Определение № 2580 от 18.09.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2580 гр. София, 18.09.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове:

Владимир Йорданов

Димитър Димитров като разгледа докладваното от Димитър Димитров Частно касационно гражданско дело № 20238003101482 по описа за 2023 година Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК като е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 2282/17.02.2023 година, от Сдружение „Европейска пенитенциарна интеграция и защита правата на човека“ гр. Казанлък, против определение № 1239/26.10.2022 година на Окръжен съд Стара Загора, І-ви граждански състав, постановено по ч. гр. д. № 624/2022 година.

С обжалваното определение съставът на Окръжен съд Стара Загора е потвърдил първоинстанционното определение № 1635/09.09.2022 година на Районен съд Казанлък, трети граждански състав, постановено по гр. д. № 11749/2022 година с което е прекратено производството по делото поради неотстраняване в срок на посочените с определение № 1461/05.08.2022 година нередовности на исковата молба.

В частната си касационна жалба Сдружение „Европейска пенитенциарна интеграция и защита правата на човека“ гр. Казанлък излага твърдения, че обжалваното определение е поставено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до необоснованост на същото. Поискано е същото и потвърденото с него определение № 1635/09.09.2022 година на Районен съд Казанлък, трети граждански състав, постановено по гр. д. № 1749/2022 година 1 и делото да бъде върнато на първоинстанционния Районен съд Казанлък за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложението си по чл.

284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, а също така и в ал. 2, пр. 2 от ГПК предпоставки за допускането на касационно обжалване на въззивното определение на Окръжен съд Стара Загора.

Частната касационна жалба е подадена в предвидения от чл. чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

За да постанови определението си съставът на Окръжен съд Стара Загора е приел, че производството по гр. д. № 1749/2022 година по описа на Районен съд Казанлък, трети граждански състав е било образувано въз основа на искова молба, подадена от името на Сдружение „Европейска пенитенциарна интеграция и защита правата на човека“ гр. Казанлък. Районен съд Казанлък бил констатирал, че молбата не съдържала изискуемата от чл.

127, ал. 1, т. 2 от ГПК задължителна информация‑трите имена на законния/те представител/и на сдружението, електронен адрес на ищеца за връчване при условията на чл. 38 и 38а от ГПК и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес, както и телефонен номер на ищеца и неговите представители или пълномощници. Бил посочил, че от служебно направената справка в търговския регистър се установявало, че легитимиран като представляващ дружеството бил Д. Й. С., а Д. Й. С., Т. С. Т. и Т. С. В. били членове на Управителния съвет на Сдружението. На основание чл. 30 от ГПК юридическите лица се представлявали пред съдилищата от лицата, които ги представлявали по закон или според устройствените им правила. Когато липсвало правило за представителството, юридическото лице се представлявало от двама членове на управлението му. В този смисъл приложеното от П. Й. С. нотариално пълномощно не го легитимирало като представляващ сдружението пред съда. Само правилно представляваното 2

ЮЛ, можело да бъде страна в редовно гражданско производство.

Представител на страната-ЮЛ в гражданското производство по пълномощие можели да бъдат: адвокатите, юрисконсултите или други служители с юридическо образование, други лица, предвидени в закон. Качеството „член“ на сдружението, не било от категорията качества, които да легитимират П. Й.

С. като представител на страна по делото по пълномощие. На следващо място Районен съд Казанлък бил констатирал, че в молбата била посочена цена на иска 8685.43 лева, като бил представен документ за внесена държавна такса в размер на 10.00 лева и се претендирало, че това бил дължимият размер тъй като производството по предмета на спора било по ЗОДОВ.

Първоинстанционният съд бил приел, че искът бил предявен срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, юридическо лице към Министъра на правосъдието със седалище гр. София, на бюджетна издръжка, осъществяваща прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби. Сдружение „Европейска пенитенциарна интеграция и защита правата на човека“ гр. Казанлък, в качеството си на цесионер на частни вземания претендирало съдът да осъди Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да му заплати 8685.43 лева. обезщетение за причинени имуществени вреди в периода от 26.07.2019година до 26.07.2022 година, представляващи последица от поведението на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. Софиянезаконосъобразно бездействие-неизплащане на дължими парични суми. С оглед на всичко това първоинстанционният съд бил приел, че исковата молба била нередовна, затова с определение № 1461/05.08.2022 година на Районен съд Казанлък, трети граждански състав, постановено по гр. д. № 1749/2022 година оставил същата без движение. Дал на Сдружение „Европейска пенитенциарна интеграция и защита правата на човека“ гр. Казанлък едноседмичен срок с писмена молба с препис за другата страна да: отстрани следните нередовности: да посочи трите имена на законния/те представител/и на сдружението, електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а от ГПК със заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес, както и телефонен номер на ищеца и неговите представители; да представи искова молба подписана от законния/те представител/и на Сдружението и/или от надлежно упълномощени да ги представляват лица от кръга на лицата, които могат да бъдат представители на страна в гражданското производство;

3 да представи документ за внесени 337.42 лева държавна такса по сметка на Районен съд Казанлък, тъй като предявените от Сдружението претенции не обосновавали разглеждане на иска по реда на ЗОДОВ; да представи устава на дружеството или друг негов акт, регламентиращ правата на органите на дружеството включително и правото да прехвърлят правата си на трети лица.

