Решение № 135 от 20.05.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Монтана, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20241600500092 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.258 от ГПК .

Образувано е по повод жалба на Община *представлявана от З.Ж.– *, чрез адв.Б. Ц. срещу решение № 582/22.12.2024 г. постановено по гр. д. № 2084/2023 г. на Районен съд – Монтана, с което Община *е осъдена да плати на ЗАД "А-" с ЕИК*, гр. *, ул. "*" № на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, сума в размер на 527,61 лева, представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение в размер на 517,61 лева по застраховка "Каско", застрахователна полица № *, за вреди причинени на л. а *, модел *, с рег. № *, от настъпило на 05.04.2019 г. ПТП, и ликвидационни разноски по образуваната щета в размер на 10, 00 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.09.2023 г. до изплащане на вземането, както и сума в размер на 168,34 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода от 21.09.2020 г. до 20.09.2023 г. и разноските по делото.

В жалбата се съдържат оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като е постановено при допуснати процесуални нарушения и при неправилна преценка на доказателствата по делото.

Според въззивника, необосновано от приетото по делото заключение по съдебна автотехническа експертиза, протокол за ПТП и свидетелски показания на водача на автомобила, съдът приел за доказан механизмът на настъпване на ПТП. Съдът не обсъдил направените от ответника възражения в отговора на исковата молба по отношение представения от ищеца протокол за ПТП и 1 липса на противоправно бездействие от страна на негови служители, не оценил в съответствие с другите доказателства по делото свидетелските показания, както и неправилно приел представени от ответника доказателства за неотносими. При липса на доказателства за настъпило застрахователно събитие, ищцовото дружество платило обезщетение без основание, което обосновава неоснователност на предявените против общината искове. С тези доводи се настоява след отмяна на решението от въззивния съд предявените искове да бъдат отхвърлени, с присъждане в полза на въззивника на разноските по делото, както и на юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна ЗАД "А." не е представила отговор на жалбата. В писмено становище с подробно изложени мотиви оспорва жалбата като неоснователна.

МОС като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, а така също и становищата на страните, приема следното:

Постановеното неизгодно за Община *решение й е връчено на дата 08.01.2024 г. Правото си на жалба страната, с правен интерес от оспорването на неизгодното за нея решение, е упражнила надлежно в срока по чл. 259, ал.

1 от ГПК – на 17.01.2024 г. Жалбата е допустима.

При дължимата служебно проверка на обжалваното решение по чл. 269, ал. 1 от ГПК за валидност и допустимост въззивният съд констатира, че решението е постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му, в изискуемата форма, мотивирано и разбираемо, по предявен допустим иск. Решението е и правилно въз основа следните фактически констатации и правни съображения:

Производството по гр. д. № 2084/2023 г. на Районен съд - Монтана е образувано по повод искова молба на "ЗАД А." АД, с която са предявени искове за осъждане на Община *да плати на застрахователното дружество сумата от 527,61лева главница – дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане и сумата от 168,34лева обезщетение за вреди от забавено плащане на главницата за периода от 21.09.2020 г. до 20.09.2023година.

В исковата молба ищецът е изложил следните обосноваващи паричните вземания обстоятелства: На 05.04.2019 г., около 22.15 часа. в село *, общ. *, е настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП) с лек автомобил марка ,.*“, модел „*“„ рег. № *, собственост на „У.Л.“ ЕАД, ЕИК *(с лизингополучател Г.Г., ЕГН **********). управляван от Н.Г., ЕГН **********. който при движение със скорост 35-40 км/час, с посока от град *към град *. След навлизане в село *, общ. *, преминали през неравност с дупки и попада в необезопасено и несигнализирано препятствие на пътя дупка на пътното платно, вследствие на което били претърпени щети, изразяващи се в срязана на две места предна лява гума на автомобила.

Водачът бил сигнализирал за инцидента в Денонощния контактен център на ЗАД А..На 09.04.2019 г. в ЗАД „А.” АД било подадено Уведомление за щета по застраховка „Каско” на МПС от представител на собственика на 2 автомобила – А.А., ЕГН **********. Била образувана ликвидационна преписка по щета № *. Посочва, че отговорност за така нанесените материални вреди носи Община *като стопанин на общинската пътна мрежа, неизпълнила задължението си за нейното поддържане в изправност, съответно за своевременно маркиране на участъци от пътя с нарушена настилка. Тъй като общинските пътища са публична общинска собственост съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, както и предвид това, че чл.

31, ал. 1 от ЗП предвижда изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища да се осъществяват от собственика им, на основание чл.

49 от ЗЗД ответникът носел гаранционно обезпечителна отговорност в качеството на възложител на работите по поддръжка на пътищата.

Бездействието на ответната община, а именно незапълване на дупката на уличното платно с асфалт, несигнализиране и необезопасяване на дупката до извършване на ремонт чрез пътни предупредителни табели било в пряка причинна връзка с настъпилите вреди.

За да уважи исковата претенция и постанови атакуваното решение, РС Монтана е приел за безспорно установено наличие на застрахователно правоотношениел, настъпило застрахователно събитие и изплатено обезщетение за причиненитеот него вреди.

