Акт № 631 от 06.11.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 631 гр. Разград, 06.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ИВАНА ТОДОРОВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело № 20263330100555 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашно насилие.

Постъпила е молба от П. С. П., лично и като законен представител на малолетна Б. Д. Г., родена на *********г., срещу Д. Г. Г., за налагане на мерки по Закона за защита от домашно насилие по отношение на нея и детето. В молбата сочи, че с ответника са бивши съжителници, като имат обща малолетна дъщеря Б..

Твърди, че същия упражнява спрямо нея психическо и емоционално насилие.

Сочи, че на 31.12.2025г. след употреба на алкохол станал агресивен и изгонил молителката и детето им от общия дом в гр. София /не е посочено местонахождение/, като я изблъскал докато държала детето в ръце, твърди, че скандала се е осъществил присъствието на детето.

Молителката отишла заедно с детето в собствения си апартамент в гр. София, в последствие се установила при родителите си в гр. Разград, където се е намирала към момента на сезиране на съда.

Отделно сочи като психически тормоз непрестанните и манипулативни електронни изявления, получени по ел. поща и адресирани до нея, последно с дата 18.04.2026г., представени към молбата за защита.

Допуснат до съвместно разглеждане е и последващ акт на упражнено в присъствието на детето насилие - на 08.08.2026г. в кафене "Посейдон" в гр. Разград, когато ответникът, след направена му забележка да не снима бащата на молителката, се развикал, което силно разстроило детето.

Молбата за защита е допустима на основание чл. 2, т.2 и т. 3 от ЗЗДН.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи следната фактическа обстановка:

Страните са в близка родствена връзка – ответникът Д. Г. е баща на малолетна Б., и бивш съжителник на П. П..

Молителката е представила декларация за извършено домашно насилие /лист 5/.

Като свидетели по делото от страната на ищеца, за събитията от 31.12.2025г., са разпитани свидетели С. П. /баща и дядо на молителите/, М. И. /семеен приятел на родителите на П. П./, Ц. Ш. /семеен приятел на родителите на П. П./, В. Т. /вуйчо на П. П./, М. М. /бъдеща вуйна на П. П./. За последващия акт от 08.08.2026г. - С. С. /посетител на заведението/ и П. Д. И.

/наемател на заведението/.

Показанията на С. П. В. Т. и М. М. са идентични по отношение възприетите чрез телефонен разговор, проведен на високоговорител с молителката обстоятелства. Всички са възприели трясъци, хвърляне на предмети, силен шум и покана от страна на П. към Д. да спре да употребява алкохол. Чули са обиди отправени от ответника към П., както и заплахи.

М. М. не познава лично страните, поради което други сведения не дава.

1

В. Т. споделя лични впечатления за грубо, арогантно и неуважително отношения по време на родова среща, проведена в къща за гости „Румини двори“.

Ц. Ш. /семеен приятел на родителите на П. П./ няма лични впечатления, освен един единствен път, когато занесла бебешка играчка на детето, която бащата искал да сглобява.

М. И. е приятел на семейството на С. П.. Споделя лични впечатления от съботни разходки в парка през 2026г., по време на които е придружавала П. и Б.. На 21.03.2026 г. ответникът дошъл на входа на парка, излязъл от колата, направил няколко снимки и си тръгнал. Първата лична среща с него била на 21.12.2024 г., когато страните дошли в Разград, проявявал раздразнително поведение. През 2025 г., на Великден, когато детето се разплакало, Д. започнал да крещи на Б. – „Спри да плачеш, ще ти се разсърдя.“ С. П. е баща на П. П., той има лични впечатления от отношенията между младите. Споделя, че през годините Д. е проявявал неуважително отношение към него и съпругата му, ограничавал контактите им с П., манипулирал я тормозел психически. На изписването на внучката не разрешил да присъстват, после ги пратил на „кучешки хотел“, като физически блъснал съпругата му, когато тя поискала да чуе дъщеря си по телефона. В дома му се е държал лошо с детето - натискал го е на столчето, а когато плаче се гневял от плача му.

Отношението му било лошо и казвал на детето, че ще му се разсърди. Карал го да заспива само, а то плачело. Повишавал е тон, като детето плачело и не можел да го понася. След като ги изгонил на 31.12.2025г. от дома си, около 30 дни ги оставил без багаж, като заявил, че имат достатъчно.

Свидетелят С. С. /посетител на заведението/ познава С.. На 08.08.2026 г. към 10,30 – 11,00 ч. пил кафето си в заведение на центъра на град Разград - „Посейдон“, когато С. дошъл сам и седнал на съседната, висока тип „щъркел“ маса. След 5 мин. дошла дъщеря му и взела вода от масата. След това едно малко момиченце притичало, след това се върнало към центъра на града, после се върнало към баща си. П. не останала на масата при С.. После се върнала с малката пак. С. започнал да вика – „Не искам да ме снимаш, не съм ти дал разрешение“.

