Определение № 997 от 24.10.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 997 гр. ХАСКОВО, 24.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20255600500840 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 278, вр.чл.274, ал.1,т.2, вр. чл.248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, с адрес на управление гр.София, чрез пълномощник юрисконсулт С. С. срещу определение № 1667/ 10.07.2025 г.по гр.дело № 291/2023 г. по описа на РС – Хасково, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК за изменение на решението постановено по делото, в частта относно присъденото на адв. Д.М. възнаграждение за процесуално представителство на ищеца за предоставената правна помощ на основание чл.38 ЗАдв.

Жалбоподателят „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899 счита, че по гр.дело № 291/2023 г. по описа на РС-Хасково на адв. М. следва да бъде присъден един хонорар за съдебното производство в размер на 480,00 лв. с ДДС, общо за двамата ответници, разделен по равно между тях или по 240,00 лв. с ДДС за страна. Присъждането на адвокатски хонорар за всеки отделен иск представлявало злоупотреба с право и е в нарушение на принципа залегнал в чл.3 ГПК за добросъвестно упражняване на процесуални права от страните. Счита, че предявените искове – иск за установяване 1 нищожност на договор за потребителски кредит № ***/2022 г. предявен срещу другия ответник по делото „Кредисимо“ ЕАД и иск за прогласяване на нищожност на договор за предоставяне на поръчителство, сключен към цитирания договор за кредит, които са уважени, са взаимно свързани, независимо от факта, че са предявени срещу различни ответници и следва да се разглеждат като едно цяло. Договорът за предоставяне на поръчителство е акцесорен спрямо договора за кредит, като двата договора се намират във взаимовръзка и като система от правоотношения между страните, с оглед което обявяването на нищожност на договора за кредит неминуемо рефлектира и върху действителността на акцесорния договор за поръчителство поради естеството на правоотношенията. На следващо място жалбоподателят счита,че предвид обема, качеството и сложността на извършените действия от процесуалния представител на ищеца, хонорар в размер на 480,00 лв. за иск е прекомерен и не е правилно определен спрямо задължителната практика обективирана в решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване отправено от Софийски районен съд. Ето защо правилно съдът в обжалваното определение е посочил, че трудът на адвоката се свежда до депозиране на искова молба и писмени молби по дело с правен въпрос, по който има константна съдебна практика. В случая не следвало да се прилага правилото на чл.2, ал.5 от Наредбата, както поради изложеното така и защото това би довело до нарушаване на критериите залегнали в чл.36, ал.2 от ЗАдв. за обоснован и справедлив размер на възнаграждението. За да е обоснован и справедлив размера възнаграждението следва да съответства на обема и сложността на извършената от адвоката работа, като това следва да се прилага и при определяне минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В този смисъл считат,че предвид ниската правна и фактическа сложност на производството хонорар от 480,00 лв. е прекомерен и следва да бъде редуциран до справедлив размер, като считат че сумата от 240,00 лв.е справедлива.

Молят въззивния съд, да отмени определение № 1667/10.07.2025 г. по гр.дело № 291/2023 г. по описа на РС- Хасково и да постанови ново с което да измени решението, в частта в която са осъдени да заплатят на процесуалния представител на ищеца сумата в размер на 480,00 лв. с ДДС за предоставената безплатна правна помощ на основание чл.38 ЗАдв., като бъде 2 присъден един адвокатски хонорар за водене на настоящото производство в размер на 480, 00 лв. , дължим в условията на солидарност от двамата ответници - „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД.

В условията на евентуалност и в случай,че горното не бъде уважено, молят съда да отмени обжалваното определение и да постанови акт, с който да измени решението, в частта в която ответникът е осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата в размер на 480,00 лв. с ДДС за предоставената безплатна помощ на основание чл.38 ЗАдв., като бъде намален хонорарът до сумата от 240,00 лв., дължима от „Ай Тръст“ ЕООД за разноските

По делото е постъпила частна жалба вх.№ 24219/07.08.2025 г. и от „Кредисимо“ ЕАД срещу определение № 1667/10.07.2025 г. по гр.дело № 291/2023 г. по описа на РС-Хасково. Изложени са доводи и съображения в подкрепа на тезата,че на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъден един хонорар и за двата предявени иска, дължим се в условията на солидарност между двамата ответници по делото. Считат,че дори и да се приеме,че се дължи хонорар за всеки от предявените искове, то хонорарът от 480,00 лв. е прекомерен спрямо действителната правна и фактическа сложност на производството и следва да бъде намален до справедлив размер, като се позоват на решението та съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22. Считат, че са налице предпоставки за спиране на производството по настоящата частна жалба, на основание чл.631, ал.1,изр.1 чл.229, ал.1,т.4 ГПК.

Молят съда да отмени обжалваното определение, като вместо това постанови акт с който измени решението,в частта в която ответникът е осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца 480,00 лв. с ДДС за предоставената безплатна правна помощ на основание чл.38 от ЗАдв., като бъде присъден един адвокатски хонорар за водене на настоящото производство в размер на 480,00 лв. с ДДС, дължим в условията на солидарност от двамата ответници „Кредисимо“ „Ай Тръст“ ЕООД.В условията на евентуалност и в случай, че горното не бъде уважено, молят съда да отмени обжалваното определение и да постанови акт, с който да измени решението в частта в която ответникът е осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата в размер на 480,00 лв. с ДДС за 3 предоставената безплатна помощ на основание чл.38 ЗАдв., като бъде намален хонорарът до сумата от 240,00 лв., дължима от „ „Кредисимо“ ЕАД.

