Решение № 207 от 28.02.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София

28.02.2019г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 17-ти въззивен състав в публично заседание на осемнадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖИНА КОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ПЕТЪР САНТИРОВ

: мл.съдия ПЛАМЕН ГЕНЕВ при секретаря Елена Чаушева и в присъствието на прокурор Албена Тараланска като разгледа докладваното от съдия Сантиров, ВНОХД № 4167 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда от 05.06.2018г. по НОХД № 20690/2016г. на СРС, НО, 108-ми състав подсъдимия М.С.С. е признат за виновен по повдигнатото срещу него обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1 от НК и му е наложено наказание една година и шест месеца ЛОС, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години, както и е уважен граждански иск в размер на 989 лв..

Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от подсъдимия, чрез процесуалният му представител, в която се релевират доводи за неправилност на присъдата при нарушение на процесуалния и материалния закон.

Иска се отмяна на постановената присъда и постановяване на нова оправдателна такава и като алтернативно искане се прави присъдата да бъде отменена и делото върнато на СРС за разглеждане от друг съдебен състав.

Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото се налага разпит на подсъдимия М.С. и свидетелите С.И.П.и Б.К.Й., като не е допуснал други доказателства.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитниците на подсъдимия С. заявяват, че поддържат депозираната жалба, като в допълнение към нея сочат, че на 29.02.2016г. подсъдимият С. не е бил на инкриминираното място предвид представените протоколи за оглед на имот, съгласно СМЕ не можел да вдига тежести, от СТЕ се установявало, че процесната фурна за вграждане не може да се постави в багажника на лек автомобил марка Тойота – Корола и Пежо 207, св.С. не е представила документ за собственост на фурна марка „Аристон“ модел „Хот Пойнт ********X/HA”, оспорват показанията на „въпросния свидетел от ромски произход“.

Подсъдимият С. заявява, че поддържа тезата на своите защитници, като моли да бъде оправдан.

Прокурорът при СГП моли съда да остави без уважение жалбата на подсъдимия срещу първоинстанционната присъда като неоснователна. Намира, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена изцяло, включително по отношение размера на наложеното наказание и приетия граждански иск.

Повереникът на частният обвинител и граждански ищец, моли съдът да остави без уважение жалбата на подсъдимия и да потвърди присъдата като правилна и законосъобразна, както в наказателната и част, така и в гражданско осъдителната.

Софийски Градски Съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си първоинстанционният съд е събрал следните гласни и писмени доказателства:

- гласни – обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите А.С., Г.Б., Б. С., С.Ц., Е.Г., Ц.И., Г.С., В.В.и Ю.Ц.;

- писмени – заключение на съдебно – медицинска експертиза /СМЕ/, заключения на съдебно - техническа експертиза /СТЕ/ и допълнителни СТЕ, заключение на съдебно оценителна експертиза, техническа спецификация на фурна марка „Аристон“ модел „Хот Пойнт ********X/HA”, медицински документи за подсъдимия, фактура № **********/16.12.2013г., договор за посредничество при покупка на недвижим имот; протоколи за оглед на недвижим имот; справка за роднински връзки на подсъдимия, свидетелство за регистрация на л.а Тойота Корола ДК№*******справки от ОПП – СДВР за регистрации на л.а Тойота Корола ДК№******* и л.а Пежо 206 с ДК№С*******; характеристика на подсъдимия, справка за съдимост за подсъдимия, справка ГДИН и жалба от св. А.С..

Въз основа на обстойния им анализ първоинстанционния съдебен състав е приел следното:

Св. А.С. живеела със сина си – св. Б.

С. на втория етаж на четириетажна къща в с. Владая, ул*******. Третият етаж е собственост на подсъдимия С.. Третият етаж е отдаден под наем на св.Г.. Подс. С. не живеел в къщата, но идвал понякога в нея, като имал ключ за входната врата. Св. С. и подсъдимият били в конфликтни отношения. Св. С. притежавала фурна за вграждане марка „Аристон“ модел „Хот Пойнт ********X/HA” на стойност 989 лева, която била неупотребявана. Била я оставила на приземния етаж пред вратата на мазето, като тя била с фабричната опаковка от найлон и стиропор, но извън кашон.

На 29.02.2016г. около 19:30 ч. подсъдимият дошъл до къщата с неустановен лек автомобил със сребрист цвят, който паркирал на улицата пред нея. Влязъл в къщата, взел фурната марка „Аристон“ модел „Хот Пойнт ********X/HA” без знанието и съгласието на св. С. и я поставил в багажника на автомобила. След това потеглил с автомобила, откарвайки фурната.

В хода на въззивното съдебно следствие беше допуснат разпит на подсъдимия М.С. и свидетелите С.И.П.и Б.К.Й..

В съдебно заседание проведено на 18.01.2019г. се яви св. С.Пенев СГС не намери за нужно да преповтаря изяснената от Софийски Районен Съд фактическа обстановка, защото я споделя изцяло без внасяне на нови факти по реда на чл.316 НПК (в този смисъл: р.

366/10-III, 44/09-II, 241/13-II, 62/16-III, 181/12-I, 68/16-III, 436/16-III,

77/17-III и т.н.).

Възприетите от първата инстанция фактически положения относно авторството на деянието и начина на извършването им са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните доказателствени материали не са допуснати логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие с изискванията на чл.305, ал.3 НПК е анализирал обясненията на подсъдимия, свидетелските показания, заключенията на приетите по делото експертизи и подробно е обосновал съображенията си, въз основа на които е дал вяра на показанията на част от свидетелите и частично на обясненията на подсъдимия. Липсват основания, които да мотивират въззивния съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени всички събрани по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване.

