Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 56 от 04.06.2026, Районен съд - Сандански

Съд
Районен съд - Сандански
Дело
Административно наказателно дело 429/2025
Вид
Решение № 56
Подписан
04.06.2026
Състав
Иван Йорданов Филчев

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 46, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.8 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Сандански, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И. Й. Филчев при участието на секретаря Йорданка Н. Стойкова като разгледа докладваното от И. Й. Филчев Административно наказателно дело № 20251250200429 по описа за 2025 година

Производството по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М. Д. Г., ЕГН**********, с постоянен адрес в град ***, ул. „***“ №***, ет.***, ап.*** против Наказателно постановление /НП/ №244а-172 от 23.07.2025г., издадено от Директор на ОД на МВР Благоевград, с което на жалбоподателката за нарушение на чл.45, ал.3, вр. с чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/ на основание чл. 46, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.45, ал.3, вр. с ал.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗД е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300.00 /триста/ лева.

В жалбата е застъпено становище за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Претендира се неясно и некоректно описание на нарушението и приложимите правни норми, което ограничава правата на санкционираното лице.

Претендира се освен това и маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призовА. се явява лично и с упълномощен защитник. Жалбоподателката дава обяснения, отрича да е извършила описаното в НП нарушение. Твърди, че непълнолетната и дъщеря е бил с пълнолетен придружител, поради което не е нарушила закона.

Защитника на жалбоподателката поддържа жалбата. В хода на съдебните прения излага доводи за маловажност на нарушението и иска отмяна на НП на това основание. Освен това претендира бланкетно незаконосъобразност на проведеното производство и на атакувания акт. Иска отмяна на НП и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се представлява. По делото е постъпила молба от упълномощен процесуален представител – юрисконсулт – с която се оспорва жалбата като неоснователна и се иска потвърждаване на НП. В молбата са направени доказателствени искания. Взето е становище по съществото на жалбата.

Направено е възражение за прекомерност на разноските, като се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събрания по делото доказателствен 1 материал, счита за установено от фактическа стрА. следното:

На 28.06.2025г., около 02:00 часа служители на РУ Сандански – сред които свидетелите Д. и К. –и свидетелката М. – инспектор към детска педагогическа стая при РУ Сандански – била извършена проверка по предварителен план за обезпечаване безопасността на децата през летния сезон и предотвратяване на противообществени прояви. При извършена проверка пред сградата на общинска поликлиника в град Сандански, бул. „***“ №*** били установени множество младежи. Била извършена проверка на самоличността на лицата, като било установено, че четири от присъстващите на място в 02.00 часа на 28.06.2025г. лица са непълнолетни. Сред непълнолетните било и лицето П. С. Г., ЕГН**********.

Непълнолетните лица не били придружени от своите родители или от други пълнолетни лица, които да носят декларация за това да придружават непълнолетно дете. На място бил установен свидетелят И. Г. – първи братовчед на непълнолетната П. Г.. Същият не заявил, че придружава непълнолетната, нито пък че разполага с декларация от родителите на непълнолетната да придружава същата след 22.00 часа. Непълнолетните лица – включително П. Г. – били заведени в сградата на РУ Сандански, където били извикани техните родители.

В сградата на РУ Сандански пристигнала и жалбоподателката М. Г. – майка на непълнолетната П. Г.. Пред служителите на РУ Сандански М. Г. заявила, че дъщеря и е била навън след 22.00 с нейно съгласие. Заявила, че дъщеря и е излязла около 20.00 часа с неин първи братовчед, на когото не е била предоставила декларация за придружител на непълнолетната. Непълнолетната П. Г. също заявила, че е излязла около 20.00 часа със съгласието на родителите си и с тяхно знание.

При така установеното от свидетеля Д. бил съставен АУАН бл.№0573290 от 28.06.2025г. срещу М. Д. Г. за това, че на 28.06.2025г., около 02.00 часа в град Сандански, в района пред общинска поликлиника на бул. „***“ №*** не е придружавала непълнолетното си дете П. С.

