Решение № 544 от 01.09.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 544 гр. София, 28.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно търговско дело № 20241001000342 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 19054 от 19.02.2024г. по описа на Софийски градски съд, подадена от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг : Живот и Здраве“ АД, с ЕИК 200299615, чрез процесуалния си представител адв. Д. Ц., вписана в регистъра на Софийската адвокатска колегия, с личен номер **********, срещу решение № 99 от 18.01.2024 година, постановено по търговско дело №20231100900227 по описа за 2023 година на Софийски градски съд, ТО, VI- 23 състав, в частта, с която „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, е осъдено да заплати на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК

121265177, на основание чл.499, ал.7 от КЗ, вр. чл.127, ал.2 ЗЗД сумата над 50 810,47лв. до присъдения размер от 90 000 лв., представляваща вземане за плащане на припадащата се част от платено застрахователно обезщетение за вреди от

ПТП, настъпило на 01.01.2020г., около 01.20ч. в гр. Хасково, на кръстовището на бул.

„Г. С. Раковски“ и ул.“Дунав“.

Възивникът твърди, че в обжалваната част решението неправилно поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, постановено без да е изяснен спорът от фактическа страна, по подробно изложени съображения. Иска от съда да отмени решението в обжалваната му част, алтернативно, да обезсили Решение № 99 от 18.01.2024г. по т.д.№227/2023г. по описа на 1

СГС, TO VI - 23 състав, като недопустимо в частта, в която е обжалвано, по изложените в настоящата жалба съображения.

Поддържа, че единственият спорен въпрос по делото е този за степента, в която всеки от деликвентите е съпричинил, респективно за размера на дяловете във вътрешните отношения на застрахователите /солидарни длъжници/.

Оспорва извода на съда, че деликвентите, застраховани при страните, са съпричинили с поведението си всички вреди, за които е обезщетено пострадалото лице с плащане на сумата от 150 000лв., като след анализ на установеното по делото, поддържа, че по - голямата тежест за вина е на М. В. М..

Със Споразуменията от 14.01.2021г., одобрени по н.о.х.д.№23.2021г. М. В. М. и П. И.

П. се признават за виновни, но трябва да се вземе предвид и тежестта на наложените наказания от Районен съд – Хасково - на П. И. П. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, като се отлага за изпитателен срок от 3 години, както и наказание „Лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 4 месеца; на М. В.

М. е наложено наказание за срок от 2 години и

6 месеца, като се отлага за изпитателен срок от 4 години, както и наказание „Лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 3 години. Изхождайки от факта, че наказанието трябва да съответства на престъплението, на неговата тежест и на личността на дееца, тук е видна голямата разлика в наложените наказания на двамата съпричинители на ПТП, от което следва, че вината на М.

В. М. е почти 10 пъти по-голяма от тази на П. И. П., което е несъразмерно с претендираното от ЗАД

„ОЗК - Застраховане“ АД обезщетение за вреди в размер на 90 000,00лв.

Първоинстанционният съд не е обсъдил така наведените аргументи за съпричиняване. Въззивникът навежда доводи, че водачът на л. а. „Опел“, обективно е създал предпоставки и възможност за настъпване на увреждането с посочените по-горе действия.

От доказателствения материал може да се направи извод, че поведението на водача на л.а. „Опел“ по време на инцидента е обективно противоправно, като е без значение дали той е действал виновно или не, защото вината не е елемент от фактическия състав на чл.51, ал.2 ЗЗД, както и че това поведение е в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. че това поведение е допринесло за настъпването на вредоносния резултат.

Счита, че е налице произнасяне по непредявен иск. Исковата претенция, както е формулирана в исковата молба, е за сума в размер на 122 032,63 лв., представляваща

70 % от платеното от ОЗК - Застраховане на Н. П. А. обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в размер на 174 332,33 лв., вследствие на ПТП, настъпило на 01.01.2020г., ведно със законна лихва за забава върху същата сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Т.е. дори да се приеме за правилен изводът на съда, че деликвентите следва да отговарят в съотношение 60/40 за водача на лек автомобил „БМВ“, което оспорва и твърди, че приносът на водача управлявал БМВ е много по-малък, то въззивника трябва да бъде осъден да 2 заплати

60 % от 122 032,63 лв., а не 60 % от 150 000 лв., както е постановено в обжалваното решение.

