Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 85 от 17.02.2025, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 738/2024
Вид
Решение № 85
Подписан
17.02.2025
В сила
17.02.2025
Състав
Росина Николаева Дончева, Адриана Атанасова Велева, Георги Стоянов Мулешков

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. София, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Г. Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело № 20241800500738 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 55 от 30.05.2024 г., постановено по гр.д. № 18/2024 г. по описа на РС-Етрополе, е признато за установено в отношенията между страните, че Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) дължи на застрахователна компания „Лев инс“ АД, сума в общ размер от 256,98 лева, от които 197,96 лева, представляващи изплатено от ищеца застрахователно обезщетение и направени във връзка с него ликвидационни разходи по щета № .............., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.08.2023 г. до окончателното й изплащане; и 59,02 лева, представляващи мораторна лихва за забава за периода от 28.07.2020 г. до 28.07.2023 г., за които суми Софийски районен съд, 128-ми състав, по ч.гр. д. № 44347/2023 г. на дата 23.08.2023 г. е издал Заповед № 25083 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. С решението ответникът е осъден да заплати сторените от ищеца разноски, включително и в заповедното производство.

Срещу решението, в осъдителната му част, е предявена въззивна жалба от ответника в производството – Агенция „Пътна инфраструктура“, с оплаквания за неправилност и необоснованост. Сочи се, че не са налице безспорни доказателства за конкретните обстоятелства, при които е настъпило процесното ПТП. В тази връзка – представеният протокол за ПТП нямал материална доказателствена сила нито за механизма на ПТП, нито за вредите по МПС, тъй като не е съставен от служители на КАТ, съответно 1 местопроизшествието не е посветено на място от служители на МВР, а евентуалното произшествие не било извършено в присъствието на актосъставителя, както и липсвало снимков материал на твърдяното препятствие. Протоколът за ПТП не бил подписан от страна на ответника, като възпроизвеждал единствено твърденията на водача, който е заинтересован от изхода на делото, с оглед обезщетяването му като собственик за вредите по застрахования автомобил. Останалите писмени документи представени от ищеца – Уведомление за настъпило застрахователно събитие и други, не следвало да се кредитират, тъй като били частни свидетелстващи документи и не се ползвали с материална доказателствена сила. Заключението на вещото лице не можело да се ползва като доказателство за механизма на ПТП и за причинно-следствената връзка, тъй като е изготвено на база описаното от водача. Освен това щетата било възможно дa настъпи от бордюр или друга твърда по-висока неравност на терена. Поддържа се, че водачът е допринесъл за настъпилите вреди, тъй като се движил с несъобразена скорост по пътното платно. Основателността на иска се изключвала и поради липсата на доказателства, че водачът е управлявал без да се намира под въздействието на алкохол или други упойващи вещества, както и че вредите не са резултат на негови умишлени действия. Не били представени и актуалните към датата на настъпване на ПТП Общи условия за застраховка „Каско“, поради което недоказано останало обстоятелството дали е налице покрит застрахователен риск. С тези аргументи по същество е отправено искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на ново въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ищеца в първоинстанционното производство, с който въззивната жалба се оспорва.

За да се произнесе въззивният съд взе предвид следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановния срок, от легитимирана страна и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – само в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Налице са и специалните предпоставки за допустимост на установителния иск по чл. 422 от ГПК – в изпълнение на правомощията си по чл. 415, ал. 1 от ГПК и при условията на чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК (заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК) първоинстанционният съд е предоставил на заявителя едномесечен срок за предявяване на исковата молба. Искът е предявен съгласно дадените указания, като същият е допустим.

Решението на първоинсатнционния съд е и правилно, поради което на основание чл. 272 ГПК, настоящият състав препраща към мотивите на обжалвания акт.

Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т.2 КЗ, вр. чл. 49 и чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД .

2

За да възникне регресното вземане е необходимо да се установят следните кумулативни предпоставки: наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество (ищец), заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството - ищец, както и размера на дължимото обезщетение, и предпоставките по чл. 49 ЗЗД - вреди, тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа, вредите да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа.

С оглед правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване горепосочените правопораждащи факти, а опровергаването на презумпцията за вина е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В разглеждания случай по делото е налице валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Каско“ с обект лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № .............., и със срок на застрахователно покритие от 23.01.2019 г. до 22.01.2022 година. Предвид промяна в собствеността на посочения автомобил между застрахователното дружество и свидетеля К. И. П. е сключен допълнителен анекс към застрахователната полица, в който последната е вписана като нов собственик на посоченото МПС. Така сключените договор, под формата на застрахователна полица № .............., и анекс към него са действителни и съдържат всички необходими задължителни реквизити. По силата на този договор застрахователят се е задължил да покрие, в рамките на посочената в полицата застрахователна сума, имуществените вреди, които би претърпял застрахования в качеството му на собственик на лек автомобил.

