Решение № 437 от 27.10.2021, Районен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 437 гр. Кюстендил, 27.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело № 20211520100903 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Образувано е по искова молба, депозирана от „ЮБЦ“ ООД, ЕИК: 205680303 против ИВ. В. М..

В исковата молба ищцовото дружество обосновава активната си процесуална легитимация по иска на основание сключен на 01.10.2019 г. със „С. Г. Груп“ ООД цесионен договор, като последното търговско дружество на свой ред като цесионер придобило и станало собственик на процесните вземания на основание сключен с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД - като цедент - договор за цесия от 16.10.2018 г.

„ЮБЦ“ ЕООД встъпило в правата си на кредитор спрямо процесното вземане още преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Уведомлението и за двете цесии било приложено към исковата молба и с връчването на последната на ответника, ведно с приложенията към нея, то същият следвало да се счита за редовно уведомен за станалото прехвърляне при съблюдаване на законовите изисквания за това – и по – конкретно „С.Г. Груп“ ООД действало в двойно качество – като упълномощен от мобилния оператор цесионер по договора за цесия от 16.10.2018г. и от свое име, в качеството си на цедент, по договора за цесия от 01.10.2019г.

1

Твърди се, че на 17.10.2017 г. между ответника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД бил подписан договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16808008001, с който му била предоставена услуга за номер *** при условията на тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE с месечен абонамент от 21.80 лв.. Срокът на Договора бил за 24 месеца, съответно – до 17.10.2019г.

Задълженията на ответната страна за периода 22.09.2017г. – 21.12.2017г. били фактурирани, както следва: във фактура № **********/22.10.2017 г; № 1236862562/22.11.2017г.; 1238571267/22.12.2017г. и възлизали на сума от 84,94 лв., платима до 08.01.2018г.

Досежно претенцията за мораторна лихва в размер на 23,84 лв. ищцовото дружество десезира съда чрез отказ от иска в посочената част.

Поради неизпълнение на задълженията на ответника по процесните фактури последвало прекратяване на индивидуалните договори с него като мобилният оператор издал по клиентски номер 16808008001 на дата 22.01.2018г. крайна фактура № 1240266125.

Датата на деактивация на процесния абонамент била 09.01.2018г., като същата се генерирала автоматично.

По повод процесните вземания, в производството по ч.гр.д. № 184 от описа на КРС за 2021г. била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като в законоустановения за това срок ищцовото дружество предявило настоящите положителни установителни искове.

Ето защо се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено в отношенията между страните, че ИВ. В. М., ЕГН: **********, с адрес: гр.

Кюстендил, ул. „М.“ № * дължи и следва да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК:

205680303, сумата в размер на 84,94 лв. (осемдесет и четири лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга за периода 22.09.2017г. – 21.12.2017г., дължима по повод валидно действали договори с клиентски номер 16808008001, сключени между ответника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, за което са издадени фактури № **********/22.10.2017 г; № 1236862562/22.11.2017г.; 1238571267/22.12.2017г., което вземане е предмет на издадената в производството по ч г.р д. № 184 от описа на КРС за 2021г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Претендират се направените разноски в заповедното и настоящото производства.

Ищцовото дружество желае постановяване на неприсъствено решение в случай, че са налице условията за това.

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор чрез назначения й особен предствител адв. А. Винарова.

Сочи на допустимост, но неоснователност на заявената претенция.

Прави възражение за изтекла погасителна давност на осн. чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

2

Ето защо иска отхвърляне на претенцията в нейната цялост, вкл. в частта по претендираните в производствата разноски.

В открито съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца /чрез предварително депозирана в този смисъл молба, доколкото ищецът в о.с.з. не изпраща представител/ и оспорва от ответника чрез особения му представител.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения към кориците по ч.гр.д. № 184/2021 г. на КРС договор за далекосъобщителни услуги, е че такъв е сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ИВ. В. М., при посочен в същия абонаментен план за срок от 24 месеца, считано от 17.10.2017г.

С Договор за прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 16.10.2018г. между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД като цедент и „С.Г. Груп“ ООД – като цесионер, в полза на последното преминали вземанията, произтичащи от договорите, описани в приложение № 1, последното неприложено към кориците по делото.

От представеното на л. 25 от делото заверено копие на пълномощно се установява, че „БТК“ ЕАД е упълномощило „С.Г.Груп“ ООД, като цесионер по договора за цесия от 16.10.2018г., да изпраща уведомителни съобщения по см. на чл.

99, ал.3 от Закона за задълженията и договорите до длъжниците, чиито задължения за предмет на сочения договор.

С Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2019г. „С.Г.Груп“ ООД на свой ред прехвърлило на ищцовото дружество вземанията си към физически и юридически лица, подробно индивидуализирани по основание, размер и длъжник в Приложение № 1 – „Списък на вземанията“ неразделна част към договора.

От представеното Извлечение от приложение № 1 към Договор за цесия от 01.10.2019г. (л. 22) се установява, че в позла на ищцовото дружество, като цесионер, било прехвърлено от цедента „С.Г.Груп“ ООД вземане срещу ответника в настоящото в размер на 84,94 лв., на основание договори за мобилни услуги.

Представено е и потвърждение за прехвърляне на вземане по чл. 99, ал.3 от ЗЗД на л. 23 от делото, извършено от „БТК“ ЕАД.

С Уведомление за цесия от „БТК“ ЕАД, действащо чрез пълномощника си „С.Г.Груп“ ООД, последното представлявано от С. Ц. и „ЮБЦ“ ЕООД, представлявано от Ю.Ц., на осн. чл. 99, ал.3 от ЗЗД, се уведомява ответникът М. за станалото прехвърляне на процесното вземане, без представени доказателства за получаване на уведомлението от последния.

Приети като доказателства са още извлечения от сметки, издадени от „БТК“ ЕАД, със задължено лице ответникът в настоящото, с номера **********, 1236862562, 1238571267 и 1240266125 съответно за суми от 41,34 лв., 63,14 лв., 84,94 лв. и 247,42 лв. с посочени в същите падежи на задълженията, както и заверено копие на Общи условия на договора между „Българкса телекомуникационна компания“ АД и 3 абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството.

Останалите доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта: Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК, за което е било образувано ч.гр.д. № 184/2020 г. на КРС.

При извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция се установи, че в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземането, част от което е предмет и на настоящата искова молба (с изключение на сумата от 23,84 лв., представляваща лихва за забава за периода 07.01.2018г. – 13.10.2020г., спрямо която настоящият състав е десезиран поради отказ по см. на чл. 233 от ГПК). Заповедта е била връчена на длъжника в усл. на чл. 47, ал.5 от ГПК – чрез залепване на уведомление. Ето защо съдът е разпоредил процедура по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя са съответни на установените обстоятелства, като е спазен и срокът за предявяване на установителния иск. При посочените съображения претенцията е допустима.

По основателността: Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е да се установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на прeсъдено нещо, тъй като в случая връчването на заповедта по реда на чл. 47 от ГПК препятства влизането й в сила. При основателност на претенцията и съгласно чл.416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълн. сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.

В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за търсените суми в полза на ищеца, връчена на ответника в усл на чл. 47, ал.5 от ГПК.

Не е спорно и че между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника е бил сключен договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16808008001 от 17.10.2017г.

По отношение на извършените цесии и действието им спрямо ответника:

Кредиторът е прехвърлил процесното вземане с Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г. на „С.Г. Груп“ ООД, като последното на свой ред, чрез Договор за цесия от 01.10.2019г., го е прехвърлило на ищцовото дружество.

В този аспект следва да се посочи, че по правило с договора за прехвърляне на вземания кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице, като за това не е 4 необходимо съгласие на длъжника. За да произведе действието си спрямо него обаче, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същият да узнае за договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния договор. В съдебната практика се приема, че уведомлението може да се връчи на длъжника и заедно с исковата молба, който факт следва да се зачете съгласно чл. 235 ал.3 от ГПК и каквото искане е изрично заявено в исковата молба. Липсва и законово ограничение съобщаването на цесията да се извърши от новия кредитор, който действа като пълномощник на стария кредитор, което действие се възприема за валидно и поражда правен ефект.

Така, в конкретиката на казуса, съдът счита, че уведомлението за двете процесни цесии е достигнало до ответната страна, чрез назначения й особен представител, като приложение към исковата молба (което обстоятелство съдът взема предвид в условията на чл. 235, ал.3 от ГПК). В тази връзка следва да се посочи, че фигурата на особения представител цели защита интереса на страна в процеса, която не може лично да вземе участие в него и не се различава от тази на упълномощения такъв. Особеният представител осъществява представителството при единствените ограничения съгласно чл. 29, ал. 5 ГПК, като във вр. с чл. 34, ал. 3 ГПК получаване на отправено до представлявания материално правно заявление не е сред тях. В решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 на I ТО на ВКС е прието, че "връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици", т. е. следва да се приеме, че особеният представител е овластен да приема материалноправни изявления от страна на кредитора.

Разпечатката съдържа 50 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bca27a1e-21d1-4b85-94fb-88678ae9db29