Г., ЕГН********** и не е осигурила пълнолетен придружител на същата. Квалифицирал нарушението като такова на чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, вр. с чл.45, ал.3 от ЗЗД. АУАН бил съставен в присъствието на свидетелката М. и на посоченото като нарушител лице – М. Г., която го подписала и получила препис от него. В графа възражения Г. посочила, че възразява, тъй като първия братовчед на дъщеря и, който е пълнолетен е бил с нея. На 02.07.2025г. от Г. било подадено писмено възражение срещу съставения АУАН. В депозираното възражение Г. отново посочила, че дъщеря и е била навън в 02.00 часа с нейно знание и е била придружена от пълнолетно лице – първи братовчед И. Г.. Не се твърди във възражението че от стрА. на Г. е била изготвена и предоставена на пълнолетното лице И. Г. декларация по смисъла на Наредба за специализирА. защита на деца на обществени места.

Такава декларация не е и представена с направеното възражение. Едва по-късно е представена саморъчно изготвена писмена декларация от жалбоподателката Г. с дата на изготвяне 26.06.2025г….

Във връзка с подаденото от Г. възражение била извършена проверка, като съответното длъжностно лице изготвило становище, че възражението не е основателно, АУАН е законосъобразен и следва да бъде издадено НП. За резултата от проверката Г. била уведомена с писмо от 22.07.2025г. от Директор на ОД на МВР Благоевград. На 23.07.2025г. от АНО – Директор на ОД на МВР Благоевград – било издадено обжалваното наказателно постановление. В наказателното постановление АНО подробно описал приетата за установена фактическа обстановка, събраните във връзка с проверката доказателства, като направил извод че е доказано извършването на нарушение на чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето – на 28.06.2025г. около 02.00 часа Г. не е придружавала непълнолетната си дъщеря П. С. Г., ЕГН********** в град Сандански, пред сградата на общинска поликлиника на бул. „***“ №*** и не е осигурила присъствието на пълнолетен придружител с декларация за определяне на придружител на дете съгласно нормата на чл.5а от Наредба за специализирА. защита на деца на обществени места. За констатираното нарушение на основания чл.46, ал.1, вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД АНО наложил на Г. административно наказание – „глоба“ в размер на 300 лева. НП е връчено лично на М. Г. на 03.08.2025г., като на 12.08.2025г. – в предвидения по закон срок – срещу него е подадена жалба в ОД на МВР 2

Благоевград.

Съдът кредитира показанията на свидетелите – полицейски служители, тъй като не се съдържат противоречия в заявеното от всички тези лица. Безспорно се установи в хода на производството – и не се оспорва от жалбоподателката и остА.лите свидетели – че на 28.06.2025г., около 02.00 часа непълнолетната дъщеря на жалбоподателката М. Г. – свидетелката П. Г. – е била пред сградата на общинска поликлиника в град Сандански, намираща се на бул. „***“ №*** без да е придружена от родител или законен представител.

Според съда безспорно се установи, че непълнолетната П. Г. не е била придружавА. от пълнолетно лице, което да е упълномощено и задължено по предвидения нормативен ред – с нарочно изготвена декларация от родител или законен представител – да придружава непълнолетно дете. Мака да се установи, че на същото място и по същото време е бил и свидетеля И. Г. – първи братовчед на непълнолетната П. Г. – то липсват доказателства както за това, същият да е бил в ролята на придружител, така и за това, на същия да е била изготвена декларация но родителите на П. Г. съгласно Наредбата за специализирА. защита на деца на обществени места. Съдът не кредитира обясненията на жалбоподателката и показанията на нейната дъщеря и свидетеля И. Г. – че такава декларация е била изготвена и същата е била предоставена на И. Г.. От една стрА. подобни твърдения – както и саморъчно изготвена декларация – на предоставени на много по-късен етап. В хода на самата проверка, включително и в сградата на РУ Сандански нито П. Г., нито жалбоподателката М. Г. са заявили, че непълнолетната П. Г. е придружавА. от пълнолетно лице на когото е издадена декларация за придружител. Нещо повече – пред свидетелката М. Г. изрично е заявила, че такава декларация не е изготвяна и не е предоставяне на пълнолетно лице. Съдът приема обясненията на жалбоподателката в тази им част – за наличието на декларация за придружител – както в частта относно обстоятелството, че непълнолетната и дъщеря е била пред поликлиниката за да закупи лекарство от вендинг автомат единствено за защитна теза, несъответстваща на приетата от съда фактическа обстановка и в противоречие с остА.лите събрани доказателства. При извършване на проверката на 28.06.2025г. – включително и в сградата на РУ Сандански – нито непълнолетната П. Г., нито майка и – жалбоподателката М.