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането /К3/, ЗАД "А.", в качеството си на застраховател по имуществена застраховка "Каско" на МПС, след изплащане на застрахователно обезщетение встъпвал в правата на увредения застрахован срещу възложителя, за възложената от него работа при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

По делото не се спори от страните, че между ищеца и У.Л. ЕАД е налице валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка "Каско" съгласно застрахователна полица № *със срок на валидност от 12.11.2018 г. - 11.11.2019 г. за л. а *, модел * с рег. № *, към датата на ПТП, настъпило на 05.04.2019 г.

От приложените към исковата молба уведомление за настъпило застрахователно събитие от 09.04.2019 г., декларация от Н. Г. до застрахователя от 09.04.2019 г. , подробно описание на разходите по претенция № *, опис заключение по щета № *от 24.04.2019 г., доклад по щета № *от 30.04.2019 г. и преводно нареждане за банков превод от 01.07.2019 г. в полза на Г.М., се установява, че във връзка с вредите, причинени на л. а *, модел *, с рег. № * в резултат на процесното произшествие, е образувана щета при ищцовото дружество с № *като по същата ищцовото дружество е заплатило застрахователно обезщетение на застрахованото лице в размер на 517, 61 лева.ЗАД "А." е изпратило покана с изх. № *от 18.07.2019 г. до ответника за заплащане на регресно обезщетение в размер на така изплатената сума.

По делото е разпитан свидетеля Г.Г., който посочва, че е притежавал л. а *, модел *, с рег. № *. Помни за инцидента през 2019 г. в с. *, че сестра му 3

Н.Г. се е свързала с него, тъй като била претърпяла инцидент в с. *докато пътува от *за *. Когато пристигнал на място констатирал, че предна лява гума била спукана, като причината за това била неравност на пътя. Неравностите били в посока на движение на автомобила.

Съгласно изслушаната по делото съдебна автотехническа експертиза, процесните повреди отговарят и са в причинно-следствена връзка с описания механизъм на ПТП по щетата № *. Вещото лице посочва, че лекият автомобил се е движел през с. *, в посока от към Е79, посока *, като навлизайки в селото е преминал преминал през необозначени и несигнализирани дупки на пътя, при което предната лява гума на автомобила при удара в протектора на дупката получава увреждания - сряз на две места, водещи до невъзможност за възстановяване и следващо ползване. Стойността на причинените щети по автомобила - уведена гума според експерта, определена по средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на сумата от 548,45 лева/90% покритие от застраховката 493,61 лева/, труд 24 лева и 10 лева ликвидационни разходи. Така изготвеното заключение и настоящата инстанция кредитира изцяло като пълно, задълбочено и компетентно изготвено, същото е изготвено на база приетите доказателства по делото.

След изплащане на застрахователното обезщетение в хипотезата на чл.

410, ал. 1, т. т. 1 и т. 2 от КЗ застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди п о чл. 49 от ЗЗД, ако се докажат основания за ангажиране на неговата отговорност. Според чл. 167, ал. 1 от ЗДвП, стопанинът на пътя следва да го поддържа в изправно състояние, сигнализира незабавно препятствията по него и ги отстранява във възможно най-кратък срок. Следователно, лицата, които стопанисват пътищата, имат задължението да ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване, като за организиране на движението по пътищата се използват светлинни сигнали, пътни знаци и пътна маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения, които се поставят само след възлагане от собственика или администрацията, управляваща пътя (така чл. 3, ал. 1 и 2 от ЗДвП). След като пътят е общинска собственост, Община *дължи осигуряване на неговия ремонт, поддръжка и обезопасяване и отговаря за настъпили следствие неизпълнение на тези задължения вреди на трети лица по реда на чл. 49 от ЗЗД,.Не се установиха обстоятелства, изключващи отговорността на общината. Следователно правилно районният съд е приел, че обезщетението за причинените имуществени вреди се дължи на основание чл. 49 от ЗЗД от ответната община, като лице, което стопанисва пътя със задължения да го поддържа в изправно състояние, да сигнализира незабавно препятствията по платното за движение и да ги отстранява във възможно най-кратък срок.

Възраженията на ответника за извършено от ищеца плащане на застрахователното обезщетение без основание не могат да бъдат споделени.

4

Според клаузите на т. 14. 9 и т. 14. 11 и т. 16. 3 от Общите условия за застраховка ма МПС "Каско", не се покриват щети на застраховано МПС, когато водачът е управлявал превозното средство сред употреба и/или въздействие на алкохол; управлявал е технически неизправно МПС или при увреждане на детайли от настъпило застрахователно събитие, когато същите са имали увреждания от предходно застрахователно събитие и не са били отстранени. По делото няма данни водачът на автомобила да е управлявал превозното средство под въздействие на алкохол,автомобилът да е технически неизправен или да е имал предходни увреждания.

С оглед направените фактически и правни констатации, настоящият въззивен състав също намира, че са налице предпоставките на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ за ангажиране на регресната отговорност на ответника .

Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски в размер на 100лева за юрисконсултско възнаграждение.