Не е спорно между страните и обстоятелството, че във връзка с настъпило на .............. г. застрахователно събитие, застрахователното дружество е изплатило обезщетение в размер на 187,96 лева, като във връзка с претенцията са начислени и 10,00 лева ликвидационни разходи.

С оглед доводите във въззивната жалба спорен по делото е въпросът дали е настъпило твърдяното от ищеца пътнотранспортно произшествие, дали е настъпило по начина, описан в исковата молба и дали са налице вреди, представляващи покрит застрахователен риск.

За установяване на тези обстоятелства са събрани писмени и гласни доказателства, както и е прието заключение по допуснатата съдебноавтотехническа експертиза.

Видно от приетия като доказателство по делото Протокол за ПТП № .............. от .............. г. процесното МПС движейки се по второкласен път 37, в района на 7 км при движение по посока от с. Малки Искър към гр. Етрополе, минава през дупка на пътното платно и реализира ПТП. В резултат на произшествието на автомобила са нанесени материални щети – деформирани са предна дясна гума и джанта. Протоколът е съставен от пътен полицай, който е длъжностно лице по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което по силата на цитираната разпоредба представлява официален удостоверителен документ, относно обстоятелствата, които длъжностното лице – съставител, е отразило в него въз основа на непосредствените си наблюдения. Видно от текста на самия протокол, длъжностното лице е посетило

3 местопроизшествието на място, като въз основа на собствените си преки наблюдения е констатирало наличието на дупка в пътното платно, както и настъпилите имуществени вреди. Поради това протоколът за ПТП има обвързваща доказателствена сила за фактите, възприети лично от длъжностното лице съставило акта – а именно за констатираното и възпроизведено в документа положение на процесното МПС, наличието на необезопасена дупка и претърпените вреди.

В този смисъл са и събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля К. П., както и заключението на съдебно-автотехническата експертиза. От съвкупният анализ на посочените доказателства се установява, както че механизмът на произшествието е именно този, описан в исковата молба, така и че са настъпили претендираните имуществени вреди. В своето заключение, което настоящият състав възприема като обективно и компетентно дадено, вещото лице е посочило, че вредите са настъпили в причинно-следствена връзка с описаното в протокола за ПТП, поради което и възражението на ответника, че не са доказани механизмът и причинната връзка е неоснователно.

Установява се също така въз основа на заключението по автотехническата експертиза, че стойността на увредените части на автомобила възлиза на 181,96 лева, която сума е приблизително равна на заплатената и претендираната от ищеца.

Предвид това и с оглед разпоредбата на чл. 410, ал. 1 и ал. 2 КЗ средствата за обезщетяване на вредите по автомобила, заплатени от застрахователя, редом с дължимите ликвидационни разноски от 10,00 лева следва да бъдат възстановени от ответника по делото. Следователно предявеният иск, следва да бъде уважен изцяло.

Неоснователно е възражението на ответника – настоящ жалбоподател, за липса на покрит по полицата застрахователен риск. Видно от приложения по делото Доклад по щета № .............. от .............. г. се установява, че процесното събитие – ПТП с протокол от КАТ, представлява порит риск, съгласно условията по застрахователния договор. Независимо, че от ищеца в производството не са представени актуални към датата на произшествието Общи условия, служебно известно за съда, а и видно от публикуваните на интернет страницата на дружеството общи условия, е обстоятелството, че при покритие съгласно „КЛАУЗА 1 – ВСИЧКИ РИСКОВЕ“ , се обезщетяват вреди от ПТП - събитие, възникнало в процеса на движение на пътно превозно средство и предизвикало повреда на превозно средство. Безспорно попaдане в дупка на пътното платно при движение, се покрива от посочената дефиниция и представлява покрит риск.

По делото недоказано остана и възражението на ответника за съпричиняване на вредите от водача на лекия автомобил. В тежест на ответника по иска е било при условията на пълно доказване да установи този факт, което не е сторено, поради което съдът приема възражението на въззивника за неоснователно. В тази връзка трябва да се изтъкне, че по делото не се ангажират доказателства, от анализа, на които да може да се обоснове извод, че водачът на увредения автомобил е допринесъл за увреждането чрез неспазване на задълженията си по чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата. Съгласно последната цитирана норма, водачите на пътни превозни 4 средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. На първо място, в случая се касае до несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, която не представлява предвидимо препятствие по цитираната норма. На второ място, липсват конкретните данни за скоростта на движение на процесния автомобил, поради което е изключен извод за несъобразяването на скоростта на движение с условията на пътя, съответно със съществуващата на пътя дупка. Не се доказва и с оглед пътните условия водачът на автомобила да е бил в състояние да спре пред нея, да я заобиколи или да премине над нея.