Решение № 97 от 27.10.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Бургас, 26.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Христина З. Марева при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело № 20212000500332 по описа за 2021 година

Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 34 от 11.06.2021 г., постановено по т.д. 307/ 2020 г., Окръжен съд Бургас е приел за установено по отношение на „У.“ АД , ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., пл. „С.“ № *, представлявано от С.П., А.Т. и Ц.Г.М. – съвместно от двама от изпълнителните директори, единият от които задължително е главният изпълнителен директор Ц.Г.М., че ответниците АТ. П. К. , ЕГН **********, от гр. Бургас и КР. Н. К. , ЕГН **********, от гр. В., като солидарно задължени лица, дължат на „У.“ АД, по Договор за банков револвиращ кредит № ***/424/12052015 от 12.05.2015 г. и четири броя анекси към него, сума в размер на 39 089,99 лв., от които 34 500 лв. – главница, 4589,99 лв. – лихви (от които 1908,86 лв. – редовна лихва за периода 20.06.2018 г. – 23.01.2019 г., лихва за просрочена главница в размер на 1210,09 лв. за периода 20.06.2018 г.

– 22.04.2019 г., наказателна лихва в размер на 1471,04 лв. – за периода 20.06.2018 г. – 22.04.2019 г.), ведно със законната лихва от 23.04.2019 г. върху главницата до окончателното изплащане на задължението.

1

Присъдени са разноски.

Постъпила е въззивна жалба от АТ. П. К. и КР. Н. К., двамата с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „П. № 26, ет.1, ап.1 – адв. М.А., срещу постановеното решение, в която същото се оспорва, като недопустимо, неправилно и необосновано, постановено при допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Въвежда се искане за обезсилването му, евентуално неговата отмяна, с отхвърляне на предявените искове.

Претендира се недопустимост на решението, поради съществено нарушение на процесуалните правила - неправилна правна квалификация на възраженията на въззивниците.

Застъпва се позиция, че решението е постановено при непълно и неправилно обсъждане и решаване на наведените от ответниците защитни възражения, включително по отношение възражението за липса на предизвикана надлежно предсрочна изискуемост на целия дълг по кредита, както и по отношение на възражението за нищожност на клаузите на договора и допълнителното споразумение, като неправилно е прието, че ответниците не са поръчителствали за задълженията на главния длъжник по договора, както и на възражението за нищожност на клаузите от договора, поради противоречие с разпоредбите на Закона за защита на потребителите и Директива 93/13 ЕИО.

Излагат се доводи за неправилност на извода на съда, че ответниците физически лица не са поръчители по процесния договор за кредит, като, в тази връзка, се сочи на отпадане на отговорността им, на основание чл.147 ЗЗД.

Акцентира се на обстоятелството, че по делото не е доказано ответниците да са получили уведомленията за настъпване на предсрочната изискуемост, като приложените разписки за връчването им са били оспорени, по отношение на тяхната истинност, на основание чл.193 ГПК пред съда от първа инстанция. Изтъква се допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради пропуска да открие производство по оспорване истинността на документите и недаване 2 възможност на въззивниците да докажат защитните си възражения. Искането се поддържа пред настоящата инстанция.

Изтъква се, че претендираните вземания не са били изискуеми и дължими към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

На следващо място се подчертава, че в уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост не се съдържа информация и не е указано какъв е остатъкът по кредита за заплащане; какъв е погасеният досега размер; какви и колко са закъснелите вноски и периода, за който те са били дължими; откога е настъпила забавата. Изразява се становище, че уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е ясно и недвусмислено, в същата степен както и извлечението от сметка.

Въззивниците поддържат, че искът е предявен осем месеца след падежа на главното задължение, което изключва отговорността им, като поръчители.

Въвеждат се доводи, че въззивниците попадат в обхвата на понятието потребител, както и че процесният кредит не е бил предназначен за извършване на професионална или търговска дейност от тези физически лица, а кредитополучателят е самостоятелно юридическо лице, чиято правосубектност не може да се отъждестви с тази на въззивниците.

Претендира се зачитане на последиците на материално-правно изявление за прихващане, въведено с отговора, както и се въвежда процесуално възражение за прихващане, с насрещни вземания на ответниците, в размер на 20 000 лв., представляващи разликата, за целия период на кредита до настоящия момент, между предварително уговорените и реално заплатените (недължимо и без основание) месечни вноски за лихва по процесния договор за банков револвиращ кредит.

Оспорва се твърдението на дружеството – въззиваем, че длъжниците не са внесли никаква част от предоговорения размер на кредита по новите погасителни планове, като се излагат съображения за внесени допълнително 16 379,92 лв., до който размер възражението за прихващане се сочи за основателно.

3

Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „У.“ АД, в който същата се оспорва, като неоснователна.

Дружеството - въззиваем релевира доводи, че постановеният съдебен акт е мотивиран напълно в съответствие с проведеното доказване от страна на ищеца, при липса на представени насрещни доказателства в процеса.

Сочи се, че сключеният договор за банков кредит и анексите към него не страдат от пороци, водещи до тяхната нищожност. На следващо място се изтъква, че процесният договор не попада в приложното поле на Закона за защита на потребителите, доколкото кредитополучателят по него няма качеството на потребител. Въззивниците - физически лица, също не притежават качеството на потребители, по смисъла на легалната дефиниция, тъй като са ползвали финансова услуга, предназначена за извършване на търговска дейност от търговско дружество, което те представляват.

