Решение № 46 от 27.03.2024, Районен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Силистра, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Д. Василева при участието на секретаря П. Г. Т. като разгледа докладваното от Галина Д. Василева Административно наказателно дело № 20233420200614 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 ЗАНН.

Постъпила е жалба от „В. с. - С.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от управителя Ц. Г. А., чрез адв. В. Х., против Наказателно постановление № 717897-F716982/10.08.2023 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ - В., дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ - Централно управление на НАП, с което на търговеца-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева за нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 29, ал. 1 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (ЗАРИДСНПНП).

В жалбата се визира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила поради неспазване на тримесечния срок по чл. 34, ал.

1 ЗАНН за съставяне на акта за установяване на административно нарушение от откриване на нарушителя, тъй като проверката по случая е била извършена на 09.03.2023 г., а АУАН е съставен на 23.07.2023 г. Подчертава се, че е съставен и друг АУАН с № F709187/05.06.2023 г. с твърдение за същото 1 административно нарушение и се счита, че са налице две обвинения за едно деяние. Изложени са доводи за нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН като се посочва, че следва да има описание на нарушението, дата и място, където е извършено и законовите разпоредби, които се явяват нарушени, а дните и местата на проверките и доставки не представляват точна дата и място на нарушение. Излагат се доводи и за липса на нарушение по посочения закон, тъй като между ТД - жалбоподател и дружеството „А.-“ ООД е имало сключен писмен договор за наем от 01.10.2020 г. за временно и възмездно ползване на резервоар № 2, в който се е съхранявал нефт и продукти от нефтен произход, които са били собственост на „А.-“ ООД в качеството му на земеделски производител. Подчертава се, че търговското дружество жалбоподател има издадено удостоверение от заместник - министъра на икономиката и съответно е регистрирано за извършване на дейност „Търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход“ в обекта „Бензиностанция – гр. С.“, Западна промишлена зона, имот № ***. Във връзка с твърденията за нарушаване на материалния закон изрично се подчертава, че резервоар № 2 е предаден в държане от друг правен субект и санкционираното юридическо лице не упражнява фактическа власт върху него и върху постъпващото в този резервоар гориво. Изложени са доводи по отношение на това, че не е обсъдено приложението на чл. 28, ал. 1, изр.

„първо“ от ЗАНН относно наличие на маловажен случай. Иска се отмяна на НП изцяло и присъждане на сторените по делото разноски.

Пред съда жалбата се поддържа чрез представител по пълномощие по изложените в нея съображения ведно с искането за отмяна на НП и присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган се представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, изразяващ становище за неоснователност на жалбата, за съобразеност на процесното НП с изискванията на процесуалния и материалния закон и установеност на нарушението. Моли за потвърждаване на НП и за присъждане на разноски в минималния размер.

Районна прокуратура гр.С., при редовност на призоваване, не се представлява в съдебно заседание и не представя становище.

Жалбата като подадена в срок и от надлежна страна се явява 2 процесуално допустима, разгледана по същество е основателна.

След обсъждане и преценка доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

На 09.03.2023г. св.Т. Х. – П. и св. С. С., инспектори в ЦУ НАП - ГДФК, извършили проверка на място на търговски обект - Ведомствена бензиностанция, ПИ с идентификатор ***, находяща се в град С., Западна промишлена зона, собственост и стопанисвана от „В. с. - С.“ АД, ЕИК .. Установили, че има два броя подземни стационарни резервоара за съхранение на гориво, предназначено за зареждане на машини, всеки съд е с вместимост 23 040 литра и регистрирани в НАП, със свидетелства за калибриране. В хода на тази проверка контролните органи разбрали, че друго ЮЛ ползва резервоар № 2 за съхранение на собствен нефт и нефтени продукти, което наложило извършване на допълнителна документална проверка.

На 17.05.2023г. св. П. и св. С. проверили съответната документация и констатирали, че между ТД - жалбоподател и ТД „А. - “ ООД гр. С., представлявано от управителя И. Б., е сключен договор за наем от 01.10.2020г., по силата на който „В. с. - С.“ АД предоставило под наем на другия търговец (наемател), за временно и възмездно ползване резервоар № 2 по технологична схема на посочената Ведомствена бензиностанция в град С., Западна промишлена зона, за временно съхранение на нефт и продукти от нефтен произход, собственост на „А. -“ ООД в качеството му на земеделски производител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР към ЗАРИДСНПНП при годишна наемна цена 10 000 лева без ДДС. Впоследствие на 01.01.2023г. бил сключен договор между същите страни за услуга с възмезден характер и на 23.06.2023г. по силата на двустранно споразумение наемното правоотношение било прекратено.

При проследяване на данните от изисканите от ТД-жалбоподател документи се изяснило, че „А. -“ ООД е закупило от „Б. О.“ ЕООД дизелово гориво

- на 01.10.2022г.

- 17 911 литра, с издадена фактура №

10000002989/01.10.2022г. и на 14.11.2022г. – 18 090 литра, с издадена фактура № 10000002939/15.11.2022г., като „А. - “ ООД е било получател на посочените доставки на гориво и респ. станало собственик на същото.

Визираното гориво постъпило в резервоар № 2 на Ведомствената 3 бензиностанция на „В. с. - С.“ АД, като между двете дружества не били съставяни фактури, тъй като нямало прехвърляне на собственост на горивото, което в случая се отчитало по лимитни карти.

