Решение № 144 от 11.06.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Велико Търново, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

М. НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20254000500078 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по депозиранa въззивнa жалба от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ против Решение № 252/ 19.11.2024 г. по гр.д. № 147/ 2024 г. по описа на ОС – Габрово, с което застрахователят е осъден да заплати на М. Н. Г. обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП на 16.05.2023 г., в размер на 39 000 лв., както и обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение – в размер на 2 733.20 лв., ведно със законната лихва върху обезщетенията от 24.10.2023 г. до окончателното изплащане. Жалбоподателят счита постановеното решение за неправилно и необосновано. Съдът не обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а ценените били анализирани едностранчиво и в полза на ищеца. Той неправилно приложил материалния закон – чл.52 ЗЗД, като присъдил завишено обезщетение за неимуществени вреди, несъобразено с реално претърпените от пострадалата вреди, икономическата обстановка в страната и съдебната практика по сходни казуси. По отношение на обезщетението за имуществени вреди съдът не съобразил доказателствата, установяващи, че застрахованият водач изплатил на пострадалата сумата 2 110 лв. за разходите й за лечение и медицински изделия. Освен това съдът игнорирал съществени счетоводни разминавания в представените фактура и касови бонове, както и присъдил на ищцата направените от нея разходи за снабдяване с медицински документи, необходими за 1 съдебното производство, които не подлежат на компенсиране по застраховката „Гражданска отговорност“. По делото безспорно било установено от заключението на вещото лице по авто-техническата експертиза, че застрахованият водач не е имал изключителна вина за настъпилото ПТП, но съдът приел само 15 % съпричиняване, вместо да отчете значителния принос на пострадалата, която не спазила изискванията на чл.113 ЗДвП към пешеходците, защото видяла маневриращия автомобил, но въпреки това се обърнала с гръб към него и продължила пресичането на платното за движение на необозначено за това място, при ненужно удължаване на пътя и времето за пресичане. Моли решението да бъде отменено или в условията на евентуалност да бъде намален размерът на присъдените обезщетения. Претендира разноски за двете инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна М. Н. Г. е депозирала отговор с развити съображения за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи за ангажиране отговорността на застрахователя, за справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, за наличието на принос на пострадалата много по-нисък от този на виновния водач, за дължимост на претендираното обезщетение за имуществени вреди. Моли решението да бъде потвърдено. Процесуалният представител претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.

Въззивната жалба изхожда от страна с правен интерес да атакува първоинстанционното решение, подадена е в законовия срок и отговаря на изискванията за редовност на процесуалния закон по чл.261 ГПК, поради което е процесуално допустима. В изпълнение на задълженията си по чл.269 ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Не са допуснати и процесуални нарушения, с които законът свързва недопустимост на решението.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в рамките на въведените оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:

Релевантните за спора факти и обстоятелства са следните: Ищцата Г. като пешеходка е пострадала на 16.05.2023 г. около 16 часа в гр. Габрово при ПТП, реализирано с лек автомобил, управляван от К. К.. Механизмът на ПТП е установен с приетата по делото авто-техническа експертиза: Водачът на паркирания с задна част към платното за движение автомобил „Ауди“ К. предприел движение на заден ход със завой на дясно с цел излизане от паркинга. В този момент пешеходката Г., която била започнала да пресича косо платното за движение, преценила, че траекторията й ще се пресече с тази на лекия автомобил, променила посоката си на движение, при което застанала с гръб към автомобила и увеличила скоростта си на движение. Въпреки това 2 траекториите им се пресекли по средата на улицата около осовата линия и се осъществило съприкосновение между предната част на предна лява врата и лявото външно огледало на автомобила и лявата страна на пешеходката, при което последната се завъртяла по посока на часовниковата стрелка и паднала на земята. Вещото лице посочва, че мястото на ПТП е междублоково пространство, в което е обособен паркинг с паркоместа от двете страни на платното за движение, поради което няма тротоари или банкети, като в близост няма пешеходна пътека. Съгласно заключението, базирано и на записа от видеокамера, наличен по приложеното ДП и събран като веществено доказателство по делото чрез възпроизвеждането му, водачът е имал видимост към пешеходката през цялото време, още преди да започне маневрата, и е имал техническа възможност за предотвратяване на ПТП, като не навлиза в полосата на движение на пешеходката или предприеме спиране преди да я достигне. За пешеходката видимостта също не е била ограничена и именно възприемането на движението на автомобила е довело до решението й да промени траекторията си и да ускори придвижването си. Експертът дава заключение, че от техническа гледна точка начинът й на движение не допринася за настъпването на ПТП, но същевременно в съдебно заседание не дава отговор на въпроса какъв е бил най-правилния – безопасен – начин за пресичане в случая. Отговорил е принципно, че най-безопасно е пресичането перпендикулярно. Към експертизата е изготвена скица, от която са видни траекториите на движение на двамата участници в ПТП, разстоянията и мястото на осъществения сблъсък. Отговорността на водача е била предмет на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“, валидна към датата на ПТП. По отправена от пострадалата на 24.10.2023 г. извънсъдебна претенция застрахователят е заплатил застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000 лв., което не е спорно по делото.

