Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4608 от 03.07.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6620/2026
Вид
Решение № 4608
Подписан
03.07.2026
В сила
03.07.2026
Състав
Елена Маврова, Стилияна Григорова, Биляна Магделинова

Цитирани разпоредби

  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 73а · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 4608 гр. София, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Маврова

Членове:

Стилияна Григорова

Биляна Магделинова като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Въззивно гражданско дело № 20261100506620 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 436 вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Образувано е по жалба на Е. Т. Т. срещу приети разноски за адвокатски хонорар в изпълнителното производство в размер на 204.52 евро и срещу размера на дължимите такси по ТТРЗЧСИ по изп.д. № 20258630403872 по описа на ЧСИ, рег. № 863 на Камарата на ЧСИ.

В жалбата се твърди, че е налице прекомерност на адвокатския хонорар на взискателя от 204.52 евро. Таксите по изпълнението надвишавали предвидения в чл. 73а от ГПК максимум.

Ответникът по жалбата „Бул Инвест Груп 1“ ЕООД, чрез адв. И. Л., счита жалбата за недопустима, тъй като изпълнителното дело приключило на 01.04.2026 г. и длъжникът нямал правен интерес да обжалва разноските по реда на чл. 435 от ГПК. По същество излага, че адвокатското възнаграждение било съобразено с критериите за сложност и съдът нямал право да намалява адвокатското възнаграждение под минимума по Наредба № 1/2004 г. Таксите по ТТРЗЧСИ в размер на 212.13 евро били правилно определени върху целя размер на дължимата сума.

Частният съдебен изпълнител е депозирал мотиви, според които жалбата е неоснователна по изложените в тях съображения. Изрично е обяснил по 1 какъв начин е формирано задължението за такси и разноски, на обща стойност 212.13 евро.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20258630403872 по описа на ЧСИ, рег. № 863 на Камарата на ЧСИ е образувано по молба от 16.12.2025 г. на адв. И. Л., процесуален представител на взискателя „Бул Инвест Груп 1“ ЕООД, правоприемник на „Евро Финанс Колект България“ ЕООД, към която е приложен изпълнителен лист от 14.03.2025 г. ч.гр.д. № 1940/2024 г. по описа на РС – гр. Силистра, срещу длъжника Е. Т. Т. и „Евросолидарност“ ЕООД за заплащане на посочените в него суми.

Взискателят „Бул Инвест Груп 1“ ЕООД е упълномощил адв. И.М. Л. за представителство в изпълнителното производство за принудително събиране на присъдените суми. По договор за правна защита и съдействие от 05.12.2025 г. адв. Л. осъществява правна помощ и представителство на взискателя срещу адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, от които 200 лева – за образуване на изпълнително дело и 200 лева – за процесуално представителство, защита и съдействие в изпълнителното производство.

В молбата за образуване на изпълнително дело е поискано и събиране на разноските по изпълнителното производство.

Частен съдебен изпълнител рег. № 863 е разпоредила да се уведоми ТД на НАП, да се изпрати покана за доброволно изпълнение, да се извършат съответните справки и да се уведоми взискателя за авансово дължимите от него такси. Присъдени са и направените от взискателя разноски за адвокатски хонорар и платени такси по ТТРЗЧСИ.

По делото са налице данни за извършени справки за длъжника Е. Т., справка в регистъра на БНБ за банкови сметки и сейфове, регистрирани трудови договори и задължения към НАП.

На 03.02.2026 г. е изготвена справка за размера на дълга, в която освен сумите по изпълнителния лист, са включени разноските за адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство – 204.52 евро и такси по ТТРЗЧСИ в размер на 212.13 евро.

Изпратени са три запорни съобщения.

2

На 24.03.2026 г. на длъжника е връчено съобщение за образуваното изпълнително дело и за дължимите от него суми на обща стойност 705.25 евро.

По молба на длъжника от 27.03.2026 г. за намаляване на дължимите такси и разноски, включително поради прекомерност на адвокатското възнаграждение, ЧСИ, рег. № 863 се е произнесъл с постановление от 14.04.2026 г., с което е отказал да намали определения размер на таксите и разноските.

Длъжникът Е. Т. е уведомен за отказа на 18.05.2026 г. и на 29.05.2026 г. от упълномощения от него адвокат К. П. е подадена жалба, за произнасяне по която е образувано настоящото производство.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата, за произнасяне по която е образувано настоящото производство, е подадена на 29.05.2026 г. (в двуседмичния срок от съобщаване на постановлението за отказ от 14.04.2026 г.), от легитимирано лице и е допустима.

