сграда със сграда – склад „ Ел.уреди и железария“ е от съществено значение за производството с оглед преценката на свидетелските показания и всички останали доказателства.В противоречие със събраните доказателства е и изводът на съда, че склад за ел.уреди е заприходен като актив от ищцовата кооперация.Вещото лице по назначената съдебносчетоводна експертиза установява, че поради липса на индивидуализиращи белези на заприходения актив не може да установи категорично дали процесният склад е заприходен в баланса на кооперацията.Не е обсъдена от съда евентуалната заинтересованост на свидетелката В., която има вземания от ищцовата кооперация.Що се отнася до цитираните договори за наем, в нито един от тях не е посочено, че касае част или цялата сграда с идентификатор ***, макар да са сключени след одобряването на кадастралната карта на Поморие.В част от договорите са посочени имоти с друга индивидуализация.Липсата на идентичност на сграда с идентификатор *** и склад „Ел.уреди и железария“ прави необоснован и изводът на съда, че ищецът е плащал дължимите за сградата местни данъци и такси.Ищецът никога не е притежавал сгради в имот пл.1458 кв.112 по плана на П., нито в разписния лист към плана от 1988г сградата е записана на името на ищеца.

Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло предявеният иск.Моли и за присъждане на разноски.

По делото е постъпил отговор от въззиваемата страна ПК“ФАР“ в несъстоятелност, чрез адв.М. В отговора подробно за изложени аргументи по отношение на неоснователността на подадената въззивна жалба.Счита, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Окръжният съд правилно е приел, че не са налице никакви доказателства, че ответното дружество е собственик на процесната сграда, а напротив, от събраните доказателства се установява, че въззиваемата кооперация е владяла и придобила същата.Изложени са съображения във връзка с приетата от съда идентичност на сграда с идентификатор *** и склад „Ел.уреди и железария“ , както и във връзка с доказване на упражнявана фактическа власт от кооперацията върху процесния склад.Извършен е анализ на събраните гласни и писмени доказателства, от които се установява основателността на исковата претенция.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства.

При служебната проверка на обжалвания съдебен акт съдът не констатира пороци, водещи до нищожност или недопустимост на същия. По правилността му съдът е ограничен от посоченото в жалбата - чл.269 ГПК.

Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124,ал.1 ГПК, вр.с чл.79 ЗС.

2

Ищецът ПК“ФАР“ в несъстоятелност е предявила иск за собственост против „Бутед“ АД, с предмет: склад“Ел.уреди и железария“, сграда с идентификатор ***, разположена в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. П. Твърди се, че ищцовата кооперация е правоприемник на ОПК „ Напред“, НПК “Наркооп“ Поморие, ГПК „ Наркооп“ Поморие и РПК“ Наркооп“ Поморие. Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба също, че процесната сграда е построена през 1965г със средства на кооперацията, заприходена е като актив в счетоводните книги на същата и през годините е отдавана под наем на различни лица.През 2001 година е съставен констативен нотариален акт за собственост по давност на нотариус Д. Г., в който кооперацията е призната за собственик на сгради, сред които е и масивен склад „Ел. уреди и железария“,застроен на площ 360 кв.м., находящ се имот пл.№ 1458, парцел II , кв.112 по плана на гр. П., без посочени граници на сградата.Твърди се, че собствеността на сградата е придобита на основание давностно владение, като то е продължило от построяването му през 1965г, вкл. от 2009г до 2019г от ПК „ФАР“ и до този момент, за имота са плащани местни данъци, отдаван е под наем на трети лица.

Ответното дружество „БУТЕД „АД оспорва изцяло иска, оспорва се правоприемството между ПК „ФАР“ и РПК“Наркооп“; идентичността между процесната сграда с идентификатор *** и масивен склад „Ел.уреди и железария“, оспорен е нот.акт ********** на нотариус Д. Г., още повече, че той не позволява идентификация на сградата, поради липса на посочени граници.Оспорени са твърденията в исковата молба, че кооперацията е упражнявала фактическа власт върху сградата в продължение на 10 години, а също така верността на счетоводните записвания и амортизационните планове, като се твърди, че последните не касаят процесната сграда.

С атакуваното решение съдът е приел предявеният иск за основателен и доказан, като в мотивите си е посочил, че от събраните по делото доказателства се установява, че сграда с идентификатор ***. съответства по площ на посочения в цитирания нотариален акт масивен склад „Ел. уреди и железария“.Съдът е приел, че в допълнителното си заключение вещото лице К. установява, че сградата с посочения идентификатор отговаря на по местонахождение на описаните граници от разпитаните двама свидетели. Прието е, че в конкретния случай фактическата власт, упражнявана от ищеца е установена от свидетелските показания, според които сградата е ползвана само от ищцовата кооперация от 2000г насам.Тя е заприходена от кооперацията като ДМА, декларирана е пред данъчните органи и само ищецът е плащал данъци за нея.Съдът е счел, че владението на ищеца е било явно, несъмнено и необезпокоявано, като не са ангажирани доказателства през този период да е смутено или отнемано по някакъв начин.

