Решение № 1781 от 11.12.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1781 гр. Варна, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Владислав П. Великов като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20233110204272 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Д. Я. от с.Просеник, общ.Руен, обл.Бургас срещу Електронен фиш серия К № 5898777 на ОД на МВР- Варна, с който на основание чл. 189 ал.4, във вр. с чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100,00 лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли съда да прекрати административнонаказателното производство или да отмени обжалвания фиш като неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Намира за несправедливо наложеното му наказание. Твърди наличието на следните пороци: не са отбелязани дата на издаване и автор на ел.фиш, което препятства проверката дали не са изтекли съответните давностни срокове; фишът е връчен много след датата на вмененото на жалбоподателя нарушение, което го е поставило в невъзможност да посочи лицето, управлявало на тази дата автомобила; описанието на нарушението е неясно, и е довело до накърняване правото му на защита; не е имало предупреждение, че се извършва контрол с автоматизирано средство и не е посочено къде е бил поставен пътния знак, 1 ограничаващ скоростта. Счита, че производството следва да се прекрати, на основание чл.34, ал.2 от ЗАНН. Отрича да е извършил нарушението и изтъква, че не е бил уведомен за правото си да обжалва електронния фиш пред съда.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв.А. Г., която поддържа жалбата на сочените в нея основания и привежда допълнителни аргументи в подкрепа на позицията си. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 27.04.2022г., в 13,46 часа, лек автомобил марка „Мерцедес МЛ 280 ЦДИ 4 Матик“ с рег.№ А 9141 НТ се движел по път първи клас- 9, в обл.Варна, общ.Аврен, в близост до парк „Хепи ленд“, с посока на движение от гр.Бургас към гр.Варна. Разрешената скорост на движение в тази пътна отсечка била до 60 км/ч., като въведеното ограничение на скоростта било обозначено с пътен знак „В-26“. Процесният автомобил обаче се движел със скорост от 85 км/ч. Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство – ARH CAM S1 . Тъй като в информационните масиви на МВР било отразено, че превозното средство е собственост на Д. Я., на лицето бил издаден Електронен фиш серия К №5898777 за налагане на глоба в размер на 100.00 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, а също и от приобщените като веществени доказателства фотоснимки.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Предвид приложената по делото разпечатка от паметта на автоматизирано техническо средство– преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARН САM S1 с фабричен номер 120С511 съдът приема за безспорно установено, че на 27.04.2022г., в 13,46 часа процесният автомобил се е движел по посочената в ЕФ пътна отсечка, извън рамките на населено място, в посока гр.Варна, със скорост, превишаваща разрешената максимална такава.

По делото са приложени доказателства, че посоченото техническо средство2 преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARН САM S1 с фабричен номер 120С511, представлява одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания. Същото е преминало успешно последваща проверка и е в изправност (видно от приложения Протокол от проверка №67СГ-ИСИС/10.11.2021г.). Системата е заснела и записала скорост на движение на процесния автомобил от 88 км/ч. (видно и от самата фотоснимка). При издаването на електронния фиш е приспадната допустима техническа грешка от 3% и е приета скорост на движение от 85 км/ч. По делото е приложен снимков материал, изготвен чрез системата за контрол на скоростта, от който се установява, че регистрираната скорост на движение е именно на автомобила, във връзка с който е издаден обжалвания електронен фиш.

Доколкото посочените снимки са изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, същите се явяват веществени доказателства по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДП. Предвид това съдът намира, че процесният автомобил действително се е движел с посочената скорост.

С описаното деяние виновно е нарушена разпоредбата на чл.21, ал. 2, вр. с ал.1 от ЗДП. Пътят, по който се е движел автомобилът, се намира извън рамките на населеното място, като стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е сигнализирана с пътен знак, при което следва да се приеме, че наказващият орган надлежно е посочил законната разпоредба, която е била нарушена виновно. Следва да се отбележи, че установената в района съдебна практика възприема за правилна посочената правна квалификация, за нарушения от вида на процесното. (В този смисъл са Решение № 2213 от 18.11.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2170/2019 г.; Решение № 2128 от 8.11.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2185/2019 г.; Решение № 1815 от 8.10.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2436/2019 г. и мн. др., в които не е констатирано ненадлежно определяне на правната квалификация на нарушението).

Съдът намира и че административнонаказателната отговорност правилно е насочена към жалбоподателя. Според разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, електронният фиш се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 от ЗДвП, а именно- на собственика и л и н а този, на когото е предоставено моторно превозно средство. Собственикът от своя страна има право в 14- дневен срок да подаде декларация с дА. за лицето, извършило нарушението. В случая собственик на процесния автомобил е жалбоподателят /видно от приложената справка за регистрацията на превозното средство/, на когото правилно е издаден процесния електронен фиш и който е имал възможност да декларира дА. за лицето, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство, в случай, че не е управлявал лично автомобила. Я. обаче не се е възползвал от възможността да декларира дА. за лице, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство, при което не са били налице предпоставки за анулиране на фиша по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП.