С обжалваното определение № 1635/09.09.2022 година на Районен съд Казанлък, трети граждански състав, постановено по гр. д. № 1749/2022 година, съдът бил прекратил производството по делото поради неотстраняването в срок на посочените с определение № 1461/05.08.2022 година нередовности на исковата молба. Съставът на Окръжен съд Стара Загора намирал, че обжалваното определение било правилно и законосъобразно. В указания от първоинстанционния съд срок била постъпила молба вх. № 9419/29.08.2022 година с приложени към нея извлечение от ТР и препис от Устава на сдружението. Установявало се, че сдружението, от чието име била подадена исковата молба се представлявало от Д. Й. С., който до този момент въпреки изрично дадените указания не бил подписал исковата молба. Член 25 от Устава на сдружението позволявал публичното представителство на дружеството освен от Председателя на Управителния съвет (Д. Й. С.) да се осъществява по изключение от друг член на Управителния съвет, който бил упълномощен от УС. Видно от информацията в ТР-членове на управителния съвет били Д. Й. С., Т. Т. и Т.

В.. Следователно исковата молба не е подписана от упълномощено да представлява дружеството лице, тъй като Пламен Стайков не бил нито представител на дружеството, нито надлежно упълномощен с представителни функции, чрез еднолично даденото му от Д. С. нотариално заверено пълномощно от 21.10.2021 година на М. Д. П. нотариус с район на действие района на Районен съд К., вписана под № в регистъра на Нотариалната камара не може да го легитимира като публичен представител или пълномощник на сдружението в гражданския процес. Също така Сдружение „Европейска пенитенциарна интеграция и защита правата на човека“ гр. Казанлък не било представило документ за внесена държавна такса каквато се дължала. С оглед на гореизложеното съставът на Окръжен съд Стара Загора намирал, че сдружението не било отстранило нередовностите в исковата молба в дадения му от съда срок. Пред въззивния съд отново не се отстранявали нередовностите на исковата молба от Сдружение „Европейска пенитенциарна 4 интеграция и защита правата на човека“ гр. Казанлък. Предвид тези съображения, въззивният съд намирал, че била налице хипотезата на чл. 129, ал. 3 от ГПК, като страната не била отстранила в срок допуснатите нередовности, поради което и правилно първоинстанционният съд бил прекратил производството по делото.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Сдружение „Европейска пенитенциарна интеграция и защита правата на човека“ гр.

Казанлък иска определението на Окръжен съд Стара Загора да бъде допуснато до касационно обжалване по няколко групи въпроси. Първата от тях е за това задължен ли е въззивният съд при постановяване на съдебния си акт да обсъди поотделно и в съвкупност всички доказателства по делото и да изложи собствени фактически и правни изводи, т. е. мотиви, за съдържанието на решението на УС на Сдружението по протокол от 21.10.2021 годинаизразената воля също и за съдържанието на пълномощното?

Втората група въпроси са за това като се вземе предвид чл. 36, ал.

1от ЗЗД, кои законови предпоставки следва да са налице, за да се счита, че едно лице е учредило представителна власт на друго такова?; за това учредена ли е представителна власт на едно лице по отношение на друго такова, при ясно изразена воля на първото, второто да извършва от негово име фактически и правни действия и има ли второто лице качеството на пълномощник?; за това възниква ли представителна власт за лицето П. Й. С., след като по отношение на него Сдружение „Европейска пенитенциарна интеграция и защита правата на човека“ гр. Казанлък е изразило волята си да извършва от негово име фактически и правни действия и тази воля е изразена в нотариално заверено пълномощно?; за това нотариално удостовереното от съда упълномощаване на лицето П. Й. С. доказва ли учредената му от Сдружението представителна власт и следва ли да бъде зачетена безусловно от съда в производството? и ако учредената от Сдружението на лицето П. Й.

С. представителна власт следва да бъде зачетена от съда, счита ли се исковата молба на Сдружението за подписана от упълномощено да го представлява лице (чл. 32, т. 5, във връзка с чл. 33 от ГПК) и има ли представителни функции (чл. 37, ал. 1 от ГПК) в гражданския процес?

Двете групи въпроси са взаимосвързани, тъй като формулираните в тях въпроси са във връзка с представителната влас на П. Й. С. и възможността 5 му да действа като процесуален представител на Сдружение „Европейска пенитенциарна интеграция и защита правата на човека“ гр. Казанлък. Във връзка с това и двете групи въпроси не обуславят допускането на въззивното определение на Окръжен съд Стара Загора до касационно обжалване. В случая е проведена установената от закона разлика между материалноправно и процесуалноправно представителство. В разпоредбата на чл. 30 от ГПК изрично е посочено кои са представителите на юридическите лица в гражданския процес, като П. Й. С. не попада в хипотезата на чл. 30, ал. 1 и ал.

2 от ГПК. В обхвата на определената от двете норми група лица не попадат пълномощниците на юридическото лице, дори и в устройствените им актове да е предвидена възможност, те да се представляват от пълномощници. Това произтича от обстоятелството, че по начало пълномощниците са трети за юридическото лице лица, т. е. такива които не могат да го представляват по силата на закона, а за това е необходим и допълнителния акт на упълномощаването. Затова представителството на юридическите лица по пълномощие е различно от представителството по чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и се урежда с отделни правила. В чл. 32 от ГПК изрично е посочено кои може да са представители на пълномощие на юридическите и физическите лица в гражданския процес, като няма данни П. Й. С. да попада в някоя от посочените в разпоредбата групи. Възможността му да бъде процесуален представител на Сдружение „Европейска пенитенциарна интеграция и защита правата на човека“ гр. Казанлък не може да се обоснове с хипотезата на чл.