Ищецът се позовава на осъществявана фактическа власт върху сградата за срок от 10 години /2009-2019г/, а и преди това, от построяването на склада през 1965г, довела до придобиване на собствеността на оригинерно основание –чл.79,ал.1 ЗС. По делото е представен нотариален акт за 3 собственост на недвижим имот, придобит по давност *********** на нотариус Д. Г., с който ищцовата кооперация е призната за собственик на няколко недвижими имота, един от които е масивен склад „Ел.уреди и железария“, застроен на площ 360 кв.м. ,находящ се в имот пл.№1458, парцел II, кв.112 по плана на гр. П. Предмет на исковата претенция е сграда с идентификатор *** по КККР на гр. П., одобрени със заповед РД 18-36/ 29.04.2009г, като се твърди, че тя е идентична с посочения в нотариалния акт склад „Ел.уреди и железария“. Основното възражение в жалбата е, че такава идентичност не е доказана по делото.В тази връзка по делото е назначена една основна и една допълнителна съдебно – техническа експертиза и са разпитани свидетели. В основното заключение вещото лице К. е установила, че в парцел II, кв.112, имот пл.№ 1458 са нанесени няколко сгради с различни площи, една от които е процесната сграда с идентификатор ***. Същата е отразена в кадастъра като попадаща в ПИ с идентификатор ***. В припокриващата се част от площта на ПИ *** и парцел II, кв.112, имот пл.№ 1458 понастоящем попадат три сгради, като само сградата с идентификатор *** е с площ 356 кв.м., измерена графично, почти изцяло съвпадаща с посочената в нотариалния акт площ от 360 кв.м. на масивен склад „Ел.уреди и железария“.Другите две сгради са съответно с площ 2203 кв.м. и 136 кв.м.

,т.е. значително различаващи се от площта на склад „Ел. уреди и железария“.Тъй като в нотариалния акт не са посочени граници на склада, а само неговата площ, за установяване на последните са разпитани двама свидетели. Свид. В. посочва, че имотът се намира в складова база на П., като граници на последната от юг сочи – пътя за центъра на П., като изрично посочва, че там сега има бивши складове и магазини, т.е. има се предвид цялата складова база, а не конкретния склад; от източната страна има навес и складове на „Бутед“ и има празно пространство между процесния склад и този на „Бутед“; от север има склад за хранителни стоки и осветителни тела; от запад склад “Децфонд„ ,ремонтна работилница и сладкарски цех. Другият свидетел Я. посочва, че пред процесния склад се намират складове на „Бутед“ - три склада един до друг; на запад ремонтна работилница и „Децфонд“,на юг : складове на „Бутед“, домашни потреби и хранителен магазин. Действително, в допълнителното си заключение вещото лице К. посочва, че не може категорично да се установи, че описаните от двамата свидетели граници са на процесната сграда с идентификатор

***. Например, границата от юг е посочена от свидетелката като път за Стария град, а всъщност това не е непосредствената граница, а има и други сгради. Посочената граница от юг от свидетелката В., според съда, касае границата на складовата база, а не на конкретния склад и това е така, тъй като свидетелката веднага след това обобщава, че там сега има бивши складове и магазини. Другият свидетел посочва, че пред склада има три сгради на „Бутед“, което видно от скиците на вещото лице отговаря на действителното положение.Складът действително граничи и с склад „Децфонд“ и ремонтна работилница и склад „осветителни тела“ и навес на склад на „Бутед“, видно от скицата- приложение 1 от допълнителното 4 заключение. Вещото лице посочва ,че между отделните сгради има улици и пространства, но е обяснимо свидетелите да не възприемат празните пространства като граници, а по-скоро да се посочат като граници съседни сгради. Поради това съдът счита, че възражението в жалбата за недоказана идентичност на сградата, посочена в нотариалния акт като масивен склад „Ел.уреди и железария“ и сграда с идентификатор *** е неоснователно.

С оглед на горния извод и задължителното тълкуване дадено в ТР №11/12 година на ОСГК на ВКС, предвид обвързващо и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост, то оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право.

Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик.При направено оспорване на нотариалния акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № ********** на нотариус Д. Г. от страна на ответното дружество, непритежаващо документ за собственост, същото не е ангажирало никакви доказателства, които да водят до извод, че ПК „ФАР“ не е била собственик на имота или е престанала да бъде такъв.Не се установява по делото процесната сграда да е част от актуваните в представените от ответното дружество АДС сгради. Дори да се приеме, че не е доказано, че ПК „ФАР“ е промененото наименование на РПК „Наркооп“ Поморие / некоректно е посочено в ИМ, че става дума за правоприемство,всъщност твърденията са за същото юридическо лице с променено наименование,не се касае и за възстановена кооперация по смисъл на пар.1 от ЗК/ и да се приеме, че ищцовата кооперация за първи път е регистрирана през 1990г с вписване по фирмено дело № 9305/1990г на ОС – Бургас с решение от 29.12.1990г , то през 2001г собствеността е придобита на основание давностно владение /тъй като липсват доказателства, които да обосноват обратен извод за липса на упражнявана фактическа власт върху сградата, при приложение на презумпцията на чл.69 ЗС/ и нотариалният акт удостоверява вярно правото на собственост върху процесния склад.От друга страна от събраните гласни /показанията на свид. Я./ и писмени/ документи за платени данъци и амортизационни таблици/ доказателства се установява, че в периода след 2000година и до настоящия момент сградата е владяна само от ищцовата кооперация,вкл. и чрез трети лица – наематели.