Свидетеля се обърнал се видял, че ответника държи телефон в лявата ръка и снима С., Д. бил на 5-6 метра от свидетеля. Опитал се да блъсне С., като посегнал с двете си ръце напред /показва вдигнати на нивото на лицето ръце, опънати от лактите напред, с отворени длани/.

Не е видял С. да се опитва да вземе телефона, или да обижда ответника. С. отскочил и избегнал удара. С. казал, че ще се обади на полицията. Обадил се на тел. 112, ответника си тръгнал и полицаите дошли след 5 мин. След това викали С. да даде обяснения. Свидетеля придружил С. до полицията, но казали, че няма смисъл да дава обяснения. Случката се разиграла пред свидетеля, на 2-3 метра. С. бил странично спрямо него. Детето се разревало през това време, било при майка си, до масата където седнал в началото С.. Детето плачело, сигурно заради скарването и майката започнала да се занимава с него. Може би се е уплашило детето, било малко - на две години и нещо. Имало много хора в заведението.

Майката била от лявата страна на свидетеля на 2-3 метра. Инцидента продължил 20-30 секунди, минута. Свидетелят не видял дъщерята на С. как реагира, гледал към Д.. Детето се разплакало по време на конфликта. Когато започнал конфликта детето било в краката на майка си.

П. Д. И. е наемател на заведение „Посейдон“ и познава С. П. както клиент. С. посещавал заведението събота и неделя, обичайно между 10 и 12 ч. Не употребявал алкохол там.

Спомня си за случка на 08.08.2026 г. Свидетелят бил по-настрани и зареждал хладилните витрини, намиращи се извън заведението. Чул викове и когато се обърнал, видял млад господин /сочи ответника/ да вика срещу С.. С. отвърнал, че не иска да го снима. Бил на около 10 метра от масата. Ответникът започнал да блъска С., не успял да го блъсне, защото С. успял да се предпази. Обиди не е чул. Заведението било пълно. С. бил сам. Дъщерята на С. дошла да си вземе вода, но не била при С.. Имало дете, което плачело, било разстроено. С полицаите не е контактувал. Посетителите са чули, че С. звъни на полицията и от тях разбрал. Чувал викове и крясъци. Конкретни реплики не може да каже, но имало обиди.

Докато те си разменяли обиди, П. и детето били до масата, на която стоял С.. Тя минала да си вземе вода. Не знае дали П. е седяла на масата при С..

Като свидетел по делото от страната на ответника гласни показания е депозирала Г. Г. /майка на Д. Г./. Споделя, че познава П. от 4 години, канили са я на семейни събития. Тя се е отзовала общо 3 пъти на тези покани. Когато забременяла, поканили родителите й, които не дошли. Съпругът й се запознал с тях пред родилния дом, а свидетелката - 2 седмици по-рано.

Намира, че е имало подигравателно отношение към сина й, когато той кажел нещо, тя винаги била насреща. Не е била свидетел Д. да я обижда, за я заплашва или да обижда нейните родители. Споделя, че ответника пиел вечер по две бири от кенче. Когато са им гостували е ставал в 6 ч. за да приготви закуска, за да може майката да стане и да се измие, да се 2 приготви. На 31.12.2025 г. от 9,00 до 12,00 ч. си кореспондирахме с него. Човек има предел на търпимост, казал на П. да избере дали ще живее с него. Тя е напуснала дома, той пуснал парното и климатиците в нейното жилище, детето да е на топло. Всички, долни и жалки атаки срещу синът ми започнаха на 16.03.2026 г., когато П. е получила призовката си за делото, което е потърсил режим на лични отношения с дъщеря си, с която е бил неизменно от раждането й. През юли 2023 г. свидетелката била диагностицирана със заболяване. Д. я посетил след работно време 3 пъти в болницата и станал голям проблем, че е изоставил жена си, после той престанал да посещава майка си. Докато младите живеели заедно, постоянно получавали от сина си информация за внучката – снимки, клипчета. Родителите на П. имали собствен бизнес и не приемали за сериозна работата на Д., защото не работел за себе си.

Всичко което правел Д. не било прието. П. много добре се грижела за детето, водела го на детски кътове, на спа процедури. Избрали ясла в гр.София до докторската градина, където да учи английски, синът й я платил, през м. ноември 2025г. в случай, че не приемат детето в държавно заведение.

Страните са изслушани в с.з.

