Решение № 95 от 29.06.2026, Районен съд - Златоград

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Златоград, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20255420100183 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е Искова молба от „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК 203374133, седалище/адрес управление: гр. С., п.к. ****, р-н Т., бул. „Б.“ № ***, представлявано от управителите Х. М. М., П. В., чрез юрисконсулт Б. Д. Т. срещу К. А. Д., ЕГН **********, адрес: гр. З., ул. „С." № **, с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Във връзка с Разпореждане № 352 от 05.05.2025 по ч.гр.д. № 129/2025 г. по описа на Районен Съд Златоград, с което ищеца бил уведомен, че длъжникът К. А. Д., ЕГН ********** е депозирала възражение срещу издадената заповед, в законоустановения срок, „А. Б. Б.“ упражнява законовото си право да предяви иск, с който съда да признае за установено по отношение на ответника К. А. Д., ЕГН **********, че същият дължи на „А. Б.

Б.“ с ЕИК 203374133 вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и издадената заповед за изпълнение на парично задължение.

Процесуалният представител на ищеца сочи, че на 19.02.2021 г. длъжникът и ответник по настоящото дело К. Д. е сключила Договор за потребителски кредит № ****** със „С. К.“ ООД, по силата на който е получила сумата от 1000 лева, срещу което се съгласила да върне 18 броя вноски в размер на 190 лв. в срок до 19.08.2022 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.

Между страните бил уговорен и фиксиран лихвен процент в размер на 1

40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.49 %.

Договорът за кредит не е сключен в противоречие с законовите изисквания.

Ищецът сочи, че в чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните са се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

Горепосочените договори са по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

Посочва се, че ответника не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 05.04.2023г. г. „С. К.“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „А. Б.

Б.“ ЕООД.

Поради всичко гореизложено, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено със сила на пресъдено нещо, по отношение на ответника К. А. Д., ЕГН **********, че същият дължи на „А. Б.

Б.“ с ЕИК 203374133 със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ****, бул. „Б.“ № ***, ап. *, представлявано от юрк. Б. Т., сумата в общ размер от 1000 лв., формирана както следва: главница в размер на 1000 лв., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

По образуваното ч.гр.д. № 129/2025г. по описа на ЗлРС, „А. Б. Б.“ ЕООД е заплатило държавна такса в размер на 25 лв., съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв., съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ. На основание чл. 78 от ГПК ищеца претендира присъждането на направените в настоящото производство разноски - държавна такса в размер на 50 лв., съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ.

Ищецът, чрез юрк. Т. моли съда да осъди ответника К. А. Д., ЕГН ********** да заплати гореописаните и сторени от дружеството - ищец съдебни и деловодни разноски по ч.гр.д. № 129/2025г. по описа на Районен съд Златоград и по настоящото производство на обща стойност от 225 лв.

След изпращане на разпореждане по чл. 131 от ГПК от ответника е постъпил отговор и насрещна искова молба, чрез адв. С. Д., като счита предявените искове за неоснователни и недоказани, включително и поради изтекла погасителна давност на заявените претенции.

Ответникът твърди, че липсва съгласие от страна на К. Д. за сключване на процесния договор за заем. Такова съгласие не е изразявано нито в писмена, нито в електронна форма. Адв. Д. твърди, че Договор за паричен заем К. *********** от 19.02.2021 г. не е сключван от ответницата. Оспорва се 2 също така ответницата да е получавала заеманата сума от 1000лв., като договорна такава по договора за кредит.

Ответникът, чрез адв. Д. сочи, че ищецът е следвало да представи документи, проследяващи хронологията на развитие на процедурата по сключване на договорното правоотношение – от включването на ответникапотребител в сайта до завършването й с подписан електронен договор, финалният елемент, на който завършек е изявление на потребителя за изпращането на съгласие/потвърждение до дружеството-кредитор. Такива данни по делото не са представени, което обуславя нарушение на императивни изисквания на закона.

В насрещната искова молба, ответникът, на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК прави извод, че сключеният Договорът за потребителски кредит от 19.02.2021 г. между К. Д. и ,,С. К.“ ООД е изцяло недействителен, като за тях е налице правен интерес от сeзирането на настоящия съд за прогласяване на нищожността му. Както се посочи и по-горе К. Д. оспорва да е подписала процесния договор, както и оспорва твърдението, че е получила заеманата сума от 1000лв.

Адв. Д. сочи, че са налице съществени нарушения на императивни изисквания на Закона за потребителския кредит, които в съвкупност водят до цялостна недействителност на сключения договор за потребителски кредит.

Липсват обективни данни в документацията за това как кредиторът формира годишния процент на разходите и дали той действително съответства на законодателните изисквания. Видно от представените данни годишният процент на разходите надхвърля максимално допустимия от 50%.

Ответникът-ищец по насрещната искова молба сочи, че уговорената неустойка не притежава присъщите за неустойката обезпечителната и обезщетителната функция, а води единствено до оскъпяване на кредита, сигурно увеличаване на възнаградителната лихва и представлява скрита печалба за заемодателя и която не е включена в действителния размер на ГПР.

С посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.