Проверяващите установили, че ТД - жалбоподател „В. с. - С.“ АД е регистрирано на основание чл.16, ал.3 ЗАРИДСНПНП за извършване на „търговия на дребно на нефт и продукти от нефтен произход“, за което е издадено Удостоверение № 1195 /14.09.2020г. от Министерство на икономиката, с обект на който да се осъществява тази дейност – бензиностанция, ПИ с идентификатор ***, в град С., Западна промишлена зона. Преценили, че следва да има и нарочна регистрация за дейност, свързана със съхраняване на нефт и продукти от нефтен произход, предвид изискването на нормата на чл. 16, ал.2, че за всяка от дейностите по чл. 2, ал. 1, т. 1 – 6 се прави отделна регистрация на лицето.

На база изяснените обстоятелства контролните органи направили преценката, че „В. с. - С.“ АД е извършило нарушение на чл. 2, ал.1, т.3 вр. чл. 29, ал.1 ЗАРИДСНПНП, което довело и до съставянето на АУАН № F716982 / 23.07.2023г. С посочения акт на ТД - жалбоподател е вменено, че в периода 01.10.2022г. – 08.03.2023г. е извършвало икономическа дейност, свързана със съхраняване на нефт и продукти от нефтен произход извън данъчни складове или складови стопанства на регистрирани получатели по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове , без да има регистрация за това, съгласно чл.16 от Закона и издадено Удостоверение от Министерство на икономиката. Актът бил надлежно предявен на упълномощен представител на наказания търговец и с връчен екземпляр от същия.

Последвало издаване на процесното НП от началник на отдел „Оперативни дейности“ - В., дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ - Централно управление на НАП, възпроизвеждащо фактическите и правни рамки на административното обвинение, и с което НП на „В. с. - С.“ АД е наложено фиксираното в чл. 29, ал.1 ЗАРИДСНПНП административно наказание „имуществена санкция“ в регламентирания минимален размер от 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева.

Съдът констатира, че не са налице нарушения на процесуалните правила, които да са опорочили хода на административно-наказателното производство и които да са засегнали правото на защита на санкционирания 4 правен субект. АУАН и НП са издадени от длъжностни лица съобразно обхвата на техните правомощия, съгласно чл. 36, ал.1 ЗАРИДСНПНП и Заповед № ЗЦУ -1149/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП, в установените от закона срокове и при наличие на необходимите в съдържанието им реквизити.

Възражението на защитата за неспазване срока по чл.34 ЗАНН е неоснователно предвид установяването на правнозначимите фактически данни в тяхната пълнота при документалната проверка на 17.05.2023 г., а не на датата на посещението на бензиностанцията на 09.03.2023г. Точно и ясно в акта и в НП е посочено, че вменената с административното обвинение простъпка е осъществена във ведомствената бензиностанция в град С. в периода 01.10.2022г. – 08.03.2023г. при изключително подробно и детайлно описание на всички доставки, номера на фактура, количество гориво, доставчици на същото и съхранението му в резервоар № 2, който резервоар е собственост на наказаното дружество.

При съпоставяне и анализа на събраните по делото доказателства в тяхната логическа последователност и взаимовръзка, съдът намира че макар описаните в административното обвинение обстоятелства да съответстват на обективното фактическо положение, същите не очертават състава на нарушението, за което се дири отговорност на наказаното дружество.

Посочената за нарушена разпоредба на чл. 2, ал.1, т.3 вр. чл.29, ал.1 ЗАРИДСНПНП изисква търговецът да има самостоятелна регистрация да извършва дейност по съхраняване на нефт и продукти от нефтен произход извън данъчни складове или складови стопанства на регистрирани получатели по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове , съобразно нормата на чл.16, ал.2, и при липсата на такава нарочна регистрация и вписване в регистъра по чл. 16, ал.3, за която да му е издадено и удостоверение от министъра на икономиката и индустрията, подлежи на санкция на основание чл.29, ал.1 ЗАРИДСНПНП. В конкретния казус е изяснено, че наказаният търговец е собственик на резервоара № 2, в който е постъпило горивото. Това гориво обаче е собственост на друг правен субект „А. -“ ООД и който правен субект ползва резервоар № 2 на валидно правно основание – сключен договор за наем със собственика „В. с. - С.“ АД. Видно от писмените доказателства и съдържанието на акта и НП контролните органи са приели безспорната установеност на горепосочените фактически данни, но 5 неправилно са ги квалифицирали като нарушение на „В. с. - С.“ АД.

В случая дейността по временно съхранение на нефт и продукти от нефтен произход се осъществява от собственика на това гориво - „А. -“ ООД, което търговско дружество има статут на земеделски стопанин, р егистриран през 2012г. по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители и с редовни заверки през годините, вкл. и за 2021г., за 2022г. и за 2023г., установено от писмените доказателства. Видно от свидетелствата за регистрация на земеделска и горска техника (л. 214 - л. 218 вкл.) този земеделски стопанин ползва въпросното собствено гориво само за зареждане на собствена земеделска техника – пет броя колесни трактори. При тази безспорна установеност на фактите по делото съдът приема, че е налице регламентираната от законодателя хипотеза на чл. 2, ал. 2, т. 7

ЗАРИДСНПНП - „не са предмет на този закон дейностите, свързани със временно съхранение и/или зареждане от земеделски стопанин, регистриран п о Закона за подпомагане на земеделските производители , в съдове и/или в резервоари с обща вместимост не повече от 50 куб. м на негови собствени продукти от нефтен произход, извън данъчни складове или складови стопанства на регистрирани получатели, по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, предназначени за собствената икономическа дейност на земеделския стопанин, които не подлежат на последваща продажба“, като в § 1, т.13 от ДР е уточнено, че по смисъла на този закон „Временно съхранение и/или зареждане от земеделски стопанин, регистриран по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители " е дейност по съхранение на нефт и продукти от нефтен произход, които са собственост на земеделския стопанин, който ги съхранява в собствени, наети или ползвани на друго правно основание съдове за съхранение, с цел да използва продуктите само за зареждане на собствена, наета или ползвана на друго правно основание земеделска техника“.