Анализът на извършената от съда оценка на риска по реда на чл.15, ал.4 ЗЗДН, по отношение на молителя П. П. обобщава средна степен на риск. Сочи за идентифицирани рискови фактори, които са индикации за наличие на вероятност за бъдещо насилие над пострадалото лице (напр. данни за повтарящо се насилие и агресивен профил на извършителя), при които извършителят има потенциал да извърши физическо насилие при промяна на обстоятелствата (напр. да спре предписана медикаментозна терапия, загуба на работа или жилище, прекъсване на връзката/напускане на общо обитаваното жилище, злоупотреба с алкохол и/или упойващи вещества, достъп до оръжие). Пострадалото лице има активни и относително сигурни ресурси за справяне с насилието.

Приобщени са социални доклади.

По делото са приети две комплексни съдебни психиатрично-психологични експертизи с идентични въпроси.

Експертите М. Т. и Д. П. заключават /листи 237-258/, че липсват данни за психично разстройство, личностова патология или клинично значими емоционални и поведенчески нарушения и при двете страни. И двамата са с психическа и емоционална зрялост, съответстваща на възрастта, образованието и социалното им функциониране. Притежават съхранен личностов ресурс за справяне с ежедневни житейски ситуации и изпълнение на родителската роля. При майката се установява личностов профил, характеризиращ се със стремеж към сигурност, чувствителност към преживяван външен контрол и отстояване на собствената позиция. В конфликтни ситуации обичайният начин на реагиране е насочен към търсене на външна подкрепа и институционална защита, като се стреми да ограничи прекия контакт с лицето, което възприема като източник на преживяваното напрежение. Не се установяват данни за нарушения в самоконтрола, импулсивност или склонност към агресивно реагиране. При бащата личностовият профил се характеризира с чувствителност към преживяван външен контрол и склонност към отстояване на собствената позиция, без данни за личностова дезадаптация. В условията на продължителен междуличностен конфликт се наблюдава ситуативно повишена емоционална реактивност. Данните от комплексното изследване не подкрепят извод за трайно нарушен самоконтрол, импулсивност или емоционална нестабилност. Не се установява устойчиво доминантно, манипулативно или контролиращо поведение при изследваните лица. От клиничните интервюта се установява висококонфликтен модел на взаимоотношения, характеризиращ се с взаимни обвинения, нарушена комуникация и преживяване от всяка от страните, че другата упражнява контрол и не зачита нейната позиция. В рамките на настоящото комплексно изследване не може обективно да бъде установена достоверността на взаимните твърдения за упражняван контрол, вербални обиди, унизително отношение или незачитане на личното достойнство. Основните затруднения и при двамата родители произтичат от продължителния и високо конфликтен характер на взаимоотношенията им, нарушената комуникация, взаимното недоверие и невъзможността за конструктивно разрешаване на конфликтите. И двамата освидетелствани са с достатъчен интелектуален и личностов ресурс за формиране на самостоятелни преценки и вземане на решения. Данните от интервютата сочат, че майката поддържа силна емоционална връзка с родителите си и в значителна степен търси тяхната подкрепа и съобразява решенията си с тяхното мнение, особено в ситуации на повишено напрежение и конфликт. Само по себе си това обстоятелство не е достатъчно основание за извод, че майката е с повишена податливост на външни влияния или внушения, а по-скоро на силно влияние на ядреното семейство върху процеса на формиране на нейните решения и поведение. Резултатите от комплексното психологично и 3 психиатрично изследване на майката показват емоционално стабилно психично функциониране, без данни за клинично значима тревожност, депресивност, психично разстройство, агресивност или нарушения в контрола на поведението. При обсъждане на конфликтните отношения с бащата се наблюдава повишено емоционално напрежение, съответстващо на съдържанието на разказа, без данни за дезорганизация на поведението. Не се установяват данни за импулсивност, нарушения в самоконтрола, проблеми с овладяването на гнева или трайни личностови характеристики, които да обуславят агресивно или асоциално поведение. При бащата не се установяват данни за психично разстройство или емоционална нестабилност като трайна личностова характеристика. В условията на продължителния междуличностен конфликт се наблюдава ситуативно повишена емоционална реактивност. Данните от комплексното изследване не установяват импулсивност, трайно нарушен самоконтрол, проблеми с овладяването на гнева или личностови характеристики, които да обуславят агресивно или асоциално поведение. При нито една от страните не се установяват данни за поведение, опасно за живота и здравето на себе си или околните. И при двамата родители се наблюдава висока емоционална ангажираност с конфликта, която следва да се разглежда в контекста на продължителните висококонфликтни отношения, а не като израз на психично разстройство или личностова патология. По отношение на употребата на алкохол се установяват противоречиви данни. От комплексното психологично и психиатрично изследване не се установяват клиничните критерии за вредна употреба на алкохол, синдром на алкохолна зависимост или употреба на други психоактивни вещества. В рамките на комплексното психологично и психиатрично изследване не може обективно да бъде установена достоверността на взаимно изключващите се твърдения относно механизма на възникване на конфликта и упражняването на насилие.