Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3705 от 15.05.2024, Административен съд - Бургас

Съд
Административен съд - Бургас
Дело
Касационно административно дело 516/2024
Вид
Решение № 3705
Подписан
15.05.2024
В сила
15.05.2024
Състав
Яна Колева, Златина Бъчварова, Константин Григоров

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.203 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.209, т.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.211 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221, ал. 2, изр. второ · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.172, ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.2, т.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.3, ал.1 и ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.3, ал.1 и ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.40, ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.58 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.77, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.1, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл.437, ал. 1 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.437, ал. 1 и ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 3705

Бургас, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XXVI-ти тричленен състав, в съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

Членове:

ЯНА КОЛЕВА

КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ

При секретар ВЯРА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНА КОЛЕВА административно дело № 20247040700516 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. К. П., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], чрез адв. С. Л., против решение № 1291 от 15.12.2023г. по адм. дело № 884/2023г. на А. съд – Бургас, с което са отхвърлени обективно съединени искове на жалбоподателя срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, [населено място], за сумата в общ размер на 24 000.00лв., а именно:

1. иск в размер на 10 000.00лв., представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, физически и психически дискомфорт и страдание, които му били причинени през периода от 19.03.2018г. до 25.10.2020г. в резултат на незаконосъобразни действия на длъжностни лица на ответника, изразяващи се в поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното наказание в противоречие със законовите разпоредби за посочения период, ведно със законна лихва върху главницата от момента на извършване на незаконното действие до окончателното изплащане на сумата;

2. иск в размер на 7 000.00лв., представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, психически дискомфорт, страдание, които му били причинени през периода 01.05.2020г. до 25.10.2020г. по време на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в ЗО „Дебелт“ в следствие на противоправни действия и бездействия на служители на ответника, изразяващи се в действия на служителите на затвора, довели до забавяне образуването на дело за неговото условно предсрочно освобождаване и респ. безпричинното удължаване на престоя му в Затвора Бургас с няколко месеца за посочения период, ведно със законна лихва върху главниците от момента на извършване на незаконните бездействия до окончателното изплащане на сумата;

3. иск в размер на 7 000.00лв., представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди през периода от 01.06.2020г. до 25.10.2020г., които му били причинени в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на ответника, изразяващи се в неправомерно спиране и неназначаване на работа по време на изтърпяването на наказание „лишаване от свобода“ за посочения период, ведно със законна лихва върху главницата от момента на извършване на незаконното действие до окончателното изплащане на сумата.

В касационната жалба са изложени възражения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд е формирал изводите си по отношение на първата претенция при неясна и непълна информация и липсващи доказателства, а именно липса на заповедта за откриване на ЗООТ „Дебелт 1“. Оспорват се констатациите на съда за недоказаност на твърденията, че касаторът е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в общежитие от открит тип, но при условията приложими за общежитията от закрит тип. В тази връзка се излагат доводи, че е доказано обстоятелството, че коридорът, в който бил настанен ищецът, а именно в общежитието от открит тип, бил заключен през целия ден и времето за престой на открито било ограничено, което било в нарушение на чл.52, т.2, вр. с чл.51, т.2 от ППЗИНЗС. Сочи се, че от представените по делото пред първата инстанция копия на пликове, се установява, че кореспонденция на ищеца – писма от дъщеря му, е била върната. Изложено е още, че оттеглянето на мотивирано и подкрепено с доказателства предложение за условно-предсрочно освобождаване не кореспондира с целите на наказанието, а именно превъзпитание и поправяне на осъдения. Счита се за доказано също, че на касатора неправомерно не е предоставена възможност за работа след 01.06.2020г. Изложено е в тази връзка, че след отпадане на ограничителните мерки във връзка с КОВИД 19, същият не е бил възстановен на работните места, които е заемал преди това, без за това да са налице обективна причина или писмени документи. Счита се, че провеждането на процедура по условно-предсрочно освобождаване не е основание за недопускане до полагане на труд. В заключение се сочи, че поради допуснатото противоправно поведение на служители в администрацията на ответника, касаторът е бил подложен на нехуманно и деградиращо отношение, което е несъвместимо с ограниченията, които следва да търпи във връзка с наложеното му наказание „лишаване от свобода“. Счита се, че описаното поведение е в противоречие с чл.40, ал.2 от ЗИНЗС. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което претенциите на ищеца на основание чл.284 и сл. от ЗИНЗС да бъдат удовлетворени изцяло. Претендира се присъждане на извършените по делото разноски.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител – адв. Л., поддържа жалбата. Прави искане оспореното решение да бъде отменено и ответникът да бъде осъден да заплати на касационния жалбоподател претендираните с исковата молба суми. Не се ангажират доказателства.

Ответникът по касационната жалба ГД „ИН“, чрез юк Т. Ч. представя писмен отговор, в който оспорва жалбата и иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Не ангажира доказателства.

