Решение № 2673 от 22.02.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2673 гр. София, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20211110154399 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по Искова молба вх. № 56680/20.09.2021 г. на М. И. М., ЕГН:

**********, гр. София, ***, ет. 4, със съдебен адрес: София ул.

„Лавеле” 32, първи етаж, пета кантора, чрез адвокат К. Б., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на имота на ищцата, находящ се в гр. Банкя, ул.

Вискяр № 2 за периода месец септември 2016 г. – месец септември 2021 г., и по чл. 109 ЗС за осъждане на ответницата да прекрати ползването на горепосочения имот на ищцата, срещу Ж. Р. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ***, със съдебен адрес: гр. София, ***, ет. 3, ап. 5, Адвокатско дружество „Бошанкова, Димов и М., чрез адв. Т. М., САК, чрез адвокат М..

В хода на производството ищецът е починал на 01.01.2023 г., като неговият единствен законен наследник - Д. И. М., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. Николай В. Гогол № 12, ет. 4, ап 8, е поискал да бъде конституиран на негово място и да продължи процеса. С протоколно определение от 31.01.2023 г. лицето е конституирано на мястото на починалия си наследодател.

Предявени са обективно съединени осъдителен иск на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на имота на ищцата, находящ се в гр. Банкя, *** за периода месец септември 2016 г. – месец септември 2021 г., и осъдителен иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответницата да прекрати неоснователното ползване на горепосочения имот на ищцата, находящ се в град Банкя, Район „Банкя”, СО, съставляващ УПИ XXV- 940, в квартал 96 по плана на гр. Банкя, местност “Мартиница”, целият с площ по скица 561 кв.м., а по документи за собственост - с площ 600 кв.м., понастоящем поземлен имот с идентификатор ***, със съседи:

***,

***,

***,

***, ***, 02659.2193,1249, 02659.21931248, *** и административен адрес на поземления имот: гр. Банкя, ул.” Вискяр” №2. Твърди, че 1 ответницата е собственик на лек автомобил марка „Дачия сайдера“ с рег. № СР8721ВВ, закупен в края на месец март 2016 година, като от закупуването му до момента на подаване на исковата молба тя гарирала автомобила в имота на ищцата, ползвайки същия като гараж, без всякакво основание. Твърди, че няма никакви договорни отношения с ответницата, но същата отказвала да освободи мястото. Твърди, че ответницата се обогатявала неоснователно, като обогатяването й се изразява в спестените средства за наем за гараж, лишавайки ищцата от този доход, който би получила, ако е отдала имота си под наем.

Претендира обезщетение за периода месец септември 2016 година до месец септември 2021 г., по 100 лв. месечно, или общо сума в размер на 6000 лв., ведно с лихвата, считано от датата на подаване на исковата молба. В допълнителна молба от 15.02.2022 г. ищцата уточнява, че ответницата е предоставила автомобила си на брат си Румен Радков Куртев, като чрез него ползва дворното място на ищцата в лявата страна на къщата, влизайки и излизайки от дворната врата на оградата на мястото. Сочи, че Румен Радков бил неин бивш съпруг. Сочи, че имотът се гарирал ежедневно в имота й.

Ответницата е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, като оспорва предявените искове. Твърди, че към датата на изготвяне на отговора на исковата молба за ищцата не съществуват пречки, които да я лишават от възможността да ползва процесния имот. Ответницата твърди, че не са налице други действия, с които ищцата да е лишена от правото на ползването на целия имот или й е ограничен достъпа до целия имот.

Счита исковете за недопустими, тъй като се твърди, че не ответницата, а нейният брат извършва действията, описани в исковата молба. Ответницата оспорва изцяло предявените искове като неоснователни.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото като писмено доказателство е приет Нотариален акт № 44, том III, дело № 4563/22.10.2009 г., видно от който М. И. М. е придобила УПИ ХХV-940, находящо се гр.

Банкя, Район „Банкя“, Столична община, в кв. 96, по плана на гр. Банкя и м. „Мартиница“, целият с площ от 561 кв.м., а по документи за собственост с площ от 600 кв.м., при граници: улица, УПИ ХХII-2036; УПИ XVII-2030; УПИ XV-2029, 2036; УПИ XVI-2028, 2036; УПИ XI-2052; УПИ XII-2053; УПИ XXIV-2037.

Представена по делото е Скица на поземлен имот № 15-958293-31.08.2021 г., за поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-13/17.01.2012 г. за Поземлен имот с идентификатор *** и адрес на имота: гр. Банкя, ул. Вискяр, като в скицата имотът е с площ от 443 кв.м. със собственик М. И. М..

С Решение по гр.д. № 24379/2018 г. на СРС, 84 състав, е прекратен бракът между Румен Радков Куртев и М. И. К., която след развода е възстановила предбрачното си фамилно име М.. С решението за развод са отхвърлени небрачни искове за предоставяне ползването на семейното жилище на съпрузите, като същото е потвърдено с Решение на СГС по в.гр.д. № 16972/2019 г. от 24.11.2020 г.

Представено е Разрешение за строеж от 19.07.2010 г.

Съдът не обсъжда представените незаверени преписи от решения от 08.07.2021 г. и 04.12.2019 г., тъй като същите не съставляват документи по смисъла на ГПК и освен това са неотносими към предмета на спора.

По делото е прието за безспорно в отношенията между страните, че ответницата Ж. Р.

К. е собственик на лек автомобил с рег. № СВ8721ВВ, марка „Дачия Сандеро“.

Д. И. М. е разпитан в качеството му на свидетел, воден от ищцовата страна в първото по делото съдебно заседание, като предвид това, че същият е конститутиран като ищец след 2 смъртта на първоначалната ищца, неговите показания не следва да бъдат ценени като свидетелски показания.

