Определение № 25886 от 17.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25886 гр. София, 17.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Елена Св. Шипковенска

Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Въззивно частно гражданско дело № 20251100513607 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. М. П., чрез адв. И.А.Н., срещу определение № 38526/16.09.2025 г. по гр. д. № 16810/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 33 състав, с което е оставено без уважение искането й за изменение на Решение № 13367/09.07.2025 г. по същото дело, в частта за разноските.

В частната жалба се поддържа становище за неправилност на обжалваното определение. Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не следва да бъдат присъдени разноски в полза на ишеца, като се оспорва изводът, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Счита, че ответникът бил дал повод за завеждане на делото, което се установявало от представеното Писмо с вх. № ОЖ-1292/01.11.2023 г. и фактура от 13.02.2025 г. за клиентски номер 1005125513, с която „Софийска вода“ АД претендирало сумата за доставена питейна вода и отведени и пречистени отпадъчни води. Счита, че е неправилно и несправедливо ищецът да чака иницииране на принудително изпълнение срещу себе си, да тьрпи последиците от принудително изпълнение и то на погасено по давност вземане Моли за отмяна на обжалваното определение и присъждане на дължимите разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството.

Ответникът по жалбата – „Софийска вода“ АД, не е депозирал отговор на същата.

Софийски градски съд, след като прецени събраните доказателства и взе предвид наведените в частната жалба доводи, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на обжалване и от лице, което има право и интерес от обжалването. Поради изложеното същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

1

Производството по гр. дело № 16810/2025 г. по описа на Софийски районен съд е образувано по предявен от Д. М. П. иск за установяване недължимост на сумата 295.34 лв. – главница за доставена питейна вода и отведени и пречистени отпадъчни води за периода 13.07.2015 г. – 14.03.2018 г. поради обстоятелството, че претендираната сума е погасена по давност.

В писмения отговор ответникът „Софийска вода“ АД е признал иска поради погасяване на вземането по давност, като е направено искане разноските по делото да останат в тежест на ищеца съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК.

С решение от 09.07.2025 г. по гр. дело № 16810/2025 г. по описа на Софийски районен съд искът е уважен, като решението е постановено при признание на иска. Съдът е приел искането на ответника по чл. 78, ал. 2 ГПК за основателно, поради което сторените от ищцата разноски са останали за нейна сметка.

С определение от 16.09.2025 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на ищцата, с която е поискано изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Прието е, че са установени предпоставките за присъждане на направените по делото разноски по реда на чл. 78, ал. 2 ГПК. Прието е, че за да се приложи тази разпоредба е необходимо да са налице две кумулативни предпоставки: признание на иска и ответникът с поведението си да не е дал повод за образуване на делото, като в случая същите са налице.

Настоящият въззивен състав споделя мотивите на долната инстанция, като счита същите за правилни. Трайно установено в практиката на ВКС /в това число и посочената в обжалвания съдебен акт, която настоящият състав споделя/ е разбирането, че при действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска. Новият ГПК защитава в по-голяма степен интереса на всеки от спорещите да поиска установяването на действителното правно положение със сила на пресъдено нещо. Върховният касационен съд приема, че страната, която претендира извънсъдебно дори несъществуващо вземане не дава повод за предявяване на иск за несъществуване на претендираното вземане.

Действащият процесуален закон защитава интереса на всеки от спорещите да поиска установяването на действителното правно положение със сила на пресъдено нещо.

Титулярят на вземане има право да го претендира от длъжника и ако получи изпълнение, то е надлежно, дори възможността за принудителното му изпълнение да е била погасена с изтичането на давност. Начинът на осчетоводяване на вземането от кредитора няма значение в отношенията между страните. Той може да има значение само като доказателства за негово поведение в отношенията с длъжника. Без правно значение е дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него 2 начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане /доброволно плащане от длъжника или негови наследници ще е надлежно и след позоваването на давността, както и след влизането в сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като погасен по давност/. Извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба; но влече отговорност за вреди при отправянето на последващи покани, след като длъжникът се е позовал на давност. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност /в този смисъл са: определение № 95/22.02.2018 г. по ч.гр.дело № 510/2018 г. на ВКС, IV г.о. и определение № 474/7.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3063/2019 г., на ВКС, IV г. о., постановени по реда на чл. 274, ал.3 ГПК, както и определение № 468/18.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4586/2018 г. на ВКС, определение № 318/25.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2828/2018 г., на ВКС, ІII г. о. и др./.

С обжалвания съдебен акт СРС правилно е съобразил, че предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът е уважен, са кумулативно посочени в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, както и че в отговора на исковата молба е заявено признание на предявения иск, поради което е приел, че е налице една от предпоставките за прилагане на чл. 78, ал. 2 ГПК – ответникът да признае иска. Относно другата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК – ответникът да не е дал повод за предявяване на иска, съдът се е позовал на съдебната практика и след преценка на поведението на ответника в конкретния случай, е намерил за основателни доводите му, че не е дал повод за предявяването на иска.

Предвид разрешенията, дадени в трайно установената практика на ВКС и след преценка на поведението на ответника в конкретния случай е налице именно хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като се установява, че ответникът не е дал повод за завеждане на отрицателния установителен иск. Така, по делото не са представени доказателства, че ищцата се е позовала на изтекла погасителна давност по отношение на процесните вземания пред кредитора преди завеждане на настоящото дело, а още по-малко, че последният след извънсъдебното позоваване на давността е продължил да претендира тяхното изпълнение.

От страна на ищеца е представено писмо с вх. № ОЖ-1292/01.11.2023 г., от съдържанието на което обаче не може да се изведе, че длъжникът се е позовал пред „Софийска вода“ АД извънсъдебно на погасителна давност, като страната не е представила самото искане, отправено до кредитора, поради което и съдът не може да достигне до извод за подобно изявление на ищеца. Дори да се приеме, че длъжникът се е позовал на давност с непредставеното към исковата молба писмо, адресирано до „Софийска вода“ АД, следва да се посочи, не се ангажират доказателства за това, че след упражняване на правото на погасителна давност от длъжника кредиторът е претендирал изпълнение на задълженията. В тази връзка следва да се отбележи, че от представената към исковата молба Фактура от 13.12.2025 г. не може да се обоснове извод, че кредиторът е претендирал именно сумата от 3

295.34 лв., която е предмет на отрицателния установителен иск, поради което с издаването й не може да се приеме, че ответникът е дал повод за завеждането на делото, още повече че действията по изпращане на извънсъдебни покани за плащане не са неправомерни и не влекат отговорност за разноски при признание на иска. Липсват твърдения от страна на ищеца и ангажирани доказателства за това, че ответникът е предприел действия по снабдяване с изпълнителен титул, по иницииране на принудително изпълнение или други подобни.

Ето защо съдът достига до извод, че поведението на ответника не може да се квалифицира като такова, с което той е дал повод за завеждане на настоящото дело. С оглед на така приетото, съдът достига до правния извод, че молбата на ищцата по чл. 248 ГПК се явява неоснователна, поради което обжалваното определение следва да бъда потвърдено.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 38526/16.09.2025 г. по гр. д. № 16810/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 33 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4