Представителят на прокуратурата изразява становище за основателност на обжалването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционното производство пред А. съд – Бургас се е развило по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, по искова молба на Т. К. П., против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София, с която били предявени обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в общ размер на 24 000.00лв., причинени на ищеца от длъжностни лица на ответника, а именно:

Иск в размер на 10 000.00лв. за периода от 19.03.2018г. до 25.10.2020г. за неимуществени вреди, произтичащи от поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложено наказание „лишаване от свобода“ в противоречие със законовите разпоредби за посочения период, ведно със законна лихва върху главницата от момента на извършване на незаконното действие до окончателното изплащане на сумата. Ищецът твърди, че незаконосъобразно е бил настанен в ЗООТ „Дебелт 1“, т.к. със заповед № Л-919 от 08.03.2017 г. на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията “ [населено място] било разпоредено осъдените от категорията открит тип от област Бургас, Сливен и Ямбол да се настаняват в 3О „Строител“ и 3О „Житарово“ към Затвора Бургас. Твърди също, че в общежитието бил ограничен да ползва дадените му със ЗИНЗС права на лишените от свобода при открит тип – коридорът, в който се помещавало общежитието бил заключен през цялото денонощие, а спалните помещения се заключвали само вечер, както и имало определено времето за престой на открито, с което условията се различавали от тези на настанените в другите общежития от открит тип към Затвора Бургас и съответно престоят в общежитието се приравнявал на условията за изтърпяване на наказание лишаване от свобода от закрит тип; неправомерно била спирана, респ. връщана, изпращана до него кореспонденция – писма от дъщеря му, с обяснение, че същите били колетни пратки. Претендира се и заплащане на законна лихва върху главницата от момента на извършване на незаконното действие до окончателното изплащане на сумата.

Иск в размер на 7 000.00лв. за периода от 01.05.2020г. до 25.10.2020г. по време на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в ЗО „Дебелт“ за неимуществени вреди, произтичащи от противоправни действия и бездействия на служители на ответника, довели до забавяне образуването на дело за неговото условно предсрочно освобождаване и респ. безпричинното удължаване на престоя му в Затвора Бургас с няколко месеца (посочения период). Твърди се в исковата молба, че началникът на Затвора Бургас без основание е оттеглил подадена от него молба до Окръжен съд-Бургас за провеждане на производство за предсрочно условно освобождаване на ищеца, поради което се наложило П. да подаде молба от свое име, по отношение на която Окръжен съд-Бургас постановил неговото освобождаване. Сочи се, че действията по оттегляне на молбата от страна на началника забавили условното-предсрочно освобождаване на ищеца, с което същият бил принуден да изтърпява наказание лишаване от свобода за по-дълъг период. Претендира се и заплащане на законна лихва върху главницата от момента на извършване на незаконното действие до окончателното изплащане на сумата.

Иск в размер на 7 000.00лв. за периода от 01.06.2020г. до 25.10.2020г. за неимуществени вреди, произтичащи от неправомерно спиране на ищеца и неназначаването му на работа по време на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ за посочения период. Твърди се в исковата молба, че ищецът е осъществявал трудова дейност до въвеждане на противоепидемичните мерки за КОВИД 19, но не е бил възстановен на работа след тяхното отпадане, считано от 01.06.2020г. Претендира се и заплащане на законна лихва върху главницата от момента на извършване на незаконното действие до окончателното изплащане на сумата.

С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил предявените пред него искови претенции изцяло и е осъдил Т. К. П. да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” [населено място], съдебноделоводни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

За да постанови своето решение съдът е приел, че исковите претенции на П. са недоказани по основание и размер. Констатирал е, че действително заповед № Л-919 от 08.03.2017 г. на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията “ [населено място] предвижда осъдените от категорията на открит тип от областите Бургас, Сливен и Ямбол да се настаняват в 3О „Строител“ и 3О „Житарово“ към Затвора-Бургас, а осъдените от категорията закрит тип - в 3О „Дебелт“. Същевременно обаче, съдът е установил, че ЗООТ „Дебелт 1“ е открито след датата на тази заповед – през 2018г., и с оглед характера на общежитието и тълкуването на цитираната заповед № Л-919 от 08.03.2017 г. е достигнал до извод, че след откриване на посоченото общежитие е допустимо в него да се настаняват лишени от свобода от категорията на открит тип. Въз основа на доказателствата по делото, в частност и показанията на свидетелката С., съдът е приел, че ищецът е бил настанен в общежитие от открит тип, като му е бил осигурен достъп до всички помещения на втори етаж на корпус В1, където се помещава ЗООТ „Дебел 1“, като е имал възможност да посещава библиотека и фитнес по график, както и е имал осигурен директен достъп до мястото за престой на открито също по график. Счел е, че ищецът не ангажира доказателства, установяващи неправомерно спиране, респ. връщане, на кореспонденция на ищеца с неговата дъщеря.

Първоинстанционният съд е констатирал, че през м.май 2020г. началникът на Затвора Бургас е внесъл в Окръжен съд- Бургас предложение за условно предсрочно освобождаване на ищеца, но няколко дни след това предложението било оттеглено по искане на неговия вносител. Констатирал е още, че на 17.06.2020г. ищецът, чрез процесуалният си представител е депозирал искане за условното му предсрочно освобождаване, по което Окръжен съд-Бургас е постановил определение от 15.10.2020г. по ч.н.д. № 871/2020г., с което П. е бил предсрочно освободен. Съдът е анализирал нормата на чл.437, ал. 1 и ал.2 от НПК в следствие на което е достигнал до извод, че условното предсрочно освобождаване е правна възможност, която може да бъде реализирана, както по инициатива на Началника на Затвора, така и по инициатива на осъденото лице. В тази хипотеза съдът е приел, че за началника на Затвора не възниква задължение да инициира производство за условно предсрочно освобождаване, а правна възможност, и съответно на същия не може да се търси отговорност за неизпълнение на тази възможност, какъвто би бил случаят при иницииране на производството от страна на осъденото лице, когато началникът на Затвора има задължение да представи писмено становище. Съдът е приел, че след като ищецът е инициирал производство за предсрочно освобождаване, по отношение на което не се установява и не се твърди бездействие от страна на затворническата администрация, то липсва твърдяното в исковата молба противоправно поведение на ответника, въз основа на което се претендират настъпили вреди.