3

Не обуславят различен извод доводите на жалбоподателя, че поради изтеклият значителен период от време от заснемането на нарушението до връчването на фиша, не е в състояние да посочи лицето, управлявало автомобила на процесната дата. В практиката си ВАдмС приема последователно, че подобни обстоятелства са правно ирелевантни, след като няма дА. собственикът да е представил декларация, че не той е извършил нарушението, а друго лице, посочено от него по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Разпоредбите на чл. 186, ал. 4 и ал. 5, чл. 189, ал. 4-8 ЗДвП, регламентират издаването на електронния фиш на името на собственика на автомобила, т. е. налице е законова презумпция, че той е неговия водач.

Собственикът може да отклони насочената към него административнонаказателна отговорност само чрез представяне на декларация по чл. 189, ал.

5, предл. 2-ро ЗДвП и копие от свидетелството за правоуправление на лицето, на което е предоставено управлението на МПС. Законът не предвижда друг ред за избягване на административнонаказателната отговорност на собственика, независимо кога му е бил връчен издадения ел. фиш. Не е спорно в случая, че превозното средство е собственост на Я. и именно в качеството му на собственик е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Поради това се налага извода, че административнонаказателната отговорност на лицето е ангажирана правилно. (В изложения смисъл изрично са Решение № 1160 от 10.08.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1471/2020 г.; Решение № 1655 от 10.12.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1943/2021 г.; Решение № 2171 от 13.11.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2572/2019 г. и др.).

По изложените съображения съдът приема, че правилно и законосъобразно жалбоподателят е бил санкциониран с обжалвания електронен фиш. Наказанието също така е определено законосъобразно.

Разпоредбата на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП предвижда специално наказание във фиксиран размер за превишаване на разрешената максимална скорост извън населено място от 21 до 30 км/ч, какъвто е и процесният случай.

Предвид забраната по чл.189з от ЗДвП не следва да се обсъжда приложението на чл.28 от ЗАНН.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалвания електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказващият орган правилно е издирил приложимия закон и е наложил законосъобразно наказание.

При издаването на обжалвания фиш е спазена формата на утвърдения от министъра на вътрешните работи образец на електронен фиш, като в достатъчна степен става ясно на кое лице е наложена санкцията и в какво качество е санкционирано. По отношение съдържанието на електронния фиш е налице специална регламентация, уредена в чл.189, ал.4 от ЗДП, която изключва приложението на общите норми, касаещи съдържанието на 4 административните актове и която е надлежно спазена в настоящия случай. В производството по чл.189, ал.4 от ЗДвП не се съставя акт за установяване на административно нарушение и не се издава наказателно постановление, поради което не могат да намерят приложение правилата на ЗАНН относно реквизитите на тези документи. В цитираната норма са посочени реквизитите, които трябва да съдържа електронния фиш, като същата не включва изискване за вписване на дА. за лицето, което го е издало, дата на издаването или връчването му, орган, пред който може да се обжалва и др.под. Поради това съдът намира възраженията на жалбоподателя в тази насока за неоснователни. Законовите изисквания към съдържанието на ел. фиш в случая са спазени и същият съдържа всички изискуеми реквизити, а нормотворческата техника на законодателя не е предмет на производството пред районния съд.

Описанието на нарушението също е достатъчно ясно, като е посочено изрично, че същото се изразява в превишение на разрешената скорост с 25 км./ч.; посочено е каква е била максимално разрешената скорост, както и установената скорост на движение на автомобила; посочени са надлежно времето и мястото на извършване на деянието. С това описание става ясно в напълно достатъчна степен извършването на какво нарушение е вменено на лицето.

Неоснователно е искането за прекратяване на административнонаказателното производство, поради изтичане на сроковете по чл.34, изр.2 от ЗАНН. От приложената справка от АИС АНД е видно, че ел. фиш е издаден на 19.05.2022г.- по-малко от месец от извършването на нарушението. Принципно не всички дА. в справките от АИС АНД са изцяло обективни- в приложената справка по АНП например обжалваният в настоящото производство ел. фиш е отбелязан като влязъл в сила на 05.10.2023г. Това неправилно отбелязване обаче очевидно се дължи на несвоевременно отразяване на информацията за постъпила жалба в електронната система. В същото време няма конкретни основания за съмнение в достоверността на отразените дати на съставяне и връчване на ел. фиш, видно и от обстоятелството, че жалбата е подадена в законоустановения срок, считано от посочената дата на връчване на фиша.