К. А. Д., чрез адв. С. Д., моли съда да постанови решение, с което приеме за установено в отношенията между “А. Б. Б.” ЕООД (като цесионер) и К. А. Д., че Договор за потребителски кредит К. *********** от 19.02.2021 г., сключен между ответницата и “С. К.” ООД (като цедент) е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, ако съда отхвърли искането по т. 1, да приеме, че клаузата на чл. 6, ал. 2 от Договор за паричен заем К. *********** от 19.02.2021г. е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1 пр. 2 вр. с чл. 19, ал. 4, от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП и чл.

146 от ЗЗП. Моли също така да отхвърли като неоснователна и недоказана исковата претенция на “А. Б. Б.” ЕООД срещу К. А. Д., вкл. и поради изтекла погасителна давност.

3

В отговор на насрещната искова молба, юрк. Б. Т. оспорва като неоснователна същата. Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност счита, че въпреки, че главницата е разсрочена на отделни вноски, съгласно погасителния план към Договор за потребителски кредит № ***********/19.02.2021г., по същата представлява едно самостоятелно вземане, спрямо което следва да се прилага общата 5-годишна давност, а не специалната 3-годишна давност, която намира приложение при периодичните плащания.

Ищецът по първоначално подадената искова молба посочва, че заемателят е кандидатствал за отпускане на заем чрез интернет платформата на кредитодателя, съгласно чл. 6, ал. 1 от Общите условия. Съгласно чл. 9, ал.

1 от същите цялата преддоговорна информация се предоставя от заемодателя на заемателя на посочената от последния електронна поща, като с натискането на бутон „Изпрати“ съгласно чл. 11, ал. 2 ОУ, заемателят декларира, че приема изпратените му документи, като това действие се счита за подписване на всяка една от страниците от изпратените документи.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. С молба юрк. Б. Т. поддържа исковата молба.

Ответникът не се явява и не изпраща представител. С молба адв. С. Д. поддържа представения отговор по чл. 131 от ГПК, както и насрещната искова молба.

Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

На 19.02.2022 г. К. А. Д. и ,,С. К.‘‘ ООД са подписали от разстояние, по електронен път, договор за потребителски кредит № ***********, съгласно който Д. е получила в заем сумата 1000лв., като се е задължила да върне заема на 18 бр. вноски в размер на 190 лв. всяка от тях, в срок до 19.08.2022 г.

Съдът приема за установено, че е сключен горния договор от приетото заключение на вещото лице, приложените писмени доказателства, а освен това, в отговора на исковата молба и насрещния иск, ответникът директно признава, чрез свои твърдения, че такъв договор е сключен – страница 3, абзац последен, в който се чете ,,…неустойка, която е уговорена в чл. 6, т. 2 от договора за потребителски кредит, сключен между потребителя Д. и ,,С. К.‘‘ …“.

Приложеният по делото договор включва в точка 4, план за погасяване.

Прави впечатление от този план, че падежът на първата вноска е 19.03.2021 г., като към месечната вноска от 190 лв. е включена и неустойка в размер на 156.62 лв., тоест тази неустойка е включена още от първата падежна дата, а не е изчакано да изтече тридневния срок, в който потребителя е следвало да осигури обезпечение и чак тогава – при неизпълнение на това задължение да се начисли неустойката. Приложени са и общите условия на ,,С. К.“ по предоставяне на подобни заеми.

В чл. 33, ал. 1 от общите условия е предвидено предоставянето на 4 поръчителство. Тази клауза кореспондира с точка 6. 1 от договора, където се предвижда, че заемателя се задължава в срок от 3 дни от усвояване на заетата сума, да предостави обезпечение при условията на чл. 33, ал. 1 от ОУ.

В чл. 37, ал. 3 от ОУ вече е предвидено заплащането на неустойка от заемателя при непредставяне на предвиденото обезпечение в договора за заем.

На 05.04.2023 г. в гр. С. между ,,А. Б. Б.‘‘ ЕООД и ,,С. К.‘‘ ООД е подписан договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който договор цедентът е прехвърлил на цесионера, тоест ,,С. К.‘‘ ООД на ,,А. Б. Б.“ ЕООД вземанията си към длъжници по договори за заем, съгласно Анекс 1. По силата на пълномощно, дадено от ,,С. К.„ ООД, цесионера е упълномощен да уведомява длъжниците, посочени в приложение № 1 за извършената цесия.

По делото е приложено уведомление за цесия до К. Д., което уведомление, подписано с електронен подпис сочи номера и датата на договора между К. Д. и ,,С. К.‘‘, както и информация, че вземането е прехвърлено на ищеца по настоящото дело.

Приложена е и разписка за извършено плащане с наредител ,,С. К.“ ООД, посочване, че превода е в полза на К. Д. с ЕГН **********, размера на сумата 1000лв. Посочен е КИН.

В исковата молба се твърди, че договорът е сключен по електронен път и всички документи са изпратени по електронен път на К. Д.. Ищецът моли съда, ако не приеме тези доводи, тъй като по делото не са представени и доказателства за тези твърдения, да приеме, че договора за заем е реален и за Д. е възникнало задължение да върне заема с получаването на същия, което е станало. Освен това, представителят на ищеца моли съда да приеме, че с получаване на исковата молба от ,,А. Б. Б.“, ответникът Д. се счита за уведомен за извършената цесия, като цитира относима съдебна практика.