Г. – са посочили, че непълнолетната не се чувства добра, че има нужда от лечение или преглед. Не е посочено, че П. Г. е била там с повод. Напротив – и двете твърдят пред полицейските служители, че П. Г. е излязла в 20.00 часа на 27.06.2025г. с приятелки и майката е била наясно с това обстоятелство. Съдът приема и че показанията на остА.лите свидетели в тази посока са изцяло повлияни и дадени с цел да бъде оневинена жалбоподателката. Мотивите на съда за това да приеме за недостоверни показанията на свидетелите П. Г., И. Г., Н. П. и С. М. в тази насока – както и обясненията на самата жалбоподателка – са както противоречията в самите показания – нито един от свидетелите на можа да заяви категорично дали П. Г. е закупила лекарствен препарат, за който всъщност съгласно техните показания са посетили района на поликлиниката – нито дали е използвала същия. Отделно от установените противоречия, изцяло против логиката е – при стомашно неразположение – самата П. Г. и всичките и гости – да напуснат дома на Г. за да закупи П. Г. медикамент и то придвижвайки се с автомобила на свидетеля И. Г.. Логично – и правдоподобно би било някой, който не страда от неразположение – в случая пълнолетния братовчед И. Г.и – с използвания от него автомобил да отиде и да закупи необходимото лекарствено средство. В този смисъл и съдът приема както обясненията на жалбоподателката, така и показанията на цитираните свидетели единствено като опит да се представи на съда фактическа обстановка различна от действителната, с цел отмяна на обжалваното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна стрА. следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимиран субект и е процесуално допустима. РазгледА. по същество тя е неоснователна.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният 3 закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че във воденото административно наказателно производство не са допуснати съществени и неотстраними нарушения на процесуалните правила, които биха могли да обусловят необходимостта от отмяна на издаденото НП.

Съдът намира, че не са налице пороци, които да водят до незаконосъобразност на оспореното НП. В последното ясно е посочено мястото на деянието, неговата дата, кое е санкционираното лице, както и в какво качество нарушителят е наказан (родител).

Отсъствието на допуснати нарушения от процесуално естество предопределя необходимостта от разглеждане на правния спор по същество. Съдът достигна до извода, че е налице извършено административно нарушение, доколкото беше безспорно доказано обстоятелството, че на процесните дата, час и място наказаното лице, като родител на своето непълнолетно дете, не го е придружил и не е осигурил друго пълнолетно лице за негов придружител за времето след 22: 00 часа. Съгласно нормата на чл.8, ал.3 от Закона за закрила на детето - "Родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20, 00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22, 00 ч., ако детето е навършило 14- годишна, но не е навършило 18-годишна възраст". От обективна стрА. нарушението е безспорно установено предвид показанията на изслушаните по делото свидетели полицейски служители които съдът кредитира изцяло. Както вече бе посочено по-горе, няма спор относно обстоятелството, че на описаните в НП време и място непълнолетната дъщеря на жалбоподателката е била без родител или законен представител. Според съда е безспорно, че непълнолетната П. Г. не е била придружавА. от пълнолетно лице, което да има качеството на придружител съгласно разпоредбата на чл.8 от ЗЗД, вр. с Наредба за специализирА. защита на деца на обществени места.