Видът и механизмът на получаване на травмите от Г. е описан в заключението на вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза. Експертът е категоричен, че лекият автомобил не е прегазил левия крайник на ищцата, защото от медицинска гледна точка липсват данни за премазване, а в случая счупването на глезена е резултат от едновременно усукване около надлъжната ос и огъване на лявата подбедрица при завъртане и падане наляво върху земята. Като най-вероятна причина за падането посочва съприкосновение между лявата ръка на пешеходката с лявото странично огледало на автомобила. По делото не е спорно и това се установява и от показанията на св. Й. Г. – съпруг на ищцата и св. К. К.а – майка на деликвента, че разходите за извършване на операция на пострадалата – около 2 000 лв. – са заплатени от последния. Приети са фактури с касови бонове за сумата 52.20 лв. – заплатена потребителска такса във връзка с престоя на ищцата в болницата и за сумата 125 лв. – стойността на закупена ортеза. Установено е, че Г. е провела рехабилитация в Медицински център гр. Павел баня за времето от 20.08. до 03.09.2023 г. и от 06.09. до 3

07.09.2023 г., за което е направила разходи в размер на 2 511 лв. Разходът е доказан от приетите по делото две фактури с приложени към тях касови бонове.

Същата фактическа обстановка е възприета от ОС – Габрово, който въз основа на нея е формирал правни изводи за основателност на предявения от Г. иск по чл.432 ал.1 КЗ при доказано осъществяване изискуемите от закона предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя на виновния деликвент – ЗАД „ДаллБогг:

Живот и Здраве“ за обезщетяване на вредите от конкретното ПТП. Този извод изцяло се споделя от настоящата инстанция, която на основание чл.272 ГПК, препраща към изложените от първоинстанционния съд мотиви. Тезата на застрахователя, че в случая се касае до случайно деяние, се опровергава от събраните доказателства. От заключението на авто-техническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обосновано, се установява противоправно поведение на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество водач на МПС. Същият е допуснал нарушение на чл.40, ал.1 и ал.2 ЗДвП, които разпоредби го задължават преди да започне движение назад да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението и по време на движението си назад непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство. Доказана е и вината на деликвента – той обективно е бил в състояние да възприеме пешеходката и нейното придвижване, както и да предотврати настъпването на ПТП. Вследствие на противоправното поведение на водача са причинени вреди на ищцата и при наличието на застрахователно събитие по см. на §1 т. 4 от ДР на КЗ застрахователят следва да заплати застрахователно обезщетение. Пред въззивния съд спорът е концентриран върху справедливия размер на дължимото обезщетение с оглед степента на засягане на телесния интегритет и личния и социален живот на пострадалата и до обема на приноса на същата за настъпване на вредоносния резултат вследствие допуснато нарушение на правилата на чл.113 ЗДвП. Наличието на принос не се спори от ищцата.

По иска за неимуществени вреди: За да определи справедливия размер на обезщетението, съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, съдът в настоящия казус отчете следните обстоятелства:

Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза в причинноследствена връзка с процесното ПТП ищцата Г. – на 57 г. към датата на инцидента – е получила счупване с разместване на фрагментите на външния и вътрешен глезен на лявата подбедрица с изкълчване в лявата глезенна става, както и травми на меки тъкани: кръвонасядане по външния глезен на десния крак, малко повърхностно охлузване на лявото коляно, леко кръвонасядане по горната външно-странична повърхност на лявото бедро и леко кръвонасядане и повърхностно охлузване на левия 4 лакет. Травмите на меките тъкани по своята характеристика представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота, с оздравителен период от около 2 седмици. Сериозната травма е счупването на глезена, придружено с изкълчване на лявата глезенна става, което е наложило провеждането на оперативно лечение с поставяне на метална остеосинтеза, а впоследствие и повторна операция на 31.10.2023 г. за отстраняване на импланта, свързано е с интензивни болки особено през първия месец след инцидента и след операциите, със значителни ограничения в битов и социален аспект. Във връзка с тази травма пострадалата е провела болнично лечение 10 дни и продължително лечение в домашни условия, за което е ползвала отпуск поради временна нетрудоспособност общо 51 дни и полагащия й се годишен отпуск.

Това травматично увреждане й е причинило трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок от около 5 месеца, през който период Г. не е можела да се придвижва самостоятелно и е имала нужда от чужда помощ в ежедневието си.

Крайникът е бил обездвижен с ортеза, като ищцата се придвижвала с помощта на две патерици, а впоследствие с канадка. Установено е, че при започване на учебната година, т.е. 4 месеца след инцидента, ищцата, която е учител, се е върнала на работа.