Решаващият първоинстанционен съд не е игнорирал задължението си да установи правилно фактите в случай, когато доказателствата разкриват някои несъответствия. Като е възприел подход на задълбочен анализ на доказателствените източници и ги съпоставил помежду им първостепенният съд правилно е приел за несъмнено надеждна доказателствена основа, която допринася за изясняване на главния факт. Наред с изложеното на основание чл.339, ал.2 от НПК въззивният съдебен състав дължи отговор на повдигнатите със жалбата въпроси и анализ на доказателствата.

Първоинстанционния съдебен състав правилно и законосъобразно е възприел, че между св. С. и подс. С. са налице влошени взаимоотношения, като е направил този извод на база показанията на св. С..

Същата в протокол от с.з. проведено на 23.02.2017г. заявява, че са във влошени взаимоотношения от битово естество. Относно възраженията касателно собствеността на предмета на престъплението, настоящият съдебен състав намира, че той е безспорно установен. В този смисъл са показанията на св. С., С. и Ц..

Следва да бъде отбелязано, че доказателствата в наказателното производство нямат предопределена сила, т.е допустимо е установяването на собственост върху вещ и само чрез свидетелски показания – чл.14, ал.2 от НПК.

От показанията на св. С., Ц., Б. С., приложената фактура № **********/16.12.2013г., СОЕ се установява предмета на престъплението, а именно фурна за вграждане марка „Аристон“ модел „Хот Пойнт ********X/HA” и неговата стойност 989 лева. Действително е налице противоречие между показанията на св. С. и показанията на св. С. и Ц. относно обстоятелството фурната нова ли е или стара, но както и първоинстанционният съдебен състав правилно е приел, св. Б. С. е дете, не е ангажиран със закупуване и монтиране на електроуреди, поради което въззивният съдебен състав приема, че св. Б. С. не е възприел правилно състоянието и.

Времето, мястото, начинът и авторството на деянието се установяват от показанията на св. Г.Б., Б. С., С.Ц. и А.С.. Възраженията на защитата, че кражбата е извършена на 29.02.2016г. т.е че е във високосна година, не са правно обосновани и не следва да се коментира. От показанията на св. С.Ц. се установява, че на 29.02.2016г. около 17.00 часа е видяла фурна за вграждане марка „Аристон“ модел „Хот Пойнт ********X/HA” пред вратата на мазето. Тези нейни показания се подкрепят и от производните показания на св. А.С. обективирани в протокол от с.з. проведено на 23.02.2017г. стр.5, в които свидетелката заявява, че съпругът й е провел разговор с бащата на подсъдимия относно процесното деяние, като последният е заявил, че нищо не знае. Предвид изложеното въззивния съдебен състав не кредитира показанията на св. Пенев, че преди инкриминираната дата фурна за вграждане марка „Аристон“ модел „Хот Пойнт ********X/HA” е била преместена. Тези негови показания са в противоречие и с показанията на св. Б. и св. С..

От показанията на последните двама свидетели очевидци се установява че св. Б. е възприел товаренето на фурната в неустановено МПС от подс. С., а малко след това св. Б. С. е възприел затварянето на багажника и потеглянето на неустановеното МПС с водач подс. С..

Св. Ц. и св. С. заявяват, че са възприели разпилян стиропор, от който е била изготвена и транспортната опаковка на фурна за вграждане марка „Аристон“ модел „Хот Пойнт ********X/HA”.

Възраженията на защитата относно часа на извършване на инкриминираното деяние са също неоснователни. Действително св.

Б. С. и св. Б. заявяват, че са видели подс. С. да товари печката около 19.00 часа, а св. Ц. заявява, че го е възприела около 19.30 часа въззивният съд дава вяра на нейните показания, доколкото те кореспондират с протоколите за оглед на недвижим имот и показанията на св. Г.С. и Ц.И..

Възраженията на защитата касателно модела и марката на МПС, начинът по който инкриминираната фурна е пренесена от подсъдимия, са ирелевантни. Това е така, тъй като съгласно ТР 2/2002г. обвинителният акт определя предмета на доказване по делото и очертава рамките, в които ще се развие процесът на доказване. Валидно за наказателната отговорност и произнасянето на съда е обвинението, формулирано в обвинителния акт. В обвинителният акт изрично е посочено, че се касае за неустановено МПС. Наред с това не е посочено механизъм на пренасяне на фурната от мазето до автомобила.

Съдът е обвързан с тези рамки на доказване, тъй като произнасяне в повече от посоченото в обвинителният акт би нарушило правото на защита на подсъдимия.

Същият няма да се е защитавал по посочените факти. С оглед пълнота обаче следва да се посочи, че са налице доказателства по делото за пренасяне на инкриминираната фурна каквито се съобщават от св. Ц. и св. Б. С., а именно разпиления стиропор около входната врата на имота. Касателно възможността за пренасяне на фурната предмет на престъплението от подс. С., съдебно медицинската експертиза назначена в хода на съдебното следствие приема, че не е препоръчително вдигането на тежести от подсъдимия, но не сочи обективна невъзможност за това.

Възраженията на защитата относно доказателствения анализ на първоинстанционния съдебен състав са неоснователни. В мотивите си съдебният състав е изложил аргументи, които се споделят и от настоящия относно обстоятелствата, които се възприемат и на база какви доказателства.

Въззивният съдебен състав намира за неоснователни възраженията на защитата за допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо се в не подписване на протокол за разпит на св. Б. С. от страна на разследващия орган в хода на досъдебното производство.

Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР №2/2002 г., ненадлежно събраните доказателства не са основание за връщане на делото във фазата на досъдебното производство, а единствено водят до изключване от доказателствената съвкупност на разпита на св. Б. С. проведен в хода на досъдебното производство, както е сторил първоинстанционния съдебен състав.