Възражението на ответника по жалбата, че изпълнителното дело е прекратено и че за длъжника не е налице интерес от обжалване, не се споделят от настоящия съдебен състав. В разпоредбата на чл. 435, ал.2 ГПК са посочени изрично подлежащите на обжалване от длъжника действия на съдебния изпълнител, сред които не попадат постановени от органа по принудителното изпълнение откази. В случая се касае за разноски, а този въпрос се поставя във всяко съдебно производство, предвид уредбата на материята в общите правила на ГПК. Съдебният изпълнител по образуваното пред него изп.д. № 20258630403872, по искане на Е. Т. се е произнесъл с отказ да намали размера на разноските, като молбата за това е подадена на 27.03.2026 г., преди прекратяване на изпълнителното производство. Този отказ подлежи на обжалване пред съда, в приложение на общия принцип за разпределение на отговорността за разноски съобразно дадената защита/санкция за страните в процеса. Хипотезата е аналогична на тази по чл.

248, ал. 1 от ГПК. Когато молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в срока за обжалване, съдът дължи произнасяне по нея, независимо че междувременно решението, с което се разрешава правния спор 3 между страните, е влязло в сила.

По основателността на жалбата съдът намира следното:

Съгласно указания на ВКС в т. 2 на ТР № 3/10.07.2017 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСГТК, документирането на разноските по изпълнението по съществото си е произнасяне на съдебния изпълнител по отношение на техния размер, включително когато разноските са посочени в покана за доброволно изпълнение. В такъв случай поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, което може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК. Такъв е конкретният казус. Оспорените от длъжника разноски са материализирани в съобщението за образуваното изпълнително дело от 03.02.2026 г.

Според нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължат 200 лева, а за процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. – 200 лв., и за вземания над 1000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7. (чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г.).

Адвокатското възнаграждение следва да се присъди в минималния размер от 200 лева (102.26 евро), тъй като след подаване на молбата за образуване на изпълнително дело, до събиране на дължимите суми, други процесуални действия от представителя на взискателя не са извършвани.

Затова на „Бул Инвест Груп 1“ ЕООД се дължат разноски единствено за хонорар за образуване на изпълнителното дело. Настоящият съдебен състав съобразява мотивите по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, според които молба за образуване на изпълнително дело е нередовна, ако в нея взискателят не е посочил изпълнителен способ.

Следователно, образуването на изпълнително дело имплицитно включва и посочване на изпълнителното действие, което съдебният изпълнител да извърши. Следователно, изпълнителните способи са част от молбата за образуване на изпълнителното дело. В този смисъл водене на изпълнително дело, за което се дължи адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. включва действия, различни от образуване на делото.

Делото не представлява фактическа и правна сложност. Необосновано е присъждане на разноски в полза на взискателя в размер, по-висок от този за 4 образуване на изпълнителното производство – 200 лева (102.26 евро).

Що се отнася до жалбата на длъжника относно дължимите на съдебния изпълнител такси по Тарифата към ЗЧСИ, съдът намира, че са извършени всички изпълнителни действия, за които са начислени такси в справките от 16.12.2025 г. и от 01.04.2026 г.

Таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ се дължи за изпълнение на парично вземане. Възнаграждението за ЧСИ по т. 26 от ТТРЗЧСИ произтича от извършено от него действие, а основание за начисляването й е постигнат от ЧСИ резултат. Затова таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ се определя върху събраната сума по изпълнителния лист – 289.17 евро, видно от отбелязването на гърба на титула. В случая таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е определена и върху адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство – върху сбора на сумите от 289.17 евро и 204.52 евро. Основата за определяне на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е 289.17 евро, или 28.92 евро, 34.70 евро с ДДС.

По така изложените съображения следва да се отменят приетите разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство над сумата от 102.26 евро и в частта за таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ до 34.70 евро.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е съобразена разпоредбата на чл. 73а от ГПК. В случая задължението е в размер на 46.62% от минималната работна заплата (289.17/620.20). Съгласно чл. 73а, т. 3 от ГПК, за задължения в размер от 20 до 50 на сто от минималната работна заплата сборът от всички такси по изпълнението за сметка на длъжника в едно изпълнително производство не може да надвишава - 50 на сто от минималната работна заплата. Общата стойност на дължимите от Е. Т. разноски в изпълнителното производство е 187.02 евро, което е под 50% от минималната работна заплата.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление на ЧСИ, рег. № 863 по изп.д. № 20258630403872, с което са приети разноски по изпълнителното дело над сумата от 102.26 евро адвокатско възнаграждение.

ОТМЕНЯ определената от ЧСИ, рег. № 863 по изп.д. № 20258630403872 5 такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ над сумата от 34.70 евро.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6