Определение № 20 от 09.01.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20 гр. Перник, 09.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20231700500648 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 1241 от 21.11.2023 г., постановено по гр. д. № 2675/2022 година, Районен съд – Перник е прогласил нищожността на клаузата предвидена в чл. 510 от Договор за потребителски кредит от разстояние № *** предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 172.80 лв. сключен между Б. Д. Б., с ЕГН ********** *** и чрез адв. Д. М. САК и „МАКРОАДВАНС“ АД с ЕИК 201127485, седалище и адрес на управление гр. София район „Средец“, ул. „Раковски“ 147 ап.14, представлявано от В.Г.С., а именно, предвиждаща заплащането на неустойка в размер 172.80 лв. на основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11 чл. 19 ЗПК както и по чл. 143 ал. 1 ЗЗП, като невалидна. С решението е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения насрещен иск срещу Б. Д. Б., а именно: за осъждане последната да заплати на посочените дължими суми по Договор за потребителски кредит от разстояние № *** и приложим към него Погасителен план, приложение и ОУ, а именно: главница в размер 300 лв. ведно със законната лихва за забава от подаване на насрещния иск 06.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумите, като неоснователен и недоказан.

С решението, съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.

В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от „МАКРОАДВАНС”АД, чрез пълномощника юрк. Н.И., с която се атакува постановеното решение в частта засягаща отхвърления насрещен осъдителен иск и съединения към него в условията на евентуалност иск. Твърди се, че постановеното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че с решението си, първата инстанция е прогласила само нищожността на клаузата на чл. 10 от Договора за потребителски кредит, но не и недействителността на целия Договор, въз основа на което счита, че нищожността на една клауза не обуславя нищожността на целия договор, тъй като той може да бъде изпълняван и без 1 прилагането на процесната клауза, чрез заплащане на дължимите вноски. Допълва, че нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени но право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. На следващо място с жалбата се сочат за неправилни мотивите на съда, въз основа на които предявеният насрещен осъдителен иск е намерен за неоснователен и недоказан.

В продължение намира за категорично, че от страна на дружеството е доказан насрещния осъдителен иск, докато доказателства в обратна посока не са били ангажирани от насрещната страна. С въззивната жалба са наведени твърдения, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по предявения и съединен в условията на евентуалност иск с основание чл. 55 - чл. 59 ЗЗД, във вр. чл. 124 ГПК, след отхвърлянето на главния, като се излагат съображения в тази насока. Въз основа на изложеното, се моли съда за отмяна на атакуваното решение само в частта, касаеща отхвърления насрещен иск като неоснователен и недоказан. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Б. Д. Б. чрез адв. Д. М. е депозирала отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Сочи, че с нея дружеството излага редица доводи за неправилност на атакуваното решение, но изобщо не споменава мотивите на съда, въз основа на които е постановен съдебният акт. Излага съображения за правилност на постановеното от първата инстанция решение, въз основа на които се иска същото да бъде потвърдено изцяло, а депозираната въззивна жалба да бъде оставена без уважение. Представена е разписка № ***, удостоверяваща заплащането на сума в размер на 344,44 лева по сметка на дружеството жалбоподател, като се твърди, че това е сумата за главница, претендирана от дружеството-жалбоподател. Прави се искане ответното дружество да бъде осъдено да заплати сторените в настоящото производство разноски.

С Определение № 330/03.04.2023г., постановено по в. гр. д. № 129/2023г. по описа на ОС – Перник, след като настоящата инстанция е намерила, че първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе по евентуалния насрещен иск, предвид отхвърлянето на главния насрещен иск, е прекратил производството по делото и е върнал същото на РС – Перник, за произнасяне по реда на чл. 250 ал. 1 от ГПК, относно предявения от ответника в условията на евентуалност насрещен иск.

С Решение № 451 от 28.04.2023г., постановено по гр. дело № 2675/2022г., районният съд се е произнесъл по предявения в условията на евентуалност насрещен иск, намирайки го за основателен, респ. е осъдил ищцата Б. Д. Б. да заплати на ответника сумата от 300 лева, представляваща усвоената главница по процесния договор от страна на ищцата. С решението, съдът се произнесъл и по дължимостта на разноските, която част от решението, обаче, не е предмет на настоящото производство, респ. не следва да се обсъжда.

По настящото дело е постъпило становище от въззивния жалбоподател, прието в о. с. з. на 07.12.2023г., в което последният заявява, че след произнасянето на първоинстанционня съд по реда на чл. 250 от ГПК, всички оплаквания във въззивната жалба са били удовлетворени, поради което настоящото производство се явява недопустимо. Въззивният жалбоподател допълва още, че финансовите отношения между страните са напълно изяснени.

При преценка за допустимост на въззивната жалба, настоящата инстанция приема, че същата е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане и в 2 последица от това производството по настоящото дело бъде прекратено.

От материалите по делото се установява, че произнасянето по реда на чл. 250 от ГПК от страна на първоинстанционния съд е довело като последица отпадането на правния интерес от обжалване на Решение № 1241 от 21.11.2023 г., постановено по гр. д. № 2675/2022г. по описа на Районен съд – Перник, в каквато насока са и твърденията на въззивния жалбоподател, обективирани в нарочно писмено становище, депозирано на 04.12.2023г.

Предвид изхода на делото и с оглед обстоятелството, че оплакванията във въззивната жалба са удовлетворени от районния съд в производството по чл. 250 от ГПК (т.е. след депозиране на въззивната жалба в ОС – Перник), то разноските следва да останат така, както са реализирани от страните.

С оглед горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 648/2023г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник, като недопустимо.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3