Определение № 2939 от 16.07.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2939 гр. София, 16.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-15, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Търговско дело №

20251100900428 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „ПБ Кънстръкшън“ ООД срещу „Шори“ ООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор, сключен между страните на 15.09.2021г. за учредяване на вещно право на строеж срещу задължение за строителство.

Съдържанието на петитума, но и на обстоятелствената част на исковата молба, не индивидуализира предмета на основните права и задължения на страните по договора, който се иска да бъде обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД, включително предмета и обема на правото на строеж, респективно предмета и обема на задълженията за строителство срещу които се учредява.

Това представлява нередовност на исковата молба по чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК, но в съдебната практика трайно е възприето положението, че ако с исковата молба е представен и самият предварителен договор (който поначало представлява писмено доказателство от значение за основателността, а не за редовността на предявения иск) и съдържанието на предварителния договор ясно и недвусмислено очертава съдържанието и обема на правата по окончателния договор, допълнителното възпроизвеждане на това съдържание в исковата молба не е необходимо, тъй като волята на ищеца е ясна и правото на защита на ответника срещу иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е осигурено.

Процесният случай обаче не е такъв, защото представеният като приложение към исковата молба предварителен договор от 15.09.2021г. не определя еднозначно съдържанието на окончателния договор, за чието сключване е подписан предварителният договор, а обуславя това съдържание от допълнителни обстоятелства, включително от допълнителни изявления на страните, като при това положение предявеният иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД не е индивидуализиран по предмет, тъй като от съдържанието на исковата молба, дори при съвкупната му преценка със съдържанието на предварителния договор, не става ясен предметът и обемът на вещните права, включително на правото на строеж, за чието учредяване се иска обявяване на окончателен договор между страните, а съдът с оглед диспозитивното начало в гражданския процес по чл. 6, ал. 2 ГПК няма правомощия, включително в особеното исково производство по глава 31 ГПК, да замества волята на страните и вместо тях да определя съдържанието на окончателен договор, макар и в параметрите, които са регламентирани в предварителния договор, но при 1 условията на алтернативност и въз основа на обстоятелства, стоящи извън и независимо от съгласието на страните, обективирано в предварителния договор.

Ето защо и в приложение на чл. 129, ал. 2 ГПК с разпореждане по делото от 29.04.2025г. на ищеца са дадени указания да отстрани нередовността на исковата молба като посочи основните права и задължения на страните по договора, който иска да бъде обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД, включително като индивидуализира предмета и обема на правото на строеж, за чието учредяване иска предварителният договор да бъде обявен за окончателен, респективно предмета и обема на насрещните задължения на ищеца по договора, срещу които се учредява право на строеж върху недвижимия имот на ответника.

С молба от 16.05.2025г., подадена в изпълнение на указанията, ищецът е уточнил съдържанието на договора, който иска да бъде обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД въз основа на предварителния договор от 15.09.2021г., но тази молба не отстранява описаните нередовности на исковата молба, тъй като също не индивидуализира право на строеж или друго вещно право върху конкретни обекти, за чието учредяване или прехвърляне се иска обявяване на окончателен договор между страните, напротив – молбата възпроизвежда клаузи от предварителния договор от 15.09.2021г., които именно предполагат необходимост от допълнителни изявления на страните по договора и осъществяване на допълнителни обстоятелства, въз основа на които да бъдат определени конкретните обекти на право на собственост, респективно на вещно право на строеж, за чието прехвърляне е сключен предварителният договор, но обявяване за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД на договор с подобно съдържание е недопустимо, тъй като договор с описаните клаузи също ще представлява именно предварителен договор по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗЗД и обявяването му за окончателен от съда поначало не може да изпълни целите, за чието осъществяване са регламентирани потестативното право по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и правилата на особеното исково производство по чл. 362 – 264 ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 129, ал. 3 и чл. 130 ГПК Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА исковата молба, подадена от „ПБ Кънстръкшън“ ООД срещу „Шори“ ООД.

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. №428/2025г. на СГС, ТО, VІ-15 с-в.

Определението може да се обжалва от ищеца с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2