Изслушани са и са приети две експертизи, като първата е дала като размер на месечно обезщетение за ползването на процесния имот като паркинг за лек автомобил, сума от 103.33 лв. месечно, респективно за целия исков период – 6200 лв. След реализиран оглед на място, вещото лице е коригирало заключението си като е посочило месечен наем от 132.22 лв., или общо за периода – 7933 лв. Вещото лице по първоначалната експертиза Митриков е обяснил в съдебно заседание при изслушването му, че при огледа не е установил паркиран на мястото автомобил. Допълнителната експертиза е дала отговор на допълнително поставени въпроси, като е посочила месечна наемна цена от 54 лв. и общ размер за целия период от 3240 лв.

В съдебно заседание са представени от ответниците съобщение от 10.05.2022 г., с което са връчени искова молба с приложения на Румен Радков Куртев, а приложената искова молба е от М. И. М. срещу Румен Радков Куртев, като в същата са наведени твърдения, че ответникът по исковата молба ползва без правно основание дворното място и жилището, построено в него, от момента на фактическата раздяла между страните, настъпила през месец март 2016 г. до момента на подаване на исковата молба.

Други доказателства не са ангажирани по делото.

Съдът е сезиран с иск по чл. 109 от ЗС, съгласно който собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.

Негаторният иск е средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие (бездействие) или създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота си или в съответствие с обема на това право. Пасивно легитимиран по иска по чл. 109 ЗС е всеки, който извършва или поддържа неоснователно действие към собственика, с което смущава или му пречи да упражнява правото си на собственост, вкл. и съсобственик, респ. носител на вещното право на ползване, който извършва или поддържа неоснователно действие към друг съсобственик.

Правото на собственост е от категорията на т. нар. в правната доктрина абсолютни субективни права, което означава, че носителят на това право разполага с пълна власт върху вещта и може да изисква от всички останали правни субекти да се въздържат от въздействия върху собствената му вещ. Тази пълна власт на собственика обаче търпи ограничения, обусловени от необходимостта от зачитане и гарантиране упражняването и на чужди собственически права. Ограниченията на собствеността са регламентирани в Раздел V-ти от Закона за собствеността.

В тежест на ищецът по така предявения иск по чл. 109 от ЗС е да установи в настоящото производство правото си на собственост върху процесния имот; наличие на поведение у ответната страна, с което се нарушава правото на собственост на ищеца върху процесния имот относно владението върху имота, или върху част от последния, така, както е описано в исковата молба – чрез посоченото в исковата молба трето лице; че ответникът е знаел и е поддържал описаното в исковата молба поведение на третото лице, с което е бил препятстван ищеца да ползва имота си в неговата цялост. Няма спор по делото, че ищецът е собственик на процесния имот. Не са доказани обаче по никакъв начин действията на ответницата, с които същата нарушава правото на собственост на ищеца лично или чрез трето лице, но със знанието и съгласието на ответника. Напротив, към датата на извършения оглед от вещо лице Митриков е било установено, че в имота няма паркиран лек автомобил с твърдените параметри, който да е собственост на ответницата. Други доказателства относно паркиране на автомобил от ответницата или нейния брат, но с нейно съгласие и знание, не са ангажирани. Предвид сливането на качеството на страна със свидетел, съдът не цени като свидетелски показанията на Д. М..

3

Ответницата е оспорила твърденията, че извършва действия, с които да пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху процесния имот, като изрично е посочила, че живее на друго място, в гр. София, а автомобилът й се ползва от нейния брат Румен Куртев, предоставен му за ползване още по време на брака му с първоначалната ищца, прекратен с влязло в сила решение на 20.11.2020 г. При така направеното оспорване насрещно пълно и главно доказване на релевантните факти, съгласно разпределената от съда доказателствена тежест, не е осъществено. Ето защо, съдът приема, че искът по чл. 109 от ЗС не е доказан и следва да бъде отхвърлен.

По предявения иск по чл. 59 от ЗЗД, ищцовата страна следваше да докаже освен правото си на собственост върху процесния имот и ползването на същия през сочения в исковата молба период, начина на ползването му от ответницата, така, както се твърди в исковата молба, респективно размера на обедняването си за сметка на обогатяването на ответницата и връзка между обедняването на ищцата и обогатяването на ответницата. Тези релевантни за спора факти не са установени по безспорен начин. Не се установява, че ответницата ползва процесното дворно място, за да паркира в него автомобила си лично или че знае и е съгласна брат й Румен Куртев да извършва тези действия в имота. Не се доказа, че такива действия се извършват и от Румен Куртев, като липсват каквито и да е данни в тази насока. Съдът приема, че при така събраните и обсъдени доказателства, ищецът не е доказал иска за неоснователно обогатяване и същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските:

При този изход на спора, само ответникът има право на разноски, като е представил списък по чл. 80 от ГПК за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. и за заплатен депозит за СТЕ в размер на 300 лв. Следва разноските да се присъдят в цялост.

Ищцовата страна няма право на разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от М. И. М., ЕГН **********, гр. София, ул.

„Николай Гогол” № 12, ет. 4, починала на 01.01.2023 г. и заместена в процеса от законния й наследник Д. И. М., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ***, ет. 4, ап 8, със съдебен адрес: София ул. „Лавеле” 32, първи етаж, пета кантора, чрез адвокат К. Б., обективно съединени осъдителни искове по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 6000 лв. (шест хиляди лева), представляваща обезщетение за неоснователно ползване на имота на ищцата, находящ се в гр. Банкя, *** за периода месец септември 2016 г. – месец септември 2021 г., и по чл. 109 от ЗС за осъждане на ответницата да прекрати ползването на горепосочения имот на ищцата, срещу Ж. Р. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.