Решение № 4406 от 03.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4406 гр. София, 03.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д Л. Д при участието на секретаря А И. И като разгледа докладваното от Д Л. Д Административно наказателно дело № 20231110211749 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на А. М. А. против Наказателно постановление № 23-4332014406/17.07.2023 г., издадено от началник на сектор при ОПП-СДВР, с което, на основание чл.

177, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 100 лева, за нарушение по чл. 150 ЗДП.

НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление, с твърдения за процесуални нарушения (неяснота – дали свидетелят в АУАН е очевидец; няма дата на раждане на актосъставителя; непосочена валидност на СУМПС; неясно формулирана обвинителна теза); за обективна несъставомерност.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява. Поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира разноски.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. Разгледана по същество, същата е и основателна, макар и по част от изложените в нея съображения.

При дължимата служебна проверка, извършена от настоящия съдебен състав, на основание чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, настоящият съдебен състав констатира допуснато 1 процесуално нарушение, което е от категорията на съществените и което не може да бъде отстранено в съдебната фаза на административнонакателното производство.

То се изразява не в наличието или яснота на качеството на свидетеля (имащо отношение към доказването), датата на раждане на актосъставителя (относима към установяването и призоваването му, което, с оглед наличието на три имена и месторабота е обезпечено) или яснотата на нарушената норма (касаеща обосноваността на обвинителната теза), а в начина, по който е формулирано повдигнатото административно обвинение.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана, с твърдения за нарушение на чл. 162, ал.

1 ЗДП, който предвижда, че българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство , или от в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. Според данните от Министерство на вътрешните работи, относно Брекзит на и (), в рамките на преходния период (до 31.12.2020 г.) свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от Обединеното кралство, се признава за СУМПС, издадено от държава членка на ЕС и лицата, притежаващи такова, могат да го ползват, до датата му на валидност или до края на преходния период, в зависимост от това коя от двете дати настъпи най-напред. След изтичане на преходния период в Република България СУМПС, издадено от , ще бъде признавано като СУМПС, издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г. и отговарящо на изискванията на приложение № 6 към конвенцията (чл. 161, т. 1 от ЗДП ). С оглед на гореизложеното следва да се направи извод, че за да бъде реализиран фактическият състав на нарушението по чл. 162, ал. 1 ЗДП , в конкретния казус, следва да бъде посочено в НП и оттам - установено безспорно, че българският гражданин е управлявал моторно превозно средство с издадено от и свидетелство за управление, на коя дата е издадено, към датата на проверката то да е било валидно, както и на коя дата изтича неговата валидност; в срок от три месеца от влизане в страната то да не е било подменено. Липсата на подобно посочване, според настоящия съдебен състав (а и според практиката на горната инстанция – Р 1275 от 27.02.2023 г. по адм. д. № 11359/2022 г., АССГ, VI кас с-в; Р № № 950 от 15.02.2023 г. по адм. д. № 10848/2022 г., АССГ, 61 с-в и др.)

По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно от процесуалноправна гледна точка и следва да бъде отменено, а претенцията за присъждане на деловодни разноски се явява основателна.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-014406/17.07.2023 г., издадено от началник на сектор при ОПП-СДВР, с което, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗДП, на А. М.

А. била наложена глоба, в размер на 100 лева, за нарушение по чл. 150 ЗДП.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, СДВР да заплати на А. М. А., ЕГН ********** сумата от 500 (петстотин) лева – деловодни разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски 2 районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3