Твърди, че първоинстанционното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства.

Съдът е достигнал до неправилни изводи за механизма на процесното ПТП и липсата на причинна връзка между поведението на застрахования при ответника водач и настъпилото ПТП. С оглед на всичко изложено в жалбата, счита за необоснован извода на съда, че „От изложеното не може да се направи извод, че поведението на водача на л. а.

„БМВ“ е бил решаващ за удара, въпреки непредотвратимостта му от водача на л. а. „Опел“, в която последният сам се е поставил. Доколкото обаче все пак водачът на л. а. „БМВ“ предприема навлизането в кръстовището, въпреки, че възприема приближаващия, с висока скорост л. а. „Опел“, и преценката му не е повлияна от нищо, неговият принос към настъпване на събитието е по - голям от този на водача н л. а. „Опел“, но не значително...“, е напълно необоснован. Извършвайки поне три сериозни нарушения на разпоредбите на Закона за движение на пътищата (управлява МПС с превишена скорост, преминава на червен сигнал на светофарната уредба и след употреба на алкохол) и извършвайки по този начин престъпно деяние, водачът на лек автомобил Опел причинява процесното ПТП, причинява вредоносния резултат като нанася имуществени и неимуществени вреди на водача на лек автомобил БМВ и пътуващата с него бременна жена - Н. А.. При виновното поведение на този водач е налице такава съвкупност, такова кумулиране на непозволени действия, която не позволява на водача на лек автомобил БМВ да избегне удара. Поради това е неправилно да се приема, че водачът на лек автомобил БМВ има по-съществен принос за ПТП и съотношението в отговорността да се определя съотношение 60/40 за водача на лек автомобил БМВ.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК „Застрахователно акционерно дружество ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, е представило отговор на въззивната жалба, в който поддържа становището за неоснователност на същата, съответно за допустимост и правилност на решението.

Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Ищецът „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, е предявил срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК 200299615, иск за заплащане на сума в размер на 122 032,63лв., представляваща 70% от платеното от „ЗАД ОЗК - Застраховане” АД на Н. П. А. обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в размер на

174 332,33 лв., вследствие на ПТП, настъпило на 01.01.2020г., ведно със законната лихва върху същата сума от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното й плащане.

Ищецът основал иска си на твърдения, че на 01.01.2020г., около 01:20ч., в гр.Хасково, по бул.Г. Сава Раковски се движи МПС марка „Опел“, модел „Зафира“, с peг. № *******, 3 управлявано от М. В. М.. В същото време, по перпендикулярната ул.Дунав, се движи МПС марка „БМВ“, модел „318“, с peг.№******, управлявано от П. И. П., а по ул. Дунав, обратно на движението на МПС марка „Опел“, модел „Зафира , с peг. № ******* се движи

МПС марка „Деу“, модел „Калос“, с per. № *******, управлявано от Х. С. Ч.. На кръстовището на ул.Дунав и бул. Г. Сава Раковски, водачът на МПС марка „БМВ“, модел „318“, с peг. №****** първоначално е спрял, изчаквайки разрешителен сигнал на светофара, след което е потеглил и навлязъл на кръстовището, когато за него все още е светил червен сигнал на светофарната уредба. Междувременно водачът на движещото се по бул. Г. Сава Раковски МПС марка „Опел“, модел „Зафира“, с peг. № ******* е бил навлязъл в кръстовището на жълт сигнал на светофарна уредба. Между двата автомобила е настъпил удар, съответно за МПС марка „Опел“, модел „Зафира“, с peг. № ******* в предна челна част, а за МПС марка „БМВ“, модел „318“, с peг. № ****** в дясната част. След това е настъпил сблъсък между предната лява част на навлязлото също в кръстовището МПС марка „Деу“, модел „Калос“, с peг. № ******* и предната лява част на МПС марка „БМВ“, модел „318“, с peг. № ******. Вследствие на удара е пострадала пътничката в МПС марка „БМВ“, модел „318“, с per. № ****** - Н. П. А..