Навеждат се аргументи, че качеството на въззивниците по процесния договор е солидарни длъжници, а не поръчители; липсват сключени обезпечителни договори за поръчителство, поради което, в случая, е налице солидарно задължаване на няколко лица на страната на длъжника по главното задължение по договора за кредит.

Развити са доводи за доказаност на факта на настъпване на предсрочната изискуемост на процесния дълг, по съображения, че уведомленията за предсрочната изискуемост са били надлежно връчени по реда на ГПК от ЧСИ, при приложение на законовата фикция на чл.47 ГПК.

Заявява се, че не са налице платени суми без основание от ответниците, предвид констатациите на вещото лице по изпълнената съдебноикономическа експертиза и в този смисъл възражението за прихващане е неоснователно.

Не се въвеждат доказателствени искания.

Пред настоящата инстанция е открито производство по оспорване истинността на документи, по искане на въззивната страна, указана е 4 доказателствена тежест, липсват направени доказателствени искания за събиране на доказателства.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Неоснователно е въведеното оплакване за недопустимост на решението, поради неправилна квалификация на възраженията на ответниците, с правно основание чл.55 и чл.59 ЗЗД, тъй като подобен порок не може да обоснове извод за недопустимост на съдебния акт. Вън от горното, съдът от първа инстанция е обсъдил възражението за надвнесени суми, при произнасянето си по съществото на спора, и е приел същото, като неподкрепено от доказателствата по делото, за неоснователно.

Предявен е положителен установителен иск, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, за установяване съществуването на вземания в полза на банката – въззиваем против въззивниците, произтичащи от Договор за банков револвиращ кредит № 0***/424/12052015, сключен на 12.05.2015 г., за които задължения е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1709/ 24.04.2019 г. и Заповед за изпълнение на парично задължение № 2574/ 8.07.2019 г. по ч.гр.д. № 3288/2019 г. на Районен съд Бургас, приложено към настоящото.

Със заповедите за изпълнение е разпоредено „К.ООД, АТ. П. К. и КР. Н. К. да заплатят солидарно на кредитора „У.“ АД сумата от 34 500 лв. – главница, 4589,99 лв. – лихва за периода 20.06.2018 г. – 22.04.2019 г. и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда на 23.04.2019 г. до окончателното изплащане, по горепосочения договор за кредит, както и съдебно-деловодни разноски.

При прилагане разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, кредиторът е предявил установителния иск в срок.

5

Уточнено е в исковата молба, че лихвата се претендира както следва: редовна лихва - 1908,86 лв. за периода 20.06.2018 г. – 23.01.2019 г.; лихва за просрочена главница - 1210,09 лв. за периода 20.06.2018 г. – 22.04.2019 г.; наказателна лихва - 1471,04 лв. за периода 20.06.2018 г. – 22.04.2019 г.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Представен е Договор за банков револвиращ кредит №

0***/424/12052015, датиращ към 12.05.2015 г., по силата на който банката – въззиваем е предоставила на „К.“ ЕООД – кредитополучател, при солидарната отговорност на въззивниците, револвиращ кредит, в размер на 17 000 лв., за текущи плащания, като е уговорено кредитополучателят да усвоява и погасява многократно (револвира) изцяло или частично сумите по предоставения му кредит, до горния лимит и за уговорения срок – до 8.05.2018 г., срещу насрещното задължение на кредитополучателя, при солидарната отговорност на третите задължени лица, да върне сумата, заедно с начислените лихви, такси и други разходи, в предвидените в договора срокове и в съответствие с Общите условия, Тарифата за таксите и комисионните на „У.“ АД за юридически лица и еднолични търговци и лихвения бюлетин, чиято приложимост е приета от кредитополучатели и третите задължени лица с подписване на договора.

Видно от уговорките в чл.7 от съглашението, страните са се споразумели относно краен срок за издължаване на главницата 11.05.2018 г., като, до настъпването на този краен срок, задължените лица са дължали заплащане единствено на месечната възнаградителна лихва, на падеж 20 число от месеца.

В чл.4 от договора е определен начинът на формиране на дължимия годишен лихвен процент върху редовната главница, като сбор от две компоненти – първата: приложимия към датата на олихвяването променлив базов лихвен процент, формиран от променлив базов лихвен индекс и премия, и втората: надбавка за редовен дълг към базовия лихвен процент в размер на 10,209 %. Прието е, че приложим базов лихвен индекс към конкретното 6 договаряне ще бъде едномесечния Софибор, а премията, приложима към датата на договора, е в размер на 0 %. Към датата на сключване на кредитния договор приложимият размер на годишния лихвен процент за редовен дълг е възлизал на 10,5 %.

Уговорена е в чл.4.2 лихвена надбавка върху просрочената главница, за срока на просрочието, от 2 % и фиксиран лихвен процент, начисляван върху наличния кредит, при просрочие на лихва или главница и лихва, като надбавка от 5 % към лихвата за редовен дълг и лихвата за просрочен дълг, в чл.4.3.

Уговорено е в чл.17.1 от съглашението, при неиздължаване на падеж на която и да е погасителна вноска за главница и/ или лихва, възможност за обявяване на кредита за напълно или частично предсрочно изискуем от банката.

Разпечатката съдържа 48 от 109 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bca50f6f-35a6-4627-a1cf-18b0792b5089