СЪДЪТ, след като обсъди направените в жалбата доводи и прецени доказателствата по делото, поотделно и взети в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Частните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежат на разглеждане по същество.

Разгледани по същество жалбите са неоснователни.

Производството по гр. д. №291/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково е образувано по искова молба от Д. К. Д., чрез процесуалния й представител адв. Д.М.М., с която при условията на обективно кумулативно и пасивно субективно съединяване са предявени иск за прогласяване нищожност на сключен между ищцата и ответника „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № ***/30.06.2022 г., с цена на иска 7392,19 лв. и евентуален иск за прогласяване нищожност на клаузата на чл.4, ал.1 от същия, както и главен иск за прогласяване нищожност на сключен между ищцата и ответника „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство от 30.06.2022 г. към договор за потребителски кредит № ***/30.06.2022 г. с цена на иска – 4925,92 лв.

С решението съдът е прогласил за нищожен договор за потребителски кредит № **/30.06.2022г. сключен между ищцата Д. К. Д. и ответника „Кредисимо“ ЕАД, на основание чл.26,ал.1 ЗЗД и е прогласил за нищожен договор за предоставяне на поръчителство от 30.06.2022 г. към договор за потребителски кредит № **/30.06.2022 г. сключен между Д. К. Д. и „Ай Тръст“ ЕООД ,на основание чл.26,ал.1 ЗЗД.

С решението „ Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД са осъдени да заплатят на Еднолично адвокатско дружество Д.М. сумата от 960,00 лв. с включен ДДС, представляващи възнаграждение за осъществено от него процесуално представителство защита и съдействие по настоящото дело.

С определение № 1667/10.07.2025 г. по гр.дело № 291/2023 г. РСХасково е оставил без уважение направеното с молба вх.№

20412/13.12.2024г. от „Ай Тръст“ЕООД, чрез процесуалния им представител 4 искане за изменение на решение по гр.дело № 291/2023 г. по описа на РСХасково решение № 866/20.11.2024г., в частта за разноските като неоснователно, както и направеното с молба вх.№ 20411/13.12.2024 г. депозирана от „Кредисимо“ ЕАД, чрез процесуалния им представител искане за изменение на постановеното по гр.дело № 291/2023 г. по описа на РСХасково решение № 866/20.11.2024г., в частта за разноските като неоснователно.

За да определи размера на адвокатско възнаграждение по реда на чл.

38, ал. 2 ЗАдв., Районен съд - Хасково е приел, че предявените искове по гр.дело № 291/2023 г. по описа на ОС-Хасково са взаимно свързани и защитата по тях е идентична, поради което и съобразно вида и броя на предявените искове е определил възнаграждение за предоставената на ищцата безплатна помощ в общ размер за всички искове, независимо от кумулативното им съединяване, тъй като уважаването на единия иск води до уважаване и на иска срещу втория ответник.

Не е налице основание за спиране на производството по частната жалба направено от жалбоподателя „Кредисимо“ ЕАД до постановяване на решение по дело С-744/23 на СЕС, поради което искането за спиране на производството се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.

Към представения договор за правна защита и съдействие по чл.38 от ЗАдв. са представени доказателства за регистрация по ДДС на адвокатското дружество. ДДС се начислява съгласно разпоредбата на пар.2а от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за регистрираните по ЗДДС адвокати, като дължимият данък се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от дължимото адвокатско възнаграждение, която разпоредба е приложима и в настоящия казус.

Размерът на адвокатското възнаграждение за осъщественото от адв.

Д.М. безплатно процесуално представителство е изчислен по правилото на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата и съобразно вида и броя и материалния интерес на предявените искове за всеки един поотделно. Адвокатското възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. е определено след като е взет предвид предвидения в наредбата минимален размер на адвокатско възнаграждение и по двата уважени иска, като размера на възнаграждение за всеки от исковете поотделно е съобразен с правната и фактическа сложност на делото и с 5 практиката на СЕС.

В този смисъл и с оглед изложеното исканията и на двамата ответници, жалбоподатели в настоящото производство за изменение размера на определеното от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ правилно са били оставени без уважение. За осъщественото от адв. Д.М. процесуално представителство, защита и съдействие правилно е определено адвокатско възнаграждение в общ размер от 800,00 лв., без ДДС. Към тази сума, по аргумент от § 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът е добавил 160,00 лв. ДДС като е присъдил едно общо адвокатско възнаграждение в размер 960,00 лв., с включен ДДС. От значение за извода на съда при определяне размера на адвокатското възнаграждение е и обстоятелството, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, налице е трайна и безпротиворечива съдебна практика по спорните въпроси по делото.

В правната уредба относно дължимостта и компенсирането на разноските на страните по делото законодателят е възприел принципният подход, че определянето на същите следва да е в съответствие с конкретно значимия интерес и с принципа на справедливост. В тази връзка, имайки предвид от една страна конкретния казус и от друга страна практиката на СЕС /Решение на съда на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22/, която е източник на правото на ЕС, въззивната инстанция намира, че първоинстанционният съд е определил справедлив и разумен размер на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв., като е взел предвид предмета на спора, цената на предявените искове и труда, който е положен за защитата на съответното право от страна на процесуалния представител на ищцата, поради което и исканията за изменение на решението постановено по делото, в частта относно присъденото на адв. Д.М. възнаграждение за процесуално представителство на ищцата за предоставената правна помощ на основание чл.38 ЗАдв са неоснователни.