Със Споразумение, обективирано в Протокол от 14.01.2021г., сключено по НОХД №23/2021г., по описа на Районен съд - Хасково, V нак. състав, подсъдимият П. И. П. се признава за виновен в това, че на 01.01.2020 година, в гр. Хасково, на кръстовището, образувано между бул. Г. С. Раковски и ул. Дунав, при управление на МПС марка „БМВ“, модел „318“, с peг. № ****** е допуснал ПТП, като е нарушил чл.6 ЗДвП и чл.20, ал.2 ЗДвП, чл.31, ал.1 и ал.7 ППЗДвП и по непредпазливост и в условията на независимо съпричиняване с М. В. М. е причинил средна телесна повреда на Н. П. А., изразяващ се в разстройство на здравето временно опасно за живота, което се дължи на развилата се в дясна гръдна кухина колекция от въздух /пневмоторакс/, както и трайно /за повече от 30 дни/ затруднение в движението на снагата, което се дължи на счупване на странични израстък на гръбнака в поясния отдел, както и счупване на челюст, което се дължи на счупване на левия ставен израстък от долната челюст и протича със затруднение в дъвченето и говоренето на, средна телесна повреда на

Н. П. Я. и на П. И. И. - престъпление по чл. 343, ал. 3, б.

„а“ вр. с ал. 1,6. „б“ вр. с чл. 342, ал. 1 НК.

Със Споразумение, обективирано в Протокол от 14.01.2021г., сключено по НОХД №23/2021г., по описа на Районен съд - Хасково, V нак. състав, подсъдимият М. В. М. се признава за виновен в това, че на 01.01.2020 година, в гр.Хасково, на кръстовището, образувано между бул. Г. С. Раковски и ул. Дунав, при управление на МПС марка „Опел“, модел „Зафира“, с peг. № ******* е допуснал ПТП, като е нарушил чл. 6 ЗДвП, чл.21, ал.1 ЗДвП, чл.47 ЗДвП, чл.31, ал.1 ППЗДвП, и по непредпазливост и в условията на независимо съпричиняване с П. И. П. причинява средна телесна повреда на Н. П. А., изразяващ се в разстройство на здравето временно опасно за живота, което се дължи на развилата се в дясна гръдна кухина колекция от въздух /пневмоторакс/, както и трайно /за повече от 30 дни/ затруднение в движението на снагата, което се дължи на счупване на 4 странични израстък на гръбнака в поясния отдел, както и счупване на челюст, което се дължи на счупване на левия ставен израстък от долната челюст и протича със затруднение в дъвченето и говоренето, както и средна телесна повреда на Н. П. Я. и на П. И. И. престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“ вр. с ал. 1,6. „б“ вр. с чл. 342, ал. 1 НК.

Вследствие на процесния инцидент Н. П. А. претърпяла травматични увреждания и неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба

Към датата на процесното ПТП отговорността на водача на МПС марка „Опел“, модел „Зафира“, с peг. № *******, е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ищеца „ЗАД ОЗК - Застраховане” АД с полица №BG/23/119003270904, валидна до 03.12.2019г. до 02.12.2020 г.

По повод причинените на Н. П. А. неимуществени вреди, вследствие на процесния пътен инцидент в „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД е образувана щета№ 0411-630-0003-2020. Не последвало доброволно плащане и Н. А. предявила иск за обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, по повод на което е образувано т.д.№183/2020г., по описа на Окръжен съд – Хасково, приключило с Решение № 260079/04.06.2021г., по силата на което ищцовото дружество е осъдено да заплати на Н. А. сумата от 150 000 лв., ведно със законна лихва от 27.05.2020 г.